ВЪТРЕ МЕЧКИ НЯМА!

в. "Стършел", бр. 3858/31 юли 2020 г.

Почитателите на плажното белотче веднага могат да ви преведат израза – смисълът му е, че дори да си заложил на сигурно, винаги можеш да се увътриш. Или да те увътрят.

Белотът е интелектуална игра – не е като политиката. В него победите и загубите се редуват беззлобно, без обиди и физически посегателства. В политиката е друго – там падналия не само го бият, ами му вадят всичко кирливо, за което се сетят.

В „СТАНДАРТ“ г-н Румен Драганов  ни отваря очите за черната страна от министерстването на министърката на туризма – „Агитката на Ангелкова – яки момчета с черни фланелки“. Момчетата били викани, за да й ръкопляскат и заглушават всяко противоречие. Надяваме се – без да ръкопляскат по противоречащия. А разобличенията продължават - „Ангелкова не можа да използва силата на бранша. Тя беше приятелка с разни чичковци в чужбина. Направи си снимки, за да покаже колко е известна и позната… “  Когато кажем за палава красавица, че е приятелка с разни чичковци от странство, се сещаме само за едно. За какво трябва да се сетим, когато става дума за български министър?

За съжаление, г-н Драганов не ни помага, оставя на нас да решим.

Ексминистърът на здравеопазването пак е министър, макар и на друго министерство, но и за него „19 МИНУТИ“ е успял да изрови нещичко – все пак е паднал министър, тая работа не може да остане току-така: „МЗ раздаде респиратори за 10 млн. лв. само на свои“. 

В смисъл – само нашите ще дишат, така ли? Ами – горе-долу, така: „всичките 317 респиратора са разпределени в лечебни заведения търговски дружества с държавно участие, каквито общинските болници не са и разбира се още по-малко частните болници (…) Тъй като болниците са търговски дружества, решението на министерството да подпомогне само държавните и то с европейски средства, е директна помощ от държавата към определени търговски дружества, което противоречи и на българското и на европейското законодателство.“

И какво от това, че противоречи? Да се е сетил някой прокурор, бил той и главен, че нещо трябва да се направи при такива нарушения?

Надяваме се ексминистърът и понастоящем пак министър Ананиев поне да се засрами и да обещае в новото си министерство друг път да не прави така.

А „24 ЧАСА“ опитва да засрами някакви други хора с неподписаното антрефиле „Как Камелия и Йоли накараха един румънски турист (и не само той) да се засрами“. Четири български момичета (другите две остават анонимни), възмутени от мръсотията покрай задръстванията пред Кулата, докато чакат ред да влязат в Гърция, се организирали и „събрали 17 чувала с пластмасови опаковки и бутилки за три часа“.

Похвално, разбира се, добре че момичетата са си носили и чували за всеки случай. Но поуката е още по-важна: „Камелия, Йоли и техните две приятелки не са от онези хора, които изпускат напрежението през елементарното възмущение. Напротив – те разбират, че ако дадат пример с действията си, а не само с ругатни и негодувание ще са много по-полезни“.

Румънският турист, за когото става дума в заглавието, се засрамил след забележка, че си хвърля шишето в канавката. Другите, които негодуват и ругаят по площадите, със сигурност ще се засрамят по-късно, когато прочетат антрефилето. И ще се заемат с общественополезен труд – събиране на боклуци.

Малко смущаващ е финалът на дописката – че „важни са действията, а не празните приказки“ – да не би да е призив за радикализация на санитарно-хигиенните действия по площадите на големите градове, че само това ни липсваше!

А иначе – на падналите министри пак ще им речем успокоително, че вътре мечки няма. Лошото е, че и приятели – също.

КРАКАТА НА ОКТОПОДА

в. „Стършел”, бр. 3857/24 юли 2020 г.

Не съм много сигурен дали това, което расте под октопода, са крака, пипала или той е само глава с израстъци.

В книгите съм попадал на автори, които го наричат „главоного“. В смисъл – добитък, което си има само глава и крака. И ако го побутнеш така, че да не му хареса, изпуска мастило, та да те оплеска.

Нещо като днешните ни вестници – глава знаем, че имат, но не се вижда, само краката на списователите, пишещи с тях на онова, което вече по навик наричаме език свещен на нашите деди, и мастило, с което цапат хартията.

Започваме с по-интелигентния десен крак на „24 ЧАСА“ - в авторски коментар главният му редактор ни предупреждава, че „Любовта към октопода не бива да е по-силна от любовта към живота“.

Коментарът е посветен на ковид-заразата, на това, че е хубаво хората да се тестват по-активно, че „тестовете от края на миналата седмица са предимно сред любителите на октопода, които на теория не произлизат от някакви клъстери, а напротив – по-скоро не са от рискови групи“.

