ПРЕДПРАЗНИЧНО НОСТАЛГИЧНО

в.„Стършел“, бр. 3827/20.12.2020 г.

Пред празниците човек го обхваща някаква странна носталгия по доброто старо време – не онова, за което си мислите, а за другото – когато е бил млад и здрав, нищо не го е боляло сутрин, освен главата, но две зелеви чорбици оправят проблема… Може би тайната е и в обиколките по магазините – за играчки на децата или внуците. Няма как човек да не си спомни за любимите играчки на своето детство – за плюшеното мече, за играта „Не се сърди, човече”…

А някои си спомнят с умиление и други свои играчки…

Защитникът на свободното слово „ТЕЛЕГРАФ” опитва да организира среща на високо ниво в защита на словото, за което стана дума по-горе. С редакционната покана „Страх ли ви е от истината, дами и господа „репортери”? Телеграф медиа ви кани на прозрачна среща”. Поканата е към представителите на „Репортери без граница”, приети от премиера, за да му обяснят защо са ни класирали чак на 111-о място в световната класация. Редакционният коментар приключва с тържествена покана „Очакваме да се свържете с нас в удобно за Вас време още днес, за да се уговорим за среща”.

Как да не се сети човек за едновремешната подкана „Елате при нас, за да не дойдем при вас”, отправяна от младежи, снабдени с едни интересни играчки? Вярно, тогава ставаше дума за свобода на застраховането, а не на словото…

Междувременно „ГЕРБ записа в НК: И горенето на парцали е престъпление”. Така „24 ЧАСА” резюмира опитите на Столична община да озапти горенето на всякакви боклуци, та да не им дишат софиянци фините прахови. Според предложените промени в Наказателния кодекс наказанието ще бъде „Лишаване от свобода до 2 години и глоба в размер от 2000 до 5000 лева”…

Любопитна подробност е, че няколко дни по-късно в същия всекидневник четем, че „До Милано спряха 815 тона пластмасови боклуци за България”. Получателят на ценната пратка остава все още неизвестен, можем само да се надяваме, че не е имал идеята да гори въпросния боклук – тогава като нищо щеше да лежи две години. Но ако само е мислел да го изсипе в някое дере – ще му се размине…

Неведоми са пътищата на юридическата мисъл у нас!

Невероятна е и изобретателността на мушмороците по света! Информация на „ТРУД” ни сащисва с гениално изобретение на трафикант на мигранти – „Трафикант издигнал фалшива граница”. За да си няма излишни разправии с граничната охрана, мушморокът „издигнал фалшив граничен пункт” между Русия и Финландия - малко по-далечко от истинския, завел си хората дотам, показал им го, прибрал парите и се сбогувал сърдечно с тях. Малко по-късно групичката била арестувана до близкия руски град… Нашите телефонни измамници – пасти да ядат! Учете се от руския размах, трафиканти родни!

А вестникът-стожер на свободното слово у нас „ТЕЛЕГРАФ” съвсем предпразнично предлага разнообразяване на празниците – „Учени доказаха: френската любов прави жените по-умни”.

Публикацията изобилства с научни доказателства и завършва с препоръчителни техники за по-сигурно поумняване.

Очевидно – учените са позакъснели с откритието си. Да бяха се обадили преди време – къде-къде по-умни и свободни газети щяха да се продават по кьошетата!

Но – да не губим надежда! Новата година със сигурност ще ни донесе нов късмет!

ГРОБИЩЕН СВЯТ

в.„Стършел“, бр. 3826/13 декември 2019 г.

Човек и добре да живее, все някога попада в един още по-добър свят.

Според седмичната преса някои – и приживе!

„Шефката на гробищата в скандал „Секс и пари” – съобщава ни за една такава щастливка „СТАНДАРТ”. Директорка на гробища (има и такава длъжност) според подписалият разобличението „Екип на „Стандарт” била „замесена в грандиозен сексуално-корупционен скандал, какъвто не са виждали ни живи, ни умрели”. Как? Ами – „помагала на семейния бизнес на С. В. с покойници, а в замяна от години си допълвала държавната заплата със солидни хонорари от частната им фирма”.

Ведно, както би рекъл поетът, са помагали и живи, и умрели, та госпожата да се хвали „с нов силиконов бюст, часовник „Картие”, ново „Ауди”…

Блага работа ще излезе тая, траурната, която очевидно съвсем погрешно смятаме за тъжна и печална!

А как стоят нещата с все още живите? За тях си има ТЕЛК-ове да се погрижат. Според „24 ЧАСА” „Психиатри си поделили Пловдив и Родопската яка, пишели масово диагнози”. Психичното заболяване не е липсващ крак, та да се забелязва отдалеч и с просто око – докторите от ТЕЛК не можели да оспорват диагнозата на специалистите и в резултат сума ти народ взел да получава пожизнена пенсия за лудост. Статистически погледнато, „излиза, че в Пловдив и областта има най-много луди в Европа”!

Гражданите и гостите на града обаче могат спокойно да ходят по улиците – тия луди не хапят. Нали ако стане сакатлък, пенсийката си отива!

