УЧЕНОТО СИ Е УЧЕНО

 в. „Стършел“, бр. 3992/24 март 23 г.

 Ако не друго, поне едно се научихме за тридесетина години – да я караме напук на всичко!

Кризата, която не е криза, защото никой не я признава за такава, предизвиква неочаквани решения ако не за преодоляването є, то поне за преживяването. Светъл пример намираме в „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ – „Употребявани силиконови гърди на битака“. Бдителна читателка на вестника открила странния артикул. „Цената на гръдните импланти на пазара в столичния квартал „Малашевци“ била 100 лв. за чифт, а по тях имало видими следи от употреба“ – твърди изданието.

Вярно е, че вече дори кинозвездите ни убеждават колко е добре да носиш дрехи втора ръка, но чак пък дотам...

Тези, които не разполагат с излишни силикони по себе си, откриват други способи за борба с инфлацията – „Ядат на аванта в магазините“ – споделя челния опит „ТЕЛЕГРАФ“. В буквалния смисъл – „Клиенти нахапват понички, баници, пици и дори хляб от топлите витрини в магазините, а след това зарязват остатъците, без да ги плащат“. По-оправните си отваряли кутиите с шоколадови бонбони за десерт, а хептен оправните си задигали резервни части от щандовете за електроуреди.

А „ТРУД“ ни предлага невероятен начин за справяне с високите цени на яйцата – просто гражданите „Купуват кокошки заради скъпите яйца“. Така цената на домашно снесеното яйце (като се пресметне колко излиза храненето на пилето) излизала към 10 стотинки. „Засега този вариант е по-предпочитан от хората, които живеят в къщи в столичните квартали, но има и ентусиасти, които гледат пернатите на балкона на апартамента“.

Приятно е сутрин да те буди кудкудякане – човек се връща в ранното си детство!

Към ранното си детство се е върнал и нашенец, макар и с други мотиви – „Българин си купи две села, за да е готов при война“ – обяснява в пространно интервю за „24 ЧАСА“ експерт по оцеляване.

 Е, той поне ще може да си гледа кокошките на спокойствие, докато дойде войната!

Но и без война у нас си се трепем – главно по пътищата, разбира се, макар че и железопътният транспорт дава някои надежди. Току прещрака стрелката и половината влак тръгне в една посока, а втората половина – в друга. „3500 км ЖП линии у нас опасни“ – плаши ни „ТЕЛЕГРАФ“. То си е за страх – според Статистическия институт железните ни пътища са с обща дължина 4 031 километра!

Най-общо казано, опасни са, защото са „без защита от човешки грешки“. А по-конкретно – „Автоматична локомотивна система у нас има в няколко участъка по линията София-Бургас, както и по линията София-Вар­на в района на Мездра“. Ето къде били губещите се петстотин километра!

Малко успокоение се опитва да даде в „24 ЧАСА“ изпълнителният директор на БДЖ, която твърди, че „С наши влакове грешка като в Гърция не може да стане – има тройна система за сигурност“.

В смисъл – „При една техническа грешка от даден служител може да стане такова нещо, но той трябва да е толкова неподготвен, че няма логика да се допусне“.

Нищо не се разбира, но все пак звучи успокояващо. Все пак, избягвайте да се качвате в последните вагони и за всеки случай си плюйте в пазвата, преди влакът да потегли!

И да не забравите да нахраните кокошките!

МАНДЖУРЛЯК

 в. „Стършел“, бр. 3991/17 март 2023 г.

Има и щастливи хора, които не следят моминските трепети по ергена, не се вълнуват дали някои, за които никога не е чувал, са били един за друг, не преглъщат на десетината кулинарни предавания (сега им викат „формати“, че е по-завързано) и не знаят имената на прочутите български готвачи (сега ги наричат „шефове“). Не знаят и модерната дума „манджурляк“ – сега така се казва на манджата с грозде.

Манджа с грозде ни забъркват вече втора седмица и участниците в предизборната кандърма. Веднага след като им изтеглиха поредните номера, според „ТРУД“ „Партиите прозряха победа в номерата си в бюлетината“.

Получилата № 1 БСП чрез г-н Гуцанов гордо отбелязва, че „Няма нужда от нумерология, всичко е ясно“. Изтеглилите № 2 ГЕРБ-СДС декларират, „че не се занимават с нумерология“, но „имат смелостта да са първи и да съставят правителство“. Носителите на фаталния № 13 от ДПС нямат предразсъдъци – „Ние не сме суеверни, ние сме вярващи...“

Целия този ентусиазъм не споделят статистиците от „24 ЧАСА“, които са пресметнали, че през годините „№ 3 в бюлетината е донесъл най-много мандати“. С номер две досега никоя партия не е вкарвала депутат в парламента, номер едно е чак на седемнайсто място, тринайсетицата е на предпоследното, а най-кофти номер се е паднал на ПП-ДБ, защото дванайстката е на последно...

