МЕНТЕТА ПРОБУТВАМЕ ВСЯКАКВИ

 в. „Стършел“, бр. 3890/26 март 2021 г.

 Отдавна отминаха ония златни времена за българския бизнес, когато срещу добре нарязани хартийки, скрити между две стодоларови банкноти, бъдещият представител на елита на българските бизнесмени можеше да получи от по-неопитните си сънародници цял куп съвсем  истински левчета.

Днес е по-трудно, на празна хартийка вече никой не вярва, на нея трябва да бъде отпечатано нещо! Примерно – някой и друг долар, а може и евро – също вървят на пазара. Само дето полицията малко пречи.

“Илия и Даниела напечатаха над $ 8 млн. в транспортния вуз” – цитира разкритие на родната полиция “24 ЧАСА”. Подробностите са ужасяващи – “Двамата били близки, често оставали и след работно време”. Колегите им не обърнали внимание, но “Сикрет сървис” (на неизвестно коя, очевидно англоезична държава) обърнал и звъннал един телефон където трябва. И печатницата била веднагически “щурмувана”. Цитира се мнението на потресения от нахалството на фалшификаторите шеф на СДВР, Георги Хаджиев, че “Не всеки би могъл да работи на такава машина”, уточнява се, че “ментетата били с добро качество, но разследващите били виждали и по-прецизни изпълнения”. Акцията е похвалена и от главния прокурор, а вестникът не пропуска да пусне на първа страница снимчица, на която г-н Гешев заедно с главния секретар на МВР “разглеждат ментетата”.

След ден нещо се обърка – “Фалшивите банкноти били реквизит за сватби” – четем в публикуваното в “ТРУД” резюме на съдебното заседание. “Хартията е незащитена (водните знаци, нишки и власинки са отпечатани, а не са вградени), не са използвани техниките на дълбок печат и банкнотите нямат характеристики на подправени пари”. Както любезно поясняват адвокатите на заподозрените, банкнотите “са само реквизит и са предназначени за забавление на сватби и купони.”

Но пък шефът на СДВР, г-н Хаджиев, все пак е напълно прав, че не всеки би могъл да работи на такава машина – както се оказва, “произведена през 1987-а г.” Старите технологии не са достъпни за всеки!

В случая все пак наистина си имаме ментета, само че май не са банкнотите.

По-паметливите ще си спомнят, че в началото на месеца се разшумя около крепостната стена на Созопол – и “СТАНДАРТ” публикува различни мнения по въпроса “Бутафорна ли е крепостната стена в Созопол?”

Още по-паметливите ще се сетят, че Созопол крепостна стена си нямаше или поне не бе оцеляла. Но това са подробности – новопостроеното отбранително съоръжение бе обявено за “архитектурно-строителен паметник на културата” и като такава новата стена май ще остане да си стърчи нелепо на мястото на старите смокини. Не казвам, че построеното е менте – опазил ме Господ – архитектурно-строителен паметник е. Би могло да се поспори само за културата.

Но още на следващата страница на седмичника проф. Овчаров, българският Индиана Джоунс, полива с ледена водица всяко желание за спор: “Френски замък ще се извисява над Кърджали”! Запазените останки от крепостта Вишеград скоро щели да се превърнат в нещо повече от архитектурно-строителен паметник – в “културно-историческа атракция” - “На 4 км от Кърджали ще се извисява един красив средновековен замък, осветен нощно време”. За да не си помислите, че някой си е изсмукал от пръстите тая идея, има и исторически извор, от който да черпим с пълни шепи – от летописа на Жофроа дьо Вилардуен, според който на мястото “се извисява красив замък”, и съвсем конкретно – “като нашите замъци”!

Е, в центъра на София, до Зона Б-5 пасе цяло стадо пластмасови динозаври, по морето през лятото надувни замъци – бол, един замък в повече няма да ни е излишен. Нищо, че и той ще е менте – за тия ментета членове в Наказателния кодекс няма!

