ЕКО ГАЛИМАТИЯ

 в. „Стършел“, бр. 4115/15 юли 2025 г.

Глобалното затопляне вече го усещаме на гърба си, затова на мода отново са екологичните теории и практики.

Изключително полезни съвети как да се грижим за растенията в градината (ако имаме такава) намираме в „ТЕЛЕГРАФ“ – „Препикаваме храстите за тяхно здраве“.

Очевидно само на мушкатото тоя начин за екологично и био наторяване не му понася. Разбира се, като във всяка работа, и тук си има чалъм: „Високото съдържание на сол може да изгори растенията, ако уринирате директно върху тях, но ако го направите малко встрани, далеч от ствола на растението, или още по-добре – да разредите урината с вода, преди да я излеете върху кореновата зона, ефектът ще е забележим след няколко седмици“.

Ароматът – още по-рано.

В друг свой брой телеграфното издание ни запознава с челния задокеански опит за борба с хищните животни - „Американското Министерство на земеделието плаши вълци със Скарлет Йохансон“.

Разбира се, не става дума за разлепени по дърветата снимки на красавицата, а за висша технология – „Диалог от филм на Скарлет Йохансон е сред аудио записите, използвани за отблъскване на вълци, които създават проблеми на фермите в Америка.“

За да плашат хищниците, „Дронове възпроизвеждат музика на AC/DC, както и аудио записи от насилствени сцени от филми“. В случая – „известната сцена на борба между Йохансон и Адам Драйвър от драмата „Брачна история“.

У нас биха могли да плашат вълците и мечките със записи от парламентарния контрол, но за съжаление си нямаме достатъчно дронове.

Разбира се, освен вълците има и четириноги за пример – като най-добрия приятел на човека, разбира се!

„Куче откри и върна портмоне“ – прославя почтената постъпка на животинката „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“.

Кучето намерило портмоне на улицата, вдигнало го и го оставило пред краката на симпатична дама. За съжаление, кучетата все още не могат да отварят портмонета и да четат, затова песът допуснал грешка – портмонето не било нейно. Но пък в него имало лична карта, така че все пак повече от половината работа е свършена – дамата пуснала обява в социалните мрежи, белким собственикът я прочете и дойде да си получи обратно имуществото.

Екологичната тема вълнува не само простосмъртните, но дори и министрите. В „24 ЧАСА“ „Министър Петър Дилов вижда шанс за растеж на икономиката чрез изкуствения интелект“.

Дотук – добре, няма лошо. Лошото е, че министърът на икономиката и индустрията освен че вижда шанс, се опит­ва и да изговори вижданията си на глас: „България изгражда екосистема от научни изследвания, стартиращи компании и образование в областта на изкуствения интелект...“ и така нататък, слушали сме много нищо неказващи министерски словоизлияния. Но тъй като сме на еко вълна, бихме искали да направим на министъра забележка – „екосистема“ според речниците все пак е „природен комплекс, образуван от живи организми, обитаващи дадена територия“.

Какви стартъпи, какви изследвания, какво образование!

Хубаво е, когато човек не знае някоя дума, да не я употребява много-много. Неекологично е – досущ като неправилното препикаване на храстите.

 

ГАЩИ

  в. „Стършел“, бр. 3896/30 април 2021 г.

 На метеоролозите трябва да се вярва. Макар понякога да ни убеждават, че навън е слънчево, а по керемидите тропа проливен дъжд. Хората, способни да погледнат в бъдещето, са достойни за уважение!

Привидно съвсем встрани от научните му интереси и познания, климатологът проф. Георги Рачев още в началото на април направи фундаментална прогноза, изнесена на цяла страница в „ТЕЛЕГРАФ“: „Времето по празниците ще е като гащи на простор“! И по-конкретно – „Слагаме слънцето сутрин на тела и го сваляме чак вечерта“.

И позна! Не за времето, за гащите. От сутрин до вечер – по кабела – на екрана и по страниците на печата!

Българинът не я обича тая дума – гащи. Все гледа да я замени с нещо по-звучно и благоприлично звучащо. Едно е да рече човек – глей го тоя как се размахва по гащи, друго – яви се пред телевизията по шорти. Или боксерки. Или бикини...

Не, по бикини се явяват пред поклонниците си все още само красавиците от вътрешните страници, но това не пречи гащите да влязат в употреба в полза на все по-отговорното държавно управление. „Болен, Борисов обяви 18 здрави министри“ – обявява „24 ЧАСА“ на първата си страница, придружавайки заглавието със снимка на премиера по нещо като боксерки, шорти или направо гащи, гушнал две щастливи медицински сестри.

