четвъртък, 24 септември 2020 г.

ДА МУ ОТПУСНЕМ КРАЯ!

 

в. „Стършел“, бр. 3866/25.09.2020

 Тя се видя – няма да ни веселят с подранили предизборни кампании, налага се сами да си измисляме забавления. Добре, че си имаме свободна преса, та да ни помага! Давайте – да му отпуснем края!

„Съпруг заля с бензин спящата си жена и й драсна клечката“ – весело намига „24 ЧАСА“. Какво забавление, наистина – драсни-пални-клечица – и ставаш знаменитост! И – колко е лесно и забавно да убиеш някого – просто му драскаш клечката – и му гледаш сеира!

Нали?

Още по-забавен е „ТЕЛЕГРАФ“ – „Набедиха футболистка за мъж“. Слава Богу, набедената не е от български отбор, а от белоруски. След като в осем мача вкарала осем гола, противниците й започнали да изпитват обосновани подозрения. Винаги е било забавно да се четат обвинения, писани от професионални юристи „Съмненията ни са въз основа на визуални контакти с нея по време на мачовете. Антропологичните й данни ни дават повод да се съмняваме дали това всъщност не е мъж…“

Що не си го кажат направо? Ами – защото са юристи – така са ги учили. Насрещната страна отговаря също така убедително – че „има всички изрядни документи, доказващи пола“

Съдът очевидно ще решава делото по документи.

Нещо като съдиите от Софийския градски съд, които според „24 ЧАСА“ „Пуснаха от ареста бивш играч на ЦСКА, не установили накъде мята жълто паве“. Въпросният бивш футболист бил „заснет как мята изровено жълто паве към полицейския кордон“ по време на изстъпленията на 2 септември. Записът си е налице, но се оказало, че съдът „не може да установи посоката, в която е хвърлено павето“.

Едно паве може да бъде хвърлено в две посоки – към полицията или към протестиращите. Следователно – след като не може да се установи дали е хвърлено към полицаите, очевидно е хвърлено към протестърите. Така им се пада! Свобода за доблестния гражданин!

Но това са волни разсъждения, нямащи нищо общо със съдебната практика, разбира се.

Малка разтуха в напрегнатото всекидневие както винаги внася „УИКЕНД“ – под рубриката „Трътка“ четем разобличението „Дупето на Преслава се сплеска като мекица“!

Е, и фолк звездите понякога имат поводи да се разплачат! Защото „На няколко пъти амортизираната певица отиде до морето, за да се разхлади, но с неатрактивната си визия не предизвика какъвто и да е интерес у останалите плажуващи“…

Но плажуващите могат пасти да ядат – според официална статистика, цитирана от „ТРУД“, „Преслава – най-следваната фолк звезда в Инстаграм“!

Шестстотин хиляди последователи със сигурност бият няколкото десетки дембели, излегнали се по шезлонгите.

Но стига шеги и закачки с чужди дупета – политическата есен започна, започна и политическата жътва на анализаторите! В „24 ЧАСА“ г-жа Диляна Ценова ни светва за някои наши политически нрави: „Още от тройната коалиция все тази е голямата болка – социалистите излизат усмихнати и доволни, гордо бършат кръвта от ножовете си, а всички наоколо им се смеят и ги наричат „слабаци“.

Кого са клали социалистите в началото на века – не става ясно, но че са се разхождали из парламента с окървавени ножове – е очевидно. Както и че „през 2005-а Сергей Станишев вадеше депутати от тоалетните и ги врънкаше да подкрепят кабинета му…“

Както се видя съвсем наскоро – тоалетната е основен коз на българския парламентаризъм. Най-после обаче научихме и кой е откривателят на кенефната агитация!

Хвала! И все пак - да пуснат водата след себе си!

петък, 11 септември 2020 г.

ОТ ДУМА НА ДУМА

 

в. „Стършел“, бр. 3864/11 септември 2020 г.

Има една не много популярна рисунка на Илия Бешков – здравеняк се е надвесил с гьостерица в ръка над току-що претрепания от него опонент. Текстът е многозначителен: „От дума на дума“…

И ние така – от дума на дума в една топла августовска вечер за малко да се изпотрепем помежду си.

Дума дупка не прави, но думата дума отваря – на воя на вувузелите и скандиранията „Оставка“ се отговаря с думи прости – „Марешки нарече протестиращите изроди и изверги“ – извежда цитатче от откровенията на зам.-председателя на Парламента, който подписва, без да чете (за да се разграничи, разбира се), „СЕГА“. „Искам да се обявя против всички изроди, които се опитваха да убият български полицаи. Искам да се обявя срещу всички изверги, които ограбиха и съсипаха живота ни през последните 30 г. Категорично нямам нищо общо с тези хора“.

Разграничаването, разбира се, трябва да е пълно – затова и управляващите не са пощадени. „Той се скара и на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева за думите є, че не купува от неговите аптеки (…), като добави, че „такива като нея“ във „Воля“ не ги назначават дори за чистачки.“

Другият зам-председател на Парламента, г-н Симеонов, не остава назад: „На протестите виждам няколко групи. На първо място това са партийните групички - леви, десни, всякакви. Другата група са хората, които се управляват от Дубай - ултраси с наркотици по джобовете. Третата група са недоволни от живота си или т. нар. лузъри (looser) - хора, които търсят виновник за своите неудачи в личния живот. Четвъртата група са студентите, които са дошли в България, защото университетите на Запад са затворени. Искат да покажат някаква политическа активност, да си направят няколко селфита и да ги пратят на техните колеги.“ - цитира компетентното му мнение „24 ЧАСА“.

