Почитателите на плажното белотче
веднага могат да ви преведат израза – смисълът му е, че дори да си заложил на
сигурно, винаги можеш да се увътриш. Или да те увътрят.
Белотът е интелектуална игра – не е
като политиката. В него победите и загубите се редуват беззлобно, без обиди и
физически посегателства. В политиката е друго – там падналия не само го бият,
ами му вадят всичко кирливо, за което се сетят.
В „СТАНДАРТ“ г-н Румен Драганов ни отваря очите за черната страна от
министерстването на министърката на туризма – „Агитката на Ангелкова – яки
момчета с черни фланелки“. Момчетата били викани, за да й ръкопляскат и
заглушават всяко противоречие. Надяваме се – без да ръкопляскат по
противоречащия. А разобличенията продължават - „Ангелкова не можа да
използва силата на бранша. Тя беше приятелка с разни чичковци в чужбина.
Направи си снимки, за да покаже колко е известна и позната… “ Когато кажем за палава красавица, че е
приятелка с разни чичковци от странство, се сещаме само за едно. За какво
трябва да се сетим, когато става дума за български министър?
За съжаление, г-н Драганов не ни
помага, оставя на нас да решим.
Ексминистърът на здравеопазването пак
е министър, макар и на друго министерство, но и за него „19 МИНУТИ“ е успял да
изрови нещичко – все пак е паднал министър, тая работа не може да остане
току-така: „МЗ раздаде респиратори за 10 млн. лв. само на свои“.
В смисъл – само нашите ще дишат, така
ли? Ами – горе-долу, така: „всичките 317 респиратора са разпределени в
лечебни заведения търговски дружества с държавно участие, каквито общинските
болници не са и разбира се още по-малко частните болници (…) Тъй като болниците
са търговски дружества, решението на министерството да подпомогне само
държавните и то с европейски средства, е директна помощ от държавата към
определени търговски дружества, което противоречи и на българското и на
европейското законодателство.“
И какво от това, че противоречи? Да
се е сетил някой прокурор, бил той и главен, че нещо трябва да се направи при
такива нарушения?
Надяваме се ексминистърът и
понастоящем пак министър Ананиев поне да се засрами и да обещае в новото си
министерство друг път да не прави така.
А „24 ЧАСА“ опитва да засрами някакви
други хора с неподписаното антрефиле „Как Камелия и Йоли накараха един
румънски турист (и не само той) да се засрами“. Четири български момичета
(другите две остават анонимни), възмутени от мръсотията покрай задръстванията
пред Кулата, докато чакат ред да влязат в Гърция, се организирали и „събрали
17 чувала с пластмасови опаковки и бутилки за три часа“.
Похвално, разбира се, добре че
момичетата са си носили и чували за всеки случай. Но поуката е още по-важна:
„Камелия, Йоли и техните две приятелки не са от онези хора, които изпускат
напрежението през елементарното възмущение. Напротив – те разбират, че ако
дадат пример с действията си, а не само с ругатни и негодувание ще са много
по-полезни“.
Румънският турист, за когото става
дума в заглавието, се засрамил след забележка, че си хвърля шишето в канавката.
Другите, които негодуват и ругаят по площадите, със сигурност ще се засрамят
по-късно, когато прочетат антрефилето. И ще се заемат с общественополезен труд
– събиране на боклуци.
Малко смущаващ е финалът на дописката
– че „важни са действията, а не празните приказки“ – да не би да
е призив за радикализация на санитарно-хигиенните действия по площадите на
големите градове, че само това ни липсваше!
А иначе – на падналите министри пак ще им речем
успокоително, че вътре мечки няма. Лошото е, че и приятели – също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар