в. „Стършел“, бр. 3980/23 декември 2022 г.
Беше време, когато “Стършел” подаряваше по
една тиква на вестника, преизпълнил плана за видиотяване на българската нация.
Днес времената са други, тиквите поскъпнаха, а някои дори бяха и на власт, така
че пресата остана без този материален стимул.
Нека все пак си припомним
най-разтърсващите публикации от изтичащата 2022-а година!
Януари. Месец на ледените хора и греяната ракия.
Но това не разсейва “БЪЛГАРИЯ ДНЕС”, който усърдно следи политическия живот –
“Кирил Добрев настъпи ако”. Става въпрос за истинско кучешко произведение, но
било на голям късмет. Дали си е пуснал тото? Щото в партийния живот не му
провървя.
Февруари. “24 ЧАСА” разюмира парламентарен дебат:
“Нова АЕЦ, два реактора в Козлодуй, а може да останем и само със сегашните”.
Март. С известно закъснение “РУСИЯ ДНЕС” ни увери, че “Започна операция по освобождаване на Украйна от нацисткия режим”. В резултат на операцията според “МОНИТОР” у нас “Търговци пуснаха олио на изплащане”.
Април. Инфлацията поизнерви обстановката, така че няма нищо чудно в информацията на “МАРИЦА”, че “Мъж захапа полицай, скъса униформата на колегата му”. Да не забравяме войната – в “24 ЧАСА” – евродепутатът Александър Йорданов разсъждава как “Време е Япония и нейната славна армия да нахлуе в Русия”. Не бива евродепутатите да разчитат на евроимунитета – добре е да си пият редовно хапчетата!
Май. “24 ЧАСА” констатира забогатяването на
населението с “Банкнотите от 100 лв. вече са повече от тези по 10”. Според
статистиката отпечатаните десетачки са 85 милиона, докато стотачките били вече
97 милиона.
Юни. “ТЕЛЕГРАФ” дава на подрастващите един
добър пример за подражание, един разбираем за всички урок: “Лана Русев печели
от мърдане на гащи”. Как? “Лана на кечиста Миро показа как си мърда гащите
нагоре-надолу и спечели 20 000 долара за 24 часа!”
Юли. Патриотизмът не отминава и “УИКЕНД” –
“Македонското лайно и мухите не го кацат. Време е да пуснем водата” – това – по
повод споровете с южните ни съседи от Северна Македония.
Август. “СТАНДАРТ” предвижда успехите на
националния по футбол в “Новият ни национален треньор прави уникална ракия”.
Септември. Предизборната кампания ще я прескочим, за
да не загубим непълнолетните читатели, но ще отбележим възхода на българската
армия заедно с “24 ЧАСА”, откъдето научаваме, че “Военните вече ше се пазят
сами, отказват се от частната охрана”. Една армия щом сама себе си не може да
пази, а си наема охранители, за какво ни е?
Октомври. Покрай изборите малко незабелязано
минават новините за просперитета на банковата ни система, която хем вдигна
таксите, хем според информация на “24 ЧАСА” “Хванаха банка да краде ток в
Благоевград”.
Ноември. Главният редактор на “ТРУД” П. Блъсков
анализира международното положение: “Когато мъглата се вдигна, светът видя,
че България е отново със събути политически гащи, но този път задникът є е
обърнат на запад…” Следват разсъждения за задници и предници, но пак заради
малолетните ще пропуснем дълбокия и компетентен политически анализ.
Декември. “ДУМА” цитира друг виден политически
коментатор, г-н Велизар Енчев: “Защо
не осъдим Русия и заради агресията є срещу Османската империя, в резултат на
която ние възкръснахме на европейската карта като трета българска държава?”
Очевидно това трябва да аргументира колко
справедливо и морално е нахлуването в Украйна.
Все си мислехме, че покрай постите
страстите ще се поукротят и идиотизмите ще намалеят, но за българската преса
празни месеци няма!
Дотук - добре, а какво ли още ни чака
догодина!
Без претенции за ясновидство можем да предвидим - пак
същото, само че още повече!
Март. С известно закъснение “РУСИЯ ДНЕС” ни
увери, че “Започна операция по освобождаване на Украйна от нацисткия
режим”. В резултат на операцията според
“МОНИТОР” у нас “Търговци пуснаха олио на изплащане”.
Април. Инфлацията поизнерви обстановката, така
че няма нищо чудно в информацията на “МАРИЦА”, че “Мъж захапа полицай, скъса
униформата на колегата му”.
Да не забравяме войната – в “24 ЧАСА” –
евродепутатът Александър Йорданов разсъждава как “Време е Япония и нейната
славна армия да нахлуе в Русия”.
Не бива евродепутатите да разчитат на
евроимунитета – добре е да си пият редовно хапчетата!
Май. “24 ЧАСА” констатира забогатяването на
населението с “Банкнотите от 100 лв. вече са повече от тези по 10”. Според
статистиката отпечатаните десетачки са 85 милиона, докато стотачките били вече
97 милиона.
Юни. “ТЕЛЕГРАФ” дава на подрастващите един
добър пример за подражание, един разбираем за всички урок: “Лана Русев печели
от мърдане на гащи”. Как? “Лана на кечиста Миро показа как си мърда гащите
нагоре-надолу и спечели 20 000 долара за 24 часа!”
Юли. Патриотизмът не отминава и “УИКЕНД” –
“Македонското лайно и мухите не го кацат. Време е да пуснем водата” – това – по
повод споровете с южните ни съседи от Северна Македония.
Август. “СТАНДАРТ” предвижда успехите на
националния по футбол в “Новият ни национален треньор прави уникална ракия”.
Септември. Предизборната кампания ще я прескочим, за
да не загубим непълнолетните читатели, но ще отбележим възхода на българската
армия заедно с “24 ЧАСА”, откъдето научаваме, че “Военните вече ше се пазят
сами, отказват се от частната охрана”. Една армия щом сама себе си не може да
пази, а си наема охранители, за какво ни е?
Октомври. Покрай изборите малко незабелязано
минават новините за просперитета на банковата ни система, която хем вдигна
таксите, хем според информация на “24 ЧАСА” “Хванаха банка да краде ток в
Благоевград”.
Ноември. Главният редактор на “ТРУД” П. Блъсков
анализира международното положение: “Когато мъглата се вдигна, светът видя,
че България е отново със събути политически гащи, но този път задникът є е
обърнат на запад…” Следват разсъждения за задници и предници, но пак заради
малолетните ще пропуснем дълбокия и компетентен политически анализ.
Декември. “ДУМА” цитира друг виден политически
коментатор, г-н Велизар Енчев: “Защо
не осъдим Русия и заради агресията й срещу Османската империя, в резултат на
която ние възкръснахме на европейската карта като трета българска държава?”
Очевидно това трябва да аргументира колко
справедливо и морално е нахлуването в Украйна.
Все си мислехме, че покрай постите
страстите ще се поукротят и идиотизмите ще намалеят, но за българската преса
празни месеци няма!
Дотук - добре, а какво ли още ни чака
догодина!
Без претенции за ясновидство можем да предвидим - пак
същото, само че още повече!