От „ТРУД” пък научаваме за любопитен експеримент: „Народ се цепи от идиот на сцена!”. Гостуващата група Дубиоза колектив наистина разцепила залата – по някое време вокалистът разделил залата на лява и дясна половина и попитал лявата какво мисли за дясната. „Отговорът е „У-у-у-у” и палци надолу”. Дясната половина обаче мислела същото за лявата. И докато публиката се забавлявала да се освирква взаимно, певецът продължил: „Разбрахте ли какво стана току-що? Видяхме, че всяко копеле като мен може случайно да се озове на сцена, да говори пред вас и не просто да ви раздели, но и да ви накара да се мразите. Помислете за това!”

Абсолютно е прав – в следващ брой изданието заклеймява несимпатичен на издателите политик: „Радан Кънев днес предава България в Брюксел”…

Е, докато помислите и върху това, може да се поразсеете с едно любопитно изявление, цитирано от „24 ЧАСА”: „Цацаров пред депутатите: 7 % от служителите на КПКОНПИ борят корупцията, нужни са повече”.

Седем процента от близо петстотинте антикорумпиоти – ами че това са някакви си тридесетина наивници, които опитват да си заслужат заплатата! Останалите? Останалите, предполага се, чакат да се освободи консулско място някъде по света.

Ако и това не ви е поразвеселило, нека продължим с още по-забавната страница на всекидневника и новия български принос в перверзиите – „Извратеняк оправдан за порно с агне и дете”. За да не се възмутят защитниците на правата на животните, трябва да отбележим, че на агнето не е правено нищо лошо, напротив – то правело „орална любов на дете на 4 години”.

Съдът оправдал маниака – очевидно си е намерил добър адвокат.

След тоя бегъл преглед на печата не ви ли се прииска ако не да попаднете в парка на красивата директорка със силиконов бюст, поне да се обадите на пловдивските психиатри?

ПРИ ПРЕЗИДЕНТА – ПО ЧЕХЛИ И АНЦУГ

в.„Стършел“, бр. 3825/6 декември 2019 г.

Класиците са описали класическия начин да попадне човек на страниците на вестника – да се изхитри да го прегази нещо на улицата.

Новото време си има и нови начини – „24 ЧАСА” забавлява читателите си с подробности от поредното убийство насред София: „Гей заби нож в устата на гаджето си и му обу гащите в Борисовата градина”. Забавничко, нали? Така трябва да се поднасят лошите новини – като любопитни факти от иначе щастливото ни всекидневие.

„ТРУД” пък пропагандира поредния успех на българската икономика – „Внесоха 736 хил. тона боклук в страната”.

Очевидно боклукът ни е недостатъчен, та се налага и внос.

Но това са дреболии, подробности от пейзажа, основна тема на миналата седмица бе посещението на премиера в Щатите.

Пръв за подготовката му се погрижи, както винаги, „24 ЧАСА” – с инструкцията „Кои мимики на Тръмп ще издадат дали харесва Бойко Борисов”. Значи, „ако издуе напред устни, се съмнява, че е добре разбран”. Ако е недоволен от хода на разговора – ще „скръсти ръце и се вторачи в земята”. И най-важното – „Щом вдигне показалец, не иска да го прекъсват”.

За да разберем дали Доналд е харесал Бойко, нека почерпим вода от извора – репортажа на г-жа Валерия Велева за сайта „Епицентър” – „До Вашингтон и назад”. Извинявай, Алеко, оригиналните заглавия напоследък са кът. Важно е съдържанието:

„Ръкостискане. Прегръдки. Опит за целувки от страна на Борисов и леко отдръпване на Тръмп.”

Очевидно – с посланика може, с президента – не. Добре де, и без целувки ще минем! Пусти протокол!

Само след пет минути беседа насаме двамата лидери се появяват отново. „Американският президент поздравява БГ журналистите: “Отнасяйте се добре с Борисов“ ... Може би защото не знае какво ще му се случи след малко. Борисов е с усмивка, сякаш е спечелил битката при Ватерло.”

Пет минути – и готово? Затова ли би толкова път?

Не е само затова – по обратния път се разбира, че е било и за да дадем малко акъл на американците. “Какъв ти е проблемът с Русия? Богатите държави не воюват!“, казал Борисов на Тръмп. Китай е проблемът на САЩ. И обяснил защо... "Никой не е правил такъв анализ", коментирал Помпео, по думите на премиера.”

Абсолютно сме сигурни в това!

И все пак, на такива места трябва да се пращат и репортери-мъже. Стига с тая сексуална дискриминация! Г-жа Велева, залисана в отразяване на висшия дипломатически пилотаж, се прави, че изобщо не е забелязала присъствието на друга бележита личност от журналистическия ни елит – г-жа Илиана Беновска. Този път тя не замерва никого с ябълки – може би за да не я разбере американската охрана погрешно, но все пак не е останала незабелязана. „Пред Белия дом зададох въпрос на президента на САЩ Тръмп. После Борисов каза, че Тръмп попитал: Коя е тази в зеленото?” – цитира репортерката „Блиц”.

