сряда, 18 април 2018 г.

ПРОМИЛИТЕ НА ЩАСТИЕТО



Това беше хубав стар виц – че най-после е измислена мерна единица за щастието. Щастието било се измервало в промили.
Понякога си мисля, че вестниците ги списват изключително щастливи хора.
Поглеждаме сергийката и веднага виждаме сензацията на „ТРУД” – „Исус Христос кацна в България”! Какво е едно левче пред чудото – веднага грабваме вестника и търсим по-подробна информация за него – оказва се, че това не е все още Второто пришествие, а причината е много по-банална – Божият син дошъл „За шоуто в зала 1 на НДК”. А още по-нататък става ясно, че става дума за прочут актьор, изиграл първи ролята в мюзикъла на Андрю Лойд Уебър...
По Великденските празници всички се държим така, сякаш сме спазвали строго постите – затова от страниците на всекидневниците капе лой и мирише на козунаци. Отново „ТРУД” открива нещо ново в мълчанието на агнетата – скритият им канибализъм. „Гръцкото агне изяжда българското” – твърди заглавие от първа страница. Хич да им се не надяваш на милите вкусни животинки – но гръцките явно въртят  византийски номера!
„МОНИТОР” пък опитва да ни предпази от злите сили и Лукавия – на цяла страница ни предупреждава, че „Великденските камбани бият и за вещиците”.
Предупрежденията са повече от навременни и поднесени със съвременна лексика, достъпна за младия читател, за когото новите технологии са като слънчогледови семки – „Съвременните нечестивци са подоб­рена версия” – в смисъл, че „Съвременната вещица може да прави каквото си иска, включително и във времето около Великден”. И дори  когато свещеникът произнесе „Христос Воскресе!”, слугите на Лукавия  няма „да тръгнат да излизат заднишком и в крачка да се преобразят, така че останалите да видят истинския им лик – без ъпгрейдите”...
Как въпреки ъпгрейда да разпознаем представителките на злите сили също е указано:
„Когато е в църквата, вещицата скръства ръцете си отпред на гърдите, като лявата е върху дясната”.
А когато е коленичила? Лесно – тогава „кръстосва краката си отзад”.
Още по-очевидно – когато е в църква, се опитва „да застане така, че гърбът є винаги да е към олтара”. Елементарно! Сред другите богомолци веднага ще се забележи!
А когато не е в черква? Също елементарно – „когато минавате по улица, на която смятате, че живее вещица или магьосница, плюйте назад. След няколко стъпки се огледайте. Тя задължително е изскочила на вратата и гледа към вас.”
Труден е животът на вещиците – ако всички, които ги подозират, плюят, ще им загарят манджите – нали все ще трябва да излизат на вратата! Да му мислят тези, които живеят на по-горните етажи – има да търчат по стълбите...
Но не всичко е във властта на злите сили – „ТРУД” ни дава пример с монах, извършил подвиг в името Божие. „Това не е никакво геройство, а нагледно доказателство за Божията сила” – заявил скромно монахът след подвига. И добавил, че „Всеки може да последва неговия пример, ако се посвети на Бога”.
А подвигът действително е впечатляващ – „Индийски монах тегли кола с пениса си цели 30 метра”!
Моля ви, не следвайте примера му, ако колата не пали, просто помолете някого да ви бутне!
Но – празниците отминаха, зададе се лято и хората, от които зависи да не глътнем вода и да се удавим, се загрижиха за нас – „Ангелкова внася спасители на плажа” – информира „СТАНДАРТ”. Спасителите щели да дойдат от Украйна. Това от една страна е хубаво – ще им отнеме  време докато се научат да четат българските високопромилни вестници и ще гледат по-внимателно към вълните.
От друга страна – не чак толкова. Някой да знае как е „помощ!” на украински?

сряда, 11 април 2018 г.

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ



Пролетта пукна, птичките запяха, камбаните забиха, преизпълнихме се с топли чувства към ближния – дойде сезонът на любовта!
Любовта е навсякъде около нас – погледнете в тревата как божите кравички крачат две по две, погледнете към гнездата, където щъркелите тракат един до друг, погледнете към футболния терен след вкаран гол – там такава любов бушува, че да се чуди човек защо напоследък според учените сме почнали да намаляваме.
„ТРУД” цитира едно такова проучване – че според изследване на БАН след двайсетина години става страшно – „Топим се до 6 милиона души”! „СТАНДАРТ” е чел същото проучване, само че според него „Топим се до 5,3 милиона”…
Някой да дава още по-малко? Не? Продадено!
Едно обяснение за застаряването не само на нашата нация, ами на целия ни стар континент въпреки всички мерки, които се вземат, можем да намерим в „ТРУД”. В приятелска среща, играна в Женева, „мегазвездата на „Реал” получи поредна доза френска любов”…
Някой все пак трябва да обясни на списователя, че в Женева живеят швейцарци, така че ако става дума за зрителска любов – тя е швейцарска. А ако става дума за друга – да му обясни какво е това – френска любов…
„Бистришките тигри” играят на сигурно – преди да напишат нещо, са успели са да са проверят  някъде, че половете били цели 31 на брой, за да могат във фейсбука си, цитиран от „МОНИТОР”, след като изброяват поне половината от тридесетте,  компетентно да заключат, че „Венци Стефанов е джендър”. Собственикът на „Славия” рекъл нещо напреки на тигрите и те, като истински интелектуалци, вместо стандартно, в духа на славните български футболни традиции, да му отговорят, че е в пети клас, използват нововъведените думи в българския език.
Каквото и да говорим, нивото на българския футбол се издига, ако не иначе, то поне в езиково отношение!
А иначе – че намаляваме – намаляваме. И няма как да е иначе, след като според „СТАНДАРТ” „Манията по смартфона разделя влюбени”.
Проучване на производител на тия ужасни машинки доказало, че „повече от половината от анкетираните споделят, че половинките им са ревнували от техния смартфон”. И няма как да бъде иначе, след като „19 процента го посочват за своя сродна душа”. Да си носиш сродната душа в джоба е прекрасно – нищо не иска, освен да є боднеш вечер зарядното, не капризничи, не я боли главата, само трябва да є пазиш дисплея, че е чуплив. Как да не ревнува човек от джобната сродна душа!
По празниците вестниците се пълнят с жития на светии, рецепти за агнешко и други богоугодни четива, но „ТРУД” е над тия баналности – от него научаваме друга радостна вест – „Бойко Борисов стана „Ангел на благодарността”! Всичко друго бяхме очаквали, но – ангел?
Слава Богу, оказа се, че това било статуетка, която фондация връчва на заслужилите към центъра за ин витро процедури. Можете ли да си представите каква суматоха би настъпила, ако при официални посещения премиерът не просто слезе по стълбичката от самолета при почетната рота, ами направо излети и направи почетно кръгче над нея, разперил широко ангелските си криле!
А внимателният, дори и не чак толкова внимателен поглед към първа страница на „СТАНДАРТ” ще ни помогне да разберем, че правителството мисли за нас и нашето размножение – предвиждал се „Вечерен час на морето”. Каква любов, какви звезди, каква романтика – като човек трябва да си поглежда часовника непрекъснато, ще кажете. Нищо не разбирате от демография, ще ви каже правителството - защото вечерният час по курортите щял да бъде само за музиката на открито. И – от два до четири следобед.
А какво да прави човек, когато дискотеката лопва кепенците в десет вечерта?
Ех, не схващаме ние тънкостите на нашата демографска политика – по-тънка от английската!