Мистерията с какво точно е обуто премиерското тяло се разбулва на четвърта страница – тялото посреща проектокабинета на партията си „по къси гащи, патерица и шина на крака“.

Докторите може би са прекалили с обезболяващите, защото препоръката към костюмираните кандидат-министри е доста обезпокоителна – като вижда, че проектокултурният министър, макар компромисно да е сложил сако, все пак предизвикателно е пуснал тирантите да висят откъм задната му страна, г-н Борисов нарежда: „Утре искам да те видя по плочки с барабаните, щото виждаш на правната комисия момчето какво е. И ние такива тигри имаме в ГЕРБ. Я малко се разголете и вие, явно това е новата вълна, това е отговорната политика“!

 На следващия ден „МОНИТОР“ с облекчение публикува репортаж от изписването на премиера. Пак със същите гащи, подпрян на рамото на доктора, който го е оперирал.

Каква ще е съдбата на сините премиерски гащи не е трудно да се предвиди – със сигурност ще последват съдбата на едни други, също толкова знаменити гащи – според „ТЕЛЕГРАФ“ обява в интернет иска „100 лв. за златните бикини на Лили“. Лили Иванова, разбира се, да не си помислите за някоя друга!

Цитираната обява може да ни просълзи с описанието на предлагания артикул: „Бикините на Л. И. като нови, на два концерта са“. Уточнява се и че бикините били „размер М, а състоянието им е използвано, но без подробности на кои рецитали примата е пяла с тях“. Как се използва състояние остава телеграфна редакционна тайна, важното е, че бикините ги има и на картинка – наистина изглеждат златни. Авторът на скритата реклама на колекционерската разпродажба към края усеща, че е прекалил с благоприличието, и реди мъжки: „Освен долните гащи на певицата колекционерът е публикувал още 62 обяви...“

Очакваме в близки дни да се яви и нова, шейсет и трета – за „мъжки гащи, състояние – използвано, на три мандата са“...

Насам, народе!

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

 в. "Стършел", бр. 3859/7 август 2020 г.

Хубаво е да си попсува човек на воля! Една псувня – и ти олекне на душата, две псувни – вече предизвикваш уважение и всяваш респект у околните, при три – направо се чувстваш политически лидер!

За съжаление, вестниците са ощетени цензурно откъм това богатство на българския език, принудени са да прибягват до заместители, а всеки ерзац си е ерзац – не оставя същия вкус в устата! Затова сме на 111-о място, не заради друго!

Ето, „24 ЧАСА“ се опитва да замени хубавите думички с подходящи за печат такива и се получава странното словосъчетание „Деница Сачева заслужава похвала, че изръмжа на т. нар. майки“. Защо един български министър ръмжи, а не говори – от дописката не става ясно. Става ясно, че вестникът е съгласен с реченото от г-жа Цачева по адрес на няколкото майки на деца с увреждания (слава Богу, не „т. нар. деца“ и не с „т. нар. уврежания“), които блокираха кръстовище в София. Като известно утешение за майките звучи мъдрото заключение на антрефилето: „Животът е несправедлив, но за сметка на това – кратък“…

Ами – така си е, особено за някои от тия деца. Добре че си имаме вестници, та да им го напомнят на тях, а и на майките им!

С риск да бъда сексуално нетолерантен към мъжката част от вестникарските списователи, ще отбележа, че те на жените на малкото пръстче не могат да стъпят, когато става дума за попръжня. Ето – в „МОНИТОР“ „Една жена каза: да ви таковам културно у антропологията“!

Не съм съвсем сигурен как се такова антропология, още повече – културно, но щом една жена ни го препоръчва – сигурно е хубаво. Особено хубаво е описанието на лентяите, изпружили се насред „Орлов мост“: „Мале, като ми наскачаха едни луди-млади, па като ме почнаха: „Курва мръсна, ти не гледаш ли къде вървиш“?Каква курва бе, деца, аз баба мога да ви бъда. Работя, защото пенсията не стига да си платя тока зимъска, пък и на внуците да помогна. Ма те си знаят на своето – курва съм била, и провокатор също. Награби ми един бастуна и вика: „Ей сега да видиш къде ще ти го навра...“

Да имате нещо да кажете? Виждам, клатите възхитено глави. Ето, така се прави огнена журналистика, не като публикувате полезни съвети как да правите огнен секс, от който на съседите им падат мебелите.

