МАЛКИ ГРЕШЧИЦИ

в.“Стършел“, бр. 3798/31.05.2019 г.

Стават и такива работи – като в стария скеч на Парцалев – видял ловецът мечка и с едната ръка хванал пушката, с другата – ножа, с третата… Момент – рекли му, каква трета ръка?

Ами – отвърнал ловецът, то си е напрежение, нямаш време да си броиш ръцете!

В напрегнатата предизборна седмица човек наистина можеше да се обърка. Шамар оттук, текме оттам, псувни всякакви – бъди позитивен, ако можеш!

Само един го можа – знаете кой, у нас само той може всичко. Цитиран от „ТРУД”, премиерът направи откритие в зърнопроизводството – „Златни дъждове паднаха в Добруджа и спасиха реколтата, житото стана по метър и половина”… Грешка, разбира се, пшеницата не е канабис, та да расте чак толкова, но в борбата и грешките помагат!

Малка грешчица допуска и „УИКЕНД” – коректорска, надяваме се, в статия на проф. Вучков – след като заклеймява лицемерните безбожници, правещи се свръхнабожни, той споделя, че „Аз лично съм благодарен, че има християнска църва, за да влизам в нея и мълчаливо да се покланям пред скъпите ми поклонници”… Поклонници професорът има много – е, както се пее в църквите – радвайте се!

„ТЕЛЕГРАФ” е сериозно издание, той не си позволява грешки – особено на Двадесет и четвърти май – културните новини започват с примамливото заглавие „Койна и Малин на промоция в театъра”!

Според мен все пак има грешка – за да бъде простащината пълна, би трябвало да се пише „прИмоция”. Но пък в кинорубриката грешка няма – децата ще могат да се радват на „Кеф с Уил Смит за S 183 млн.”

„УИКЕНД” набляга на националната сигурност и нейния единствен защитник – Динко от Ямбол. Сещате се – онзи, който ловеше бежанци с АТВ. Разтревожено от конкуренцията, правителството взема мерки – „Спряха от движение танковете на Динко от Ямбол”. И пак има грешка – танковете не са крадени, а били „продадени първоначално през 2008 г. на частна фирма чрез търг от Министерството на отбраната”. Танковете, за всеобщо съжаление, очевидно са продадени без боеприпаси, затова Динко смятал да ги използва като булдозери – „Решил съм с тоз танк да събарям къщите на кощуните, дето дръзват да нападат пенсионерите по селата и крадат и бият бабите и дядовците. Ей тъй, за назидание. Ако спипам някой ром или друг да посяга на възрастни хора – отивам и веднага му събарям къщата! Ама изравнявам я със земята – тя и без туй сигурно е незаконна”.

Ако откриете всички правописни грешки в изявлението, спокойно можете да се явите на матура по български или БЕЛ, както сега му казват.

Ако не успеете – не се притеснявайте, човешко е да се греши. В затворническата болница също стават грешки – „Очите и гладуващият Миню Стайков превърнали болничната стая в склад за храна” – твърди „24 ЧАСА”. Несъгласен с това, че са го арестували, г-н Стайков обявил гладна стачка, отразена старателно от всички медии. При проверка полицаите открили в стаята на гладуващия „много на брой стекове с безалкохолни и минерална вода. Освен това имало и шоколади, вафли, десерти, колбаси, плодове, олио и други малотрайни продукти”…

Така и баба знае да прави гладна стачка – някой от адвокатите трябва да обясни на клиента си какво да прави – че така само се излагаме пред чужденците!

А докторите да се погрижат да не хване диабет от шоколадите и вафлите, докато гладува!

ЗА БУКВИТЕ

в.„Стършел“, бр. 3797/24.05.2019 г.

В килийните училища азбукарчетата са запомняли буквите, като повтаряли след даскала, че аз буки веди добро ест – което в превод на новобългарски означава, че е хубаво да знаеш азбуката.

Със сигурност – както казваше един колега – като знаеш азбуката, можеш и вестник да прочетеш, пък можеш и да го напишеш!

Е, днес, в празничния ден преди също така празничния ден за размисъл, нека се опитаме да струпаме (с малко чужда помощ, разбира се) един лекосмилаем и бързоликвиден вестник, по възможност – без политика – все пак, може някой да реши да почете малко и в събота, не бива да нарушаваме закона.