Политиката е сложна работа – там трябва да напопържаш опонента така, че да не може копче да ти рече насреща. Друго нещо е безпартийната и политически абсолютно неутрална и обективна преса. Като „МОНИТОР“, например: „Сега е моментът за импийчмънт на държавния глава. (…) Опитът му да представи полицаите като жертви на управляващите и така да ги противопостави едни на други е злодеяние, родено от психопатията на готов да мине през трупове, за да получи цялата власт индивид.“

А председателят на парламентарната комисия по културата Вежди Рашидов се възмущава културно пред „ДАРИК“: „Поразен бях след махането на палатките от гледката - мръсотия, погром, там е живяло всичко друго, но не и хора.“

Езикът на омразата, непрекъснато заклеймяван от иначе системно употребяващите го, се оказа повече от заразен – от дума на дума се стига до също толкова идиотски отпор. „ТРУД“ под заглавието „Заляха с отровни думи Райна Кабаиванска“ цитира фейсбук изцепки по адрес на голямата българка:

Герберастката Райна Кабиванска да си гледа пеенето и да не се обяснява в защита на мафията, защото може публично да бъде заклеймена като „Певицата на мутрите“. Забележителното умотворение е на журналиста от „Либерта” Стоян Тончев, който по-късно го изтри от стената си във фейсбук. Шедьоврите на отровната мисъл се допълват от квалификации като: „Тя вече не е певица, а певачка“, „Цял живот Кабаиванска пее фалшиво“, „Да каже какъв комунист е бил баща й“, „Кабаиванска слезе на нивото на Марешки“, „Живее в неин си свят и не вижда българския обикновен човек“, „Като няма глас, има злоба в нея“…

И така, от дума на дума, потъваме всички неусетно в помията. Отначало – само словесна, макар че както е тръгнало, нищо чудно от дума на дума да стане мътна и кървава…

събота, 5 септември 2020 г.

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН!

 

в. „Стършел“, бр. 3862/28 август 2020 г.

 Макар лятото да преваля, животът става все по-прекрасен: по улиците – свирки и дудуци, тъпани, безплатни домати и яйца за хвърляне. Какво повече може да желае един средностатистически гражданин на Републиката!

Може би – машинно гласуване и честни избори. ЦИК нещо се ослушва за машинките и изборите, в замяна на това „ТРУД“ споделя челния световен опит в почтената надпревара за управлението на държавата. Колкото и да си мислим, че сме открили топлата вода, по-топлата от нас страна Либерия вече отдавна я е измислила – през далечната 1927 година кандидат-президентът (и действащ в момента на изборитe), г-н Чарлз Кинг „събрал 243 000 гласа, макар броят на регистрираните избиратели по това време да е едва 15 000“. Постижението – избран с 1560 % от избирателите си честен политик, било даже вписано в книгата на Гинес!

Ние сме далеч от тия върхови постижения, въпреки деветдесет процентовото гласуване в някои от секциите – все пак почтеността през ХХI век е върховен приоритет!

Отново от трудовия всекидневник научаваме и оптимистичната новина, че „28209 щяха да са богати пенсионери, ако таванът не им отнемаше 6,9 млн. лв. всеки месец“.

Добра сума, макар че „над 35 млн. лв. се плащат всеки месец, за да се добави към реалния размер на 606 хил. души, за да могат да получават минималната пенсия“. Миналата година са се изхитряли да живеят с по 219 лева и стотинки , тази – с 250.

Но и за бедните пенсионери има грижа – „Приятелите обичат бедния пенсионер и винаги му помагат“ – цитира беден пенсионер „ТЕЛЕГРАФ“. За рождения си ден бедният пенсионер Митю Пищова „Събра 94 гости от цяла България на тържество в Равда. „Посрещнах ги с  маса, която пращеше от ядене и пиене (…) Имаше 3 печени агнета, морски деликатеси, белуга. Пет големи торти, от които излизаха жени по бельо. За ВИП гостите имаше още и над 15 манекенки, миски, моделки и плейбойки, които ги забавляваха…“ Сега, като си получи 50-те лева над мизерната пенсийка, ще може да си направи и афтърпарти.

Отново в телеграфен стил е отразена и борбата срещу битовата престъпност, водена на най-високо ниво: „Арестуваха крадец на 6 кокошки“! Както го пише черно на бяло, „От извършените незабавни издирвателни мероприятия за нула време е бил установен извършителят“. Само че от кокошките нямало и следа. Предполагаме, че е природозащитник, който е върнал пилците в естествената им среда. За да ги направи щастливи кокошки, а нас, читателите – още по-щастливи от все по-успешното противодействие на битовата престъпност!

Но най-тежък аргумент за това, че животът у нас става не само по-прекрасен, а и по-дълъг, ни дава Статистическият институт, цитиран от „24 ЧАСА“ – „През 2020 година смъртността у нас продължава да е най-ниска от 5 г.“.

Единственият аргумент, по който би могло да се спори, е че това е „въпреки пандемията от коронавирус“.

Пациенти на българската здравна система оспорват това твърдение – според тях ниската смъртност се дължи точно на пандемията!

Спомняте си – през пролетта докторите се оплакваха, че си нямат пациенти – не влизали в болниците, защото се страхували да не се заразят. Дори плановите операции бяха отлагани на няколко пъти.

Логиката на оспорващите официалната теза е желязна – по-малко пациенти в болниците – по-ниска смъртност!

И ще ми говорят после, че здравната система била в криза – в криза е не системата, а леченията, които се опитва да ни прилага, за да отчете клиничните пътеки!

И ако ми кажете след всичко това, че животът у нас не става по-хубав от песен – значи сте черногледци, депресирани песимисти или направо платени тролове-хейтъри!