Топ идиот - 4. Потомците на хаджи Иванчо Пейчович

Това, което други страни и народи не успяха да ни направят за пет века, с огромен успех опитаха да сторят българоезичните вестници.

Топ идиот - 3. О, музо...

Всеобщият порив на вестниците към пълна свобода от всичко, което според тях е предразсъдък и не продава хартията, на която са напечатани в достатъчен тираж, доведе до нови творчески търсения.

Така се появи и новият жанр - вестникарската поезия от края на ХХ век.

Както ще видите, в жанра се изявяват както непрофесионални автори, които по-късно ще се превърнат в преуспели телевизионни сценаристи, така и членове на Съюза на българските писатели, автори на исторически драми и палави поетеси...

Топ идиот - 2. Чудото на сътворението

В края на века и зората на свободната българска преса един основен проблем вълнува новоизпечените медийни магнати – как точно се правят децата.

Не може ли този процес да се индустриализира, да се съкрати или изобщо да се произвежда нещо съвсем друго, вдигащо тиражите и печалбите.

Ето резултатите на журналистическите разследвания от онова време.

Очаквайте 
"О, музо..."  - върховете на вестникарските поетични напъни.

"Топ идиот" - кратка христоматия на българския вестникарски идиотизъм

В един вече далечен век в една близка и родна нам страна се родила свободната от всичко, освен от закона за земното притегляне, българска преса.

Тази книга, събрала идиотизма на първоначалното натрупване на вестникарските богатства и авторитети, ни припомня откъде са тръгнали днешните медийни магнати и мъдреци, повечето от които дори преподават из университетите висша журналистическа практика.

Защо си припомняме книгата „Топ идиот”, излязла  преди точно петнадесет години?

Ами – за да можем, когато някой започва да ни дава акъл, да не му се връзваме чак толкова.

Защото е започнал от четирикраката скиорка, преминал е през зелените еуглени, мрящи от глад посред Виденовата зима, профанизирането на българската история, лъскането на патъци на знайни и незнайни герои на т. нар. български преход.

Днес заедно ще прочетем първата част от историята на видиотяването на българския читател, посветена на венеца на природата  – Човека. Или – поне как го е виждала тогава свободната от (виж по-горе) всичко преса...

 предговора на проф. д-р Никола Георгиев можете да прочетете тук

Очаквайте „Чудото на сътворението”  - българската вестникаристика се завира под юрганите, за да разбере откъде се вземат децата.