Жить стало веселее

в.„Стършел“, бр. 3792/19.04.2019 г.

За позабравилите руския, пък и за тези, които изобщо не го знаят – в превод това значи, че да се живее става все по-весело. Изразът е част от реч на Й. В. Сталин, произнесена през тридесетте на миналия век – година след украинския глад, отнел живота на няколко милиона, и две преди масовите разстрели през 1937-а, а защо намесваме генералисимуса в нашенските кокошкарски истории ще разберем, ако прелистим заедно тазседмичните вестници.

Че у нас се краде, не е тайна, разбира се, проблемът е, че и крадците започнаха да се крадат помежду си – „Убиец и крадец обраха сводник в затвора” – научаваме от „24 ЧАСА”. Двамата рецидивисти приклещили колегата си по съдба и му взели мобилния телефон и часовника. Телефоните очевидно не са кой знае каква рядкост в нашите затвори, защото и двете иначе ценни вещи двамата „продали на лишени от свобода срещу 19 кутии цигари”.

Кокошкарска работа, откъдето и да я погледнеш. Виж, следващата  новина  ни изпълва с респект към блюстителите на реда – „Затвор за полицаи, крали цигари за 300 000 лева”! Двама униформени се направили на катаджии, спрели микробус, „инсценирали, че ще пишат акт на водача. Набили го и го завързали, след което отмъкнали стоката”… И мобилния телефон, естествено  - макар че за какво им е, с тия 37 500 кутии цигари във всеки затвор могат да си купят 1973 телефона плюс още толкова часовници като бонус!

Но и това е кокошкарска работа – пак от часовия всекидневник научаваме констатацията на двама министри – енергийния и правосъдния, че „Бизнесът краде повече ток от циганите”! Е, това вече е признание от най-високо ниво за българския бизнес и високото му ниво!

Високото ниво отговаря на удара и на собственика на най-известната тераса в републиката, председателя на антикорупционната комисия, се налага да обяснява пред „ТРУД”, че „Олигарси имат 198 млн. причини да ме атакуват”. Публикацията уточнява и кой е олигархът със запорирани имущества за тая прекрасна сума, но не това е важното, важното е, че председателят пропуска нещичко.

Три дни по-късно „СТАНДАРТ” публикува официалното писмо на въпросната комисия, според което сумата нараства зашеметяващо – „Атаката срещу Комисията е от двама олигарси и една политическа партия, за което има 2 млрд. и 200 млн. причини, които могат да мотивират не една политическа партия да направи това”.

Да опитаме да поразсъждаваме над официалното становище на КПКОНПИ. Значи – освен онзи, лошия, с жалките двеста милиона, има не само още един, но и много други лоши – с откраднати два милиарда? И, че с тия пари онези, лошите, могат да мотивират не една, а много от българските т. нар. политически партии да обърнат държавата с хастара навън?

В смисъл – ако за нещо ти потрябва партия, можеш да минеш през Женския пазар и да си я спазариш? Правилно ли прочетохме или нещо сме позабравили азбуката?

Ама наистина животът май започна да става ако не по-весел, поне по-смешен.

Защото се оказа, че освен крадците, които се крадат помежду си, вече и партиите започнаха да си се преджобват – според „24 ЧАСА” „БСП ще съди АБВ за името „Коалиция за България”. Били си запазили още през 2018-а година търговска марка с това име.

Дотук – добре, съдилищата у нас и без това си нямат работа, нека поработят малко. Ще бъде забавно – „Оказа се обаче, че същата марка, но по друг клас от изискванията на патентното ведомство е регистрирал през 2015 г. и лидерът на Движение „Русофили”…

За малко да забравим защо започнахме със знаменития Сталинов цитат от средата на 30-те години – ами докато спори за марката, лидерът на АБВ г-н Румен Петков се присети за неговия другар и съратник, вожда на световния пролетариат В. И. Ленин, и ни пробута стар виц за него – „Да се вгледат в предшественика – Ленин стиска каскета и никой не му го краде”! Което си е вярно – вярно е, на всичките си паметници Ленин държи каскета здраво стиснат в юмрук.