От какви тогава? Простичко е: „Има много хора по площадите, крещят, блъскат се…“

Изобщо – демократично, но недотам хигиенично.

„Не може любовта към октопода да е по-голяма, отколкото любовта към живота“ – завършва поучително коментарът.

Ами – така си е. Макар че на живо любители на октоподи не съм срещал. Повечето предпочитат панирани калмарчета с водка.

А левият крак на зам.-главния редактор на „ДУМА“ съвсем обърква понятията ни за октоподи: „Никакви социални, икономически и политически искания не могат да се реализират ефективно, преди да се освободи страната от кликата, която я е омотала както октопод омотава жертвата си. Октоподът на мафията“. Май в „24 ЧАСА“ не става дума за точно този октопод. Сигурно са много. Дали са вкусни панирани?

Морската тема продължава и в „МОНИТОР“ – с „Корнелия Нинова изпадна в шок от разкритията за хотела й“. Разкритията са си разкрития, надявам се всичко да е вярно и добре да е документирано как „кралицата на приватизацията е успяла да се сдобие с гъзарския имот“.

Нищо ново под слънцето – сума ти народ покрай идеалите, за които се бори, се сдоби с недвижимо имущество тук-там по света, че у нас иде малко неудобничко. По-забавно е уточнението, че „Сред гостите са и видни барони и баронеси с комунистически корени и връзки като президента Румен Радев, жена му Десислава, както и бившата й половинка – соцдепутата Георги Свиленски. Последният пък е в доста близки отношения както с Корнелия Нинова (…), така и с брата на Санко Пешев – Иван“…

Ей на това му се вика разобличение – до дупка! Няма да се ровим само в чаршафите на премиера!

Както отворихме дума за крака, няма как да пропуснем и разобличението на „МАРИЦА“ за поредния „Резил в поп фолка! Мария си забрави краката“!

Къде точно – не става ясно, важното е който ги намери – да ги върне на законната им притежателка!

След всичко това, написано на езика свещен на нашите деди (както би рекъл един герой от класиката, който също като премиера подаряваше мускалчета – така написано, че да те смъдне у джигера), с огромно облекчение отваряме „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“, за да получим „Помощ при гастрит, нервен стомах и запек“.

Най-после един български вестник, който да послужи за нещо смислено!

СЕМКА ОТ ТИКВА

в. „Стършел”, бр. 3856/17 юли 2020 г.

 Все повече се убеждавам, че човек трябва да вярва на всичко,писано по вестниците. „СТАНДАРТ“ например още преди месец предупреди, че „Черно слънце обръща живота ни“. Не стига, че Меркурий отново е ретрограден, ами ни връхлетя и слънчево затъмнение, да не говорим за „подреждането на всички планети под един ъгъл“. Кулминацията на затъмненията „на 21 юни и 5 юли, носи със себе си обрати на съдбата“ – предупреди седмичникът.

Грешката е само два дни – на 7 юли започна сагата с каменистия плаж край „Росенец“! И като започнаха едни протести – та цяла неделя!

Езикът на протестите е специфичен и не особено подходящ за печатно слово. Може би затова обикновено го наричат „език на омразата“. Езикът на протестиращите срещу протестите следователно би трябвало да се нарича „език на любовта“.

Може би ще да е нещо такова (цитираме по „24 ЧАСА“): „СпонджБоб Квадратните гащи (SpongeBob SquarePants) отишъл на море да се прави на областен управител, с лодка. (…) Е, най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама, уви, браво на охраната - и те на море, не се хванали лесно на въдищата като шарани. Ех, защо не успяха да се втурнат в неговия сценарий... (…) Сценаристите признават, че много се били подготвяли за това завладяване, ама от правна страна - нюню, няма документи, няма убедителни вещно-правни основания, напротив, отзад навсякъде промишлени цистерни.“

Не бива да се изненадвате от правописните грешки и правните термини в текста – все пак правосъден министър го е писал! Новоприетите студенти тепърва ще изучават термина „нюню“ – фундаментален принос на министъра Данаил Кирилов в българското право.

Лошото е не, че министърът се упражнява в остроумие, което не много му се удава, лошото е, че не чете внимателно астрологичните прогнози – защото ретроградният Меркурий пее свойта зла песен – „Георги Марков: Ще се опитат да убият Борисов“ – предупреждава в „МОНИТОР“ колегата на г-н Кирилов: "Не могат да простят на Бойко, че докара 34 евролидери за интеграция на Балканите. Червеният президент иска да ни върне 75 години назад и с държавен преврат да установи комунистическа селяндурска диктатура".