Не му се е изкривил езикът да попита защо репортер се явява по анцуг на такова място. Защото на снимката, публикувана лично от г-жа Беновска, облеченото от нея наистина прилича на анцуг. Как по друг начин да привлече човек вниманието на президент!

Разбира се, родните хейтъри не пропуснаха да се заядат, но сайтът „Флагман” се е погрижил да ни информира, че „Шопинг експерти разкриха, че Илияна Беновска е дала поне 3 хил. лева за тези дрехи и обувки”. А самата топрепортерка обясни на омразниците: „Хейтят ме дърти жени със заспал сексуален статус” и добави: "Скъпи лели на моята възраст, турете си бутовете на моя „официален анцуг“.

Красотата ще спаси света – това го знаем пак от класиката, но наистина ще ни струва скъпичко – от последната страница на „ТРУД” научаваме, че Дженифър Лопес „Застрахова дупето си за 27 милиона долара”.

Дупето човек може да си застрахова.

Срещу простотията обаче никой не предлага застраховки.

ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ

в. „Стършел“, бр. 3824/29.11.2019 г.

Има едни такива рубрики в телевизиите, които ни призовават преди консумация на каквото и да е да прочетем внимателно етикета. Вече се научихме, че буквичката „Е”, последвана от някакъв номер, подсказва малко или повечко химия в опаковката.

Любопитно е какво ще пише на етикета на кюфтетата от бъдещето, ако се вярва на публикацията в „ТРУД”  „Месото на бъдещето – от въздух или от вулканични микроби”. Съвсем сериозно – според цитираните световни медии испанска фирма вече „прави на 3D принтер пържоли от растителни протеини”. Все още съдържанието на въздух очевидно е недостатъчно, но да не губим кураж – технологиите напредват!

Висшите хранителни технологии са навлезли дори в българския футбол – според „СТАНДАРТ” вече си имаме „Гъста каша и кокал месо във футбола ни”! В смисъл – че „кашата във футбола ни е пълна, но явно има още месо по кокала”. И докато някои, скрити в кашата, дооглозгват каквото е останало, българските футболни стратези стигат до неподозирани открития – че „България не се нуждае от загуба срещу Чехия”! Досега погрешно си мислехме, че за да се класираме за нещо, непременно трябва да бием някого или поне да му вземем точица – оказа се, че нищо не разбираме от футбол. Според цитираните в „ТРУД” изчисления на стратезите се оказа, че тоя път се нуждаем само от загуба. Е, слава Богу, че футболистите са слаби в сметките, та биха – така хем ни зарадваха, хем се и класираха, с което доказаха, че кашата може да е не само във футбола, но и в главите на ръководителите му.

Дано поне останалото по кокала да не е само въздух под налягане!

Въздух под налягане май ще вземе да се окаже и бленуваната втора пенсия – според сметките на  „24 ЧАСА” „За втора пенсия всеки внася средно 61 лева на месец…”, но само половината от първите облажили се от социалната придобивка ще получат „втора пенсия в размер над 30 лева”… Другите ще трябва да почакат до следващия живот и прилежащият му трудов стаж.

Но иначе всичко ни е наред – според „ТРУД” „Доходите се увеличиха с 11,3% за година” и вече „Българите живеят с 572 лв. на месец”.  Оптимистично, но не чак дотам подхожда към същата статистика „24 ЧАСА”: „Издръжката на човек стигна 618 лв.” – толкова според КНСБ били необходимите средства за „нормален живот”...

Но да не се вторачваме в сухите цифри, да погледнем към успехите – ето, БТА отново събра българските медии от цял свят, за да научат, че „Според бившия издател и настоящ член на Обществения съвет на БНТ Мартин Захариев проблем със свободното слово и правото на изразяване у нас няма. Той напомни, че скандали като класацията на НПО-то „Репортери без граници”, която ни нарежда на 111 място по свобода на словото, се създават изкуствено от малка група хора, които изкарват пари от това. Той нарече анонимните „журналисти”, попълвали анкетите на „Репортерите”, родоотстъпници и заяви, че с действията си те  заслужават да бъдат вкарани в затвора, тъй като умишлено рушат имиджа на страната с користни цели”.

Кавичките за журналистите са си на „МОНИТОР”, който добросъвестно цитира защитника на свободното слово, мечтаещ да види в затвора опонентите си.

Злонамерените родоотстъпници, разбира се, биха напомнили на г-на Захариев едно негово интервю за агенция „ПИК” от времето, когато в класацията бяхме доста по-напред – на 87-мо място. На въпроса „Кога ще изчезне медийният слугинаж у нас?”, бранителят на свободата на словото отвръща откровено: „Той няма да бъде погребан никога. Това не е само въпрос на правна регламентация, на нов закон за медийните услуги, на прозрачност на собствеността на медиите. А е въпрос и на професионални стандарти. Моралът не се култивира и поддържа чрез закони. Не съм оптимист, че проблемът „професионална журналистическа етика” ще бъде решен”.

