РОЗОВ СЪН С ЖИРАФИ

в. „Стършел“ бр. 4078/22 ноември 2024 г. 

Нощите станаха дълги, спи се по-добре, ако човек не е прекалил с вечерята, може и да сънува нещо хубаво. А сънищата, колкото и да не ви се вярва, ни предупреждават да не си изпускаме рано сутрин късмета или да внимаваме като пресичаме.

Хората сънуват всякакви неща – котенца, мечки, слонове, красавици, гуляи. Но какво ви подсказва сънят, ако в него видите жираф? Всезнаещият „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ знае и това – „Видиш ли жираф в съня си, имаш належаща нужда от отдих или екзотично пътешествие“. До тук – добре, ами ако екзотичното пътешествие не ви е по джоба? Тогава жирафът вече ви предупреждава: „Гони ли те, е знак да погледнеш на нещата от различен ъгъл“...

Ами – да ги погледнем!

„Ядем Черен ангел на пържоли“ – поглежда към небесното войнство от различен ъгъл „ТЕЛЕГРАФ“. Вярно, постите започнаха, поизгладняхме от вегетарианство, но това вече иде малко отгоре!

Слава Богу, ангелите са в безопасност – така родните селекционери нарекли кръстоската между „източнобалканска свиня и други традиционни породи“.  Общото между свинята и ангела оставяме на тях да ни разяснят.

И, тъй като пържолата без хляб не върви, в същия брой родните хлебари ни обясняват как „Хлябът може да поскъпне с 30 % и да мине 3 лева след Нова година (...), ако не се запази диференцираното ДДС“. Нещо не се връзва в сметката – нулевото ДДС се отменя и данъкът става 20 процента, а хлябът ще поскъпне с 30. Има нещо свинско в тая работа, но какво – ще си проличи догодина.

Спазващите постите спят леко и сънуват розови сънища. „Определено България върви напред и мога да кажа, че бавно, постепенно, с мъчение, но крачка по крачка забогатяваме и стигаме ниво, което не сме имали, и затова не знаем как да се държим. Обективните данни показват, че все повече хора излизат от бедността, непопулярна гледна точка е, но България върви напред икономически.“ – уверява ни в „РЕТРО“ виден български икономист.

Щом го казва – сигурно е вярно, особено твърдението, че не знаем как да се държим като богати хора.

Оптимизмът преобладава и в „СТАНДАРТ“ – „Бедни ли сме? Невиждани продажби в „Черния петък“ – радва се седмичникът. Явно наистина не знаем как да се държим като богати хора – цяла година се стискаме и чакаме разпродажбите, за да се разпищолим.

А пловдивският „МАРИЦА“ вече поглежда отвъд постите, черните петъци и Коледните намаления – „Купонът за ЧНГ - от 60 лева в кварталната кръчма до 8 бона във Велинград“. С едно уточнение – шейсетте лева включвали само пържолата и мезетата плюс парче баница – алкохолът се плащал допълнително. Честито на въздържателите!

След всички тези свръхоптимистични четива, позоваващи се на сума ти изтъкнати икономисти, все пак да се върнем на сънищата с жирафи. Там има и едно сериозно предупреждение: „Ако видите стадо жирафи, не проявявайте прекалено любопитство“.

Няма да любопитстваме дали скоро са влизали в магазин, не сме такива хора.

Но бихме им го препоръчали – не за да се заяждаме, а в името на чистата наука и свръхточната статистика!

ВЪТРЕ МЕЧКИ НЯМА

 

в.„Стършел“, бр. 3921/29 октомври 2021 г.

Че се увътрихме, увътрихме се – няма спор! Спори се само дали вътре има мечки, или няма. Не е сигурно – „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ ни сервира изненадващата новина, че „Мечка с медал от Гьоринг надживя комунизма“. Въпросният дзвер все пак не е опасен за кошерите и овцете на околните села – стои си препариран в Природонаучния музей. А медала получил не за заслуги към Райха, а на ловна изложба преди войната...

Но за медалите и почестите – по-късно.

Сега се пържим на ковид тигана – а партиите – на предизборния. „24 ЧАСА“ опитва да събере партийните идеи за преборване с пандемията. Макар и под не особено обнадеждаващото заглавие „Решенията на партиите: Екстравагантно срещу COVID, а после нищо ново за здравната система“. Общо взето – наистина нищо ново, това вече сме го гледали във фантастичните филми – „В програмите са включени летящи линейки, евтини лекарства, високоплатени медици и национална педиатрична болница“.

Най-новаторски подхождат експертите от ГЕРБ – те предвиждат да се въведе „дистанционно проследяване на пациентите чрез телемедицина“. Революционно, разбира се, с малката подробност, че „Обяснение как точно ще стане това и какви са нужните средства, липсват“...