сряда, 4 април 2018 г.

ШОК И УЖАС


Щом се зададат празници, вестниците се напълват с готварски рецепти и препоръки как да разфасоваме агнето, та по-добре да се изкисне в маринатата. Накървавяме се по празници – очевидно това си е древна българска традиция. И не само агнета разфасоваме – „Хубчев и Здравков си делят нападател” – твърди „МОНИТОР”. Само не става ясно как ще си разполовят нападателя и на кого ще се падне оная половина, дето рита и на кого – тая, която бие главички.
За треньорите очевидно разполовяването на играчи е позволено, но на самите играчи – не. Ето защо в „24 ЧАСА” „Каранга се извини за рязането на глави”. Друг път нямало да прави така.
Ние, българите, сме хора мнителни – мислим, че само у нас се реже на поразия – ами в Испания не щадят даже световните звезди – „Данъчните отрязаха Роналдо” – информира „СТАНДАРТ”. Как точно и какво са му отрязали – ще прочетете и ще научите, хората затова са измислили това заглавие, за да прочетете и буквичките под него.
Общо взето, след прочита на един-два килограма сутрешна преса читателят изпада в шок, по-слабонервните – в шок, съчетан с кротък ужас, което води до лабилна психика и слаби нерви – и резултатите не закъсняват – „Служителка се напикала от страх след скандал с шефа на съда” – пише в „24 ЧАСА”. Шефът на Радневския съд нещо се ядосал на служителката и є обещал по телефона да є счупи ръцете, краката, после да я смачка, а след нея – и майка є. И служителката се изпуснала – очевидно началството е имало обичай да си спазва обещанията. Но в работата на независимия от всичко съд ние не можем да се месим – нека там да си се трошат, мачкат, напикават и каквото още се налага, само и само честно, неподкупно и компетентно да раздават правосъдие на нуждаещите се.
Като си говорим за двата килограма сут­решна преса, говорим сериозно – в тях всеки може да намери нещо за себе си. Ако, да речем, искате да си построите небостъргач в София, четете „24 ЧАСА” – „София с 2 зони за небостъргачи” – твърди вестникът, печата картинки с два билдинга – единият – готов, другият – в строеж, и обяснява, че според новоприетия закон за застрояване на Столична община в София ще има „Две зони за строителство на небостъргачи”.
Ако пък не искате пред прозорците ви да стърчи небостърчило, купете си „ТЕЛЕГРАФ” – там вече новината е: „Без небостъргачи в София”. И с облекчение ще научите, че „В София няма да бъдат обособявани зони за строителство на високи сгради, както се предвиждаше”.
За всекиго по нещо – както и да го погледнете. Дано и законът не е написан по тоя прекрасен начин, та да се тълкува както дойде.
„24 ЧАСА” се връща към славните последни години на миналия век, когато несигурната новина се подреждаше в изключително невнятно и объркано заглавие – този път ретрозаглавието е повече от объркващо – „Ким Чен Ун тайно посети Пекин със зелен влак май”.
Кое точно е „май” – дали, че северокорейският лидер е ходил в Пекин, дали, че е пътувал с влак, или – че влакът може и да е бил зелен?
Как да не се сетим за ретровица „Кой боядиса коня ми зелен?”.
Поне полицията у нас пипа здраво – отново в „24 ЧАСА” четем за поредния є голям успех – „МВР издирва Красимир, за да го вкара в зат­вора, той им пише във фейсбук”. Многострадалната социална мрежа най-после си намери смисъла – МВР публикува в нея снимки на издирвани престъпници, те є отговарят (човекът си е написал телефона – за да се свържат с него), но полицията не е такава, че да се набутва с международни разговори, а „по фейсбук с него се свързал полицай”.

Малка стъпка за полицията, голяма – за цялото ни общество. Както (по друг повод) компетентно твърди „ТАБЛОИД”, „И малката пишка е пишка”. Това поне е малко утешение след шока и ужаса от сутрешните новини.

четвъртък, 29 март 2018 г.

СЕКС, МАХМУРЛУК, БЕЗ РОКЕНДРОЛ




Махмурлукът може да има хиляди медицински обяснения, но причината е само една – и не е онова, което си мислите, а това, което си казвате сутрин, когато главата е по-тежка от задника, едното око гледа наляво, а другото – накъдето му падне, стените се местят, а вратата се отваря винаги на другата страна. Какво си казвате? Ами – деветдесет процента от българите ругаят главата си проста за стореното предишния ден.
Добре че е „МОНИТОР”, да ни вдигне самочувствието и увереността, че не сме толкова прости – той препоръчва просто лечебно средство – „Сексът помага срещу махмурлук”. Организмът произвеждал незнамкакво си, което „повишава прага на поносимост към болка”. А, доколкото не винаги след алкохолни подвизи в леглото може да се открие сродна душа, вестникът препоръчва и друго – „предишни проучвания са показали, че кулминацията в половия акт е по-интензивна, когато е постигната...” В общи линии – самостоятелно.
Когато човек чете подобни препоръки, започва да се съмнява, че писалият ги изобщо някога се е напивал. Да не говорим за другото. Не е добре да се работи само по източници, братя, живата практика е истинският учител!
В „24 часа” откриваме как една благородна инициатива може да се превърне в пародия – на церемонията за награждаване на достойните българи според вестника „Достойните благодарят от учителите до Вселената”. Както на всяко награждаване, хората благодарят – на родителите, на децата, на учителите си, един – на Господ, а друг – „на вселената, защото ме свързва с всички хора и възможности, които имам”.
А Той? Премиерът? Неговата благодарност е откроена с едър шрифт – както се полага на премиерска – „Благодаря, че сте в България и сте останали във Враца”. Нерде Вселената, нерде Враца, би рекъл някой на майчиния си език, но кои сме ние, та да преценяваме благодарностите Му!
„СТАНДАРТ” пък ни разбива с криминалното си откритие – жестоко битово убийство в Пловдив се оказа разкрито не от кого да е – „Плачещо цяла нощ бебе разкри закланите си родители”. Малко съчувствие към трагедията не би навредило, но по-важ­ното е хартията на вестника да се продава, нали така!
 „ТАБЛОИД” скача с главата надолу в политиката с анализа на гимнастическите умения на президента – „След коремно от Радев чакаме шпагат от Деси”. Пробвахме да открием нещо като ирония в написаното – дори заехме лупата, с която секретарката разчита неграмотните почерци в писмата – няма такова нещо. „Главнокомандващият най-сетне реши да покаже кой е държавен глава и кой – секретарка на Слави Трифонов. След като вече 15 месеца гасне в сянката на собствената си половинка, Румен Радев реши да покаже кой е мъжът в семейството”.
И така нататък.
От политиката таблоидното издание се пре­хвърля към природните аномалии – „Американец се хвали с два члена”, разобличаване на легенди – „Майка Тереза била мафиотка, обирала трупове” и – отново здравни препоръки: „Халюциногенните гъби лекуват депресия”.
Ако страдате от махмурлук и препоръчаното в началото лечение не помогне, със сигурност ще изпаднете в депресия поне до обяд – хапнете гъбка, ще ви стане по-добре!
А вестника можете да пуснете в синия контейнер, та поне да има някаква полза от него.

сряда, 21 март 2018 г.

ЗЕЛЕН ХАЙВЕР В МЪТНА ВОДА


Кое му беше лошото на социализЪма? Ами – четете пресата и ще научите – „Марихуаната – 4 пъти по-силна отпреди 30 години” – компетентно твърди „24 ЧАСА”. Така си беше – дърпаш, дърпаш, а ефект – никакъв! Разбира се, повишаването на качеството на продукта води и до корекция на цената – „Кило „трева” удари 15 бона по селата” – научаваме от „ТРУД”.
Повишеното качество си води и последствията – на следващата трудова страница прочитаме заглавието, според което президентът на ЕНП Жозеф Дол бил рекъл, че „Борисов е най-важният шеф в Европа” и се преизпълваме със законна национална гордост – това Макроните и Меркелите могат да си ядат ушите пред нашия национален лидер, почти вожд и учител. За съжаление от първите два реда на информацията става ясно, че г-н Дол бил рекъл, че „Бойко Борисов е най-успешният шеф в Европа” и гордостта леко се спихва – едно е да си най-важен, друго – просто успешен.
Не е хубаво да се пуши по време на дежурство, от мен да го знаете!
Още по-лошо – на пресконференция. Току-що избраният шеф на комисията „Антимафия” г-н Пламен Георгиев тържествено обещал, а „СТАНДАРТ” пльосва изявлението на първа страница: „Ще хванем хора с пари до седмици”. Десетина дни от изявлението минаха, досега комисията не е намерила нито един с пари – очевидно още се структурира, за да тръгне да преджобва гражданството по улиците и площадите и в момента, в който заловят някого с повече от пет лева в джоба – ще ни го покажат и ще му конфискуват петолевката в полза на бедните. Или – в полза на прасетата, защото, ако се вярва на „24 ЧАСА”, са предвидени „30 млн. лв. за хуманно отглеждане на свине”.
Да, по-добре за тях, че са по-малко и ще им се падне по повечко. Поне грухчовците да се видят с някой лев!
Междувременно свободата на словото у нас достигна нови висоти – след като нечии телевизионни столчета и масички изстинаха по неведоми причини, се яви още един изстивател и разобличител на козните на злите сили – „Това е един манипулатор (...) Според мен този човек е агент на соросоидните общества”. Соросоидът е водещият Горан Благоев, а разобличителят – депутатът Волен Сидеров, а цитатът е по „24 ЧАСА”. И – не става въпрос за директно нареждане, нито препоръка, нито дори намек, а за обикновен въпрос – „Той още ли е водещ в обществената телевизия?”. На предишния изстивател му истина парламентарното столче, но коалицията е по-важна за нас от слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Тук някои биха започнали да разсъждават за 109-ото място на България в класацията за свобода на словото, но „МОНИТОР” е затова, веднага да строши на клеветата зъба: „...Никой не пита представителката на „Репортери без граници” как нейната организация е класирала на 47-о място Малта, в която миналата година публично беше взривена разследващата журналистка Дафне Галиция. Словакия, в която показно бе разстрелян Ян Куциак пък е наредена на 17-о място в класацията. В същото време България, в която подобна репресия срещу журналистите няма, дори напротив – всеки спокойно може да изказва мнението си, е наредена в рейтинга след страни като Гана и Либерия”...
Само така! Бой по клеветниците!

Ако не разбират от дума – задават се празници, по Великден ще паднат доста агнешки главич­ки, по Гергьовден – още повече – ще има как да им изпратим на въпросните репортери някоя и друга в суров, леко кървав вид, увита във вестник – да си я опекат и да си опичат акъла!

петък, 16 март 2018 г.

ЩО ЗНАЧИ “НАРОДЪТ ПРОТЕСТИРА”