Даже няма представа колко е бил прав!

Ако все още изпитва известни колебания – да се погледне в огледалото. Даже няма нужда – напредъкът на технологиите отдавна вече позволява освен да се разпечатват кюфтета от въздух под налягане, човек да може си щракне и селфи! 

СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСЕКИ!

в. „Стършел“, бр .3823/22 ноември 2019 г.

Сигурно сте започнали да забравяте, затова ще припомним – преди месец имаше някакви избори. Вяха се знамена, цвърчаха кебапчета, виха оратори, свърши се, слава Богу.

На избраните – честито, на неизбраните – до следващия тираж!

А на подозренията, че тая работа не е минала без някой и друг лев да смени притежателя си, откликна винаги бдителният български съд!

„Купувач на гласове влиза в затвора” – тържествено съобщава „ТРУД”. Купувачът, скрит зад инициалите си, пробутал на трима души по 30 лева, та да гласуват за неизвестен за нас и прокуратурата кандидат за кмет на Сливен. Не е ясно дали кандидатът е бил избран, но можем да предположим, че деветдесетте кинта са отишли напразно, защото корумпиращият трима избиратели бил осъден на пет месеца ефективно!

Почти по два месеца на човек!

Е, поне сега няма да има нужда да плаща за отопление през зимата!

„24 ЧАСА” също е открил осъдена купувачка на гласове – срещу седемте напазарувани избиратели г-жа Р.  М. получила „десет месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок”!

Това е българският съд – строг, но справедлив и хуманен! Добре че не е открил някой, който да е напазарувал цяла махала – при тая тарифа нямаше да излезе от затвора до пенсия!

След изборите следват и резонните санкции – от най-високо място научаваме какви са причините за загубите на някои кметски места – „ТРУД” цитира г-н премиера, който „се закани да погне дерибеите в ГЕРБ в градовете със загубени кметски места”.

Логично – тези, които не са били дерибеи, са спечелили, дерибеите – са загубили. По-любознателните могат да си направят и списъче с ГЕРБ-ерски дерибеи, посочени лично от председателя на партията им!

„ТЕЛЕГРАФ” упорито се бори с репутацията си на жълтеещ всекидневник – поднася ни културни новини от цял свят: „Вибратор прекъсна концерт във Виена”!

Оставена в чантичка на гардероба, машинката изведнъж се включила и вдигнала по тревога антитерористичните сили, които решили, че имат работа с бомба. Тайната, разбира се, е проста – „Не е ясно какво точно е задействало вибратора, но не е изключено това да е свързано с гръмогласната музика на Вагнер”.

Разбира се, изобразителното изкуство също не е забравено – и тъй като за непосветените единственият ориентир в съвременната живопис е цената, научаваме, че „Партизани и докери по-скъпи от голите жени”!

„ТРУД” малко ни обърква с информацията, че „Затворници избягаха през дупка в тоалетна” – но не бързайте да запушвате нос, дупката не е тази, за която си мислите, затворниците си пробили специална – на тавана в кабинката.

А гладът за квалифицирани кадри и опитите им за привличане из страната води до странни решения, ако се вярва на „ТЕЛЕГРАФ” – „Апартамент за доктор, премия за учител” – дотук добре. Но следва неочаквана оферта: „Бонус бебе според дипломата в Кюстендил и Ветрино”…

Колко удобно – отиваш в Кюстендил на работа и веднага получаваш съвсем готово бебе като бонус!

Да е живо и здраво на младия специалист, престрашил се да избере кариера в по-малък град!

КАТАРЗИС ЗА ПЕТДЕСЕТАК

в.„Стършел“, бр.3822/15.11.2019 г.

Ако се вярва на дефиницията в речниците, катарзисът бил рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довеждала до обновление и възстановяване на желанието за живот.

Какъв по-подходящ момент за завладяващо чувство на състрадание от втория тур на изборите! Кандидат на ГЕРБ го предизвика на втория тур в плевенско село – изненадващо на втория тур обитателите му го преживяха масово и вместо 840-те гласа отпреди седмица получи почти 1400!

Независимият кандидат, цитиран от „24 ЧАСА,” мрачно констатира: „Ромите в Буковлък преживяха катарзис и ме анулираха”. Диагнозата е точна – вместо шестстотинте избиратели от първия тур, на втория за него са гласували стотина.

Без връзка с изборите новата Мис Плеймейт заявява пред „ТРУД”: „Никога не съм търсила мъже с пари, просто така се случва”.

Има си хора с късмет – върви им, значи!

Не така стоят нещата с досегашния кмет на Благоевград – една петдесетачка му изяде мандата! „Танц с пура и 50 лв. на челото изяли главата му” – научаваме от „24 ЧАСА”. Кметът си празнувал рождения  ден, а неизвестен доброжелател заснел видео, на което кандидатът за втори мандат танцува с бомбе, пура и петдесетачка, залепена на челото му. Малко неудобно – особено, като се има предвид песента, на която е подчинена кметската хореография – „За крадец не ставаш, сине, ти си будала…”

Е, очевидно, според благоевградчани -  не става и за кмет. Положителната новина е, че човекът се опитва да осъзнае грешката си – „Явно някъде аз съм сгрешил”… Къде – надяваме се да разбере по-нататък.