Очевидно необходими са решителни мерки, за да се преодолее каръкът, затова се и вземат: „БСП: Мъжете – без пърхот и косми в ушите, дамите да не прекаляват със силния грим“ – резюмира партийните повели към кандидат-депутатите „24 ЧАСА“. Освен това – „раменете им не трябва да бъдат отпуснати, а стойката му/є да излъчва увереност и решителност“...

Гадничко е в манджата с грозде да се забъркват и някакви си косми, но в името на благоденствието на отечеството – ще преглътнем и тях.

За да не оставаме с погрешното впечатление, че кашата е само в политиката, е достатъчно само да посегнем към „ТЕЛЕГРАФ“, от който ще научим, че „Машинисти набиха началник на гара, не им дал да пият кафе“. Спрял влакът за Бургас на гара Тулово и двамата машинисти отишли да си пуснат кафе от автомата в чакалнята. Докато чакали машината да цръцне кафето, дошъл началникът на гарата, за да им каже, че заради това кафе им закъснява влакът, те се ядосали и го набили...

Ами – прави са, само този влак да закъсняваше, разбираме да им се правят забележки! Да не говорим, че още е зима и плажовете не работят – закъде са се разбързали така пътниците!

Ще речете – каква зима, показаха по телевизията първия щъркел, някъде и овошките цъфнаха, има къде да завържем мартеничките! Ето ви един полезен съвет: побързайте да ги вържете, защото според „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ „Мартениците са опасни за здравето, предупреждават от БАН“.

 Това – защото съдържали „микропластмаса“. Какво е това – не става ясно, както и какво общо има БАН с твърдението, освен че според вестника го били заявили „учени от БАН“.

Ние да си мислим, че ги връзваме за здраве, пък те да ни разболяват – ето ви разобличена една вековна заблуда!

След като забъркахме в манджата и мартеничките, ще попитате – няма ли поне една положителна новина, толкова ли пък не се е случило нещо хубаво в страната през седмицата, толкова ли ни е сбъркан животът!

Не, не е – случи се нещо наистина хубаво!

„Намериха кучето на шеф Михалчев“ – радва ни „ТЕЛЕГРАФ“.

Кое беше кучето, кой беше шеф Михалчев – като не гледате телевизия – няма как да знаете. Във всеки случай – и на животинката, и на собственика є – честито!

А след като се порадваме на добрата новина, политическите шефове и вестниците ще имат грижата да ни потопят отново в манджурляка с косми от уши.

Да ни е сладко!

АКО ПРИЛИЧА НА ПАТКА...

 в. "Стършел", бр. 3990/10 март 2023 г.

Научно доказано е, че ако едно нещо прилича на патка, ходи като патка и квака като патка – значи е патка.

Ако продължим с тази логика, няма как да не стигнем до извода, че ако едно нещо прилича на куче, има четири крака като куче и ръмжи като куче – значи е куче.

Да, ама не – желязната логика се пропуква след информацията на „24 ЧАСА“, че „Семейство 2 години мисли, че отглежда куче - оказа се, че е застрашен вид мечка“. Китайска фамилия си взела кутре, като си мислела, че е от по-едричка китайска порода, и две години си го хранила, поила, глезотила и извеждала на разходка. „След две години обаче "кучето" станало 114 кг и започнало да ходи на два крака. (...) Тогава двойката се усъмнила и се обърнала към властите“...

Добре, че не е била от онези мечки, които карат велосипед в цирка – тогава съмненията щяха да са още по-основателни!

Нещастните китайски кучелюби все пак е имало към кого да се обърнат за консултация. А какво да кажем ние, които си мислим, че едно нещо, ако прилича на политик, ходи в костюм като политик и говори като политик – е политик?

Всъщност – как говорят родните политици? Това е един любопитен въпрос. Любимият автор на „ТРУД“, г-н Шкварек, ни дава светъл пример с коментара си, че „Не всички фенове на ПП/ДБ са ЛГБТ активисти, но всички ЛГБТ активисти са от ПП/ДБ“. Повод за това фундаментално откритие са фейсбук коментарите под публикувана от него снимка, на която ЛГБТ активистка развява шаренкото си знаме при откриването на предизборната кампания на коалицията. „Все по-често ще засичате тези активисти на събитията на "демократичната общност", все повече ще определят и насочват вашите политически формации. Това е просто неизбежно.“ – обещава на хейтърите авторът.

Добре започва предизборната кампания, обещаващо! С възторг очакваме тепърва към вентилаторите да полетят още по-миризливи кафяви неща, приличащи на едни миризливи кафяви неща. И нацвъканите по телевизиите риалити формати ще се чудят как да им насмогнат.

Ако продължим с патешкия тест, с който започнахме, ако на едно място са събрани група силиконки, които се обиждат, ругаят, правят си калнички номера, интригантстват и от време на време дори се попържат помежду си с цел покоряването на сърцето на нещастния ерген, гуден между тях, това си е риалити. Ако на едно място съберем група костюмирани, които се обиждат, ругаят, правят си номера, интригантстват и попържат с цел спечелването на народната любов – това хептен замязва на родната политическа рИалност.