Кое е най-важното за българския печат? Криминалната хроника, разбира се! Вземаме „МОНИТОР” и веднага научаваме нововъведенията в измамите – „Поп рекетира шофьори с анатеми и проклятия”. Отецът спирал на стоп милозливи шофьори и след благодарности за добрината им, запявал молитви за късмет, здраве и щастие на всички в колата. Както се оказва по-късно – не безплатно, разбира се. А ако нещастниците отказват да платят поисканата двайсетачка, „добрият отец изведнъж започва да ги заплашва, че ще ги прокълне и ще им прочете молитва за болести и смърт.”

Телефонните измамници пасти да ядат!

Кое друго привлича средностатистическия читател? Ами – разбира се, готварските рецепти. Особено по това агнешко време. И сред баналните рецепти за агнешки главички, в „24 ЧАСА” откриваме нещо ново – „Жена изяде главата на Порожанов”. Не е уточнено дали с лук или с картофки, но министерска глава, гарнирана с пикантни политически подробности не е за изпускане – разбираме я жената!

Спортната рубрика, естествено, е изключително важна – без нея не излиза никой уважаващ себе си вестник! И от „ТРУД” вземаме назаем твърдението, че „В хокея боят сближава”. Знаехме си, че хокеистите излизат не само, за да се пързалят заедно и да мушнат някоя и друга шайба, но и да се посближат – но най-после го научихме и официално!

В такива светли празнични дни няма как да не се обърнем за духовно пречистване към нашите свещенослужители – тоя път съвсем безплатно викарият на сливенския владика, епископ Йеротей ни предпазва от въвеждането в изкушение с предупреждението, че „Папата е защитник на педофилите, йезуит и покровител на мафията”! Точно така го пише в „СЛИВЕН ДНЕС И УТРЕ”!

Ако след прочитането на предупреждението сте се поизпотили от притеснение, преминете на здравната страничка, която заимстваме от „24 ЧАСА”, и която дава отговор на въпроса, тормозещ милиони българи: „Защо се потя по-обилно под едната мишница?”

И след като проверите дали тая смъртоносна болест не ви заплашва и се успокоите, че и под двете мишници е еднакво мокро – то и времето се постопли, така че няма лошо, можете да оплакнете око и в четивата с лек сексуален мирис в светската хроника – ако освен за мишниците си, сте се притеснявали и за сексуалния живот на Брад Пит, от „ТРУД” ще научите, че притесненията ви са били основателни – „Брад Пит не е бил с жена от три години” – твърди изданието. А се позовава на „негов близък приятел”.

Ама наистина е хубаво човек да знае азбуката – и вестник може да прочете, пък може и да го напише!

Чунким – голяма работа!

ПАПИ И ПАМПЕРСИ

в.„Стършел“, бр. 3796,17.05.2019г.

Тъй като всичко вече ни е наред, убийствата са достатъчни, за да запълнят криминалните страници, мачовете за Шампионската лига – спортните, на останалите могат спокойно да се наместят истинските новини и коментарите към тях.

Посещението на папата беше добре дошло за запълване на първа, втора и светските страници – „СТАНДАРТ” например се добра до изключителна новина – „Понтификът не обича домати, не яде паста и пие само вода”!

Светият отец спазвал диета, не ядял зеленчуци със семена, не уважавал алкохола и си носел минерална вода от къщи – в смисъл – от Ватикана.

„ТРУД” гнусливо се дистанцира от гастрономичните разследвания, за да ни светне какво става „Зад кулисите на спектакъла „Папата в България”. Разбира се, „няма да е зле за духовното здраве на нацията и населението, когато се накани да идва друг път такъв любител на киселото мляко, да попрочитаме какъв му е косъмът” – съветва главният редактор на газетата. И за наше удобство цитира мненията за йезуитите не кого да е, а Наполеон и Джеймс Уайли: „Нямаше маска, която не можеха да си сложат и затова нямаше място, където не можеха да проникнат”. Е, проникна и си отиде, а нас ни остави на друг, по-свят човек – „Дариха Борисов с икона заради спрян строеж”.

Пловдивчани се вдигнали срещу нечии планове да застрои поредната градинка, дошъл добрият премиер, погледнал градинката и отсякъл: „Аз като кмет в София заварих същите неща – бяха си взели градинките пред Японския хотел, Южния парк. В плана на Пловдив това място е озеленено и остава парк. Така че това съм го разпоредил. Всеки, който си мисли, че може да граби така на хората парковете, е сгрешил”! Като чули това, благодарните пловдивчани подарили на министър-председателя икона на Свети Георги Победоносец.

За съжаление, хубавинята свършва дотук – ден по-късно „24 ЧАСА” огорчено съобщава, че „15 млн. лв. иска собственикът на скандалния парк”. Е, частната собственост си е частна – сега общината ще трябва да си търси адвокат. Важното е, че иконата попадна в добри ръце - да се готви за спасяване следващата градинка!

