МАРЦИПАНЧЕ В ДЖОБА

 в. „Стършел“, бр. 3974/11 ноември 2022 г.

Новото поколение, което казарма не е помирисвало, изобщо няма да разбере кое му е странното да си носи човек марципанче в джоба на панталоните.

По-старото, онова, което две години е марширувало с бойни каски, по които утринна роса блести, ще се сети за тоя пезевенкски номер – за да отучат новобранците да ходят с ръце в джобовете, ги изпращаха до лавката да си купят две марципанчета, след което ги зашиваха в джобовете им с разпореждането да си ги носят така и чак за Нова година да си ги извадят, та да подсладят празника.

Забравени пезевенщини от миналото незабравимо.

Но както са тръгнали работите, модата със зашити джобове пак ще вземе да се върне. Не за да си носим вкусотийки в тях, а за да пречим доколкото е възможно да ни бъркат в джобовете и здравето.

„МАРИЦА“ си е направил труда да провери на какво дължи преуспяването си благоденстващата ни банкова система – „8 лева на месец за удоволствието да имаш банкова сметка“!

На толкова надула месечната такса най-преуспяващата ни банка. Няма и сто кинта годишно!

Не ви ли се прииска да потърсите игла и конец – за джобовете?

Ако изпитвате някои съмнения към зашиването, вземете „СТАНДАРТ“, който пък е тръгнал по дирите на възобновяемите енергоизточници: „Година ходене по мъките и накрая – токът от слънцето с електромер!“

Потърпевш от претърсването на джобовете му гражданин, имал неблагоразумието да си постави фотоволтаици на покрива, обяснява с думи прости: „Една година чакам и ходя по мъките, докато направя тази система за електроенергия на къщата ми. Строителни разрешения от Общината, ходи се в Енергото, къде ли не, по разни институции. Навсякъде плащаш. Само изготвянето на проекта ми струваше 1000 лева. Накрая ми казват, че трябва да си поставя и електромер. Трябва да се плати акциз на митниците, да ми се отчита потреблението, което се заплаща по няколко лева на еди-колко си киловата. Плаща се дори енергия от слънцето!“

„ТЕЛЕГРАФ“ също дава своя принос към модните тенденции за джобозашиването – „Крият кладенци заради водомери“!

Изтичал срокът в който хората могат да си регистрират кладенците, след това – „собственикът не само ще бъде санкциониран, но и ще бъде принуден да го закрие или плати за ликвидацията му.“

А защо тогава не си ги регистрират?

Пълзял слух, че ще им слагат водомери и всеки ще трябва да плаща водата от собствения си кладенец.

Успокоително е написано, че „Според Закона за водите не се изисква монтиране на водомери за измерване на използваната от кладенците за лични нужди вода.“

С една малка подробност – че „Ползването на до 10 куб. м. вода на денонощие от регистрираните кладенци в селищата е безплатно.“

Дотук – добре, безплатно, много хубаво. А като започне поливният сезон, как ще се измерват въпросните десет кубика, щом няма да има водомер? С кофи?

Както би рекъл всеки политически анализатор от Женския пазар – „Ос....те се!“ И би препоръчал да си зашием джобовете колкото се може по-бързо. С препоръката да си ги разшием чак за Коледа, та да има с какво да посрещнем празника!