Понякога изпитвам носталгия по наивните трикчета на вестниците от 90-те години да привличат читатели с тайните на фотошопа – със снимки на двуглава майка с двуглаво бебе, на четирикрака скиорка или на тайнствено племе с динозавърски израстъци по гърба.
Днес любопитните новини са по-интелигентно направени, без никакъв фотошоп, само с истината и нищо друго освен истината.
Скандалът с продажбата на ЧЕЗ отеква в „СТАНДАРТ” по любопитен начин – тъй като всички се съмняват в платежоспособността на дамата, която тупна половин милиард на масата (или поне обеща да го тупне), всекидневникът е потърсил факти, с които да ни избоде очите – „Гинка с хитова чанта на „Ермес”! Въпросната чанта, с която въпросната Гинка е благоволила да посети българския парламент, била „черна чанта от Ермес, според познавачи на модните марки. Справка с цените на бранда показва, че моделите варират между 8 и 30 хил. долара”.
Да си я носи със здраве! С ЧЕЗ барабар!
„МОНИТОР” опитва да ни весели с криминална хроника и смъртоносни злополуки – „25 токсикомани опечени в Баку” – гласи заглавието на пълната със съчувствие към жестоката смърт на завързаните за болничните легла и изгорели живи някъде там далеч. Още по-забавно е репортажчето „Млада жена пробва два пъти да сложи край на живота си”. Жената скочила от апартамента си, но не загинала и близките я закарали в болницата. Оттам скочила втори път – „За нейно съжаление обаче паднала на тераса на етаж по-долу и оцеляла. Това не є харесало и решила да потрети...” Е, потретила – за разлика от двата пъти в заглавието, и сега докторите се борят за живота є, а на мониторния репортер дано най-накрая да му е харесало...
Поелият междувременно от „МОНИТОР” щафетата на винаги-верен-на-партията (или поне на управляващата) „СТАНДАРТ” рови в гръцката митология, за да прослави любимия премиер – „Борисов открива форум на пъпа на света”. Естествено – където е Той, там е и Пъпът! И, тъй като по съвпадение въпросният пъп се оказал в Делфи, естествено е на другия ден речта на премиера да бъде възвеличена като „Борисов като оракул за Балканите в Делфи”!
Докато премиерът оракулства, опозицията поведе народа на барикадите – „Корнелия Нинова оглави протеста” – прославя водачката „24 ЧАСА”. „Господин Борисов, народът излезе по улицата и всеки ден си казва думата, а тя е оставка” – с тия нейни думи започва репортажът. Улицата е в единствено число – може би е коректорска грешка, а може би и не - във всеки случай улицата с излезлият народ беше само една.
В предшестващия протеста брой на часовия вестник можем да открием и малки пикантни организационни тайни на народното недоволство: „Три автобуса със 150 членове на БСП тръгват в сряда от Пловдив за София”... „Автобуси към София ще тръгнат и от Дупница...Време е вместо да се възмущаваме от всичко, да излезем на улицата и ясно да заявим, че тази държава е и наша...” – се казва в призива на дупнишкото ръководство на партията. Симпатично е намигането към другаря Живков и неговото „Този свят е и мой” – дано да е неволно. Във всеки случай финалът на обръщението към „цялото будно българско общество” е, че „Автобусите тръгват в 9 ч. от Спортната зала в Дупница”.
Бургас е далеч за автобусен превоз на възмутените – затова „Никой не се е обаждал да ни иска хора”, казва обидено областният партиен шеф.

Какви времена – като няма автобуси – няма и недоволни, така ли вече ще дойде работата?

сряда, 7 март 2018 г.

СКЕЛЕТИ И ДЕТСКИ ТЕРЛИЧКИ


Не е вариант на знаменитата комедия „Арсеник и стари дантели” – това е заглавие на „МОНИТОР” – „Скелети, вещици и детски терлички във Велико Търново”!
Ако не се сещате, става въпрос за пазара на мартенички – с това предлагат да зарадваме децата. И за възрастните има радост – в Стара Загора „Провесиха на конец Тато и Путин”. Чудничко е да ги си провесиш двамата на ревера – против уроки!
Колебливото време пак напълни поликлиниките с грипави и подсмърчащи хора, затова родното вестникарско воинство се загрижи за здравето на населението – „Майки луднаха по Киприяновата молитва” – информира „ТЕЛЕГРАФ”. Молитвата помагала срещу магии, уроки, заекване, кошмари и всякакви други болежки.
Двайсет и първият век обаче си иска своето – и хората се интересуват дали предпазва и от катастрофи по тия поледици. Отчаян свещеник разяснява, че „Да се молиш превантивно на Господ и свети Киприян да пазят автомобила ти от уроки са просто глупости”, но кой да го чуе – все пак молитвата може и да хване дикиш – какво є плащаш – „питка и бутилка вино”!
За хората, на които молитвите не помагат, се грижат високите технологии – все пак – да си припомним кой век сме – „БГ робот праща на лекар по фейсбук” - научаваме от „ТЕЛЕГРАФ”. Роботът следял календарчето и ни напомнял за профилактичните прегледи – който си няма календарче, може да разчита на него.
Тези, които са закъснели с прегледите и в резултат – закъсали със здравето, могат да разчитат на друга умна машинка – „Робот направи нов пикочен мехур на мъж в Плевен” – според „24 ЧАСА”. Споменати са и мимоходом и имената на лекарите, които са свършили работата, но за часовия вестник по-важна е роботизацията на професията.
А ако и роботът – специалист по мехури не помогне, на помощ се притичва друг, прославен от „МОНИТОР” – „Робот замества покойник след смъртта”. Роботът щял да може да „общува с опечалените с гласа на покойника и да води елементарен разговор”.
Зловещичко, но ако го научат и да мие чиниите, ще има някаква файда от изобретението.
За разведряване след траурните теми и подсилване на гордостта, че принадлежим към малък, но много шавлив народ, под руб­риката „И ний сме дали нещо на света” „МОНИТОР” тържествено съобщава, че „Български х*й гордо стърчи пред Айфеловата кула в Париж”. Неизвестен, но сръчен сънародник е успял да остави знаменитото българско трибуквие като следа от пребиваването си в столицата на разврата. Проследяват се и следи от българското нашествие из стария континент – бивш тираджия забелязал в Австрия позабравеният лозунг „КПСС–БКП Вечна дружба!”, а в лондонския Хайд парк очевидно отчаян от простотията на англичаните, които уж са направили парк, в който всеки да може да държи каквато си иска реч, хем не разбират от българска дума, наш сънародник е оставил посланието „Яж ми х... Пешо от Варна”. Барселонската „Саграда Фамилия” пък е влязла в ролята на билборд – с надписа „Христо сводника от Плевен” и приложен надлежно за сведение на интересуващите се телефон за връзка с въпросния Христо...
Ама наистина сме дали много на света!

И на вси европейци – нещо да четат...

сряда, 28 февруари 2018 г.

ТОВАРЕТЕ ПОРТОКАЛИТЕ В КАЦИ!