„СТАНДАРТ” пък малко изпреварва втория тур, като популяризира челния опит на бивш пловдивски кмет – по негово време кметството „открива тоалетната в Цар-Симеоновата градина с пищни мажоретки. Иновация, която освен вицове може да роди челен пример за източни велможи, където ходенето по нужда е повече от ритуал”.

Има и картинка с мажоретка пред тоалетна – много добре излежда!

Мажоретката, разбира се.

Хигиенизирането на втория по големина град също не е забравено – след приключването на предишния мандат на екс-кмета се оказало, че на прощаване „е сключил договор за 700 000 лева за метли, но без дръжки”.

„24 ЧАСА” отново е на традиционната си правилна позиция – след балотажа от първа страница на всекидневника научаваме, че „Умните и красивите подкрепиха Фандъкова”!

Ако си мислите, че по-нататък гласувалите за другия кандидат са определени като глупави и грозни – лъжете се, нашата преса не е такава, тя цени високо читателите си!

Но изборите са си избори – минават и си заминават, свикнали сме им и вече почти не ни правят впечатление. А в паузата между тях започнаха  нови велики географски открития! Пред „МОНИТОР” министърът на транспорта гордо съобщи, че „350 млн. лева е стойността на проекта за удълбочаването на Варненския и Белославския залив”!

Досега погрешно си мислехме, че край Белослав има езеро – наричано от по-старите варненци Гебеджанско, а до него се стига през Варненското езеро и плавателен канал. 

Но това са подробности – по-важното е, че има триста милиона и нещо за усвояване.

Пък като се усвоят – надяваме се да ни кажат какво точно е удълбочено.

ПИШЧИЦИ

в.„Стършел“, бр. 3821/08.11.2019г.

Хванахте ли се?

Друг път – хванахте се за „СТАНДАРТ” и страницата на г-н Любен Дилов-син с хващателното заглавие „Свободата е златна пишчица”.

Ето и цитатът от призива към младите да участват в изборите: „Има едно нещо в града, което за мен е символ на свободата. (…) Неизвестен майстор е позлатил пишчицата на един от амурите на фасадата на Народния театър. Това ангелче със златна пишка и лавров венец в ръка за мен е по-голям символ на свободата от всички гръмки думи и тежки паметници! Всеки път ходя на избори, за да съм сигурен, че ще продължава да го има!”.

Дотук – добре, амурчето си стои на мястото, пишчицата му – също, да му е жива и здрава, а свободата…

Свободата, Санчо, е на върха…

Е, за някои – на друго място.

Да продължим с разсъжденията на г-н Дилов за свободата: „Искам да започна разговора за изборите весело. И с една героично-комична годишнина. Боят пред „Кристал” (…) Вече 30 години дишаме издишания въздух от непрежалимия Петър Слабаков. На 26 октомври 1989 година ченге го удря в стомаха, изкарва му въздуха и го натоварват в бус. Милиционери насила раздигат масичките на скороучреденото движение „Екогласност”, което събира подписи…” и така нататък.

Комично, разбира се. Особено 30 години по-късно. От гледна точка на тогавашния секретар на Университетския комитет на ДКМС в Софийския университет. И, разбира се – когато човекът, на когото са изкарали въздуха, го няма, за да отговори така, както той би отвърнал.

Преди тридесет години се искаше малко повече от възхищение към златните пишки, за да излезе човек да събира подписка срещу правителствен проект. И не чак толкова яко дупе – за да си секретар във ВУЗ-овски комитет на комсомола.

Но, както би рекъл другарят Еренбург – друга пиеса, други герои…

Е, да не мажем каша по чистата маса, както би рекъл един друг класик, дайте да погледнем какво вълнува освободените от златната пишчица български граждани според любимата им най-тиражна преса.

„24 ЧАСА” буди искреното ни съчувствие към медийно известен психопат: „Сърдечна слабост покоси Канибала от Голямо Буково, ял от черния дроб на тъща си”. Бог да прости Канибала, но рецепта за приготвянето на дроб от тъща в публикацията няма, за съжаление. Затова – не пипайте тъщите, особено дробчетата им – така според мен би трябвало да се разбира посланието. А „ТЕЛЕГРАФ” направо ни разплаква с уточнението, че въпросният тъщояд към края си „Сменил мръвките със салата, гледал болната си майка”.

Тук веганите би трябвало да реагират, разбира се, срещу политическата нетолерантност към диетата им, само че те очевидно са се разсеяли по все още напиращите тогава избори и откровението на г-н премиера Борисов на първа страница в „ТРУД”: „ГЕРБ са като своя жена, виждаш по-русо, но по-добро няма”.