А защо това все още ни забавлява? Отговора намираме в „МАРИЦА“, където професионален психолог анализира всенародната пристрастеност към риалити форматите: „За 35 години социалният инженеринг си е свършил много добре работата. Ефектът е постигнат, интересува ни формата - без покритие, с никакво съдържане, налице е тотална подмяна на ценностите, както и на хората, които са интересни на обществото. Това важи за абсолютно всички риалити формати. Няма нито един, който да прави изключение. Колкото човек е по-агресивен, по-препотен и разголен, толкова повече публика има насреща си“.

Специалистът коментира вечерните риалитита, но думите му могат съвсем спокойно да се отнасят и за сутрешните телевизионни блокове, в които кандидатите за нашата любов - агресивни, запотени и размахващи мръсното бельо на опонентите си, се опитват да ни прелъстят.

Ако това нещо на нищо не мяза – сами сме си виновни.

... И 99 % ВОДА!

 в. "Стършел", бр. 3889/3 март 2023 г.

Че краставицата всъщност е 99 процента вода, го знаем от сума ти време. Но че ще се превърне в деликатес – това не го знаехме.

„Краставиците вече струват колкото свинското месо“ – твърди „24 ЧАСА“. Ами – така си е – килограм краставици върви по 7 до 8 лева, а в дните за промоции „свинските котлети често струват по 7,90 или 8,40 лв. килото“. Колко вода има в котлетите е вече друг въпрос,  но на него ще очакваме отговор при следващото поскъпване.

 „ТЕЛЕГРАФ“ пък се е захванал за друг деликатес – „Златни яйца: плащаме по 80 стотинки за брой“. Кокошките били намалели, за разлика от цената на фуража – това е обяснението на специалистите.

В „24 ЧАСА“ има и други добри новини – „Домати по 3,50 лева бройката се появиха на пазара, ще поскъпват още“.

При това положение как да не се отнесем с разбиране към инициативата на английските пицари, популяризирана от „СТАНДАРТ“ – „Пицарии се отказват от доматите, с какво ще ги заместят“. В края на заглавието няма въпросителна, защото в текста няма и отговор за заместителя – споменава се само, че нямало да бъде доматено пюре.

Очевидно ще се минава на диета!

А въпреки диетата и нейните очевидни последствия проучването на „СТАНДАРТ“ ни шокира с „Ефектът на доминото: Защо тоалетната хартия поскъпна драстично“. Опитайте да предположите защо, макар че е безсмислено – няма да познаете. Основната причина не е пандемията, не са суровините, не са енергоносителите, не са и транспортните разходи – поскъпването е главно заради „обезценяването на еврото спрямо долара“.

Още една причина да запазим българския лев – нищо, че е вързан за еврото, той е нашата гаранция, че може и да не ядем краставици, но поне без тоалетна хартия няма да останем!

А „ТЕЛЕГРАФ“ ни предлага изумителен метод в борбата срещу инфлацията и обедняването: „Сензационна теория: вселената осребрява касовите бележки“!

Съвсем сериозно – „Радиестезисът, живеещ в Лондон, инж. Радослав Димитров, обяснява, че ролята на месечината е да се използва нейният електромагнетизъм. Той ретранслирал като мобилен оператор нашите мисли за изпълнение и материализация към Космоса. Така, ако в 12 часа в полунощ човек си представи, че касовите бонове отново се превръщат в пари, то ще се случи.“

Разбира се, тая работа не става само с представяне на хубавинята, трябва си и ритуал, който да превърне ненужните парчета хартия в банкноти. Да последваме съветите на „родния астроезотерик Михайлина Никлева-Мишел“!  

Издебваме ден, в който месечината да е растяща, внимаваме да е сряда, защото е под знака на Меркурий, и следваме инструкцията: „Вземете огнеупорна купа или тавичка, постелете отдолу под касовите бонове фолио. Непременно спазвайте внимателно инструкциите за безопасност, дръжте далече от деца, домашни любимци, наблизо да няма щори и пердета и други лесно запалими предмети. Сложете всички събрани касови бележки в огнеупорния съд и ги запалете! Докато наблюдавате пламъка, си представете как всички суми, които сте похарчили, символично се завръщат към вас преумножени! Можете дори предварително да сумирате бележките, да знаете приблизително каква сума сте похарчили. Докато наблюдавате пламъка, казвайте на глас: „Всички похарчени пари се преумножават и бързо се завръщат при мен!“ След това съдът, в който са били изпепелени ритуално бележките, трябва да се измие под течаща вода в мивката. А скоро всеки, опитал тази мистична практика, ще се убеди в нейната ефективност...“

Докато чакаме правителството да се натутка да провери магазините за спекула – нищо не пречи да опитаме.  Друго май не ни остава.

ИЗ КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ

в. "Стършел", бр. 3988/24 февруари 2023 г.

Културата... Ех, културата! Ако не беше тя, за какво щяха да пишат вестниците? Чии снимки щяха да очароват драгия читател? Какви клюки щяха да ни радват?