Снегът ни затрупа предмартенски, но правителството затова е правителство – за да мисли за нашето светло бъдеще и топло синьо лято. „ТРУД” е почитател на вицепремиера Симеонов, затова се е постарал да измисли не едно, а цели две заглавия върху дописката за новите му курортни идеи – на първа страница: „Без боб и чеверме на плажа през това лято”, а на вът­решната – „Без шкембе чорба и чевермета на плажа”.
Опитайте да поразмишлявате – на какво ли се дължи разликата? Всеки нормален българин прави разлика между боб чорбата и благословеното  шкембе, а всеки, давал нощни дежурства в печатници – още повече. Ако и вие сте стигнали до извода, че бобът на първа е скрита подкрепа на правителствената инициатива – прави сте. Без боб все ще се оправим някак си, но правителство, посегнало на сутрешната изтрезняваща шкембе чорба, направо може да си взема шапките и папките – никоя обществена група не е по-радикално настроена от махмурлиите!
Като си говорим за радикално настроени индивиди, не може да не споменем и поза­глъхналият покрай новите скандали спор около Истанбулската конвенция – „Свещеник изби два зъба заради конвенцията” – твърди „СТАНДАРТ”. Православната църква взема все по-крути мерки – в разгорялата се дискусия „Свещеникът вдигнал стол и ударил съселянина си по главата. По-младият му отвърнал със серия от крошета, но противникът му не се давал...” И – резултатът е два зъба на нула в полза на защитника на изконните български ценности!
Не ми се мисли какво ще става по кръчмите тая седмица покрай споровете за продажбата на ЧЕЗ – да му мислят докторите от спешното!
Междувременно зимата вече почти превали, бурканите зимнина в мазетата се ­опразниха и нашенци започнаха да се замислят как да ги използват. „Наша банда праща буркани с дрога в Австрия, 11 в ареста” – споделя челния опит „24 ЧАСА”. Не е ясно защо са арестувани тези единайсет буркана и какво точно ще правят с тях другите арестанти, надяваме се на подробности в следващите дни.
Не ни се вярва Лили Иванова да си прави зимнина, но и тя си има празен амбалаж – „Лили се маже с кал от буркани” – според „ТЕЛЕГРАФ”. Почитатели є ги изпращали от „естествено находище на лековития продукт”.
Е, поне става ясно, че бурканите не са от нейните лютеници.
Има хора, които работят и по-наедро – „ТРУД” ни осведомява, че „Откриха нелегални цигари, закопани в бидони”.  Ами – като се свършат бурканите, очевидно и бидоните от кисело зеле влизат в работа!
Наред са каците – ако не са заети с портокали, разбира се.
Но не всичко в тоя свят е буркан, не всичко е бидон, не всичко е каца – има и по-висши и свети неща – Апостола на свободата, да речем. Споровете дали да се канонизира или не затихнаха с изчезването на единия от двата синода, но междувременно патриотично настроеното население се замисли как да отбелязва по-авангардно годишнината от гибелта му. Вземаме „МОНИТОР” и – ново двайсет! „Кмет обеси Левски на спирка”! Кметът на селото с интересното име Катерица „обеси кукла, приличаща на Дякона на автобусната спирка на центъра на селото”. Има и снимка – наистина си прилича.
Друг патриот се е постарал да реши спора за гроба на Апостола – взел, че направил „салата, в която бесилото и гробът му са направени от салами и луканки”.
Има и чашка ракия  - за подсилване на родолюбивите чувства.

Е, ако това не е вече гробът, ако не на Левски, то на паметта за него, то – кое?

вторник, 27 февруари 2018 г.

ФЕВРУАРИ, МЕСЕЦ МАЛЪК


Февруари може и да е малък, но съдържателен месец – през него се тричат кучета, два пъти се празнува Зарезан, веднъж – някой си Валентин, има си и ден, набеден за джендърден, изобщо – нищо чудно, че в замайването и омайването някои неща се пообъркват!
„22-годишен мъж за малко да стане Мис Казахстан” – твърди „24 ЧАСА”. Противниците на конвенцията могат да спят спокойно – казахстански младеж изпратил за конкурса снимки, гримиран като брюнетка, за да докаже, че „масово момичетата изглеждат по един и същи начин – с еднакъв грим и еднакви прически”. Оказал се прав – преборил около 4000 кандидатки и бил класиран за финала!
Февруарското замайване очевидно е глобално като затоплянето – според информация на „МОНИТОР” „Лидерка на #МеТоо обвинена в сексуален тормоз”. Изведнъж четири години по-късно някакъв красавец си припомнил как тя го „галила по гърба с ръка, пипала му задните части” и така нататък. Ами – стават такива работи, като не се сещаш да тормозиш сексуално, теб ще те изтормозят!
Междувременно социологията също се включи в борбата срещу Истанбулската конвенция – според данни на „МОНИТОР”, „7 % от мъжете смятат за нормално да бият жените си”, а според „СТАНДАРТ” „63 % са против приемането на Истанбулската конвенция”. Дотук – добре, но се оказва, че не само, че не ни харесва тая хартия, ами имаме и други желания – „Българите искат втора кабинка на Банско”. Нерде Стамбул, нерде Банско, би рекъл някой наш сънародник на майчиния си език, но социологията е сериозна наука – срещу нея не може да се рита, особено, когато защитава правилните позиции.
Замайването за съжаление обхваща и сериозни държавни служители – полицаите започнаха да твърдят, че срещат привидения! „Ром от Ихтиман получил инфаркт часове преди акция на полицията” – четем в „ТРУД”. По време на полицейска акция човекът починал, а роднините му обвинили полицаите, че са го блъснали и той се е ударил. Всъщност според съдебните медици ихтиманецът бил „починал от инфаркт, получен часове преди полицейската акция”. Дотук – добре, но четири реда по-нататък „от полицията бяха категорични, че не са ходили на неговия адрес, а на съседен и не са имали физически контакт, а само визуален”. Паранормално явление – да установиш визуален контакт с отишъл си от тоя свят преди часове!
Краткият месец побърка не само хората, ами и машините – на нещастната ни здравноосигурителна система не є стигат докторите, ами вече и „Роботът Да Винчи точи здравната каса” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Гадинка – да му извадят щепсела, та да види той как се доят клинични пътеки! Защо не вземе пример от китайските роботи, прославени от „ТАБЛОИД” – „Секс куклите вече мият чинии”. В смисъл – че като є рече човек да иде да включи съдомиялната, куклата изоставя преките си задължения и с радост отива да натисне копчето.
Ако искате да разберете защо нещата в парламента понякога ни изглеждат странни, прочетете „ТРУД” – „Среднисти шетат в Народното събрание”. Не става дума за деня на отворените врати, когато човек може да отиде да удари и той един звънец, ако му се чака на опашка – става дума, че като нещатни сътрудници „среднисти консултират народни представители в областите право, икономика, местно самоуправление, информационни технологии”. Депутат от „Обединени патриоти”, да речем, бил консултиран по информационни технологии от младеж със „средно средно образование” – точно така си пише. Очевидно средното средно е на мода – бургаски предприемач със средно образование, но лидер на „Средна европейска класа” консултирал пък коалиционните политики. Завършила гимназия, надяваме се с отличие, консултира по правни въпроси депутат от ГЕРБ и така нататък...
Е, това обяснява много неща – няма да се оправ­даваме само с краткия месец, пълен с поводи за  омайване и замайване.