Дежурният опонент на Борисовата партия, БСП, предвижда да преборва пандемията „със засилена роля на личните лекари“. Програмата си е програма, няма време за излишни детайли – сигурно затова „Как ще се повиши участието на джипитата не е обяснено в подробности“.

Не отстъпва и ДПС – там „вече готвели цял пакет от мерки, които да подпомогнат здравната система и да се намали натискът към нея, но какво точно предвиждат, не казват“.

Правилно – няма да си издаваме козовете предварително!

Както е тръгнало, спасението на давещите се май наистина ще бъде оставено в ръцете на давещите се. И май че това ще се окаже правилното решение – „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ ни дава пример с репортажа „300 безмерци като 300 спартанци“ и уточнението, че базата в Безмер била „Базата, която отказа да умре“. Тристате пилоти и техници от военната база, като „300-те спартанци на Термопилите (...) предадени от свои, те продължават да се бият до последен дъх“. Казано накратко, военните отказали да приемат закриването на базата си и със свои сили започнали да поддържат самолетите, с които пазят въздушните граници на Отечеството.

Военното министерство може да си отдъхне – подчинените му вече си се оправят и без него!

При това положение как човек да не се отдаде на заслужен отдих и празнуване – и „ТЕЛЕГРАФ“ ни дава идея: „Британец пи в 51 кръчми за ден“! Жителят на мъгливия Албион решил да подобри рекорда за „Гинес“ и само за ден обиколил петдесет и една кръчми, със задължението да изпие поне по 125 грама. Разбира се, рекордът не е постигнат без малко мошеничество – англичанинът пил портокалов сок, сода и биричка...

Как да не си спомним за един друг рекорд, поставен преди век и все още неподобрен – „Веднъж за една нощ обиколих двадесет и осем заведения. Но мога да кажа с чисто сърце, че никъде не съм пил повече от три бири“!

Добрият войник Швейк, разбира се! Скромният редник, изнесъл цялата Първа световна война на раменете си, без да получи поне едно медалче, както нашата препарирана мечка!

Е, и по нашенско – аналогичен случай. Намираме го отново в „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ – със заповед на командира на сухопътните войски за отлична служба „с предметна награда“ е отличен старшина от логистичен полк. „А каква е наградата му от Командира на сухопътните войски? Тя е мъжки чадър и ще го използва, когато не е в униформа“ – възторжено завършва дописката.

На вниманието на Министерството на отбраната – в нашия квартален китайски магазин чадърите са по пет кинта! Военният бюджет не трябва да се разходва неразумно!

КИРИКОЧО!

 

в. „Стършел“,бр. 3892/9 април 2021 г.

 Тая напаст, изборите, вече мина, остана само да се обявят резултатите, но това вече не ни вълнува толкова – пролетта се задава с всичките є земни радости!

„Българинът като отвързан, юрна се по кръчмите“ – тържествува „СТАНДАРТ“. Предизборно локдаунът приключи, да живеят свободата и свободната консумация!

Жоре, дай още по едно!

Малка грешка – вестникът е стар, от края на предишния локдаун. Две седмички по-късно, когато кепенците отново се захлопнаха, „ТРУД“ на страничката за хороскопи опитва да предскаже „Кои знаци ще изперкат при новия локдаун“.

Астрологията е точна наука, но и тя не можа да предвиди изперкването, което още на другия ден намери място във вестника: „ВКС пита Конституционния съд що е „пол“. Няма майтап – съдиите от Върховния касационен съд поискали да им се обясни що е това „пол“, за да уточни „дали понятието „пол“, възприето от българската Конституция, съответства на Конвенцията за защита на правата на човека и на Хартата на основните права на ЕС“.

Да не си конституционен съдия на днешно време!

И касационен, разбира се.

Свободните професии затова са свободни, за да не се тормозят от такива екзистенциални въпроси – за тях полът си е пол и няма какво толкова да му се обсъжда, освен – дали не е вирусоносител. „Кадиев целувал колежка на сцената с коронавирус“ – успява да ни обърка „24 ЧАСА“. За целуването – ясно. Само че – кой е бил с коронавирус – Сашо Кадиев, колежката или сцената?

Ами – ще се наложи да четем и дребния шрифт, няма как!

Не сме много сигурни коя е зодията на здравния министър, но със сигурност е от заплашените от изперкване – изявлението му е резюмирано от „ТРУД“ в заглавието „Втори сме по смъртност заради броя тестове“. В смисъл – България е на първо място в Европа и на второ в света по брой на починалите от коронавирус, но „това се дължи на разликата в броя на тестовете, които се правят у нас и в другите държави“.

Случайно поглеждаме съседната страница на всекидневника, от която научаваме, че „Съдят писател, нарекъл президент дебил“.

