ВДИГАМЕ БЯЛО ЗНАМЕ

 в. „Стършел“, бр. 4066/30 август 2024 г.

Такива ми ти работи – втасахме я, вече и официално вдигнахме бялото знаме!

Борбата с джендърството, джендърите, джендърологията и техните производни доведе до неочакван резултат – „Невероятно, но факт: появи се нова сексуална ориентация, превърна се в тренд!“ – информира за последните писъци на джендърмодата „ТЕЛЕГРАФ“. Поредната нетрадиционна ориентация има трудно запомнящо се име – „абросексуалност“ и е любопитна с това, че „Абросексуален е човек, чиято сексуалност се променя с времето. Едно лице може да бъде привлечено от различни полове в различни периоди от живота си“...

Новото откритие набира популярност – „Все повече хора се откриват в нея, благодарят на социалните мрежи за самоопределението си“...

А ние си мислехме, че тия хора са просто долни свалячи, които не подбират, а карат наред...

Бай, бабо, да не ни среща абросексуална мечка!

Не абросексуален, а банален „Онанист обикаля София на колело“ – научаваме от последната страница на телеграфното издание. За невярващите – има и снимка на маниака в действие. Имало и клипчета, увековечили майсторството на велосипедиста, но поради разбираеми причини в хартиеното издание няма как да бъдат показани. „Жегата не може да бъде оправдание – първият клип е от април, вторият от май, а третият е от „жегите“ – уточнява всекидневникът.

За това ли направиха велосипедните алеи?

За една друга опасност ни светва „24 ЧАСА“ – „Миризмата на нова кола може да докара рак“!

Особено през лятото миризмата ставала особено опасна – заради жегите вредните вещества се разхвърчавали по-активно.

Новината едва ли ще стресне купувачите на нови коли, но поне може да служи за утешение на тези, които не могат да си ги позволят.

Междувременно многострадалното БДЖ е на път да хвърли белия пешкир на ринга и да напусне безславно релсите – „Пътници бутаха влак на излизане от Пловдив“ – цитираме заглавието на „24 ЧАСА“, но и в другите вестници е почти същото. Локомотивът запецнал на място, от което не може да стигне до жицата с електрическо захранване, някой предложил на майтап да го бутнат, за да тръгне, свикналите на всичко пътници взели майтапа насериозно, слезли, напънали се и избутали локомотива напред...

Сигурно заради тоя случай „ТЕЛЕГРАФ“ се опитва да ни вдъхне малко оптимизъм с „БДЖ минава на рейсове“.

Ако следващата седмица прочетем някъде, че бързият влак София-Варна е спукал гума край Горна Оряховица, няма изобщо да се изненадаме.

И за да бъде резилът пълен, в смисъл общонационален, и най-високият пилон на Балканския полуостров отново се изложи – „Само бялото остана да се вее на пилона в Рожен“ – алармира „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“.

Лошо знамение – вятърът пак е разкъсал знамето, като този път от трикольора е останала само бялата ивица, която сега се вее гордо на сто и единадесет метра височина – да не би някой да не ни забележи резила.

Вдигнахме, братя, бялото знаме – и в прекия, и в преносния смисъл!

ВНИМАТЕЛНО СЪС СЪНИЩАТА!

 в. „Стършел“, бр.4065/23 август 2024 г.

Понякога се чудя защо се хаби толкова много хартия за вестници – времето днес тече много по-бързо, отколкото в миналия век, хората нямат време да се взират в дребния шрифт, едното заглавие им е достатъчно, за да си формират мнение и да го отстояват бурно по фейсбуци, тиктоци и площади. Ако се публикуваха само заглавия, вестниците щяха да са по четири странички! А файдата – същата.

Искате пример? Ами – вземете „ТРУД“ – „Университетът, който имаше смелостта да се опълчи срещу царя, днес е жалко слугинче на западни фондации и посолства“ – твърди заглавието. Сещате се за кой университет става дума – Софийския. А защо е изпаднал дотам? Защото няколкостотин преподаватели в него били подписали текст, призоваващ президента да наложи вето над закона, твърдящ, че в училищата на България цари ЛГБТ вакханалия, която трябва да бъде озаптена. Текстът на професорското писмо е доста дълъг, никой няма време да го чете, важното е, че след кратичкото антрефиленце във вестника всеки вече си има мнение за корумпираната ни интелигенция: „...платените им храненици вият по медиите, а днес и пред президентството. Има няма бяха стотина души, охранявани от поне 500 полицаи.