сряда, 14 февруари 2018 г.

СБЪРКАНЯЦИ


През тая зима народът или се поизнерви от шантавото пролетно време, или празниците му дойдоха повечко. Ама толкова повечко, че направо си сбърка географията.
МОНИТОР” попълва празнините в знанията на софиянци с „Решават за пешеходна зона от „Алабин” до „Графа”. Тия, които са минавали поне по едната от двете улици, са наясно, че те се пресичат, така че пешеходната зона да е най-много с площ зебрата за пешеходци. Прочитаме по-внимателно, за да разберем, че става дума за стотинаметрова отсечка на „Алабин”, но следващото твърдение направо ни хвърля в музиката – че „От март бул. „Витоша” ще бъде затворен за движение на автомобили между ул. „Алабин” и бул. „Александър Невски”... Такъв булевард няма, има храм, само че той няма нищо общо с тия улици.
Отдаваме виденията на временното затопляне и преминаваме към пиянските изпълнения на населението. Жестоко убийство радва майсторите на заглавия на „СТАНДАРТ”: „Младежи убиха клошар за кеф”. Имаше и песничка за банята и кефа – трепете, младежи, сега ви се е паднало! „МОНИТОР” проявява все пак известно съчувствие към жертвата – „Двама младежи убиха старец за удоволствие”. „Удоволствие” си е вече българска дума, добре е да се пише на български, по-интересно е неволното внушение, че заради едното удоволствие може да се трепе, стига трепането да е с удоволствие и мярка – както казват в бирените реклами.
Други двама млади индивиди влагат народопсихологични и политически елементи в подвизите си – след като обрали няколко апартамента, се явиха в телевизиите, зад да обяснят за какво ставало дума всъщност (цитираме по „МОНИТОР”): „Обрахме апартаментите, за да покажем какъв смешен народ сме. Защото всеки краде и то суми над 100 000 лева, а мен искат да ме вкарат в затвора за 100 лева”... Вярно, смешен народ сме, особено полицията ни – докато тя ги издирва, те дават интервюта.
Междувременно се сдобихме и с нов кандидат-президент – да ни е честито! В досадно дълго интервю за „СТАНДАРТ”, о. р. проф. Божидар Димитров заявява първо, че „Само президентска репуб­лика ще върне величието ни”, след което скромно посочва и светлата личност, която ще ни поведе към ново народно величие (не се ли казваше така вестникът на бай ни Ганьо Балкански?) – „Това ще направи бъдещият президент, например аз.”
Партията още не е учредена, но вече си има кандидат-президент – това очевидно си е наша българска политическа специфика – първо се определя кои ще са бъдещите кандидат-президенти, минис­три и депутати и чак после се учредява партия с ясна програма как да изведе страната до сияйни висини и ново величие. Да направим България отново велика!
В устрема към ново величие проектозаконът за медиите остана някак незабелязан, затиснат от споровете за лифтове и джендъри. Все пак „СТАНДАРТ” е потърсил мнения на професионалисти – г-жа Илиана Беновска дори има идеи за допълнение към закона – освен собствениците и източниците на финансиране: „Всички медии да декларират и своята политическа ориентация”.
Великолепна препоръка, но трудно изпълнима – с годишна декларация за политическа ориентация няма да стане, у нас събитията са динамични, сменят се правителства, който вчера беше опозиция, днес е на власт и обратно. Спомняте си как една цяла медийна група за една нощ обърна палачинката и мина от „Боко Тиквата” към „Премиера Борисов”.
Така че, според нас, за да не бъде въвеждан читателят в заблуждение, би трябвало обявяването на политическа ориентация да става всекидневно, на страницата с прогнозата за времето, примерно така: „Утре пак ще има повсеместни превалявания, а ние пак сме с правителството”...
Бай Ганьо и опозиция – ама де-де”!

Ама как не сме мръднали и на йота от Алековото време...

сряда, 7 февруари 2018 г.

КЬОРАВ КАРТИ НЕ ИГРАЕ!


Обърка се тоя свят! А откак половете станаха повече от десет, хептен се обърка! От дядово време си знаем, че когато духа вятър и се палят печки, хвърчи прахоляк – сега се оказа, че прахолякът е от прашинки, а  прашинките вече не са само едри, по-дребни и съвсем дребни, ами имало и ей такива мънички, че направо не са прашинки, ами частици, при това фини прахови. И хората се разбунтуваха – искат си въздуха без фини прахови частици!
Добре че са учените и списователите на „МОНИТОР”, та да ни светнат, че „Чистият въздух се оказа опасен за човечеството”! Прахолякът, който вдигаме, противно на досегашните схващания за парников ефект според тях се оказва пречка пред глобалното затопляне – защото пречел на слънцето да ни подгрее както си иска. Така че – бутайте, братя, гумите в печката, така спасявате не само семейството от студ, ами и целокупното човечество!
Обърка се тоя свят! Преди, като хванат някого с лява ръка в десен джоб, се разплакваше горко и обещаваше друг път да не прави така, днес – според цитираната от „СТАНДАРТ” говорителка на главния прокурор „Обвиняем за аферата в Медицинския заплашвал прокурорите”. Как? Ами – обещал им: „Ще плачете с кървави сълзи”.
Бих си платил, за да видя прокурор, облян в сълзи и сополи пред обвиняемия, но май няма голяма вероятност. Пък и у нас правосъдието е безплатно – поне за оправданите.
Изненадващо още една институция започна да работи безплатно – „Шестима изкараха безплатна казарма” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Това, безплатната казарма, е голям напредък! По наше време дори новобранците бяха платени – по лев и петдесет месечно на редник – достатъчно, за да си осигури по една вафла дневно за целия месец!
За съжаление, медицинското обслужване няма шанс да стане безплатно. Но има и добра новина – според „МОНИТОР” оперативната смяна на пола има промоция – „Операцийте за мъжете – с 6 бона по-евтина”. Малко се объркваме – първо от и-краткото в операциите, после – от единственото число в края, но в тая бъркотия на полове и сексуални наклонности естествено е и родовете и числата да се омешат като кадаиф.
А в спора „за” или „против” нещастната Истанбулска конвенция „ТРУД” вади тежката артилерия – съставя „Джендър хороскоп”. Прибързаното гласуване в Министерския съвет се оказа предопределено свише: „Слънцето в Козирог прибързано подтиква към желание за поредния висок отскок на България чрез решението на правителството, но заради асцедента в Риби в часа на гласуването е пренебрегната опасността от падане след скока с необратими травми – от душевни и физически, до брожения срещу правителството, война”.
Въй, какво се е задало!
Изчитаме с нарастващ интерес разсъжденията за пола на душата и светкавичното є обезполяване след отделянето от тялото, преминаването през „околоземните енергийни нива” и пречистване, за да стигнем до генезиса на онова, което досега се наричаше по един начин, а от януари насам – джендърстване. При прераждането „Душата няма пол във физическия смисъл, но когато се въплъщава в края на четвъртия месец от бременността в плода, тя има съзнанието за мъж или жена. Тази е причината заради недоглеждане на плода в утробата на бъдещата майка Душата да избере грешното тяло – вместо женско – мъжко, или обратното”.
Ами – така е – кой ви е крив, да сте внимавали, джендъри!