Очевидно австралийският премиер не се радва на такава народна любов, защото по време на местната предизборна кампания му се случва случка – „Мятат яйце по премиер, не се счупва” – научаваме от „24 ЧАСА”. За да разберем кое точно не се счупва – премиерът или яйцето, се налага да прочетем и по-дребния шрифт, за да се успокоим, че на човека нищо му няма, на яйцето – също.

Бияч – откъдето и да го погледнеш!

Какви яйца имат хората, а? Не като нашите, които още в магазина са натрошени – човек не може да ги хвърли, без да се омаже целият.

Но стига политика, има и по-важни неща в този живот – затова ще разгърнем „МОНИТОР”, за да се изумим от информираността на мониторинга му: „Стана ясно кой сменя памперсите на бебето на Меган”!

Става дума за памперсите на седмия поред наследник на английския престол – изключително важни памперси, които вълнуват българския читател. В публикацията се уточнява съдържанието им, но ще си го спестим, за да остане загадка поне за нашите читатели.

Оставаме си все така развълнувани от вестникарското мазало – до следващата седмица!

ПОЧИВКАТА СВЪРШИ!

в.„Стършел“, бр. 2795/10.05.2019 г.

Имаше хубав стар виц – водят новопостъпил грешник из преизподнята. Разгледал казаните и другите ужасии и накрая стигнал до езеро, пълно с онова миризливо нещо, с което пиарите на партиите замерват вентилаторите, а сред него – група грешни души. Тук май е най-добре, решил нещастникът, цопнал в миризливото, извадил цигара, но пристигнал дежурният дявол и изкомандвал:

- Почивката свърши! Потапяй се!

Е, десетината почивни дни свършиха, време е отново да си се потопим в милото родно миризливо нещо, наречено еврокампания.

Първото, което ни попада пред очите, е зам-председателят на Народното събрание, г-н Марешки – който според сайта „Факти” е изревал: „Затварят ми аптеките и бензиностанциите”. Заради това, че из тях били разлепени предизборни плакати, преди да започне официално кампанията, ЦИК решила да го глоби. „Целта е всички обекти да ми затворят и обясняват това с политическа реклама. Това е крайно цинично, тази атака показва как някой се страхува от мен, единственият съм, който правя нещо добро за българските граждани”. Не сме много сигурни доколко оплакването е вярно, ако отворим „24 ЧАСА” от есента на 2018 г., ще научим, че „Марешки продава аптеките за 170 млн. – искал само политика”. В случая ЦИК му прави не само реклама, но и услуга. А тъй като изборите не са местни, а европейски, г-н Марешки обещава ако вземем, че го изберем, че „Ние ще взривим Европейския парламент”. Най-после нещо евроконкретно!

Друг кандидат за наш евролюбимец, г-н Джамбазки, според „ДНЕВНИК” на среща с полицейските синдикати изложил авангардната идея „полицаите да могат по-свободно да ползват огнестрелно оръжие”. Естествено, политическата репресия не закъснява и към него – според ЦИК „призивът за използване на оръжие при овладяване на безредици може да бъде възприет като накърняващ добрите нрави". Добрите нрави се насаждат винаги или с кютек, или с малко стрелба – как пък в ЦИК това го не разбират!

А г-н Карадайъ, лидер на неетническа партия, продължава да консолидира избирателите с болезнените спомени от преди четиридесетина години – „Ние се обединихме първо с болката, после с емоцията и накрая с партията”... Обединението е хубаво нещо, а къде ви остана Европата?

Европата очевидно ще трябва да разчита сама на себе си, за да се оправи, защото основният опонент на ГЕРБ има други грижи – в първомайската си реч, цитирана от „МОНИТОР”, г-жа Нинова гордо заявява, че „Ние не сме идеални, знаем го, но три години се борим срещу статуквото, срещу задкулисието, срещу модела на прехода. Не успяха да ни купят с постове, не успяха да ни купят с пари. Искаме да продължим. Знаем как да подредим държавата“. Прочетено по-внимателно, излиза, че партията на г-жа Нинова е започнала да се бори срещу всички тия безобразия едва от три години.

Логичен е въпросът къде е бляла през останалите двайсет и седем, но тъй като изборите са европейски, няма да питаме.