Та тези дни лъснаха всички зависими и роболепни грантояди, включително и цял рояк преподаватели от СУ, които написали открито писмо!“

Очевидно авторът не си представя свят, в който човек може да има мнение безплатно. Всяко различно от неговото мнение със сигурност е купено!

По странно съвпадение ден по-късно в „ТЕЛЕГРАФ“ излезе подборка от съновника на дядо Славейков, събрал народната мъдрост по тоя въпрос: „Сънуваш ли дупе – означава, че пред тебе се откриват възможности за лесно спечелване на пари, но не от хaзарт, а чрез работа (...) Ако сънуваш, че си по голо дупе пред много хора, ще се срамуваш, твърди дядото на българската литература и съвременна журналистика. И продължава – ако гледаш чуждо дупе, ще научиш важни новини. Ако насън видиш задника си или го показваш на някого – не е на добро – предвещава поругаване на честта, срамни постъпки. Ако насън видиш женски задник, но не на своята жена – неприятности, разходи в излишество, плътски удоволствия. Ако видиш черен задник – не е на добро. Пази се от загуби, унижения и срам.“

Не е ясно какво е сънувал анонимният автор на „ТРУД“, възроптал срещу изслушването на ексбанкера Цветан Василев в парламентарната комисия, но със сигурност ще да е нещо от тоя род. Защото посред коментара му по неведоми пътища целият в бяло се явява новият спасител на отечеството: „Целта е далеч по-прозаична, но жизненоважна както за Василев, така и за тези, които му помагат – да бъде ударен основният му опонент и пречка у нас – председателя на ДПС Делян Пеевски, който всъщност не само разобличи забег­налия банкер, а успя да спре и опитите му да направи вторичен грабеж на КТБ и да подари малкото реални активи на банката (сред тях военните заводи „Дунарит“ и „Авионамс“, а също телевизия, телеком, мултиплекси и пийпълметрична компания) на Русия.“

Публикациите от времето на фалита на КТБ свързваха името на г-н Пеевски повече с чудотворното спасение на спестяванията му в тази банка, отколкото с разобличителната му роля, но нека не ровим из старите вестници да дирим под страниците им теле.

Проблемът е, както гласи заглавието в „24 ЧАСА“, че „Държавата се разпада, а ние се вълнуваме кой с кого спи“...

Държавата наистина хептен се разпадна – заради вътрешния министър единственият кандидат-премиер се отказа да съставя правителство, нови желаещи не се забелязват, и всеки момент очакваме някой да зададе изконния въпрос:

- Има ли пилот в самолета?

Защото, както казват стюардесите в подобни аварийни ситуации – възможно е приземяването да е по-твърдо, отколкото очакваме.

МЪРЗИ, ТА БОЛИ!

 в. „Стършел“, бр. 4065/16 август 2024 г.

Олимпиадата завърши, време е да се отдадем на любимите си неолимпийски спортове.

Кой е най-популярният спорт у нас, за който Пиер дьо Кубертен не е и сънувал?

Погледнете онова, на което му казват социална мрежа – там се практикува най-много. Броенето на чуждите пари. Обичаме го тоя спорт, та оттатък – и нямаме равни в него! А родната преса ни дава обилен материал за практикуването му.

„България хвърли 100 млн. лева за десет медала от олимпиадата“ – твърди в предолимпийския си брой „УИКЕНД“. Седмичникът не е виновен, че не улучва броя на медалите, може би защото е преписал прогнози на статистическа компания (които не се сбъдват, ама никак). Сумата не може да впечатли българския избирател и читател – нали месец преди олимпиадата отпукахме 100 милиона, за да изберем парламент, който не свърши работа и за пет лева, бълха ни ухапала! По-впечатляващо е отношението на газетата към спортистите, за които е предназначена тази сума – „Най-много са намазали в борбата – почти 10,5 млн. лв“... И списъкът продължава с други „намазали“...

Олимпиадата свърши, дойде време за равносметки и хейтърство – и „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ се е постарала да поощри българските хейтъри -  „По 250 бона от държавата за Карлос Насар, Семен Новиков и Магомед Рамазанов“. Става дума за премиите на олимпийските шампиони. Има и ценоразпис за второ, трето и така нататък места.

Всичко е за едните пари – това иска да ни рече родната преса. Трудът, лишенията, контузиите, операциите, сълзите след победа или неуспех нямат никакво значение! Заради парите е!