Кьорав карти не играе!

сряда, 31 януари 2018 г.

НАШАТА МАСА ПОЗДРАВЯВА ВАШАТА!


В „ТРУД” са майстори на заглавията. Любопитният и поучителен езиков анализ „За мекането на българските политици” (в списъка на мекащите оратори влиза почти половината парламент) е снабден с полезно и успокоително уточняващо заглавийце: „Щом елитът нарушава правилата на говора, какво остава за бедния народец”.
Ами – на народеца остава да чете вестничетата, списвани от достойни негови представителчета – корифеи на българския вестникарски новговор.
„СТАНДАРТ” се придържа към по-традиционните думички, които желаещите могат да открият в речниците – репортаж за модно ревю е прославен с „Наоми и Кейт Мос се фръцнаха по шлифери”. Ами – такава им е професията – фръцкат се по подиумите. Предполагаме, след още една-две години вече няма да ги наричаме „топ модели”, а „топ фръцли”.
Най-напреднал в материала безспорно е „ТРУД”. Никакви ориентализми – черпим думички направо от европейските извори – нов филм ни е препоръчан като „Еротична екстраваганца”. А за втория филм от седмицата, жанрово определян с чуждата нам дума „уестърн”, е намерена чисто българска – „Джина Карано раздава шамари в нова жанрова тупалка”. За всички, които се интересуват, става дума за „постапокалиптичен уестърн”, „огнено, наситено с тупаници и шамари зрелище”.
Насам, народе!
А, ако си позволим да използваме поне веднъж новговора на родната преса, „МОНИТОР” избива рибата и изкъртва мивката с информацията за спечелена награда от наше момче-чудо. Кристиан Костов „тушира конкуренти от 10 европейски страни” и „отмъкна статуетката, символизираща любовта на фенската маса”.
Става дума за певчески конкурс и награда на публиката, а не за свободна борба и маса в ресторант. Да не говорим, че понятието „маса” звучи леко презрително. Но – на наградения – честито, а иначе - нашата маса поздравява вашата, нищо, че говорим на различни езици! По­здравяваме, защото всички сме българи и патриоти, а през последния месец само двама души ни дадоха повод да се гордеем поне с едното. Победите на турнира в Мелбърн напълниха сума ти вестникарски страници, но „СТАНДАРТ” зарадва душите ни с нестандартното за този аристократичен спорт материалче „Гришо разкъса екипа и руснак”. Втората част я разбираме и без преводач – победил е руски тенисист. Първата обаче има нужда от уточнение – „емоциите взеха връх в нашето момче. За радост на многобройните си фенки той разкъса фланелката си от яд”. Фенки, гледайте снимките във фейсбук, що ви трябва да си губите времето със зяпане как някакви си пре­хвърлят топката с надеждата някой да се ядоса и си скъса нещо от дрехите!
Вторият, с когото се гордеем тази седмица, естествено, е избраният от нас премиер – заради екологичното му мислене. Прегръщайки изявлението му, цитирано от „СТАНДАРТ” като „Няма по-зелено правителство от нашето”, все пак с известно смущение четем еко-идеите за нещастния втори лифт край Банско – „Там няма да има нито хотел, нито дори чайна или тоалетна...” Това – добре, остава въпросът дали наторяването на храстчетата от страна на туристите може да се приеме като зелена акция. Надяваме се да го научим от следващо изявление.
А един друг, с когото не се гордеем, нещо ни се е пообидил – отдавна осъден за трафик на наркотици, не лежал нито един ден в затвора, написа писмо до телевизията, отпечатано и в „24 ЧАСА” – „В Испания съм, хванете ме”! Посочва даже и къде – във Валенсия. Може би смятате, че това е нещо като подигравка с правосъдната ни система и органите й? Нищо подобно – за нея вече тия са като дребните маломерни рибки за истинския рибар – хващат ги и ги пускат обратно, та да пораснат!
А междувременно – ловим по-големите – „ГДБОП пог­на Дан Браун” – съобщава „ТРУД”.

Това вече е предизвикателство – да подгониш самия Дан Браун. Какво ще си играем с нашите кокошкари!

сряда, 24 януари 2018 г.

КОЙТО ОЦЕЛЕЕ - ЩЕ ЗАКУСВА!


