ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

 в. "Стършел", бр. 3859/7 август 2020 г.

Хубаво е да си попсува човек на воля! Една псувня – и ти олекне на душата, две псувни – вече предизвикваш уважение и всяваш респект у околните, при три – направо се чувстваш политически лидер!

За съжаление, вестниците са ощетени цензурно откъм това богатство на българския език, принудени са да прибягват до заместители, а всеки ерзац си е ерзац – не оставя същия вкус в устата! Затова сме на 111-о място, не заради друго!

Ето, „24 ЧАСА“ се опитва да замени хубавите думички с подходящи за печат такива и се получава странното словосъчетание „Деница Сачева заслужава похвала, че изръмжа на т. нар. майки“. Защо един български министър ръмжи, а не говори – от дописката не става ясно. Става ясно, че вестникът е съгласен с реченото от г-жа Цачева по адрес на няколкото майки на деца с увреждания (слава Богу, не „т. нар. деца“ и не с „т. нар. уврежания“), които блокираха кръстовище в София. Като известно утешение за майките звучи мъдрото заключение на антрефилето: „Животът е несправедлив, но за сметка на това – кратък“…

Ами – така си е, особено за някои от тия деца. Добре че си имаме вестници, та да им го напомнят на тях, а и на майките им!

С риск да бъда сексуално нетолерантен към мъжката част от вестникарските списователи, ще отбележа, че те на жените на малкото пръстче не могат да стъпят, когато става дума за попръжня. Ето – в „МОНИТОР“ „Една жена каза: да ви таковам културно у антропологията“!

Не съм съвсем сигурен как се такова антропология, още повече – културно, но щом една жена ни го препоръчва – сигурно е хубаво. Особено хубаво е описанието на лентяите, изпружили се насред „Орлов мост“: „Мале, като ми наскачаха едни луди-млади, па като ме почнаха: „Курва мръсна, ти не гледаш ли къде вървиш“?Каква курва бе, деца, аз баба мога да ви бъда. Работя, защото пенсията не стига да си платя тока зимъска, пък и на внуците да помогна. Ма те си знаят на своето – курва съм била, и провокатор също. Награби ми един бастуна и вика: „Ей сега да видиш къде ще ти го навра...“

Да имате нещо да кажете? Виждам, клатите възхитено глави. Ето, така се прави огнена журналистика, не като публикувате полезни съвети как да правите огнен секс, от който на съседите им падат мебелите.

„ТРУД“ е интелектуален вестник, той такива неща не публикува, но, виж, „Как Желю Желев стана дисидент“ е доста любопитно четиво по адрес на покойния президент. В книгата си „Фашизмът“ „Той разработи тема, дъвкана преди него половин столетие. Не каза нищо ново, но тоталитарната власт го обяви за дисидент. Звание, с което стана президент.“

Тоталитарната власт е хитра, подла и коварна – според автора Росен Тахов тя специално си е отгледала дисидента Желев, за да си го назначи за президент, та да є служи вярно: „Желю Желев получи най-високото отличие - дисидент! С него седна в президентското кресло. Подготви свалянето на първото демократично правителство. Излезе в пенсия и остави отечеството на посткомунистите. С тях я караме до днес.“…

Да сте прочели тук някаква попръжня? Не, разбира се, макар четивцето да е кафеникаво, миризливо и гнусняво.

Къде-къде пї е за предпочитане Наталия Кобилкина с новата си книга, рекламирана от „МОНИТОР“ – „Кобилкина събира „Наръчник за щастливи отношения“. Нещо като продължение на „69 съвета за секс“…

Е, да се надяваме жените, мъжете и всички останали вестникарски списователи да съберат и съставят за бъдещите журналисти наръчника „69 съвета за успешна журналистическа кариера“. Сигурно ще е увлекателно и полезно четиво!