Сценариите са два – слава Богу, че си имаме сайта „БЛИЦ“, та да ни светне за по-безобидния: „Коварният сценарий предвижда Радев да превземе МВР, службите и поста на главен прокурор и да нареди свои хора във Висшия съдебен съвет. За целта Радев ще се опита да извади от затвора най-доверения си съветник Пламен Узунов и да го постави на мястото на Младен Маринов и да го превърне в свое основно оръжие.“

Сценарият на „ПИК“ е по-зловещ:

„…Държавният глава вече имал съставен списък с арести при евентуално овладяване на изпълнителната власт.

(…) Планът бил да ги „заковат“ с полицейски арест за 24 часа, колкото да ги окепазят публично. (…) Списъците били съгласувани с ръководството на БСП“.

А какво стана с най-зловещата част от сценария?

„Не се изключвало и физическо посегателство над Борисов по време на престоя му в следствения арест. То щяло да бъде отиграно като „инфаркт“…

Но – да не губим надежда, срещу жълтопаветните протестъри има кой да се изправи – в „24 ЧАСА“ доц. Стойчо Стойчев определя кои са добрите българи: „…има една сърцевина от граждани в България, които мислят трезво. Те не са много радикални, не пишат непрекъснато във фейсбук, но си гледат децата и ходят на работа, плащат си кредитите“…

Оттук логично следва кои са ония, лошите – те висят във фейсбук от сутрин до вечер, заради това не си гледат децата, не си плащат кредитите и не ходят на работа. Разбрахте ли? Просто е като тиквена семка!

Хайде сега, излизайте от фейсбука като добри българи и отивайте да си плащате каквото там още не сте си платили!

МАНАТАРКИТЕ ХАПЯТ ЛИ?

в. "Стършел", бр. 3865/10 юни 2020 г.

Изнервянето покрай вируса, с който ни тормозят вече четвърти месец, от клъстърно започна да се превръща в дифузно – в смисъл, че вече всичко наоколо се затресе от нерви. Дори кротките и иначе незлобливи гъби по горите!

„Манатарките полудяха“ – сухо констатира „24 ЧАСА“, но за наше успокоение допълва, че „Бригади берачи щурмуват Родопската яка“.

Ако не бяха берачите да се справят с изнервените гъби – човек да го е страх да тръгне бос сред тях, току-виж някоя пощуряла манатарка взела, че го и ухапала!

„СТАНДАРТ“ пък опитва да внесе малка доза успокоение с цяла страница, посветена на българските класици Йордан Йовков и Елин Пелин.

Но, доколкото и двамата по-младото поколение ги свързва единствено с матурите, седмичникът решава да поосъвремени биографиите им – „Двамата гении си подават литературната топка като Роналдо и Меси“ – твърди изданието,

пренебрегвайки факта, че тия двамата не играят в един отбор, така че не би трябвало изобщо да си подават каквото и да е. А за да привлече хептен вниманието, водещото заглавие твърди, че „Елин Пелин предсказал идването на третия пол“!

Ужасени от развитието на културния живот по време на пандемия, минаваме на по-оптимистична вълна – според „ТЕЛЕГРАФ“ „Откакто сме в извънредно положение увеличихме пиенето с 40 %“!

Ами – ако това е единственият начин да не свързваме появата на третия пол с Елин Пелин – да си викнем още по едно, та да стигнем 50 %!

Така поне може и да пропуснем статистиките, цитирани от „ТРУД“, че пак заради коронавируса „Изяли сме повече сирене с палма“. Повишеното търсене си има и последиците – „Сиренето с растителни мазнини е поскъпнало през последните месеци“!

Ядем палми, та ушите ни плющят!

Междувременно общата изнервеност стигна дотам, да не можем да си открием министър-председателя – „Търсят премиера и делегацията му, за да им съставят актове“ – обявява „ТЕЛЕГРАФ“. Здравните инспектори в Кюстендил

издирвали г-н Борисов и съпровождащите го лица, за да ги глобят заради това, че са влезли в Рилския манастир без предпазни маски. Голяма нерва – да забрави човек, че Министерският съвет е на „Дондуков“ 1! Пощенски код – 1000.

Макар че – какво от това, че си има адрес, докато го издирват на него, премиерът си има по-важни държавни дела - „Посети фирма за текстил, подариха му завивки“.

Ами – цяла България одума старомодния десен на премиерските чаршафи от Ония снимки, време е да се сменят с нещо по-така! След посещение в троянска фирма работниците спонтанно подарили „завивки за него, за внучетата, за дъщеря му, та чак и специално текстилно легло за кучето му“.

Нови чаршафчета и одеалца получили и „Финансовият министър Владислав Горанов, както и другите министри с него“. Заместниците – не! „Без подарък остана само зам. регионалният министър Николай Нанков“.