И тъй като миналата седмица мина под знака на Джон Малкович, нека започнем с него. „ТЕЛЕГРАФ“ пресреща звездата още на летището – „Малкович дойде с 3 куфара“. Откъде се знае това ли? Елементарно – това „разкриха пред „Телеграф“ негови фенове, които го чакаха на летище София“.

Яко, а? Не с един, не с два, а с цели три. Какво ли толкова носи в тях?

За тези, които държат да бъдат в течение с културните събития, следват и подробности – „Джон Малкович е излязъл на ВИП-а добре екипиран – с плетена вълнена шапка на главата и топло палто, под което се вижда дебелият суитшърт, закопчан високо до брадичката“.

А за тези, които може да проявят съмнение, има и снимка – как „Актьорът съблича палтото си в самолета“.

По-нататък не е толкова интересно, представлението мина и замина, а  място в телеграфната газета намери друга културна новина – „Кучета захапаха дупето на актьор“.

Добре, че е „ТРУД“, за да забърка културно-политически тюрлюгювеч с „Най-големите простаци в България“. Простотията си е простотия – да освиркаш поднесените на актьорите цветя само защото били от името на столичната кметица, си е просташко откъдето и да  го погледнеш. Но за трудовия всекидневник по-важно е да се анализират както произходът на простащината, така и да се посочат поименно нейните носители: „Най-големите простаци в България, а и във всяко общество, са новопридобилите статут на средна класа, домъкнали се до столицата и отчаяни всячески да докажат този си статут селяндури. Тъкмо от селяни се състои учудващо голям процент от т.нар. "демократична общност", от гласоподавателите на ДБ и ПП. Но за разлика от другите селяни, стойностните, това са онези, за които произходът им е тежък комплекс, който могат да избият само с фанатично подражание на културата и активизма на "градските хора". Затова толкова често ще забележите, че най-радикалните стожери на уж "софийската десница" са всъщност хора от дълбоката провинция като Антоанета Цонева, Поли Паунова, Атанас Атанасов. Този феномен се среща често из Бизнес парка - мйекащ nouveau richе от еди кое си село, ходи показно под ръка с "Капитал" и защитаващ с пяна на уста "Спаси София".

Десетина реда – и всичките в кюпа – като се почне от ПП, мине се през ДБ, изданието на олигарсите и се стигне до махнаджиите, които не харесват пренаредените жълти павета. Само така! Блъскай, мама му стара!

Но седмицата бе не само на Малкович, седмицата бе и на Левски. По случай 150 годишнината от гибелта на Апостола „24 ЧАСА“ рекламира „Първият пъзел с Васил Левски“. Издателство „Труд“ се е погрижило да ни предложи „първият български патриотичен пъзел „Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче“ – едно уникално издание, „в чието редене може да се включи цялото семейство“.

Да си представим картинката – вечер семейството изключва сървайвърите, готвачите и адската им кухня, капките и войните на буквите, сяда дружно край масата и започва да реди пъзела, „подходящ за деца над пет години, както и за възрастни. Съдържа 192 части, а размерът му е 42/29,7 см“.

И се почва реденето – „Аз имам цървула на Левски“ – ще каже бащата, майката, радостно – „Пък аз – феса на заптието“. Детето ще се разплаче – „Тоя синджир къде да му го завържа“...

Според мен по-почтено е да се пишат опуси за ухапан по дупето актьор и възхвали на куфарите на Малкович, но кой съм аз, та да се набърквам във все по-преуспяващия патриотичен издателски бизнес!

РАЗБЕРЕТЕ СЕ, БЕ!

 

в. „Стършел“, бр. 3987/17 февруари 2023 г.

 Понякога човек оценява положителните страни на инфлацията – след поскъпването на вестникарската хартия, по естествен път търсенето на вестници намаля – хората смогват да си купуват само по един.

Ако си купуваха по два наведнъж, объркването щеше да е още по-пълно, отколкото в момента!

Купуваме, например, „24 ЧАСА“ и с известно успокоение научаваме, че „Може да има и над 20 % поскъпване от производителя до щанда, но това не е изненада“.

Икономически анализ – как да не му повярва човек! Специалистът аргументирано ни успокоява: „Управлението установи 20-30% увеличение на цената от производителя до магазина. На мен като на външен наблюдател това увеличение между цената на изхода на производствения процес до крайната цена в магазина дори ми се вижда малко предвид всички допълнителни разходи, които правят търговците и доставчиците“.

Щом го пише във вестника – сигурно е вярно!

Още повече, че съвсем успокоително всекидневникът извежда в подзаглавие твърдението, че „Въпреки острия ръст на цените при отделни групи стоки общите ценови равнища у нас са сред най-ниските в ЕС“.

Направо да се чудим защо мрънкаме и се пристискваме, ами не се юрнем по магазините!

Купуваме си на другия ден „ТРУД“ и попадаме на друго мнение – „Доматите ни по-скъпи, отколкото във Франкфурт“. Трудовият вестник си е направил труда да се поразрови из интернет, за да сравни някои от „ценовите равнища“. Оказва се, че „В Лондон сиренето е с 31 % по-евтино“. Като си говорим за сирене, винаги се сещаме за Франция – трудната за управление страна, в която се произвеждат двеста и кусур вида сирена. Според статистиката „Сиренето в Париж е с 6 % по-евтино, отколкото в нашата столица“.

Но сиренето е само мезе – а какво става с основното? Ето какво – „Цената на българската бира се изравни с тази на неската бира във Франкфурт. У нас кенче от половин литър струва 1,77 лв., точно колкото е и цената на немската бира в Германия – 0,91 евро“.

Пропуснато е да се отбележи, че там, ако си върнеш кенчето, ти плащат за това, така че немската бира все пак излиза по-евтино.

Ало, големите всекидневници – разберете се, бе – скъпо ли ни е, или евтино! Така човек наистина се обърква.

Ще речете – инфлация. Вярно – инфлация. Но дали инфлацията е толкова лошо нещо? Яжте си ушите, черногледци и мрънкалници – ние сме тук, на тази земя, до празните си хладилници, благодарение на нея!

„Космическа инфлация довяла живота от луните на Юпитер към Земята“ – уверява ни „24 ЧАСА“.

За да се уверим, че извънземните, кръжали около Юпитер, не са избягали от местната инфлация, за да се заселят на по-икономически изгодната Земя, си правим труда да прочетем двете вестникарски страници – там за инфлация няма и дума, текстът си е научно описание на космически явления, случили се преди милиарди години. Но – няма лошо, така поне тези, които ги домързи да четат до края, ще са убедени, че инфлацията е нещо, което прави чудеса – в смисъл – чудесно!

Не на това мнение е авторът на часовия вестник, г-н Милен Пенев, който, вдъхновен от европейската директива, разрешаваща да се ядат щурци и червейчета, запълва цяла страница с „Червеи за закуска, човешко за вечеря“!

Бррр!

Като доказателство е приведен филм, в който отглеждат клонинги, за да ги използват като работна ръка, а когато клонингът се скапе от бачкане, го убиват и разфасоват, за да не иде зян.

Заключение: „Почнем ли да закусваме с червеи, непременно някой път ще получим човешко за вечеря“.

Щом го пише във вестника, сигурно е вярно!

КОЕ НИ Е НАРЕД, ТА И ТОВА!

 в. „Стършел“, бр. 3986/10 февруари 2023 г.

 Останахме си пак без парламент, снегът ни засипа, стегна студ, всичко се обърка и взехме да се питаме – дали изобщо нещо ни е наред?

Като си нямаме депутати за мразене, си намерихме телевизионен сериал. Много приказки и ругатни отнесоха бедните му създатели, добре, че е „ФИЛТЪР“, да го позащити. Анализът на г-жа Кристина Патрашкова е наистина доброжелателен: „БНТ трябва да бъде похвалена за дързостта да даде финансово рамо на тази история, която иначе звучи впечатляващо дори за Холивуд. Това, че бюджетът не е бил достатъчен, е вид­но. Но в никакъв случай продукцията не може да бъде определена като аматьорско пресъздаване на историята“. И тъкмо да си помисли драгият читател, че хвалбите са малко повече, идва и леко смущаващата оценка: „Главният недостатък на сериала (...) е сценарият...“

Ако ставаше дума за роман, сигурно щеше да бъде написано, че илюстрациите са разкошни, корицата – твърда, хартията – лъскава, шрифтът – чудесен. Само текстът не го бива много...

Но да оставим високото изкуство настрани и се върнем във всекидневието. „Ресторантьорите искат задължителен бакшиш“ – четем в „ТРУД“. То, и досега си беше така, но друго си е да бъде задължително върху сметката да се добавят десет процента благодарности. Които, според г-н Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията трябва да са необлагаеми.

Предполагаме, следващото искане на асоциацията ще бъде и оборотът на заведенията да бъде необлагаем, а по-следващото – и заплатите.

Ще речете – това е нелогично.

А логично ли е предупреждението на „ТЕЛЕГРАФ“, че „В Агенцията по вписванията проверяват простатата на държавни чиновници“?

Човек вече да го е страх да припари в това учреждение – докато обясни, че не е държавен чиновник, вече са му изули панталоните!

Слава Богу, че притежателите на очила могат да прочетат успокоителния текст, че всъщност става дума за профилактични прегледи на служителите в агенцията.

По-внимателно със заглавията, човек може да се обърка!

„УИКЕНД“ също не внимава много-много с едрия шрифт – в заглавието „Николета пече дупе на Сейшелите за 900 евро на нощ“ има нещо сбъркано. Щом го пече нощем – на какво го пече? На кварцова лампа ли? Срещу 900 евро на нощ? Защото нощем, дори на Сейшелите, слънцето никакво го няма – в най-добрия случай свети Луната. Само че тя не става за печене.

„24 ЧАСА“ пък в спортната си страница съвсем ни обърква понятията: „Джокович играл с 3 см дупка в бедрото“!

Кой му я е продупчил, колко дълбока е дупката, дали през нея се вижда корта – остава загадка. Поне докато не си сложим очилата – тогава ще разберем, че никой не е дупчил тенисиста, а той само „е играл с трисантиметрово разкъсване на бедрен мускул по пътя си към рекордната 10-а титла на откритото по тенис на Австралия“.

