Показват се публикациите с етикет Алисия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Алисия. Показване на всички публикации

сряда, 10 април 2019 г.

ПРОЛЕТНИ МЕРАЦИ



Крушите цъфнаха, птичките запяха, котараците завиха по покривите – пролетта май наистина дойде!
А на пролетните мераци всички са подвластни – това си го знаем от класиката! Дори като в стария виц – приятно e да си спомним някои позабравени неща. Ето, например мома американка изведнъж, като видяла евентуалния кандидат-президент Байдън, изведнъж си спомнила далечната 2009-а година, когато той „я хванал за главата и си отъркал носа в нейния нос”. Пише го в „24 ЧАСА”, сигурно е вярно – ако не за носа, поне това, че има и такава мома от Кънектикът.
Ама каква памет, а?
ТРУД” е малко по-хард и разчита на местни знаменитости – „Маниак снима Гери, докато мери сутиен”. Маниаци – дал Господ по цял свят, поучително е и изявлението на пострадалата, че „е потресаващо някой по такъв начин, без никакъв морал, да ти навлезе в личното пространство”. Но хубавинята, както винаги, идва накрая – след като става ясно, че в телефона на набедения за извратеняк все пак няма други снимки освен на семейството му, вестникът, радетел за почтеност и уважение към всеки, е успял да изнамери отнякъде друга снимка без сутиен на красавицата и да илюстрира с нея гражданското си възмущение.
УИКЕНД” опитва да ни подобри настроението с празничната новина, че – „Циците на Ася Капчикова увиснаха”. Не си мислете, че става дума за долнопробна жълта клюка, по-скоро това е предпървомайски репортаж – според всезнаещия седмичник пред празника на труда „блондинката ще трябва да ремонтира пак оръдието на труда си”.
За да не си помислим, че родната преса освен за апартаменти и женски атрибути не знае да пише, продължаваме с дебелия вестник за запълване на почивните дни, за да се срещнем отново със старата позната – „Гери Дончева тъпче майонеза за закуска”. Защо? Ами – защото „не се притеснява от калориите”.
Друг да не се притеснява? Ами, да – „Ани Салич яде по пет пъти на ден”! Да й е сладко!
Има и по-притеснителни, за учудване – сред мъжете. „Референта спря пилешкото и свинското”. Бившият шеф на ловното стопанство „Кормисош” очевидно изпитва носталгия към соца – „Преди години не беше така, всички меса ставаха за ядене. Навремето много обичах еленско от Лопатар и муфлонско”… Думата „лопатар” е написана с главна буква – очевидно според съботно-неделния репортер това е някакво място, където се въдят елени. Кой знае – може пък да е кръстено на елените-лопатари, които обикалят из него, преди да влязат във фурните – казва ли ни някой!
Междувременно въпросът с евровота се реши от само себе си – християнските празници пребориха злите прокоби на зловредните планети – „Благовещение гони ретроградния Меркурий” – радостно благовестява „ТЕЛЕГРАФ”. Спомняте си какви бели в политическия живот донесе тая гадна планета – падаха правителства, губеха се спечелени избори, вестникът услужливо ни напомня и за паднали самолети.
Но – вече всичко е наред, да се готвим за предречената от социолози и поети пълна изборна победа!
Междувременно – ако не познавате добре София и не знаете къде е живял Радой Ралин, можете да научите от „СТАНДАРТ” – „Домът на Радой Ралин е на метри от този на Алисия”!
Нови времена – нови кумири, нови ориентири…
Очевидно е дошло времето отстрани на монетите пак да се изпише „Боже, пази България” – за всеки случай да му напомним, че нещо ни позабрави напоследък…


сряда, 12 юни 2013 г.

И ЗАМИРИСА НА...

Да, точно на тях - толкова време живеем сред тях, време беше и да ни замиришат!
И изобщо не става дума за двете миризливи торби, запратени по нещастния, умирисан отвсякъде Николай Бареков - става въпрос за онова, в което джапаме и се опитваме да нахраним децата си.
Копрофагската вълна заля даже героите на жълтеникавите новини - зарязаната красавица на вратаря на националите взе, че му го върна тъпкано - "Алисия прати памперси на дрисльото Ники" - радостно съобщава на кафеникава страничка "ВСЕКИ ДЕН"...
А вече не толкова верният на партията (предишната) "МОНИТОР" прославя крепителя на държавността и парламентаризма г-н Сидеров, като извежда в подзаглавие, да не би някой да я пропусне, ценната му мисъл, че "оттук нататък няма да му казвам Бойко Борисов, а мъжки характер с пет букви - започва с "п" и завършва на "а"...
На това филолозите му казват "парламентарен дискурс", за да не звучи толкова миризливо. Като си говорим за филолози, подлъгани от песните, пети в прослава на 24 май, хиляда и петстотин кандидат-студенти се явиха на изпит по български в Софийския университет, а "350 кандидати за митницата в Свиленград" - съобщава "ТРУД". В университета местата са почти толкова, колкото кандидатите, в митницата - само 25...
Що само лъжем децата, че науката е слънце?
Междувременно, с малка помощ от неприятели, правителство все пак се състави - от професионалисти и експерти. "24 ЧАСА" проследява кратичката политическа биография на новия министър на транспорта. През 2010 г. той "отпаднал от партия ГЕРБ, тъй като не си е платил членския внос". Дотук - добре, странното е, че "този факт не е бил известен на структурата по време на местните избори, когато Папазов загуби битката срещу Кирил Йорданов на вътрешния вот за кандидат-кмет на Варна". Политическата еволюция на г-н Папазов продължава - той "отново бе издигнат за кандидат-кмет на Варна от инициативен комитет, но този път с подкрепата на партията на Ковачки ЛИДЕР". За да не си помислите, че има пропусната политическа сила, вестникът уточнява, че "новият министър минава и за човек на ДПС", а освен това заедно с "градския лидер на БСП Борислав Гуцанов имаха общи идеи за преместване на варненското пристанище"...
От такива експертно дялани камъни имат нужда всяка власт и всяка партия! Стига да си плащат членския внос, разбира се...
Спешно преминалият на правилната страна "ПОЛИТИКА" ни сплашва с коментара  "Политическият Франкенщайн", пояснява, че "Освен създателя си, Цветанов може да изяде и партията си", и уточнява, че Борисов в свободното време чешел политическото си чудовище "по козинката".
За сведение на автора г-жа Кристи Петрова, отговорен редактор на изданието, Франкенщайн е името не на чудовището, а на създателя му. Героят от книгата на Мери Шели си няма козинка и не изяжда никого...
Коментарът на г-жа Петрова завършва почти оптимистично: "Времето на "франкенщайновците" и "калинките" премина"...

Не съвсем, бихме уточнили, очевидно - не съвсем...