ИМА И ЩАСТЛИВИ КРАВИ

в.“Стършел”, бр. 3773/30.11.2018 г.

Здравето, щастието и доброто настроение на всичко, обитаващо нашата прекрасна територия, е първа грижа на всички институции в държавата. Не вярвате? Отворете „ТЕЛЕГРАФ”! Там си го пише - „Дават субсидии за щастливи крави”! Каква е държавната рецепта за пълно кравешко щастие не става ясно от дописката, затова опитваме да открием в по-старите вестници някакъв намек. И – о, чудо! В „ТРУД” попадаме на новината „Пастирите с дневник по време на паша”. Нова наредба ги задължавала като излязат на зеленото, да пускат стадото, отворят дневника и „вписват броя по вид и категория с дните и часовете на извеждане”. За тия, които ще възразят, че пастирите не винаги са сред най-добре образованите избиратели, също е помислено – „въпросният дневник се заверява от регистрирания ветеринарен лекар в началото и в края на периода на извеждане”. Голямо писане ще падне – дано остане време за паша!

С идеята, че не само говедата, но и двукраките обитатели на страната пасат трева, г-н Йордан Цонев разяснява (цитираме по „МОНИТОР”) промените, които ще бъдат направени в Закона за вероизповеданията – „Прави се отстъпка за дарителите и се запазва анонимността на даренията”. За по-разсеяните ще припомним, че според вече приетият закон за медиите, писан от г-н Цонев, те са длъжни да декларират не само сумата на даренията, ами и да предоставят данни за дарителя.

Очевидно даренията за медии са много по-опасни за националната сигурност от даренията както за традиционните, така и за екзотичните по нашите места религии и секти!

Пак от „МОНИТОР” научаваме как да разпознаваме джихадистите у нас – „Джихадистът – бял, без брада и диша тежко”. Сериозно – цитира се инструкция на Община Пазарджик, дори има факсимиле! „Камикадзетата могат да бъдат разпознати по неуместното облекло, неспокойното поведение, втренчен напред поглед. Гладко избръснат мъж с бяла кожа и раница на гърба е предпоставка, че пред вас стои опасен тип”!

По-забавно е откритието, че „Критериите на общината са описани в книгата на британския писател Лий Чайлд – „Утре ме няма”…

Прочели роман, написали инструкция! А авторските права?

Защитникът на зимния туризъм „ТРУД” на цели две страници разяснява как в цялата страна „2,7 млрд. лв. изгорели заради зеления рекет”. Зеленият октопод, прострял пипалата си само над Пирин, ощетявал държавата с близо 2 милиона лева – „Това ще е пропуснатата полза за все още нереализираното повишаване на концесионните такси за ски зона „Банско” – пояснява изданието. Споменати са и загубите на местните бизнесмени, пресметнати на повече от сто милиона лева…

Зеленият октопод може и да не е симпатичен на всички, но месец след публикуването на изследването се оказа, че фирмата-концесионер на зоната вместо стотината хектара, за които плаща по договор, „експлоатира с 65,789 хектара повече” – за които не плаща. „24 ЧАСА” публикува цялото писмо на главния прокурор до премиера, изпратено преди цели пет месеца. Не става ясно дали е прочетено. Ако е прочетено и нищо не е сторено – зле. Ако не е прочетено – още по-зле!

За разведряване на атмосферата се е погрижил „ТЕЛЕГРАФ”, който популяризира челния световен сексуален опит – „Мел Би си избрала гадже по снимката на пениса”. Закъсалата певица трудно преживявала развода си, но „нямала представа как да си намери подходящо гадже, тъй като не искала да ходи по барове за запознанства”. На помощ се притекли  новите технологии – в тайнствен сайт „щръкналите пениси били изложени до картонени опаковки от мляко или сок, за да стане ясен размерът”.

И така нататък, и така нататък – до щастливия финал…

Ами да – няма само кравите да са щастливи!

ШЕВНАТА МАШИНА НА ХИТЛЕР

в. “Стършел”, бр.3772/23.11.2019 г.

Класикът Мирон Иванов в един странен исторически период, през който алкохол в магазините се продаваше едва след 11 сутринта, изригна: „Всички злини на човечеството са причинени от трезвениците. Да не говорим, че Хитлер е бил и вегетарианец!”. Косвено потвърждение за странната хранителна и друга ориентация на фюрера намираме в „ТЕЛЕГРАФ” десетилетия по-късно – „Във Велико Търново показват шевната машина на Хитлер”!

Сериозно – в музея на старата столица била изложена шевна машина с инициалите на фюрера! Не става ясно какво е кроил, прекроявал и шил – може би картата на Европа?

Но да оставим историците да разследват тази загадка на вековете и се върнем към въпиющата почти предизборна ситуация у нас – покрай протестите на хората изведнъж у политиците се събудиха стари страсти и мераци. „БСП иска преизчисление на пенсиите с 30 000 подписа” – съобщава „ДУМА”. Странно, че подписите са толкова малко – според статистиката милион и нещо пенсионери трябва да преживяват с по-малко от 300 лева на месец, още по-странно е, че лидерката не мърда от старите си изчисления – през 2015-а година в интервю за „ТРУД” заявява, че повишаването на пенсиите щяло да струва 800 милиона лева, три години по-късно – милионите са си същите. Направете си труда да направите нови, другарко – за три години ако не друго, поне инфлацията изяде прилична част от онези осемстотин!

На удара – с десен прав! В „24 ЧАСА” четем за почти предизборната програма на десните – „СДС: Десен съюз да удвои заплатите”. Как – не е много ясно, но със сигурност щели да се удвоят.

Чакаме оферта от центристите, та да се ориентираме политически.

Макар че според „24 ЧАСА” няма и нужда – политиците да си се оправят с обещанията към тристалевовите избиратели, ние, работещите, би трябвало да си хвърляме шапките – „На 3 дни по 1 българин нов милионер с пари в банка”. Сериозно, точно така си пише, и то на първа страница! Както е тръгнало, скоро лотарията ще фалира! И като забогатеем и ние по реда си – колцина останахме да не сме милионери, как да се радваме на живота?

„ТЕЛЕГРАФ” ни дава рецептата: „Холандец иска съдът да го подмлади с 20 години”. Седемдесетгодишен обитател на страната на лалетата поискал от съда да му смени рождената дата и да я промени с двайсет години в полза на подмладяването му. Защото „се чувствал дискриминиран заради възрастта си” и искал да има повече шансове за интересни контакти. Интересно е също, че поел ангажимент „ако рождената му дата бъде променена, да се откаже от пенсията си”.

Пенсионер-палавник, но полезен за холандския осигурителен институт! Не като нашите!

Палавници у нас, макар и в предпенсионна възраст – колкото щеш, само че си падат малко фетишисти – налитат на полицейски униформи. Преди две седмици някакъв ухапа полицай, който се опитвал да го измъкне от меле с етнически състав, който не бива да се споменава, а преди седмица – „Рецидивист хапе полицай по рамото” според „24 ЧАСА”. Не знаехме, че родната полиция не само ни пази, ами е и вкусна! Странно е защо полицаят не е отвърнал подобаващо на кулинарната агресия, но може би – защото е положил клетва да опазва гражданския мир и спокойствие.

Това, с клетвите, се превърна в мода – полагат ги Конституционни съдии, президенти, депутати, министри, войници, полицаи и всякакви други държавни служители – но вече модата се разпростря – „Назначават камериерки с клетва за вярност” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Клетвата за вярност, разбира се, е не към някой друг, а „към работодателя”.

Можем да предположим как звучи – „Заклевам се в името на хотела да спазвам правилата и разпоредбите на собственика си и във всичките си действия да се ръководя от интересите на собственика си. Заклех се!”.

Нищо общо с депутатската клетва и камериерство, разбира се, не сме такива хора!

Който е чел „Параграф 22”, ще се сети за подобната идиотия, а който не е – да вземе да го прочете, със сигурност ще му е полезно.

ДИАЗЕПАМ МИ ДАЙТЕ!

в. “Стършел”, бр. 3771/16.11.2018 г.

Имаше едно време, в което вестниците служеха за приспиване, а и бяха по-удобни – като заспи човек, четиристраничният всекидневник му падаше върху физиономията и го пазеше от мухи. Днес вестниците и за това не стават – ако дебелото съботно издание ви падне върху муцуната, може да предизвика задушаване, да не говорим, че и като приспивателно никакви ги няма – след съвестното им прочитане човек посяга към кутийката с успокоителни.

Отваряме „24 ЧАСА” и на страницата „Катастрофа” с ужас прочитаме, че „Бирата свършва”! Има и подробности – „По-малко бира на по-високи цени – това гласи зловещата прогноза на учени от Пекинския университет”!

„МОНИТОР” допълва зловещата картина – „Забраняват бирата в центъра на Пловдив след 22 часа”. Ракия, значи, може, бирица – не! Предполагаме, че наредбата на общината е заради китайската прогноза, а не заради твърдението, че било, за да се опазвала нощната тишина. Нощната тишина човек може да наруши и на три ракии миещ се!

А може би и ракията трябва да се поограничи – като начало – на по-първите хора в държавата, та да дадат пример, ако се окаже полезно – може и кръгът въздържатели да се поразшири.

Според последния брой на „СТАНДАРТ” полицаите „Рецитират в стих бюджета на МВР”. Сериозно – отишли в Парламента и прочели похвално стихотворение. Предполагаме – на трезва глава. А г-н Цветан Цветанов (надяваме се – също на трезва) „препоръча на министър Младен Маринов да издаде стихосбирка със стихове на всички талантливи служители от МВР”!

Някой да има диазепам?

Пред „24 ЧАСА” пък защитникът на бедните и унизените г-жа Мая Манолова съвсем неочаквано откровеничи – че „Откакто е омбудсман, Манолова се е качвала на автобус само веднъж до Кюстендил, а на влак – преди 3 години до Мездра…” Разбира се, с цел контакти със защитавания от нея народ – само че „Автобусът не е удобен за приемна, защото пътниците задължително ползват предпазните колани и не могат да се разхождат”.

Дайте диазепам, че тая пречка пред защитата на гражданските свободи съвсем ме изнерви!!

А хептен ни изнервя „ТРУД”, който твърди, че „Торба пари останали от европредседателството”. В торбата са парите от неизпълнените проекти – например националнозначимият проект на община Тунджа „Хиляди кукерски хлопки за българското председателство”. Как сме го изкарали това председателство без хлопатар на врата – умът ми не го побира!

Ама наистина ли нямате диазепамче? Хайде, не се стискайте, може и от пет…

Макар че и диазепамът вече не е онова, което беше! Безумно пиянско убийство, подробно описано в „168 ЧАСА” ни го доказва – „Депутат в 3 парламента убива приятел с куршум в окото” – хваща окото заглавието, а още повече и личността на депутата – по онова време вече управител на Фонд „Научни изследвания” към просветното министерство. От какъв зор му е пищов на един управител на научни изследвания, не се разсъждава – ние сме свободна страна и всеки, когото психиатрите не са набарали, че си говори сам, може да си купи и гаубица, ако ще! По-нататък, деца, моля, не четете, а ако четете – не правете това вкъщи: „За 19 часа без почивка бившият депутат изпива половин литър ракия, 3 литра вино, 200 мл уиски, 1,5 литра бира и (тук внимавайте!) 5 мг диазепам”.

Казах ви – даже диазепамът вече не е същият, като едно време!

Все пак – дайте едно хапче, не се притеснявайте – ние не сме депутати, чак толкова много не можем да излеем в себе си!