Разбира се, за да не се стига до това внушение, трябва някой да се позамисли над буквичките, които пише – още повече, че както научаваме от „МАРИЦА“, „Мисленето боли, но не вреди“. Изследване на нидерландски учени доказало, че „мисленето действително е болезнено, но за жалост – крайно необходимо“. Защо така ли? Защото „Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации. Това подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли“...

Може да се заключи, че не си заслужава човек да си дава зор да размишлява. И правилно – защо да си причинява болка, след като всичко може да стане по много по-мързелив и приятен начин! При положение, че „Вече и научно доказано: мързеливите са по-интелигентни“ – според „24 ЧАСА“.  Има си истинско научно потвърждение: „Според научни изследвания някои хора се раждат с ген за мързел. Тази генна мутация е свързана с допаминовите рецептори в мозъка на човека“...

И едно важно уточнение за любителите на дълбоки размисли – озаптете се! Стига сте мислили – това води само до болка и разочарование! Не си давайте зор да мислите - „Много хора откриват, че най-добрите им идеи идват, когато не се напрягат и просто позволяват на ума да си блуждае. Кратките моменти на мързел често водят до проблясъци на вдъхновение“!

Един такъв проблясък откриваме неочаквано в „ТЕЛЕГРАФ“ – „Азис пържи кюфтета с „Телеграф“! Видеото на костинбродския славей и кюфтетата му само за 16 часа събрало над милион гледания!

Защо ли?

Намираме обяснението в самата дописка – „След като е изчел новините във вестника, изпълнителят го е подложил под котлона си и с усмивка приготвя вкусен обяд“...

Ето, това е пример за проблясък на вдъхновение – да открие човек истинското предназначение на днешната българска преса!

Която, както изглежда, я мързи да мисли, та я боли!

ФИЛМ НА УЖАСИТЕ

 в. „Стършел“, бр. 4063/9 август 2024 г.

Не се подвеждайте по заглавието – изобщо не е така! Какъв ти тук филм – просто ужас! Но ние сме му свикнали!

Доказателство намираме в европейската статистика, цитирана оптимистично от „ТРУД“ – „Живеем кратко, но качествено“!

Продължителността на живота у нас била най-кратката в Европа, но пък отпуснатите ни годинки преживяваме без болести! Кой като нас! Още повече, че „Над 90 % от живота на мъжете минава без здравословни ограничения“. В смисъл – мамка му и живот, я сипи още по ракия, веднъж се живее!

Обяснение на този странен феномен намираме на следващата страница – лекар с думи прости ни обяснява, че „Внезапната смърт при българите е следствие на липса на здравна култура“.

А какво е здравната култура? Според здравните стандарти – поне веднъж годишно да ходим на профилактичен преглед. Само че не ходим. В резултат – статистиката ни отчита като здрави. Потвърждение на тъпия виц, че най-здравият човек е непрегледаният...

Любопитна подробност от живота на колела откриваме в два последователни броя на „ТЕЛЕГРАФ“. След няколкото съобщения за влакове, излезли от релсите, локомотиви, пуснати един срещу друг по една и съща линия, плюс стандартните няколкочасови закъснения най-после стигаме до светлината в тунела – новите (втора ръка) немски вагони за влаковете към морето. И уточнението, че „БДЖ търси хладилни техници за новите вагони“.

Покупката се оказала малко прибързана – „по инструкция профилактика на системите е задължителна на всеки 12 000 километра“. Става дума за профилактиката на климатиците на иначе херметически затворените вагони. А „при ежедневен двупосочен маршрут София-Бургас това разстояние се покрива за 15 дни“... И изведнъж се оказва, че техниците ги няма – „Реално разполагаме с хора на брой колкото пръстите на ръката (...), а и те тепърва четат и се запознават с инструкции и спецификации“...

От следващия брой научаваме културната новина, че „Хелбой се качи на морените“ – звездата Джак Кеси щял да снима филм в България, а се предвиждали и „каскади с БГ влакове“... Един от създателите на филма споделя идеите на режисьора: „Неговото намерение е да направи филм на ужасите, така че ще бъде хубаво“...

Фасулска работа – ще кажем ние, чунким голяма работа е да направиш филм на ужасите с БДЖ...

