ОТ ДУМА НА ДУМА

 

в. „Стършел“, бр. 3864/11 септември 2020 г.

Има една не много популярна рисунка на Илия Бешков – здравеняк се е надвесил с гьостерица в ръка над току-що претрепания от него опонент. Текстът е многозначителен: „От дума на дума“…

И ние така – от дума на дума в една топла августовска вечер за малко да се изпотрепем помежду си.

Дума дупка не прави, но думата дума отваря – на воя на вувузелите и скандиранията „Оставка“ се отговаря с думи прости – „Марешки нарече протестиращите изроди и изверги“ – извежда цитатче от откровенията на зам.-председателя на Парламента, който подписва, без да чете (за да се разграничи, разбира се), „СЕГА“. „Искам да се обявя против всички изроди, които се опитваха да убият български полицаи. Искам да се обявя срещу всички изверги, които ограбиха и съсипаха живота ни през последните 30 г. Категорично нямам нищо общо с тези хора“.

Разграничаването, разбира се, трябва да е пълно – затова и управляващите не са пощадени. „Той се скара и на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева за думите є, че не купува от неговите аптеки (…), като добави, че „такива като нея“ във „Воля“ не ги назначават дори за чистачки.“

Другият зам-председател на Парламента, г-н Симеонов, не остава назад: „На протестите виждам няколко групи. На първо място това са партийните групички - леви, десни, всякакви. Другата група са хората, които се управляват от Дубай - ултраси с наркотици по джобовете. Третата група са недоволни от живота си или т. нар. лузъри (looser) - хора, които търсят виновник за своите неудачи в личния живот. Четвъртата група са студентите, които са дошли в България, защото университетите на Запад са затворени. Искат да покажат някаква политическа активност, да си направят няколко селфита и да ги пратят на техните колеги.“ - цитира компетентното му мнение „24 ЧАСА“.

Политиката е сложна работа – там трябва да напопържаш опонента така, че да не може копче да ти рече насреща. Друго нещо е безпартийната и политически абсолютно неутрална и обективна преса. Като „МОНИТОР“, например: „Сега е моментът за импийчмънт на държавния глава. (…) Опитът му да представи полицаите като жертви на управляващите и така да ги противопостави едни на други е злодеяние, родено от психопатията на готов да мине през трупове, за да получи цялата власт индивид.“

А председателят на парламентарната комисия по културата Вежди Рашидов се възмущава културно пред „ДАРИК“: „Поразен бях след махането на палатките от гледката - мръсотия, погром, там е живяло всичко друго, но не и хора.“

Езикът на омразата, непрекъснато заклеймяван от иначе системно употребяващите го, се оказа повече от заразен – от дума на дума се стига до също толкова идиотски отпор. „ТРУД“ под заглавието „Заляха с отровни думи Райна Кабаиванска“ цитира фейсбук изцепки по адрес на голямата българка:

„Герберастката Райна Кабиванска да си гледа пеенето и да не се обяснява в защита на мафията, защото може публично да бъде заклеймена като „Певицата на мутрите“. Забележителното умотворение е на журналиста от „Либерта” Стоян Тончев, който по-късно го изтри от стената си във фейсбук. Шедьоврите на отровната мисъл се допълват от квалификации като: „Тя вече не е певица, а певачка“, „Цял живот Кабаиванска пее фалшиво“, „Да каже какъв комунист е бил баща й“, „Кабаиванска слезе на нивото на Марешки“, „Живее в неин си свят и не вижда българския обикновен човек“, „Като няма глас, има злоба в нея“…

И така, от дума на дума, потъваме всички неусетно в помията. Отначало – само словесна, макар че както е тръгнало, нищо чудно от дума на дума да стане мътна и кървава…