Шегичка, разбира се, но за да не се засегнат брюнетките, да не говорим и за обитаващите другия бряг, газетата веднага балансира с препратка на същата страница: „Амбър Хърд: Бисексуалността ми дава избор”…

Важното е не само да имаш, но и да направиш избор – колкото и комичен да е и на върха на каквото и да е там да се крепи.

СЛЕДИЗБОРНО РАЗСТРОЙСТВО

в.„Стършел“, бр. 3820/01.11.2019 г.

Ако изборите са маратон, то първият тур е нещо като съкратената  дистанция – слабаците спират да си поемат дъх, че не им е останал, а основните състезатели продължават храбро към финала.

Да си запомним това, с маратона, защото ще ни потрябва към края на текста.

В предизборната борба всички средства са позволени – в стремежа си да осигури на патриотично настроената си партия поне балотаж в София, „Каракачанов размаха среден пръст в телевизионен ефир“. Заглавието е на „ТРУД“, но средният пръст си е на вицепремиера.

И тъй като показването на тая част от анатомията взе да се превръща в епидемия по телевизиите, г-н Каракачанов обясни на нас, тъпите, че това било само илюстрация какво ни бил показал австралийският убиец на нас и целокупната ни държава.

„24 ЧАСА“ не оставя конкуренцията да го отвее – според съдебния му репортаж освен среден пръст „Футболният хулиган Гечев два пъти показал задните си части, докато е в изпитателен срок“. Става дума тоя път не за вицепремиер, а за съвсем истински хулиган, който си бил свалил гащите, за да покаже на отбора на Англия задник в изпитателен срок.

Седмица по-късно се оказа, че задникът бил не негов, а на неговия брат-близнак, който не бил в изпитателен срок, така че поне на един от задниците му се размина. Вестниците проспаха пропуска на родното правосъдие – да сравни не само физиономиите от записите, но и задниците – така щеше да е по-сигурно, че съди правилния човек.

Сигурното, разбира се, си е сигурно – затова пред „ТРУД“ проф. Михаил Константинов обяснява, че „Учат изборните комисии в последния момент, да не забравят“. Тъй като на миналите избори имало комисии, чиито протоколи били връщани по 48 пъти, обучението било изтеглено десетина дни преди първия тур – да не се повтори проблемът.

Очевидно обаче и това е малко – според „СЕГА“ „Над 90 процента от изборните протоколи в София са сгрешени“!

Бива, бива къса памет, но чак пък толкова… Очевидно обучението би трябвало да започва с историческата реплика „Слушайте внимателно, няма да повтарям“!

А в навечерието на изборите покрай всичките прекрасни обещания и апетитни кандърми започнаха да се случват и странни природо-археологически явления – ако се вярва на „ТЕЛЕГРАФ“, „В Карлово тракийски град изригна на 3 метра под земята“!

Това е нова ера в археологията – досега за да се стигне до древните останки, трябваше да се копае, но у нас пред избори стават направо чудеса – останките сами си изригват от земята!

А за поддържане на доброто настроение, правилната политическа и сексуална ориентация си има кой да се грижи – ако отворим страницата на „ТРУД“, за да прочетем, примерно, какво ново има в Народната библиотека, изведнъж пращаме и библиотеката, и книгите є у лево, за да четем дясната колонка:

„Камелия се пусна чисто гола“ (снимка);

„Голо видео на Сузанита хит в нета“;

„Цветелина Грахич се снима чисто гола под душа“;

„Андреа лъсна чисто гола във вана“ (снимка) ;

 „Джулиана Гани се снима гола, показа новото си гадже“;

„Биляна Йотовска се пусна чисто гола“…

Обичаме ние културния живот – и това си е, никакви избори не могат да ни отклонят от него!

А, ако се върнем към началото, където стана дума за някакъв маратон, да се спрем на едно завоалирано предупреждение от стар брой на „ТЕЛЕГРАФ“ – на истински маратон, какъв ти маратон, триатлон, в Приморско, „Наградиха състезатели с прокиснала бира“. След като се почерпили с наградата, „Минути по-късно получили болки и разстройство“.

Ами – така си е тя – един миг невнимание, цял мандат – разстройство…

КАКЪВ ЖИВОТ ЖИВЯХМЕ НИЙ...

в.„Стършел“, бр. 3819/25 октомври 2019 г.

Животът ни е строго парцелиран – от евроизбори – към местни избори, от местни избори – към парламентарни, от парламентарни – към президентски… Друго май не ни се случва, освен някои и други за главни прокурори и висши магистрати, но те са по-нарядко и никой освен заинтересованите не им обръща внимание.

Ако след време потомците решат да се заровят в прашните вестници от нашето време, предполагам, ще изпитат известно притеснение дали не са нещо наследствено обременени от нас, предците им.

Предците им ще се делим на две – умни и красиви жълтопаветни соросоиди и родолюбивопатриотични защитници на българския бизнес и гражданското общество.