Като порасне и стане министър – и за него ще има! Тогава, както съвсем основателно е отбелязал премиерът, „Ако си познаеш някъде завивката или чаршафите, да знаеш, че е твоята. И аз вече не знам как спя и къде ме снимат…“

Не като сега – човек да не може да си разпознае нито чаршафите, нито нощното шкафче…

Някой да знае къде се произвеждат нощни шкафчета?

x

РЪКОБЛУДСТВО

в. „Стършел”, бр. 3884/3 юли 2020 г.

 

Така в богословските книги наричат онова деяние, което няма нищо общо с ръкоделието, нито със списването на вестници, нито с разобличаването на политически, икономически и всякакви други врагове. Но по времето, когато са писани, вестникарлъкът не е съществувал като гечинмек, така че употребата му от цитираните подолу автори си иде точно на място. Длъжен съм да предупредя, че в цитатите правописът на авторите (да не виним коректорите за всички ръкоблудства по света) е запазен, не за друго, а за да се види откъде идва модерната българска журналистика и накъде се е затирила.

В „ТРУД“ собственикът му г-н Блъсков се е обидил на бившите си колеги от „24 ЧАСА“, които в честитка за рождения ден на Валери Найденов го обявяват за създател на всекидневника. Дори го били определили като „родоначалник на модерната българска журналистика“. След кратко припомняне на историята на пресгрупата и шестимата й създатели г-н Блъсков все пак поздравява колегата си, макар и малко поучително: „Приносът на колегата Найденов в това историческо дело е съществен и несъмнен, и категорично не се нуждае от нечие словестно ръкоблудство“.

Дотук – добре, нека сега видим как модерната българска журналистика с огнени слова громи противниците на своите собственици.

В „МОНИТОР“ една жена (така се е подписала още в заглавието – „Една жена каза: Как Цветан Василев остана без гащи“) с достъпните й модерни стилистични похвати громи бившия собственик на КТБ, като за по-сигурно намесва в цялата история и съпругата му: „Докато хвърчеше към паркинга, забравила да свали ролките от главата си, пеньоарът й се развя като наметалото на Батман. Мъжете сконфузено заизвръщаха глави, майките закриха очите на децата си, а една дундеста лелка се свлече на земята в прединфарктно състояние. Под пеньоара професор Катебейска бе само по бермуди на палмички. Защото с Цецо обичаха да си разменят дрехите.“

Дотук – нищо лошо, извратеняци всякакви, особено по политическите коментари. Лошото иде по-нататък – ядосана от интервю, дадено без нейно съгласие, за да възпрепятства по-нататъшни неконтролируеми изпълнения на белградския враг на мониторния издател, „тя изпълни това, за което беше дошла и смъкна кюлотите на мъжа си, за да е сигурно, че повече издънки няма да има.“

Само така – с твърда ръка се управлява държава! И с малко ръкоблудство, макар и само словесно.

А за да не си помислите, че по вестниците пишат само простаци, които по-високо от нечии кюлоти не смеят да посегнат, самият бивш културен министър г-н Рашидов вдига нивото на „ТРУД“ със „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“. Тъй като очевидно според него всички медии и автори извън одобрените от Кой-то трябва, са корумпирани в червата, ексминистърът направо удря оземи недотам талантливите вестникарски ръкоблудци: 

„Незнайно в какво бяха красиви, умни и талантливи плеяда „сладури“ с нежни души като Емил Джасим, Манол Глишев, Владо Руменов, един всезнайко без образование, Ясен с неясен талант, някакви културолози припшили си професорски звания, каквито днес се раздават наляво и надясно, като Кьосев и Кьосевци, едни Дичевци, които не пропускаха ефира на обществените медии като Култура. бг, откъдето редовно оплюваха това, което им беше наредено от техните господари, едни Гюзелевци, Пейковци, Асенгеновци и много, много други. Хора, самопроизвели се във фактори, охотно обслужваха страниците на Капитал, Дневник, Медиапул, Площад Славейков- все „свободни медии“, зависими единствено от пари на съмнителни фондации. Питам се къде са те днес. Дали не са нахранени така добре, че са потънали в дълбока тишина.

Спохожда ме и носталгия по онези „ранобудни“ студенти, които в дългия си сън се събуждаха единствено когато някой им плати порция яйца на очи за закуска.“

За тези, които са позабравили, ранобудните студенти бяха тези, които преди седем години протестираха срещу правителството на Орешарски и онази странна коалиция, която позлати единия пръст на г-н Сидеров, а замалко и да избере г-н Пеевски за шеф на ДАНС.

Е, и тъй като все от някъде трябва да се започне, „Култура.БГ“ по БНТ вече спря, което показва, че у нас здравите сили най-после надделяват и скоро ръкоблудството ще стане масова и поощрявана централно практика.

Да ни е честито!