КРИМИНОГЕН МЕ ГОНИ, МАЛЕ!

 в. „Стършел“, бр.3889/19 март 2021 г.

 Освен като източник на нещо като информация днешната преса служи и на все по-прогресивното обновяване на българския език.

„МОНИТОР” дава пример на по-консервативните издания със съобщението, че „Клиент гърми по кръчма, вбесил се, че затваря в 22 часа”. Дотук – нищо особено, никакво новаторство. Но какво е първото изречение! „20-годишният криминоген Христо Киров вдигна на крак полицията, след като отказа да напусне заведение, извади огнестрелно оръжие и започна да стреля на посоки”. Криминоген гърми напосоки – как ви се струва? Тая дума я няма в никой речник! Да не говорим за мониторното откритие с какво гърмят пищовите – „Следите от гилзите още личат по вратата и панорамните стъкла на бирарията”… В бъдеще криминалните романи ще започват така: „Той изстреля всичките си гилзи в тялото на нещастника…”

„ТРУД” от своя страна на цяла страница предлага оправдание на мъжете, пропили парите за букет на осми март: „Букети сеят зараза за 8-ми март”! Цитираният авторитет от Карачи ни уверява, че „Количеството вируси върху повърхността на един букет е право пропорционално на площта на цветовете в него”. И дава препоръка – „Миришете китките само през маска”!

Но – стига с тая пандемия, човек вече и зюмбюл да не смее да си купи! Къде-къде по-интересна е вече започналата предизборна кампания и съветите как да припечелите от нея! Тоя път не става дума за изтриване на билетчета, а за полагане на сравнително почтен и честен труд от дома: „Политическият трол с 1200 лв. на месец минимална „заплата”. Така поне твърдят експерти по троловете за „24 ЧАСА”. Работата не е трудна – само трябва да напопържате когото ви посочат. Срещу това – тролът „за 20-ина поста на ден си изкарва колкото учител”!

Най-забавното в публикацията е, че „пет организации на комуникационните агенции се обявиха против платените коментатори в мрежата”.

Дали има и други – не става много ясно, но очевидно е, че ако има, те нямат нищо против попръжните и фалшивите новини.

Малко странен на тоя фон е коментарът на „ТРУД” за инициативата на Фейсбук да следи и маркира постовете, които смята за съмнителни. Нещастният Зъкърбърг е определен като „Глобалният цензор”, а за да бъдем сигурни, че не е прав, има и разобличаващо разкритие – „Създателят на социалната мрежа е далтонист”!

Как различава фалшивите от истинските новини, след като не може да различи цветовете – ето, това е въпросът!

А кандидатите за слава и всенародно доверие, макар и в дъното на листите, могат да са спокойни – за „24 ЧАСА” математик е изчислил, че „788 гласа стигат да се мине по-нагоре в листите”. Да му мислят тези, които нямат голяма рода!

 Без много изчисления на следващия ден файдата от политическата дейност е илюстрирана с „Драганова първа даде непозната женска формация на царя и си купи сграда”!

Мандатоносителката на кандидатурата на Симеон II „Докато беше в парламента, купи на кредит голяма сграда на столичния булевард „Мария Луиза”. Е, за следващите избори мандатоносител не беше нужен, така че партийната централа била прибрана от банката, отпуснала кредита. Така е в политиката – като при Шишо Бакшишо – редуват се радост и тъга.

Сигурно сте забелязали как вестниците се радват, когато пишат за пари – възторгът понякога им иде даже отгоре! „Сградата на „Московска” грейва с 400 000 лева” – прочитаме без очила голямото заглавие на „ТРУД” и с въздишка си казваме, че някои биха грейнали и с по-малко.

След като си слагаме очилата, научаваме, че става дума за обновяване на фасадата на Столична община и преставаме да завиждаме.

До следващото сбъркано заглавие.

СБЪРКАХМЕ СЕ!

 

в. „Стършел“, бр. 3888/12 март 2021 г.

 Всичко обърка тоя вирус, всичко се омота, всичко се усука. Вече няма никаква логика нито в поведението ни, нито в работата ни, нито в изборите, да не говорим за социологическите проучвания, в които логика нямаше и преди.

„Мандатът най-евтин в последните 16 години” – уверява ни „24 ЧАСА”. На притеснените, че няма да си получат петдесетачката, веднага ще кажем, че мястото и часът на срещата с Пенчо Славейков няма да бъдат отменени – бъдете спокойни! Спокойни могат да бъдат и кандидат-депутатите – изчисленията, цитирани от всекидневника, сочат, че „11 250 гласа вкарват депутат в парламента”.

За удобство, при изчисленията ще изключим 250 гласа – на близките, познатите, роднините и объркалите номера на бюлетината, така че като умножим 11 000 по петдесет, ще получим сумата, която трябва да си приготви всеки, който иска да бъде сигурен, че ще получи достъп до копчетата за гласуване и другите благини, произтичащи от правото да представляваш народа си и бюджета му.

На фона на тия добри новини малко е смущаваща страницата на „СТАНДАРТ”, която ни уверява, че „Заплатите растат в цялата страна, но намалява делът им в доходите на домакинствата”. Няма логика – при твърденията, че безработицата не била пораснала. Няма логика и в констатацията, че „Благоевград мина Видин по бедност” – и такива класации вече ще си правим? Колеги, каква бедност, вие вестници не четете ли – там всеки ден пише как расте брутният вътрешен продукт и какви успехи постигаме под мъдрото ръководство на Партията и Премиера!

Пълна липса на логика откриваме и в действията на комшиите – от една страна според „24 ЧАСА” „Турция отваря кръчми и училища”, от друга – „Турция, която се бори срещу алкохола, маха „механа” от табелките”. Втасахме я! Комшиите ще се оправят някакси, ами ние, нещастните туристи, дето не им знаем езика – по миризмата ли ще се ориентираме къде цвърчат кебапчетата?

Съвсем се омотаха и държавните финанси – според анализ на „ТРУД” въпреки че половината държава е затворена, „Събраха рекордните над 1 млрд. лв. от ДДС само за месец”.

И това „Въпреки спада на икономиката, ръста на безработицата и това, че моловете и заведенията бяха затворени”! Откъде?

Обяснението е много просто и се крие отново под брадата на Пенчо Славейков - „Пенсиите помагат за пълненето на хазната”. В смисъл, че петдесетачката, раздавана съвсем непредизборно на всички пенсионери, се превърта през кварталните бакалии, качва им оборота и оттам – и данъците!

Ами – раздавайте по сто след изборите, та хазната хептен да се напълни!

Това, ковидът, понякога дава и съвсем странни отражения върху здравия разум – ако се вярва на „24 ЧАСА”, „Паркингът на депутатите ще се казва площад „Д-р Желю Желев”.

Това според столичните общинари било „достойно пространство, което да носи името на първия демократично избран президент на България”.

Паркингът – достойно пространство? Тия съвсем ни сбъркаха!

Но решението си има и добри страни - вече на депутатите ще им е съвсем лесно да си чукват срещи – на паркинга „Желю”.

Днес освен „Желю” си имаме паркинг „Сердика”, паркинг „Солунска”, дори и паркинг „Джеймс Баучер”, да не говорим за наказателния „Гара Подуяне”.

Но много от тези достойни пространства в столицата все още са безименни - можем да си ги кръстим на днешните държавници един хубав ден! И тогава ще паркираме на паркинг „Корнелия”, ще спираме за кратко на паркинга „Доган”, но наказателният паркинг няма да бъде наречен „Борисов”, не заради друго, а за да не се бърка с Борисовата градина.