Кога разкъсването става дупка – знаят само редакторите в часовия вестник.

А кога криминалната хроника влиза в политическия живот, знаят само редакторите на „ТЕЛЕГРАФ“, които ни уверяват, че „Обран плаши с вето за санкциите“. Ами – като са го обрали, естествено е човекът да не е на кеф, а те са взели да го кандърдисват за някакви си санкции.

Обраният всъщност се оказва Виктор Орбан и може би заглавието е с буквена грешчица, но на нас вече кое ли ни е наред, та и заглавията...

  

ВОЙНАТА НА ЗАГЛАВИЯТА

 в. „Стършел“, бр. 3985/3 февруари 2023 г.

 Има хора, които си купуват вестници само за да им решават кръстословиците. От другите страници четат само заглавията – те според тях били казвали всичко важно. А дали е така? Кой да ни каже!

Вземаме, например, „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ и прочитаме  заглавието „Бащата на екранния Баян от „Войната на буквите“ Венцислав Върбанов: Гордея се със сина си, жалко, че не стана земеделец“. Кратко и ясно – бащата се гордее със сина си, но филмът толкова не му харесва, че би предпочел синът му да гледа картофи вместо да играе в подобни сериали.

Ако прочетем обаче по-дребните буквички, никъде няма да открием изречение със съжалението, че вместо актьор младежът не е станал картофопроизводител, напротив, ще видим, че се гордее с участието му във филма.

Прелистваме пробългарския вестник „ТРУД“ и с ужас научаваме, че „Европа призна, че върви по пътя на Наполеон и Хитлер“!

Бррр! Да не би от утре да започва паневропейска поголовна мобилизация за война срещу Русия?

Спокойно – политическият анализ (колкото и да не сме съгласни с изводите му) все пак започва с цитирано изказване на Жозеп Борел, че „Русия е голяма страна, тя е свикнала да се бори докрай, свикнала е почти да губи,  а след това да възстановява всичко. Направи така с Наполеон, направи същото и с Хитлер“. Така че – не става дума за планирано нападение срещу Русия, можете да спите сравнително спокойно.

А ако сънувате нещо – например самолет, да си знаете – според всезнаещия седмичник „ГАЛЕРИЯ“ „Пътническият самолет, видян насън, е символ на пътуване“.

Никога не бихте се сетили сами, нали?

И „ТЕЛЕГРАФ“ се опитва да смути спокойния ни сън – „Пускат ни щурци в манджата“!

С хлебарките в ресторантските манджи си бяхме свикнали, но чак пък щурци! Слагаме очилата и с облекчение научаваме, че става дума за нов европейски регламент, който разрешавал използването на някои насекоми като храна. И че „Щурците ще се продават замразени, изсушени или на прах“.

Дотам ни докараха – да проядем буболечки! „И тъжно, и срамно“ – констатира „ДУМА“. В смисъл – че сме станали третия най-голям вносител на домати от Турция. А къде остана вкусният български домат?

„Вината е в политиците на прехода, които обслужиха натрапения на страната ни неолиберален модел, където всичко се прави в името на парите. С лека ръка раздробиха земята, ликвидираха земеделските кооперации, разпродаваха за левче или два земеделската техника“...

Тук нещо се объркваме – нали гадните неолиберали правят всичко в името на парите – тогава защо са продавали тракторите срещу левче-две парчето? Но това е бял кахър, защото антрефилето е с неочакван край: „В резултат – ядем турски домати, вносно свинско и бленуваме от сутрин до вечер по изгубената Народна република“...

Е, чак пък от сутрин до вечер – надали. Или – не всички. Поне – без неолибералите, предполага се. Но „24 ЧАСА“ ни светва за любопитно съвпадение, навеждащо на съмнението, че и на тяхното царство му се вижда краят: „Избори в деня на Априлския пленум“! За по-младите, които не помнят ежегодното празнуване на величавото събитие, на този пленум „Тодор Живков атакува Вълко Червенков и взема властта“.

С това съвпаденията не свършват – „През 1956 г. на тази дата CBS пуска два сапунени сериала – „Докато свят светува“ и „На ръба на нощта“, пак на 2 април „С издигането на българския флаг пред щабквартирата на НАТО в Брюксел ставаме официално член на алианса“, да не говорим, че на този знаменателен ден „През 1725 година се ражда най-великият любовник на всички времена – Джакомо Казанова“...

Всички тези съвпадения не могат да бъдат случайни!

А както правилно забеляза всевиждащият Фейсбук, прословутият ден за размисъл се пада точно на 1 април...

Тук вече всички съмнения в случайните съвпадения отпадат!

КОЛОМЕЛАЧКА

 

в. „Стършел“, бр. 3984/27 януари 2023 г.