А колко кутии цигари ще могат да се купят след изборите срещу някоя от партийните търговски марки – предстои да видим.

ПРОЛЕТНИ МЕРАЦИ

в.„Стършел“, бр. 3791/12.04.2019 г.

Крушите цъфнаха, птичките запяха, котараците завиха по покривите – пролетта май наистина дойде!

А на пролетните мераци всички са подвластни – това си го знаем от класиката! Дори като в стария виц – приятно e да си спомним някои позабравени неща. Ето, например мома американка изведнъж, като видяла евентуалния кандидат-президент Байдън, изведнъж си спомнила далечната 2009-а година, когато той „я хванал за главата и си отъркал носа в нейния нос”. Пише го в „24 ЧАСА”, сигурно е вярно – ако не за носа, поне това, че има и такава мома от Кънектикът.

Ама каква памет, а?

„ТРУД” е малко по-хард и разчита на местни знаменитости – „Маниак снима Гери, докато мери сутиен”. Маниаци – дал Господ по цял свят, поучително е и изявлението на пострадалата, че „е потресаващо някой по такъв начин, без никакъв морал, да ти навлезе в личното пространство”. Но хубавинята, както винаги, идва накрая – след като става ясно, че в телефона на набедения за извратеняк все пак няма други снимки освен на семейството му, вестникът, радетел за почтеност и уважение към всеки, е успял да изнамери отнякъде друга снимка без сутиен на красавицата и да илюстрира с нея гражданското си възмущение.

„УИКЕНД” опитва да ни подобри настроението с празничната новина, че – „Циците на Ася Капчикова увиснаха”. Не си мислете, че става дума за долнопробна жълта клюка, по-скоро това е предпървомайски репортаж – според всезнаещия седмичник пред празника на труда „блондинката ще трябва да ремонтира пак оръдието на труда си”.

За да не си помислим, че родната преса освен за апартаменти и женски атрибути не знае да пише, продължаваме с дебелия вестник за запълване на почивните дни, за да се срещнем отново със старата позната – „Гери Дончева тъпче майонеза за закуска”. Защо? Ами – защото „не се притеснява от калориите”.

Друг да не се притеснява? Ами, да – „Ани Салич яде по пет пъти на ден”! Да й е сладко!

Има и по-притеснителни, за учудване – сред мъжете. „Референта спря пилешкото и свинското”. Бившият шеф на ловното стопанство „Кормисош” очевидно изпитва носталгия към соца – „Преди години не беше така, всички меса ставаха за ядене. Навремето много обичах еленско от Лопатар и муфлонско”… Думата „лопатар” е написана с главна буква – очевидно според съботно-неделния репортер това е някакво място, където се въдят елени. Кой знае – може пък да е кръстено на елените-лопатари, които обикалят из него, преди да влязат във фурните – казва ли ни някой!

Междувременно въпросът с евровота се реши от само себе си – християнските празници пребориха злите прокоби на зловредните планети – „Благовещение гони ретроградния Меркурий” – радостно благовестява „ТЕЛЕГРАФ”. Спомняте си какви бели в политическия живот донесе тая гадна планета – падаха правителства, губеха се спечелени избори, вестникът услужливо ни напомня и за паднали самолети.

Но – вече всичко е наред, да се готвим за предречената от социолози и поети пълна изборна победа!

Междувременно – ако не познавате добре София и не знаете къде е живял Радой Ралин, можете да научите от „СТАНДАРТ” – „Домът на Радой Ралин е на метри от този на Алисия”!

Нови времена – нови кумири, нови ориентири…

Очевидно е дошло времето отстрани на монетите пак да се изпише „Боже, пази България” – за всеки случай да му напомним, че нещо ни позабрави напоследък…

ВТОРОТО ИМЕ НА ГОДО

в.„Стършел“, бр. 3790/03.04.2019 г.