Потомците, да се надявам, няма да са сбъркани колкото нас.

ЗАНЗИБАРЦИ ПИШАТ ПИСМО ДО СУЛТАНА

 в. „Стършел”, бр. 3887/5 март 2021 г.

 Кой вече не знае къде е Занзибар, кой не е слушал за него…

Страната, в която ковидът е забранен, се прочу чак в далечна Русия – за известно съжаление на занзибарци.

Поне ако се вярва на „СТАНДАРТ”, според който „Занзибар в шок от пияните руснаци. Пише на Кремъл”… Значи – все пак не до султана, макар че в заглавието на седмичника има лека отправка към картината, на която пияни запорожци редят политически, сексуално и всякак некоректни думички до тогавашния турски султан.

Руските традиции в консумацията на някои течности и последствията от тях поизнервили местните власти и спазващото своите традиции мюсюлманско население. За разлика от нашето министерство, което дълго години се радваше на пияните англичани, занзибарското министерство на туризма взело, че написало писмо, с което да предупреди, че ако тая работа продължава така, може изобщо да спре руските групи.

Макар че според наши експерти „Публична тайна е, че благоприличието в Занзибар е до залез слънце. Наскоро клип, пуснат от Любен Дилов-син, нагледно показа едни доста фриволни танци, в които местните жени неблагочестиво мятат задниците си като атракция за западните туристи…”

На кандидат-депутата Дилов може и да не вярвате, но на видеото би трябвало. Още повече, че и у нас е горе-долу така. Макар „БЪЛГАРИЯ ДНЕС” със съжаление да констатира, че се задават нетипични избори – „Кампания 2021 без певци, кебапчета и концерти”, ние си знаем, че и тук благоприличието е до навечерието на самите избори. После всичко ще си дойде на мястото!

Нетипичната кампания си изисква и нетипичните методи на агитация – като се почне от деликатните заплахи, надлежно изнесени от „ТРУД” в заглавието „Премиерът: Дойдат ли БСП и ДПС на власт, фондовете и програмите заминават”, и се стигне до странни начини за отчитане на успехите в масовата ваксинация – „Понеже правим много църкви и манастири, но и джамии, главният мюфтия също отиде да се ваксинира и подкрепи ваксинационния план”!

Малко думи, но изречени на място – в иначе православния Пещерски манастир, така че моментално хващат дикиш – „Духовниците се съгласиха с министър-председателя, че решението да се ваксинираш срещу коронавирус е най-разумното, като отбелязаха, че религията и науката си помагат взаимно”…

Не се споменава дали са последвали примера на мюфтията – пропуск! На човек му иде и той да седне и да напише писмо, но ние не сме Занзибар на Балканите – не знае до кого да го изпрати!

А агитациите продължават с нетрадиционните си методи – като се почне от еднаквите жълти маски, с които гласуват и след това се отчитат някому в Мъглиж, и се свърши на съвсем неочаквани места – например във фермерското приложение на „24 ЧАСА”.

Вие си мислете каквото си искате, но препоръката „Старателно измийте изпразненото буре” намирисва на предизборна агитация!

Работи се с почти неуловими намеци за наближаващите избори – че „Сега, в края на зимата, буретата не бива да се оставят за утре, а веднага да се накиснат и да се измият старателно, за да не пострада следващото вино”. Кандидатите вече започнаха да се накисват едни други, да вадят мръсни фактчета от биографиите на опонентите си, та да не би случайно да остане мръсотийка, неподнесена ни под носовете.

А след като Парламентът прекрати предизборно работа и всичко се разбяга да кандардисва народа да избере правилните хора, съвсем не на място иде съветът „И запомнете – буре, което е държало вкиснало вино, не подлежи на измиване. Не се и опитвайте. То се нуждае от престъргване при бъчвар или се чисти с гореща пара. Иначе и следващото вино вкисва”.

И си е така!

Ненапразно древните са казали, че във виното е истината!