 В днешно време, ако се вярва на вестниците, колите не просто катастрофират, блъскат ги или ги смачкват, а направо ги смилат! Така е и в „ТЕЛЕГРАФ“ – на специално отредената за смилане на коли последна страница  „Пиян без книжка помля коли и отсече стълб“, което на днешно време си е съвсем банално произшествие, което е попаднало във вестника просто за да запълни мястото на рубриката.

Но сензацията е запазена за друг брой – „Трезвен с джип помете 6 коли и рейс“!

Е, такова чудо напоследък не беше ставало!

Нещо повече – всекидневникът продължава със сензациите – трезвият тип даже „Не бил и дрогиран“!

Чудеса започнаха да стават по нашите пътища!

Ами – като нищо друго не става – така ще е. Пресмятайки темповете на пътното ни строителство, „24 ЧАСА“ изчислява, че „Още поне 100 години ще строим магистрали“.

„ТРУД“ добавя още към анализа – констатирайки, че еколозите повече от двайсет години броят змиите и костенурките по трасето на злополучната магистрала „Струма“, припомня, че първият задал през 2011 година въпроса колко все пак са тия животинки, та спират цяла магистрала, тогава все още министър Росен Плевнелиев, за времето на недовършеното преброяване „стана президент, ожени се, роди му се дете. А някой продължава да брои змии и костенурки“.

Предложението на вестника е повече от радикално – „Защо не преброим труповете в Кресненското дефиле първо?“.

И то си е така.

Но да оставим проклетото строителство – от него никой не е прокопсал, освен някои, за които обаче няма още нищо доказано. Животът си иска своето – и „ТЕЛЕГРАФ“ ни го дава – „Гери Никол показа дупарата в Доминикана“. И не само това – във видеото, преразказано от телеграфното издание, след купон, в колата на приятелки, певицата стига до синтезирано определение за смисъла на живота – „Живее ми се! Коли, пари, жени и мъже, всичко“!

Всичко? Е, за да бъде животът здравословен и заради това – по-продължителен, все пак човек трябва да се лиши от нещо. „ТРУД“ ни предупреждава за скрити опасности: „Не яжте тези храни на гладно“.

Най-общо казано, на гладно не бива да се ядат банани (защото сутрин „водят до сърдечни проблеми“), да се пие кафе („за да не страдате половин ден от болки в стомаха“), мляко – също („натоварва храносмилателния тракт“), да избягваме домати в салатата („провокират появата на камъни в жлъчката“), извара („има твърде висок гликемичен индекс“), сладкиши („риск от развитие на диабет“), чесън („съдържа алицин, който безмилостно дразни стените на стомаха“), месо и риба („натоварват бъбреците и черния дроб“), да не говорим за алкохола („рискувате да развиете гастрит, язва, перитонит и проблеми с черния дроб“).

За хляба нищо не е споменато, може би защото не е стигнало мястото.

Заключението идва само – не бива да се яде на гладно. Яжте само когато вече сте яли! А още по-добре – изобщо избягвайте тоя вреден навик.

И без това цените на храните изхвърчаха нагоре така, че тоалетната хартия започна да залежава по рафтовете.

И в резултат, както показва разследването на „ТЕЛЕГРАФ“, „Тоалетната хартия поскъпна тройно“.

Вестниците, слава Богу, по-малко. 

ДАЙТЕ МИ ЧОРАПИ, ДАЙТЕ МИ ОБУЩА!

 

в.„Стършел“, бр. 3983/20 януари 2023 г.

Сещате се за старата детска песничка – детето се радва, че мама е добричка и го пуска на екскурзия.

Зимата, макар все още мека, не е сезон за екскурзии – децата е по-добре да си стоят вкъщи, особено по това грипаво време, в което не се знае кой може да ти кихне вирус право в носа.

Тон дава „24 ЧАСА“ със страница, посветена на „10 най-важни правила за грип без усложнения“.

Съветите, разбира се, са полезни, проблемът е, че препоръката да се вземат препарати срещу грипа се оказва трудно изпълнима.

„ДУМА“ събира цялата сага с лекарствения дефицит в едно заглавие: „Лекарство? Тц!“

Добре, че не са се подлъгали да пишат „Йок“ – веднага щяха да тръгнат едни подозрения за съмнителни контакти с една партия, с която никоя друга не иска да си играе.

А къде останаха чорапите, с които започнахме?

Останаха в „ТЕЛЕГРАФ“: „Откритие на румънски овчар спасява 3 милиона души от болки в ставите“.

Една вечер човекът си прибирал овцете, но те, кой знае защо, отказали и на него, и на кучето, и на гегата му, а стояли край някаква купчина камъни. „Овчарят бързо разбрал, че малките камъни имат приятна, топла аура“ и в свободното си време взел да присяда върху камънака. В резултат му изчезнали болките в гърба и ставите. Похвалил се на съседи – на тях им изчезнали камъните в бъбреците и им паднало кръвното!

Цитиран е и немски учен, според когото „науката е допуснала огромен пропуск“, като не е открила лечебната сила на въпросните камъни. И в резултат – ражда се великото изобретение – чорапи с прах от тях, срещу скромната цена (със специална отстъпка) от сто кинта!