Ако си мислите, че това е някакъв намек, лъжете се – станало е чак в Полша, а определеният като дебил не е някакъв си министър, а цял президент! Пък и там това било подсъдно, хората си имали специален закон, според който не могат да наричат държавните си ръководители дебили.

Като си говорим за обиди и обидни думи, няма как да отминем родните футболни традиции. Много майки са разплакали по терените, много лели и учинайки. Това обаче е без особен ефект, както се видя от последните мачове на националите. „СЕГА“ обаче е изровил вълшебната думичка, която може да донесе успехи - „Кирикочо – заклинанието за пропускане на дузпа“.

Заклинанието е с аржентински произход – фен с името Кирикочо бил голям кутцуз за гостуващите отбори. Винаги, когато се появял на трибуните, гостите падали. Години след това името му станало заклинание – преди дузпа трябва да се изкрещи на тоя, който ще я бие, и той винаги изпуска!

 Вършела работа и при игра на карти.

Дано върши работа и при борба с пандемии – както няма ваксини, едно „кирикочо“ все ще свърши някаква работа!

КРИМИНОГЕН МЕ ГОНИ, МАЛЕ!

 в. „Стършел“, бр.3889/19 март 2021 г.

 Освен като източник на нещо като информация днешната преса служи и на все по-прогресивното обновяване на българския език.

„МОНИТОР” дава пример на по-консервативните издания със съобщението, че „Клиент гърми по кръчма, вбесил се, че затваря в 22 часа”. Дотук – нищо особено, никакво новаторство. Но какво е първото изречение! „20-годишният криминоген Христо Киров вдигна на крак полицията, след като отказа да напусне заведение, извади огнестрелно оръжие и започна да стреля на посоки”. Криминоген гърми напосоки – как ви се струва? Тая дума я няма в никой речник! Да не говорим за мониторното откритие с какво гърмят пищовите – „Следите от гилзите още личат по вратата и панорамните стъкла на бирарията”… В бъдеще криминалните романи ще започват така: „Той изстреля всичките си гилзи в тялото на нещастника…”

„ТРУД” от своя страна на цяла страница предлага оправдание на мъжете, пропили парите за букет на осми март: „Букети сеят зараза за 8-ми март”! Цитираният авторитет от Карачи ни уверява, че „Количеството вируси върху повърхността на един букет е право пропорционално на площта на цветовете в него”. И дава препоръка – „Миришете китките само през маска”!

Но – стига с тая пандемия, човек вече и зюмбюл да не смее да си купи! Къде-къде по-интересна е вече започналата предизборна кампания и съветите как да припечелите от нея! Тоя път не става дума за изтриване на билетчета, а за полагане на сравнително почтен и честен труд от дома: „Политическият трол с 1200 лв. на месец минимална „заплата”. Така поне твърдят експерти по троловете за „24 ЧАСА”. Работата не е трудна – само трябва да напопържате когото ви посочат. Срещу това – тролът „за 20-ина поста на ден си изкарва колкото учител”!

Най-забавното в публикацията е, че „пет организации на комуникационните агенции се обявиха против платените коментатори в мрежата”.

Дали има и други – не става много ясно, но очевидно е, че ако има, те нямат нищо против попръжните и фалшивите новини.

Малко странен на тоя фон е коментарът на „ТРУД” за инициативата на Фейсбук да следи и маркира постовете, които смята за съмнителни. Нещастният Зъкърбърг е определен като „Глобалният цензор”, а за да бъдем сигурни, че не е прав, има и разобличаващо разкритие – „Създателят на социалната мрежа е далтонист”!

Как различава фалшивите от истинските новини, след като не може да различи цветовете – ето, това е въпросът!

А кандидатите за слава и всенародно доверие, макар и в дъното на листите, могат да са спокойни – за „24 ЧАСА” математик е изчислил, че „788 гласа стигат да се мине по-нагоре в листите”. Да му мислят тези, които нямат голяма рода!

 Без много изчисления на следващия ден файдата от политическата дейност е илюстрирана с „Драганова първа даде непозната женска формация на царя и си купи сграда”!

Мандатоносителката на кандидатурата на Симеон II „Докато беше в парламента, купи на кредит голяма сграда на столичния булевард „Мария Луиза”. Е, за следващите избори мандатоносител не беше нужен, така че партийната централа била прибрана от банката, отпуснала кредита. Така е в политиката – като при Шишо Бакшишо – редуват се радост и тъга.

Сигурно сте забелязали как вестниците се радват, когато пишат за пари – възторгът понякога им иде даже отгоре! „Сградата на „Московска” грейва с 400 000 лева” – прочитаме без очила голямото заглавие на „ТРУД” и с въздишка си казваме, че някои биха грейнали и с по-малко.

След като си слагаме очилата, научаваме, че става дума за обновяване на фасадата на Столична община и преставаме да завиждаме.

До следващото сбъркано заглавие.