Има една такава пиеса – стоят двама под едно дърво, говорят си разни работи и чакат някой си Годо, който като дойде, всичко ще си дойде на мястото. Половин век след премиерата вече знаем за тая пиеса повече дори от автора є – знаем цялото име на въпросния Годо.

„Държавата в очакване на Цветанов” – хвърля светлина върху тоя важен въпрос „СТАНДАРТ”. Има дори драматичен момент в очакването – „В такова нездраво очакване държавата е тръпнела досега само при посещенията на най-висши правителствени особи или на най-тежки престъпници”!

Бррр!

А Цветанов го няма – и в отсъствието му започват произшествия по света и у нас - „Гол мъж стресна Третяковската галерия”! Според кореспонденция в „ТЕЛЕГРАФ” неизвестен тип се съблякъл по прашки насред московската галерия и докато чакали полицията да го заведе там, където обличат такива типове, „негов приятел незабелязано”… Не, не откраднал, бъркате – „закачил своя картина на стената”.

Такива работи стават по света, когато Цветанов го няма!

Докато целокупното общество го очаква, „24 ЧАСА” съставя „3 сценария за Цветанов: с него – зле, без него ГЕРБ – най-зле”.

Изнервянето от продължилото прекалено дълго очакване стига небивали висоти – „Исус влачи любимата за косата и я бие” – ужасява ни в очакване на Възкресението „ТЕЛЕГРАФ”. Слава Богу, оказва се, че не бил онзи, а друг, от  Благоевград, който нещо се разсърдил на любовта на живота си, та я влачил за косата по улица „Околчица”.

Ако Цветанов беше тук – нямаше да стават такива работи!

Междувременно „24 ЧАСА” прави невероятно откритие – че Европейският съюз има гащи! Сериозно – с ей такива букви го пише във вестника, значи е вярно - „Орбан – таралежът в гащите на ЕС”!

Лоша работа – ама така става, когато Цветанов е някъде отвъд океана и няма кой да въведе ред! Добре че освен грижата за таралежите Европейският съюз има грижа и за нас – на друга страница на изданието евродепутат ни уверява, че „В средносрочен план България трябва да достигне средно ниво на развитие в ЕС”.

Само да се върне Цветанов – и започваме!

А дотогава – можем поне да се възползваме от полезния съвет на „168 ЧАСА” „Как да направите от двора си английска морава за по-малко от 500 години”.

Ако това е средносрочният план – да си хвърляме капите от радост, ние все си мислехме, че ще е по-длъжък.

В напрегнатото очакване „ТЕЛЕГРАФ” дори забравя какво е писал преди месец – и козелът Митко отново влиза в действие – „Влюбен козел напада колоездач”! За тези, които също са позабравили, става дума за козел, който „се съюзил с глутница кучета заради каракачанката Рижка”. Козелът не чете вестници, затова не може да знае, че „Рижка и останалите пет кучета са обработени и кастрирани”, така че любовта му може да остане без последствия или още по-зле, да бъде самият той заловен и – речено политкоректно, обработен по същия начин.

„24 ЧАСА” тръпне в очакване ден преди великото събитие и въвежда нова измерителна единица за време – „Войната Борисов – Цветанов на 1 апартамент разстояние”!

Войната, слава Богу, не избухва – Годо Цветанов се завърна и обяви тържествено: „Каузата ми е ГЕРБ, оставам верен на нея и на премиера”.

Козелът Митко сви знамена, голият идиот от галерията бе отведен увит в одеало, Исус изтрезня в предварителния арест, Европейският съюз престана да проверява какво има в гащите си, ливадите навъртяха първата седмица от средносрочната си перспектива, както би рекъл поетът – и настъпи мир и тишина над цялата страна – спете спокойно, деца!

И помнете – верността към кауза може да е важна, но към олицетворяващият я премиер – хептен!

От чичо си Годо го знайте!