Вземаме, да речем, „СТАНДАРТ“ отпреди месец и с притеснение откриваме, че „Фондация на умните и красивите удря бизнеса“. Обвиняемият „Антикорупционен фонд“ „създава стройна организация как да атакува дадено бизнес начинание, за да постави предприемача му на колене и го принуди да се откаже…“ И от какъв зор тия злонамерени типове правят това? Седмичникът знае: „Говори се, че цената на мръсната услуга започва от 50 000 лева и може да достигне до много по-голяма сума, но конкретни доказателства липсват“.

Като липсват – що го пишат? Ами – за да знае обществото, че „Планът предвиждал до месец-два няколко отрасъла да бъдат поставени на колене, като атаките се завъртят в навечерието на изборите, за да се получи допълнителна дестабилизация“.

Което си е вярно – вярно е, изборите сами по себе си ни дестабилизират отвсякъде. Дотам, че разместват цели градове!

„24 ЧАСА“ пуска интервю с кандидат-кмет, който ни предлага „Да продължим със застоя или да включим на скорост и Пазарджик да стигне там, където му е мястото“!

Пазарджиклии, затегнете коланите! Дано мястото вече да не е заето!

Друг кандидат прави ново географско откритие: „Пловдив е един политически дискаунт маркет. Тук се предлагат както дрехи втора употреба, така и политици“! Можеше да го каже „секънд хенд“ – така избирателите по-щяха да го разберат.

Разбира се, столицата е най-интересна. „ТРУД“ се съсредоточава върху психологическия профил на един от кандидатите и диагностицира, че „Мая Манолова дава знаци за истерия“.

„24 ЧАСА“ вижда в програмата на Йорданка Фандъкова светло дигитално бъдеще: „София става е-община“. Дотук – добре, а който си няма смартфон – извън общината ли ще остава?

Най-увлекателен, разбира се, винаги е сблъсъкът между бивши съотборници. Програмата на патриота Ангел Джамбазки, цитиран от „СТАНДАРТ“, е простичка и ясна: „Където има плочка, трябва да има лампа, а където е лампата – трябва да има камера“. Казано накратко – бъдещето на София е джамбатизация плюс електрификация и видеонаблюдение на цялата столица. Ред трябва да има в тоя сбъркан град!

Волен Сидеров също реди мъжки – от предизборните страници на „24 ЧАСА“ научаваме: „Сидеров иска 700 млн. лв. от чистота и ремонти да се върнат на столичани, а не да отиват при олигарси“.

Всичко това е хубаво, но съвпадението в идеята за забрана на гей-парадите очевидно ядосва и двамата евентуални наши благодетели. На страниците на „МОНИТОР“ с любопитство четем, че „Джамбазки кани кандидатите за кмет на София на тест за наркотици“. Предполагаме – има нещо наум.

На поканата му се бил отзовал само един.

Г-н Сидеров не остава длъжен – според цитираното от „СЕГА“ той призовава „всички кандидати за кметския стол на столицата от мъжки пол да се подложат и на медицинско изследване на сфинктера“… Предполагаме – и той има нещо наум.

На поканата му не се е отзовал никой.

Тук потомците ни вероятно ще си запушат носовете – но поне ще знаят не само в какъв живот, но и в какво смрадливо място се опитват да ни завират да живеем ний…

НЕ Е БОЛКА ЗА УМИРАЧКА

В.„Стършел“, бр. 3818/18.10.2019 г.

По какво се познава, че есента е дошла?

Не по жълтите листа, не и по сланата сутрин, не и по хладните утрини – по рекламите. Колкото повече реклами за аспиринчета, чудодейни хапове против гърлобол, хрема и грипове се търкалят из медиите – толкова по-настъпила е есента.

Промяната на времето ни разболява – и това си е съвсем в реда на нещата. Добре че си имаме реформирана здравна система, та да ни лекува – въпреки намесата на други държавни органи.

„Скъсаха 2000 болнични“ – научаваме от „ТЕЛЕГРАФ“. Само за половин година две хиляди болнични листа били отменени от НОИ. Причината? Ами – пациентите май не са били чак толкова болни. „899 хиляди души са ползвали болничен миналата година, което е със 116 хиляди повече от 2014 г.“ Една такава набързо оздравяла пациентка се оказала по време на болничните си чак в Испания – да бере маслини. „Според човека, подал сигнала, издаването става по телефона и е „мотивирано“ със 100-200 лева“.

Пак тънко е минала – от „ТРУД“ пък се информираме, че „Медсестра обра мъртвец“. Човекът си отишъл в по-добрия свят, а сестрата му прибрала дебитната карта и дръпнала 1200 лева от нея…

И пак леко се е отървал – някои вече започнаха да вземат заложници! „Болница плаши да вземе бебе за заложник, докато майката плати“ – четем в „МОНИТОР“. Детето се родило малко предсрочно, та се наложило раждането да стане у дома, а болницата написала фактура за лечението след усложненията от домашното раждане. И когато щастливите родители отказали, ги „заплашили, че ще задържат бебето, ако семейството не доплати още 1094 лв., което заедно с капарото от 1000 лева прави 2094 лв.“

Най-хубавото в цялата история е, че си имаме строг и справедлив съд – той отсъдил, че болницата „трябва да плати 2000 лв. обезщетение заради превръщането на новороденото в заложник“, а майката – „да плати 2100 лв. за оказаната є животоспасяваща помощ“.

