в. „Стършел“, бр. 4178/13 ноември 2026 г.
Според очевидци новата централна гара на столицата, известна повече като „София-север“, е доста страшничко място през нощта.
Като малко успокоение
„ТЕЛЕГРАФ“ ни разказва за ужасиите по британските железници – „ЖП привидения
бродят по гарите!“. Привиденията били толкова много, че машинистите така
свикнали с тях, че престанали да им обръщат внимание. С доста неприятни
последствия – според разказа на помощник-машинист: „Доближавахме гарата,
когато видях как един старец с жълто шалче излезе от къщата и тръгна да пресича
релсите. Петер не реагира, а продължи да кара влака. Аз му изкрещях да спре, но
той стоеше с каменно изражение и ме попита: „Какво има?”. Посочих му стареца, а
той изсумтя: „А-ха!” След което каза, че гази стареца от доста време, но той
така и не ще да умре.“
И какво станало
после? Няма да повярвате – „Когато влакът най-накрая спрял,
помощник-машинистът се втурнал назад и видял на релсите окървавеното тяло.
Главата била отделена от туловището и го гледала с широко отворени очи.“
Оставаше и да не го
гледа!
С широко отворени очи
ни оставя и разследването на „ТРУД“ „Как аспиринът запали фитила на
Октомврийската революция“.
Историците отдавна са
разкрили документите за германското
финансиране на революцията в Русия от 1917-а година. Но тук се натъкваме на
неочаквани подробности – международният аферист Парвус „закупува стоки,
които са дефицитни в Русия: презервативи, хирургически инструменти и лекарства
(предимно аспирин)“... Чрез сложни митнически врътки всичко това стига
до аптеките, където се продава с висока надценка и „с тези „аптечни“ пари
болшевиките откриват 17 печатници и издават милиони екземпляри от вестник
„Правда“, което подкопава воюващата армия“.
Вестник „Правда“,
забранен от царското правителство още в началото на войната, излиза отново с
това име едва през 1918-а година, но това няма никакво значение. Важното е, че
научихме какво чудо могат да направят един вагон презервативи, използвани не по
прякото си предназначение!
Чудеса продължават да
се случват и в наши дни – „Само по курортите надписи на латиница, иначе
солена глоба“ – резюмира в безглаголно заглавие „24 ЧАСА“. Става дума,
разбира се, за закона, защитаващ езика свещен на нашите деди.
Как ще го защитава?
Ами – ето как: „Не може да се изпише Ministry of Foreign Affairs“, защото
е на английски – на чужд език. Това обяви от парламентарните кулоари лидерът на
„Възраждане“ Костадин Костадинов“.
А защо? Много просто
– „Преводът дори на табелата на външното министерство е недопустим,
защото българският е единственият официален език в републиката, отсече той“.
Да си представим
сега, че в Китай се загрижат за китайския език и си приемат подобен закон. И
г-н Костадинов трябва да открие китайското министерство на външните работи,
където отива по работа. Как да различи Zhonghua Renmin Gongheguo
Waijiaobu от Zhonghua Renmin Gongheguo Gonganbu? Едното е
външно министерство, другото – вътрешно. За съжаление, не разполагаме с
китайски шрифт, за да изпишем имената на учрежденията както би трябвало според
евентуалния китайски закон, за да затрудним г-н Костадинов още повече.
А ако случайно му
потрябва Cèsuǒ ? Нищо, че е депутат и лидер, на тези места,
казват, и царете ходят пеш. Как ще се ориентира в преплетените чертички на
йероглифите?