Е – доживяхме! „Дясната ръка на Брендо се връща да излежи присъдата си в България” – съобщава „24 ЧАСА”.
Това вече е ново – изчезналите по света осъдени очевидно вече ще могат да излежават присъдите си на части – първо – само дясната ръка, после – да се надяваме – да предоставят за изпълнение на присъдата и лявата, а краката, главата и останалото – към края на присъдата...
Това разбирам аз – сурово правосъдие!
Дочакахме и резултати от реформата в здравеопазването – „Бум на бебета на дупничани във Великобритания” – отбелязва „МОНИТОР”. Ами – като са ни къси клиничните пътеки, а общинските болници фалират, има изход - вдигаме се от Дупница и отиваме в Лондон – там пътеките са дълги!
Лидерът на свободното слово „ТЕЛЕГРАФ” малко се е объркал покрай дискусиите за третия пол. Половината от любопитната трета страница, където обикновено красавици показват красоти, е заета от фоторепортажа „Голи мъже си ги развяха пред НДК”. При това – „решили да изнесат и нещо като културна програма, като мощно запели „Йовано, Йованке”, която край Вардаро бели платно”.
На фона на културния ексхибиционизъм неприятно впечатление прави съвсем мъничката дописчица „Моника без дрехи на балкона” – хич, бива ли такава явна сексуална дискриминация!
„24 ЧАСА” не се вълнува от мъжагите в столичните паркове – за него много по-важ­на е речта на премиера в Страсбург – „Ако сме корумпирани, защо икономиката ни расте най-много в ЕС” – пита премиерът, но никой не му отговаря.
С тая работа неволно се е заел проф. Михаил Константинов, който в „СТАНДАРТ” си го казва с думи прости: „У нас няма корупция (дотук – добре), просто много се краде”...
Ами – старо българско правило – всичко, което не е добре заковано, може да бъде задигнато.
Има радост и за бедните – „Още 80 000 души с пакети за бедни – общо 400 000” – започва „24 ЧАСА” оптимистично, но полива бедните със студена водица във втората част от информацията – „Но ще дават консервите чак от март”.
До март – стискайте зъби, 400 000 социално слаби сънародници – както се казва в един от постулатите на Бирената партия – „Който оцелее – ще закусва!” Ако ви се вижда не много справедливо, имайте предвид, че не само при вас ще има дефицит – ако се вярва на „ТРУД” – „Боб без джоджен за европейските гости”. Какво е бобът без джоджен, питаме ние, и пак никой не отговаря – сигурно защото всички знаят отговора.
„СТАНДАРТ” пък разкрива не тайната на обезджоджения боб, а на краха на Третия райх – „Молитви пред двете Казански икони на Божията майка обърнали хода на Втората световна война” – твърди изданието. Пише го във вестника, значи сигурно е вярно!
Както абсолютно сигурно е вярно и това, че „Земята е планета-затвор за милиарди светове” – според цитиран от „ТАБЛОИД” бивш служител на ЦРУ.
Значи, Земята е нещо като затвор, „в който се изпращат за превъзпитание души от милиарди други светове”. Като се превъзпитат – се връщат. И изобщо да не се притесняват, че по обрат­ния път може да се ударят в Луната например – „Луната е изкуствено тяло, създадено преди около 40 милиона години и „прикрепено” към Земята преди около 15 хиляди години... Съществува и версия, че Луната е създадена във вътрешността на Юпитер, след което е „закачена” към Земята.“ А това, което виждаме – „Повърхността на луната с кратери е само холограма”.
Карайте направо – през холограмата не боли!

Пък – който оцелее – ще закусва!

сряда, 17 януари 2018 г.

ВТОРА КАБИНКА, ТРЕТИ ПОЛ


Годината започна с броене – като на абитуриентски бал. Една кабинка, две кабинки, трети пол, четвърти мандат...
Грешка - четвъртият мандат още не се е задал, но според „ТРУД” „Гейбракът клати коалицията”.
Специалисти сме да спорим за нещо, от което си нямаме хабер – така целокупният български печат и читателите му се включиха в обсъждането на Истанбулската конвенция – която, естествено, не са чели. По същия начин, по който се включиха и в тупурдията около втората кабинка на Банско – хора, които са виждали Пирин само на картинка, спорят „за” и „против” разширяването на курорта. Честно казано, по-симпатични са ми тия, които не вярват много-много на твърденията, че няма да се строят никакви хотели, защото си имаме едно наум покрай обявяваните за градини и ливади плажове по морето, върху които после се построиха разни красивички комплекси. Сипатичен обаче ми е и екоминистърът Димов с наивната си вяра, че се задава едно прекрасно време „Без коли до втория лифт на Банско”. Без майтап – така пише в „СТАНДАРТ”! Не е ясно дали скиорите ще са доволни, че ще си влачат екипировката на гръб до новото съоръжение, но кой ли ги пита – те да се радват, че няма да има нужда да се катерят по баира пеш!
С третия пол нещата са още по-объркани, отколкото с втория лифт. Както спорната конвенция клатеше кабинета, така според „МОНИТОР”, „Кабинетът поряза третия пол”. На кого да вярва човек? Порязан ли е и ако е порязан – това не е ли нещо като дискриминация спрямо другите непорязани?
А в „ТРУД” депутатът Георги Марков хеп­тен ни обърква с изявлението си, че „Аз не съм съгласен и никога няма да гласувам за това едно момченце в отделенията, което си мисли, че е момиченце, да ходи в женската тоалетна...”
Ако и това го пише в конвенцията, ще трябва да седна и аз да я прочета – в нея очевидно има по-големи простотии, отколкото във всекидневния ни печат. Ако обаче не го пише – това значи ли, че екс-конституционният съдия също не я е чел, но държи да се изкаже компетентно?
Отрадно е, че целокупната българска преса държи на християнските ценности и правилната сексуална ориентация и се старае да предаде традициите на младото поколение. „Гери-Никол клати дупара на Сейшелите” – информира момченцата от отделенията „МОНИТОР”, а „СТАНДАРТ” допълва темата за секстормоза в Холивуд с „Бланка Бланко – отново полугола по червения килим”. За тия, които ще си помислят, че става дума за деколте, вестникът уточнява подробности: „Брюнетката на последните Оскари се появи без бельо и без усилия да прикрие всичко онова, за което „отговарят” гащите и сутиените...”
Едно от определенията за трети пол е, че към него принадлежат хора, които вземат пари назаем и не ги връщат. Кой знае защо се сетих за него, когато изчетох две публикации – „СТАНДАРТ” радостно обявява, че финансовият министър заедно с просветния дали „10 млн. лв. и нов имот за Алма матер”. Малко озадачаващо информацията приключва с твърдението на ректора на университета, че „висшето училище няма да протестира, тъй като поставените от вуза условия са изпълнени”.
Висшето – не, средното – да. Още на другия ден в „24 ЧАСА” четем: „Гимназията, чиято сграда дават на СУ, на протест”. Оказва се, че учителите и 240-те ученици в Професионалната гимназия по облекло „разбрали от медиите, че ги местят”. А според уверенията на г-н Вълчев, министър на образованието, „сградата е празна и в нея ще учат 150 студенти по медицина”.

Както виждате, не само третият пол ни е проблемът! Както е тръгнало, докато затапваме протестите по време на европредседателството, може да си измислим и четвърти!