Насреща излезе не кой да е, а самият премиер-слънце, без който в държавата нищо не може да стане, с изключение на някои и други покупки. Програмата за европейско развитие на България е отново хипермагистрална, но има и нещо ново в европейското строителство на магистрали – „Просто искам да видя и „Хемус” и затова съм я направил необратима”. Необратима магистрала не бяхме виждали – чакаме с нетърпение!

Пак в „24 ЧАСА” четем и за поредното постижение на родното здравеопазване – „Хиляди търсиха изцерение край планински извор”. Думата е „изцеление”, но на нас кое ни е наред, та и правописът – важното е, че хората са намерили начин за облекчаване на бюджета за здраве – „Хиляди търсиха изцерение от болестите края планински извор в местността Дамбалъ край Момчилград Според местното поверие в нощта на 5 срещу 6 май, водата, извираща от масивната скала, добива вълшебна сила и лекува заекване, парези, екземи и други”…

Да можеха да потопят в ледената вода и мераклиите да ни насъскат едни срещу други в името на светлото си бъдеще, нямаше да е зле – може в графата „и други” да влиза и лечение на закърняла съвест.

Но засега се очертава само нашето потапяне.

111-то място

в. "Стършел", бр. 3794/03.05.2019 г.

„111-ото място не е вярно!” – коментира „24 ЧАСА” класирането ни в световната ранглиста по свобода на медиите. Коментарът е задигнат от фейсбук страницата на университетски преподавател, но това не омаловажава твърдението – че „Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна”.

Абсурдна е, разбира се – нашите медии са най-свободни в света!

Като се започне от свободата на изразяване – отваряме „ТЕЛЕГРАФ” и веднага попадаме на заглавието „Килия за наркоманът затрил майка си за 1000 лв.” Никакво робство на граматиката – това, пълният член, вече за нищо го нямаме!

Пълна свобода и в избора на темите и събеседниците – в един и същи ден „СТАНДАРТ” и „ТРУД” излизат с едно и също интервю с пловдивски лекар. Все пак – има разлика в заглавията – в „СТАНДАРТ” е „Сънната апнея – не подценявайте риска”, а „ТРУД” е по-обстоятелствен: „Сънната апнея – не подценявайте риска по време на сън”.

И – още една съществена разлика - според „ТРУД” докторът работи в УМБАЛ „Пълмед”, а според „СТАНДАРТ”, който очевидно среща затруднения с изписването на кавичките – в УМБАЛ ДПълмедУЦ. 

Свободни сме да отразяваме мнения всякакви – „ТЕЛЕГРАФ” до снимката с костюмирани участници във възстановка на Априлското въстание (имаше и такова, ако някой си спомня) е гудил факсимиле на некролога на Хитлер, разлепен от местни идиоти из Дупница. За по-кьоравите, които не могат да разчетат написаното под портрета на фюрера, е цитиран и пълният текст – свободата на мнения е над всичко за нас!

В „СТАНДАРТ” един от най-големите мераклии да попадне в Европарламента (ако се съди по присъствието на рекламния му клип сред рекламите на хапчета против диария и тоалетна хартия), г-н Джамбазки, на цяла страница обяснява как „Брюкселски ояли се бюрократи, които имат по два ишиаса, взимат решения в ущърб на българския интерес”. Това, с бюрократите – добре, но една друга мисъл ни озадачава – „Не можеш да бъдеш просто някакъв кариерист, който се е издигнал на гърба на останалите, за да си намери местенце”. Доколкото си спомняме, г-н Джамбазки попадна в парламента на гърба на един друг убеден родолюбец и борец с плутокрацията, г-н Бареков, с кампания, финансирана от известен гражданин с белградско жителство, но да не връзваме дикиш на човека – и той може би иска да си има два ишиаса след двата мандата.

Веднъж отворена темата за Европа, затваряне няма – особено, когато става дума за европари. Както би рекъл Алеко – такъв патриотизъм се отприщва… „ТРУД” патриотично брани авторитета на страната срещу клеветите на недоброжелателите є – „Александър Манолев няма „къща за гости” край Сандански” – започва още от първата страница свободното словоизлияние, заклеймяващо на следващите две „доноса по въпроса, публикуван от „Бивол”. Сайтът е известен с дразнещи някого публикации, та трудовият вестник снизходително иронизира прочетеното – „Дописката бе накичена с кадаиф от изречения за лошия Манолев и неговите познати. Както обикновено, съобщението на колегите от този сайт се оказва силно преувеличено”… Има и интервю с реалната (по документи) собственичка на имота, но се бие и тревога за състоянието на уж независимата ни съдебна власт – „Прокуратурата, която изглежда работи на повикване от „Бивол” се зае да проверява точно Манолев от над 1000 „къщи за гости”…

Седмица по-късно работещата на повикване прокуратура бе цитирана на малко по-скришна страница на „ТРУД”: „Всички документи, които са били представени пред фонд „Земеделие” за отпускане на финансовото подпомагане за изграждането на къщата, са с невярно съдържание (…) Документите са създадени, за да се придаде вид, че един търговец развива туристическа дейност, но това не отговаря на истината, според доказателствата, с които разполагаме (…) Всички доказателства сочат категорично, че действителното намерение всъщност е задоволяване на лични нужди на Александър Манолев”.