В друг филм на ужасите опитва да ни вкара „УИКЕНД“. Анализът, посветен на горските пожари, стига до потресаващ извод: „Подобен сценарий имало в Украйна месеци преди войната. Тогава на територията є пожарите се роили като пчелни кошери. След това опожарените участъци се ползвали като пътища за придвижване на наземна техника и танкове“. И за да не си помислим, че всичко е изсмукано от редакторските пръсти, следва и посочване на източника на информацията: „Констатацията била направена от британски експерти, за които скрито-покрито не съществувало“...

И за родната преса, очевидно!

Доказателство откриваме не в анализа на британски експерти, а във всичкознаещия „ТЕЛЕГРАФ“ –

„Мис Силикон вкара 20 бона в дупето“. За българския вестникар скрито-покрито няма, навсякъде ще се увре, само и само да поднесе на просветения читател достоверна и проверена информация!

БОРИСОВ СЪС САЛАТА

 в. „Стършел“, бр. 4062/2 август 2024 г.

Това, глобалното затопляне, не прощава никому! Според учените при температура над 42 градуса човешкото тяло започвало да дава заето и мозъкът подавал странни команди към останалите му чаркове. Доказателства започваме да откриваме на все повече места, особено в централната преса.

Разширяването на столичната улица „Опълченска“ доведе до откриването на нови дървесни видове! Досега наивно вярвахме, че дърветата са широколистни или иглолистни. Но според информацията на „ТРУД“ в София вече ще се засажда и съвсем непознат вид – тъй като заради разширението щяло да се наложи изсичането на дървета, „на тяхно място ще бъдат засадени нови, както и нови компенсаторни дървета“...

Със сигурност компенсаторното дърво ще предизвика интерес сред световната научна общност – ще идват делегации и туристически групи да се снимат пред него, изследователи ще го изследват,  трудове ще се пишат – рядко напоследък се открива нов дървесен вид!

Трагедиите в прегрялото огледало на пресата непринудено се превръщат в трагикомедии - „Бивш шеф на разузнаването с нова версия за трагедията в Елин Пелин“ – твърди в заглавие „СТАНДАРТ“. Сигурно ви е интересно каква е версията? Ами – версията е, че няма версия – „По думите му при такива инциденти е трудно да се стигне до обосновани изводи“...

По-странен е може би само коментарът за „ТРУД“ на синдикалист-огнеборец: „Пожарникари гасят огнения ад по тениски, масово нямат нови дрехи“. Не става дума за обикновени дрехи – екипировката на хората, които спряха пожарите из страната, вече била така износена, че била неизползваема!

И все пак – макар и по тениски – пребориха се! Ами следващия път?

Със сигурност климатиците в сградата на Народното събрание работят – там депутатите са с костюмчета, а не по тениски. Но прегряването по пътя към сградата, на която не пише нищо за съединението и силата, а е с изчегъртани комунистически символи по стените, явно е голямо и доста народ дава фира.

В интервю за „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ депутатът Етиен Леви „с огорчение призна, че се е наслушал на неприемливи обидни квалификации по свой адрес като „мръсно еврейско лайно“, „Скапан чифут“ и други, откакто е в парламента, но „мръсотията, подкована от невежество и простащина, е разбираема“, въпреки че: „Аз съм нов в парламента, за мен той е свята институция, възпитан съм на уважение към него, а като попаднах вътре, видях един зоопарк, пълен с дюдюкания, подмятания и просташки манталитет“...

Ами – такива си ги избираме. Ще речете – каквито избраниците, такива и избирателите? Само че ще сбъркате. По-скоро – каквито са съставителите на партийните листи, такива са и избраниците им, за които ни карат да гласуваме.

Един такъв съставител, притеснен от видяното и чутото от него в парламента, взе да подава команди за заден ход: „Борисов: за 4 г. си казахме всичко лошо, да се смирим. Вече съм мека топлина.“ – резюмира в заглавие изявлението на началството на ГЕРБ „24 ЧАСА“.

Чудо! Авторът на безсмъртното политическо откровение за тъпата кърджалийска еди-каква си председателка на Народното събрание минава в друг полк! Вече щял да бъде мек, топъл, речено поетично - бял и добър!

Злонамерените тълкуватели на политическите декларации със сигурност ще открият в думите на г-н Борисов известно продуктово позициониране, но ние не сме такива хора.

Но все пак – с ръка на сърцето ще ви кажа, че с известно злорадство  очаквам деня, когато в кръчмата ще чуя поръчка:

- Една голяма Борисовка с шопска салата!