Е, като лекарствата са „Тц!“, ще разчитаме на чорапките!

Тези проблеми не вълнуват „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ – шаренкият вестник се опитва да ни разтуши от проблемите на всекидневието с позитивни новини!

„Хисарския поп бори вирусите с мръвки“ е само за подгряване! Лапвайте някоя мръвка профилактично и продължавайте към следващите новини за българския елит, там, където „Родни гиздавелки пекат дупета на юг“!

Има и нещичко за любителите на животните - „Грамадно куче гушка Емануела“ – само че на картинката не кучето е гушнало фолкпевицата, а тя него. Нищо – чакаме следващата разтърсваща новина!

А докато я чакаме – да научим поостарялата, че „Николета не търпи дрехи“. Че е вярно – вярно е! Има и потвърждаваща твърдението снимка. „Което само може да ни радва. Следващия път чакаме вече цветни снимки“  - коментира изданието.

Ако е въпрос за подобни радости, нека посегнем и към „СТАНДАРТ“, който отбелязва кончината на великата дизайнерка със страничка под заглавието „Вивиан Уестууд получила рицарско звание без гащи“.

Това ли е най-голямото постижение на покойната? Очевидно за българската преса – да.

И така, българският читател, изключил парното, за да не изключи някое от трите яденета на ден, изпратил подсмърчащото си дете на училище, защото там поне е по-топло, сяда, разгръща любимия вестник и се унася в блянове по далечните екзотични плажове, украсени с български дупета...

Дайте му чорапки, дайте му обуща....

... И НИКАКЪВ СПОРТ!

 в. „Стършел“, бр. 3982/13 януари 2023 г.

Приятно е, че родният политически елит очевидно следва препоръките на сър Уинстън Чърчил за здравословен живот – уиски, пури и никакъв спорт!

С уискито работата е най-лесна – някъде го дават и на промоция. Очевидно някои започват още от сутринта, може би от радост, може би от мъка, но – преди началото на пленарното заседание. Е, и в почивките, може да направим обосновано предположение.

„24 ЧАСА“ ни прави съпричастни на странни депутатски изявления в ранния предиобед с обширния репортаж „Рада Госпожина и „чадърът“ Рашков станаха герои в  сагата Gemcorp“. По време на разгорещената дискусия „Бившият министър се видя като градушка по ГЕРБ, върнаха му, че е златен дъжд“.

Концентратът сутрин не прощава – нищо, че някои пускат ледче в чашата! Друг депутат определя изказването на опонентка като „Радини вълнения“. Засегната настоява да отвърне на обидата, но председателстващият я успокоява, че „В „Под игото“ Рада Госпожина е високо, стройно, хубаво момиче, положителен герой“.

Хубаво е да ни се припомня отвреме - навреме, в стремежа към здравословно съществуване забравяме българските класици!

А за да не забравим българските традиции, можем да отворим „ТЕЛЕГРАФ“, в който народен лечител ни уверява, че „Сурвачката крепи здравето на българина“. Има и доказателства – по времето на комунизма „ходихме със сурвачките и искрено вярвахме в тяхната сила. Затова тогава имаше и по-малко болни хора от сега.“ Всъщност, украсеното с пуканки и сушени плодове дряново клонче не е нищо друго, а „жезълът на Бог Сабазий. Когато децата сурвакат, се получава наричане – магическа формула, която вика здравето и ни пази“...

Наистина, и народните лечители не трябва да прекаляват със здравословния начин на живот!

„24 ЧАСА“ пък се е погрижил за психичното ни здраве – в броя от 5 януари определя този ден по странен начин: „Да изневерим след стреса по празниците – правим го най-често днес, защо ли?“ Г-жа Мадлен Алгафари го обяснява със „Стрес, търсене на подаръци,  приготвяне на масата по Коледа и Нова година“. За удобство на мераклиите редакцията се е погрижила да допълни анализа на психотерапевтката с календарче – „Вижте кога ще се почива у нас по-дълго през 2023 г., за да се заредите с... търпение и вярност“.

След зареждането трябва да има и разреждане – „ТЕЛЕГРАФ“ в предновогодишния си брой изпреварва датата на изневерите с препоръката „Посрещнете 2023-та с поза водопад“. За любопитните е описана и позата – сложничка за изпълнение, но както уверява всенародният вестник, „След чашка-две може и да ви се стори лесна“.

Какво остана от препоръките за здравословен живот?

А, да – спортът!

„Зяпайте бомбите на Пейдж, полезни са“ – уверява ни „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“. Има и картинка – за желаещите да се възползват от съвета.

И разяснение: „Най-сексапилната голфърка Пейдж Спиранак се оказа полезна за феновете си. Блондинката обяви, че зяпането на гърдите й влияе добре на здравето на последователите є в социалните мрежи. (...) Голфърката качи германско проучване, което твърди, че взирането в женските гърди за 10 минути на ден е по-добро за вашето здраве, отколкото ходенето на фитнес“.

Е, на спорта сега му казват фитнес, така че – да забравим за него!

И си изрежете календарчето с почивните дни – може да ви потрябва!__