Пълна свобода да обръщаш палачинката според вятъра!

Е – има ли смисъл от тия тъпи класации – и на най-предубедените вече е ясно, че 111-ото място ни е дадено съвсем несправедливо!

Не заслужаваме ли да се изкачим в ранглистата – поне до 110-то?

МУСАКА В „НОТР ДАМ“

в.„Стършел“, бр. 3793/26.04.2019г.

Когато някой ви каже, че нищо не сме дали на света – кажете му да си яде ушите. Може и с картофи – ще се получи интересна мусака.

„Българската мусака излетя преди 40 години заедно с Георги Иванов“ – тържествува „СТАНДАРТ“. Къде е излетяла – ако я няма снимката на космонавта, изобщо няма да се сетим. Но важното е, че „Още преди Валя Балканска да изпрати Дельо хайдутин на същото място, натам се отправят и българската мусака и супа топчета, подготвени като специално космическо меню...“

Ако нарочно искате да омаловажите нечий подвиг или научно постижение – учете се – така се прави!

А как се правят катедрали сме показали на света още миналия век – „Легенда за „Нотр Дам“: Кольо Фичето я спасява от рухване още през ХIХ век“ – твърди „24 ЧАСА“. Новината обиколи всички родолюбиви медии – по някое време катедралата се попропукала, та Митхад Паша командировал майстора до Париж, да помогне на неграмотните френски архитекти. Самоукият майстор открил, че причината са подпочвени води, „извел дълбоката вода от основите на църквата и дори изградил малка чешмичка, която да я изтича на близкия площад“...

И без да е бил човек в Париж, от картинките знае, че катедралата е насред острова Сите – отляво – река, отдясно – пак река, наоколо – само вода, а как водата от реката избива нагоре, та да потече от чешмичката – един списователят знае.

В началото на страстната седмица „ТРУД“ е решил да заостри вниманието ни към селското стопанство – „Зърнените култури покълнаха“. Бихме добавили, че и дърветата цъфнаха, но илюстрациите към агроновината ни разсейват – защото се оказва, че „Силиконки откриха пролетния сезон“. Красавиците се възползват от затоплянето, за да покажат силиконените си красоти и зърната по тях. Има си и ценоразпис към една от снимките – „За 400 лева толкова“!

Който иска повече – да се бръкне, значи, и да смята.

Макар че това май не е по силите на всички – в интервю за „ТРУД“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България мрачно констатира, че „Сега някои студенти не могат да делят“!

Да цитираме дословно: „Има около 40 % математическа неграмотност сред 15-годишните. Така на входа на техническите висши училища идват хора, които не могат да делят, а как те да станат добри инженери?“

Трудна работа е това, делението, виж, с умножаването се справяме успешно, особено по избори – от първата страница на вестника научаваме, че „120-годишни призраци витаят в избирателните списъци“.

Това с голяма степен на достоверност може да обясни защо според преброяванията българите сме шест милиона и нещо, а в списъците за изборите – шест милиона без малко. Но като знаем прочутото ни дълголетие, което се дължи изключително на киселото мляко и предизборните кампании, нищо чудно след време да се окажем най-дълголетната нация в света!

Нация, дала много и благородно не взела нищо насреща. Добре че си имаме екс-министъра Соломон Паси, който да поиска нещичко от наше име – „Паси с нова идея: САЩ да пратят българин на Луната“ – популяризира начинанието „24 ЧАСА“. За по-късопаметните ще напомним идеята на г-н Паси от миналия месец – цитираме го по „СЕГА“: „На Балканите имаме нужда от ядрени оръжия“!

Като си спомним как преди четвърт век го освиркваха заради идеята страната да влезе в НАТО и го наричаха с думи, странно напомнящи медицински диагнози, започваме да изпитваме известни притеснения, че поне една от поредните му идеи може и да се сбъдне.

Но пък към Луната вече няма да изпращаме само мусака – тюрлю-гювечът, тая изконно българска манджа също има място в Космоса, заедно с нашата, изконно българска, глупост.