Така че – целият масраф ще излезе към 100 лева. Язък за заложническата криза!

Но – както вече имахме удоволствието да се убедим, у нас законите са над всичко – дори над природните! „ТРУД“ прославя новата законотворческа инициатива и нейните резултати – „Газовите бутилки гърмят по закон“!

Гърмят, защото вече ще могат да се пълнят направо в кварталните газстанции – без особен контрол.

Друго си е да ти гръмне законна газова бутилка, а съвсем друго – незаконна! При незаконните сигурно разрушенията и пожарите ще са по-големи…

И все пак – да завършим с една-две по-малко главоболни теми – ако сте се обезпокоили, че кучето на семейството, застреляно и изхвърлено в бидони край езерото в Негован, е останало на улицата – можете да спите спокойно! „24 ЧАСА“ се е погрижил за душевното ви равновесие – „Кучето на жертвите от Негован заминава с дъщеря им в Нигерия“!

Сега ще види зор с нигерийските кучета, дано те да са по-разбрани от нашенските убийци!

По традиция спортните страници са на последните страници – така и тук, спортът е в края: „Цял стадион иска цици № 1 в Италия“ – тържествува „ТЕЛЕГРАФ“ под рубриката „Зов за събличане“.

Има ги и на картинка – за радост на почитателите на футбола.

Друго си е италианското първенство – в нашето само се бият, за радост на джипитата, които им изписват после болнични – да си ближат раните вкъщи.

РАКИЕНО ВРЕМЕ

в.„Стършел“, бр. 3817/11.10.2019 г.

Паднаха първите слани, задимяха казаните – дойде Ракиеното време!

Не става дума за поредните избори – за най-хубавото българско време става дума – в което през серпентината тихичко църцори първакът!

Феновете, естествено, започнаха подготовката отрано – със сухи и недотам сухи тренировки – „Фенове на „Стралджанска” откриха идеалния коктейл с ракия” – патриотично тържествува „24 ЧАСА”. Ако се вярва на репортера, „Търсенето на перфектния микс продължи почти месец!”

Завиждаме на търсачите на силни усещания, но само докато попаднем на нова рецепта в „СТАНДАРТ” – „Ракиджия № 1 вари сливова от ученик”!

Бяхме чували за всякакви джибри – но да се пусне в бидончето цял ученик и след това да се вари на ракия – не бяхме. Канибалско малко иде! Дано поне ракията да е станала.

Но според „ТРУД” – това май ще е бъдещето на човечеството – шведски учен призовал „Да ядем хора, за да спасим климата”!

Да започнем с по една ученическа ракия, та по-лесно да преглътнем екологичните промени в менюто!

Тези, които нямат достъп до светилището с медния казан, се задоволяват със силни усещания – „ТЕЛЕГРАФ” отбелязва достойното постижение на сватба на популярна двойка със „Сватбарите изпили рекорден брой алкохол – 50 бутилки уиски, над 200 бутилки бяло вино и още около 20 бутилки водка”.

Има известно очарование в това „около” – явно към края вече никой не е можел да му хване края какво, защо и по какъв повод е изпито. Дано махмурлукът вече да е преминал!

Техният – може и да е, но във футболния съюз явно никога не ги пуска – според „ТРУД” съюзът приел „Революционни промени в българския футбол” – забранил на клубовете да използват вратари извън ЕС.

Още на другия ден кашата става очевидна – в „24 ЧАСА” информацията вече гласи, че „Треньорската школа в шок от забраната за вратари извън ЕС”. Член на треньорската комисия коментира информацията, че „Изпълнителния комитет е приел предложението на Треньорската школа за забрана участието на вратари с паспорти извън Европейския съюз” така: „Останах изключително изненадан. Никога не сме предлагали подобно нещо”!

Кой предложил, кой приел – да си се оправят, да му мислят потърпевшите.

В ранното следракиено утро човек наистина се сблъсква със странни явления. На някой да му трябва крепостна стена? Ей така – да си я има! Защото според „ТЕЛЕГРАФ” „Пуснаха на публична продан крепостната стена на Созопол”. Частен съдебен изпълнител продавал „Южна крепостна стена и кула”!

За какво ще ви е построената новичка стена ли? Ами – за същото, за което е и на Созопол – за нищо. Да си я гледате и да се чудите на акъла на построилите я и на себе си – като нов неин собственик.

В миришещият на джибри октомври стават и ей такива чудеса – Джордж Клуни слезе от колата и взе по-екологичен транспорт – в „СТАНДАРТ” дори го има на снимка – как язди муле из испанско градче.

Закъсалите железници също минават на по-екологични и по-малко запалими превозни средства – чрез „24 ЧАСА” ни съобщават, че „БДЖ заменят 14 влака с автобуси, няма локомотиви”.

Ами – като им се палят локомотивите – така ще е!

Сипете по една, да преглътнем печалната новина!