„ТРУД“ е интелектуален вестник, той такива неща не публикува, но, виж, „Как Желю Желев стана дисидент“ е доста любопитно четиво по адрес на покойния президент. В книгата си „Фашизмът“ „Той разработи тема, дъвкана преди него половин столетие. Не каза нищо ново, но тоталитарната власт го обяви за дисидент. Звание, с което стана президент.“

Тоталитарната власт е хитра, подла и коварна – според автора Росен Тахов тя специално си е отгледала дисидента Желев, за да си го назначи за президент, та да є служи вярно: „Желю Желев получи най-високото отличие - дисидент! С него седна в президентското кресло. Подготви свалянето на първото демократично правителство. Излезе в пенсия и остави отечеството на посткомунистите. С тях я караме до днес.“…

Да сте прочели тук някаква попръжня? Не, разбира се, макар четивцето да е кафеникаво, миризливо и гнусняво.

Къде-къде пї е за предпочитане Наталия Кобилкина с новата си книга, рекламирана от „МОНИТОР“ – „Кобилкина събира „Наръчник за щастливи отношения“. Нещо като продължение на „69 съвета за секс“…

Е, да се надяваме жените, мъжете и всички останали вестникарски списователи да съберат и съставят за бъдещите журналисти наръчника „69 съвета за успешна журналистическа кариера“. Сигурно ще е увлекателно и полезно четиво!

БАТЕ, НАПРАВИ МЕ МИНИСТЪР…

в. "Стършел", бр. 3707/18.08.2017 г.

Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава... На най-високото стъпало, на върха, по-нагоре – небе...

Сещате ли се откъде е това? Ако не – не поглеждайте края, защото там ще напомним на забравилите.

А междувременно „ТРУД” открива ново средство срещу летните жеги – казва се „теснолинейка”. Не вярвате? Двата най-големи града вече го ползват – „Пловдивчани и софиянци се разхлаждат с теснолинейка” – с ей толчави букви го пише! И правилно се разхлаждат теснолинейно – защото основното разхладително по това време на годината, морето, вече е на подсъдимата скамейка – отваряме „СТАНДАРТ” и научаваме, че „Дават плажове на прокурор”. На днешно време да си затворник, та да ти насипят цял осъден плаж в килията с чадърите и шезлонгите барабар – е, това е живот!

„ТРУД” продължава славната традиция да се бори със зеления октопод – информацията, че „Горите умират, корояд и гъби ги унищожават” е подсилена с разобличение на виновника – „Тома Белев брани корояда”. Да се набие на изгризан от корояд бор псевдоприродозащитникът!

Странната ситуация със земите около Калиакра, където кой знае защо от европредписанията се притесниха дребните земеделци, но не и собствениците на голф игрища и ветрогенератори, пали огненото перо на главният редактор на вестника, г-н Блъсков – с призива „Добруджанци, напред!” той повежда масите: „Напред, добруджанци! Вашето знаме е земята! Шепа зелени мекерета се гаврят с него от години, под чадъра, опънат над тях от властта”...

И какво сега – сто години по-късно – нови Дуранкулашки бунтове, така ли?

А „24 ЧАСА”, който се оказа и собственик на издателската къща с име „ТРУД”, проследява в обемистото томче „Бойко, който винаги се завръща” биографията на любимия премиер. Разбира се, най-любопитно за читателя е като как се избират бъдещите министри – имаше навремето дори един, забран направо от магистралата. В цитирания случай обстановката е повече от работна: „Борисов приема потенциалните министри на двора, вдясно от портата. Вдигнал е десния си крак, само по къси панталони. Чете спортен вестник, снимката на гола жена е обърната към кандидата. Явно тества психическата му устойчивост.”

Мислите, че това е унизително? Както е рекъл класикът – какво като ти плюят в лицето, нали си имаш кърпичка! Виж, ако нямаш кърпичка – тогава е лошо. И „После този потенциален министър става, сяда следващият. И така, докато свърши опашката.” Опашка, зер – щото хубаво е да си министър, дявол да го вземе...

Колко ли много трябва да му се иска на човек да стане министър, за да се изправи пред навирилия гол крак премиер, да зяпа мацуранката във вестника и да си излага концепцията? Очевидно – много!

Редакцията с гордост нарича творбата на г-жа Кристина Кръстева „историческо произведение”.

С удоволствие прибираме тази книжица на рафтчето със свидетелства за епохата – ако някой някога случайно се заинтересува как е била управлявана България по наше време, да научи – по къси гащи, с вирнат крак, в двора, зад портата, място, където простосмъртните си държат кофата за боклук, та да им е под ръка.

Такъв ни е мат`рялът!

А вие идете на театър – там играят „Големанов”. По-смислено е, защото комедията е написана от класик на българската литература, по-смешно е, защото играят професионални актьори, а не професионални кандидат-министри, по-оптимистично е, защото знаем, че ще свърши за два часа и нещо.

Но и Големанов винаги се завръща - в следващото представление. Вече почти сто години...