ВСИЧКО Е ТОЧНО!

в.“Стършел”, бр. 3770/09.11.2018 г.

Сещате се за песничката, нали?

Тодор Батков подари целия вестник “СТАНДАРТ” на журналистите му – и всичко беше точно!

Подари не само вестника, подари и задълженията, направени, докато г-нът Батков му беше собственик – и пак всичко беше точно. Поне за г-на Батков. За господата винаги всичко винаги е точно. За вестникарите – не е задължително.

И на връх Деня на народните будители всекидневникът спря.

На печелившия – честито!

А какво правят оцелелите всекидневници?

Протестите срещу високите цени на това и онова очевидно налагат контракампания – и на протестите срещу поскъпването на обществените тоалетни (където ги има все още) „ТЕЛЕГРАФ” противопоставя съвсем други – „Търсят 7 млн. глоби от Ветко Арабаджиев за фекалии в морето”!

Както би рекъл Иванчо – скъпо му е излязло удоволствието…

Сега остава да намерят и въпросния Ветко, та да си плати, че дори Интерпол май не може да го открие. А дотогава ония му работи ще си плуват безплатно в морето.

Иначе – всичко е точно според защитника на трудещите се в. „ТРУД”, „Рискът от бедност у нас намалявал”. С полезното уточнение, че „Евростат ни обяви за най-рисковата страна в ЕС, но тенденциите са по-скоро положителни”.

Това, разбира се, трябва да се отбележи подобаващо – и „24 ЧАСА” отразява началото на всенародните празненства – „Четирима полицаи ранени, след като се отзовали на сигнал за силна музика”. В сливенска махала хората празнували намаляването на риска, дошла полиция, питала какво празнуват и от дума на дума – станала белята…

Но това не плаши душите наши – седмица по-късно тържествата продължават с пълна сила – само че полицията пак проявява неразбиране и в резултат „Тълпа от гетото в Мъглиж обстрелва униформени с тухли” съобщи в един от последните си броеве „СТАНДАРТ”. Това, разбира се, вече не е никаква новина – за какво си имаме полиция, ако не за да си я замерваме с тухли, новина е обаче, че един от празнуващите „захапва полицай по ръката и по гърдите”.

Колко романтично!

Още неизстинали печатарските машини и страстите – и – десетдневката на всенародните празници продължава – „30 роми блъскат и псуват полицаи след забележка за силна музика” – отбелязва скромно „24 ЧАСА”.

Вече рискът от бедност така е намалял, че хората започват да си поръчват икони за вкъщи – и то не какви да е! „Ядем светци от шоколад” – прославя новия прилив на религиозност у православните обитатели на нашата територия „ТЕЛЕГРАФ”. На забележките, че тая работа май не е точно оная, изобретателката на гастрономическата религия г-жа Тодева отвръща достойно, че „Има търсене. Сред поръчващите ги има дори свещеници”. И още повече – „При нас има поне 10 човека, които са завършили Художествената академия. Тези хора рисуват уникално… Тези хора създават изкус­тво!”.

Ами – за какво си имаме и Художествена академия, ако не за да създава кадри за сладкарската индустрия!

Производителят на шоколадови икони е далеч от градовете, в които се разследват продажбите на българско гражданство, така че хората от по-другите краища на страната нагъват каквото им попадне под ръка – „Плевенчанка гълта карти с памет, за да скрие корупция с BG гражданство” – научаваме от страницата „Вътре” на „24 ЧАСА”. Като дошли полицаите, тя, вместо според новата българска традиция да ги поухапе или поне замери с тухла, нагълтала симкартите и картите с памет, та никой да не ги намери на новото им скришно място.

Щом новината е във вестника, очевидно полицията ги е намерила – всекидневникът не уточнява как и къде…

Важно е, разбира се, справедливостта да възтържествува, макар и по миризлив начин…

И всичко да е точно!