сряда, 14 февруари 2018 г.

СБЪРКАНЯЦИ


През тая зима народът или се поизнерви от шантавото пролетно време, или празниците му дойдоха повечко. Ама толкова повечко, че направо си сбърка географията.
МОНИТОР” попълва празнините в знанията на софиянци с „Решават за пешеходна зона от „Алабин” до „Графа”. Тия, които са минавали поне по едната от двете улици, са наясно, че те се пресичат, така че пешеходната зона да е най-много с площ зебрата за пешеходци. Прочитаме по-внимателно, за да разберем, че става дума за стотинаметрова отсечка на „Алабин”, но следващото твърдение направо ни хвърля в музиката – че „От март бул. „Витоша” ще бъде затворен за движение на автомобили между ул. „Алабин” и бул. „Александър Невски”... Такъв булевард няма, има храм, само че той няма нищо общо с тия улици.
Отдаваме виденията на временното затопляне и преминаваме към пиянските изпълнения на населението. Жестоко убийство радва майсторите на заглавия на „СТАНДАРТ”: „Младежи убиха клошар за кеф”. Имаше и песничка за банята и кефа – трепете, младежи, сега ви се е паднало! „МОНИТОР” проявява все пак известно съчувствие към жертвата – „Двама младежи убиха старец за удоволствие”. „Удоволствие” си е вече българска дума, добре е да се пише на български, по-интересно е неволното внушение, че заради едното удоволствие може да се трепе, стига трепането да е с удоволствие и мярка – както казват в бирените реклами.
Други двама млади индивиди влагат народопсихологични и политически елементи в подвизите си – след като обрали няколко апартамента, се явиха в телевизиите, зад да обяснят за какво ставало дума всъщност (цитираме по „МОНИТОР”): „Обрахме апартаментите, за да покажем какъв смешен народ сме. Защото всеки краде и то суми над 100 000 лева, а мен искат да ме вкарат в затвора за 100 лева”... Вярно, смешен народ сме, особено полицията ни – докато тя ги издирва, те дават интервюта.
Междувременно се сдобихме и с нов кандидат-президент – да ни е честито! В досадно дълго интервю за „СТАНДАРТ”, о. р. проф. Божидар Димитров заявява първо, че „Само президентска репуб­лика ще върне величието ни”, след което скромно посочва и светлата личност, която ще ни поведе към ново народно величие (не се ли казваше така вестникът на бай ни Ганьо Балкански?) – „Това ще направи бъдещият президент, например аз.”
Партията още не е учредена, но вече си има кандидат-президент – това очевидно си е наша българска политическа специфика – първо се определя кои ще са бъдещите кандидат-президенти, минис­три и депутати и чак после се учредява партия с ясна програма как да изведе страната до сияйни висини и ново величие. Да направим България отново велика!
В устрема към ново величие проектозаконът за медиите остана някак незабелязан, затиснат от споровете за лифтове и джендъри. Все пак „СТАНДАРТ” е потърсил мнения на професионалисти – г-жа Илиана Беновска дори има идеи за допълнение към закона – освен собствениците и източниците на финансиране: „Всички медии да декларират и своята политическа ориентация”.
Великолепна препоръка, но трудно изпълнима – с годишна декларация за политическа ориентация няма да стане, у нас събитията са динамични, сменят се правителства, който вчера беше опозиция, днес е на власт и обратно. Спомняте си как една цяла медийна група за една нощ обърна палачинката и мина от „Боко Тиквата” към „Премиера Борисов”.
Така че, според нас, за да не бъде въвеждан читателят в заблуждение, би трябвало обявяването на политическа ориентация да става всекидневно, на страницата с прогнозата за времето, примерно така: „Утре пак ще има повсеместни превалявания, а ние пак сме с правителството”...
Бай Ганьо и опозиция – ама де-де”!

Ама как не сме мръднали и на йота от Алековото време...