сряда, 24 май 2017 г.

НАКЪДЕ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ?

в. "Стършел", бр. 3695/26.05.2017 г.

Буквите са странно нещо – подредиш ги и се получава дума, подредиш думите – получава се изречение. Подредиш изреченията – получава се текст, който в някои случаи дори означава нещо.
Тъй като според проучванията сума ти народ не проумява нищо от написаното нещо, освен заглавията, очевидно заглавията са основната духовна храна на нацията в последно време. Вестникарските заглавия формират мнение, мироглед, професорите биха рекли – ценности.
Е, хващаме първата попаднала ни ценност в „ТЕЛЕГРАФ” – „Забраняват кремирането в стари гардероби”. Какво става? Кой си погребва близките в любимия им гардероб? Като хора от старата школа се зачитаме в по-дребните буквички и с ужас откриваме, че става дума за нова наредба на столичния крематориум – оказва се, че освен в гардероби, нямало да може да се ползват и шкафове и сандъци! Щом хората са измислили специална наредба – значи досега някой го е правил, така ли?
Брррр!
Потресени търсим нещо разтоварващо – лято иде, вече започнаха да съобщават колко е топло морето. Затопля се – и как да не се затопля, след като според „24 ЧАСА” „Черно море 100 % пълно с чужденци”. Ние си мислим, че морето е голямо и дълбоко – но не, докарали са огромно количество чужденци, набутали са ги в морето и са го напълнили догоре! Ето защо в морето няма риба – за цацата няма място, а калканът е затиснат на дъното!
Пак край морето „ТАБЛОИД” открива ново приложение на старите вещи – „Стар хладилник съхранява книги”. Успокоени прочитаме, че във варненския „Аспарухов парк” ентусиасти заменили натрошената къщичка за книги с изпушил хладилник, като по-нечуплив, та да подреждат в него библиотечката за обществено ползване.
Новите технологии намират неочаквани приложения – според „НОЩЕН ТРУД”, „Азис се разхожда с чип на панталона”!
Прескачаме публикацията, за да не се запознаем със съдържанието на чипа, и попадаме на родолюбива новина от „24 ЧАСА” – „Питат петокласници за „личните данни” на Иисус Христос”. Учебно помагало за дечурлигата предлага на децата да попълнят „име, година на раждане, място на раждане и родители”. Някои интернет зевзеци вече били предложили в графата за родителите да „са нанесени Мария и Йосиф, но с уточнението, че бащинството е непотвърдено”.
Някой да знае ЕГН-то на Светия дух?
Опитваме да открием нещо за мощната просвета и култура, които ни тресат напоследък, та се не трае, и в „МОНИТОР” се натъкваме на почти добра новина – „Бутат пластмасовата крепост на Кракра в Перник”. Дотук – добре, само че трябвало да се изчака още две години, защото пластмасовата имитация била правена с европейски пари и не можело да се пипа пет години след усвояването им.
Добре, но малко по-нататък г-н Божидар Димитров снизходително ни обяснява, че „и Патриаршеската базилика във Велики Преслав е реставрирана с пластмаса, но, слава Богу – частично, едвам се подава от земята”
Дано базиликата не е и тя по европейски проект – че хилядите туристи няма да смогнат да я разгледат за петте години живот, които са є отредени!
Приключваме културния преглед с традиционните културни новини на „ТЕЛЕГРАФ” – „Устата зяпа най-големите цици във Вегас”, „Водеща съблича дружки, за да пълни чушки”, „Гаджето на Кристияно развя дупе” и – кой знае как попадналата сред дупета и цици „Намалиха билетите в Народния”.

Остава само да научим публиката да не си носи бира и пуканки в залата и с гордост ще се хвалим с всестранния си културен напредък!

сряда, 17 май 2017 г.

ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ

в. "Стършел", бр. 3694/19.05.2017 г.


Една добра идея на „СТАНДАРТ” – вместо да дава съвети за креватни гимнастики, лесни рецепти за трудни манджи и козметични маски, от които изчезват не само бръчките, но и носът, ушите и всички останали подробности, та да се получи идеалната кожа, в остроумна пародия на цели две страници препоръчва „10 начина да изпростееш безкрайно”!
Поради липса на място ще се спрем само на няколко от начините – да речем, на номер седем – „Живей според хороскопа”. Чий хороскоп е най-важен в днешно време? Естествено, не ставайте смешни – на правителството! Разтваряме „ТРУД” и възторжено научаваме, че „Новото правителство получи неочакван Съдбовен дар, при това от БСП”. Как? Ами – г-жа Нинова се разприказвала по-надълго и гласуването започнало с половин час по-късно от предвиденото. „Гласуване преди 11,55 часа позволява лесни и ефективни удари… а след този час – и най-злонамерената провокация ще отшумява бързо и ще носи полза на правителството”.
Ха дано, че ако се вярва на текста към снимката, клетвата на правителството е започнала „точно в 13,13 часа”, което ни подсеща, че „Аполо 13” излетя точно в 13 часа, 13 минути и 13 секунди и му се случи случка…
Продължаваме по списъка на „СТАНДАРТ” – начин № 3 за изпростяване е „Хейтвай”. В смисъл – мразете в кътниците, червата и където още се сетите. „ТЕЛЕГРАФ” е извървял дълъг път в препоръчваната от „СТАНДАРТ” посока – дописката „Лакей на Прокопиев съди Бареков в частния съд на олигархията” ни навежда на странни идеи. За какво съдят г-н Бареков не става ясно, но става ясно, че „Юри Катанов - лакеят на медийния олигарх Иво Прокопиев, заведе иск за клевета срещу евродепутата Николай Бареков във ведомствения съд на олигархичната им групировка Софийски градски съд”… Олигарси, техните лакеи, рекетьорски банди, корумпирани съдии се прескачат в дописката  като бълхи и ни отправят към петата препоръка за бързо и ефективно изпростяване – „Депресирай се от новините”.
Единственият начин да се избегне депресията е да потърси човек нещо по-лековатичко и забавно за четене, съобразявайки се с последната точка от стандартните препоръки – „Прави компромиси”. Компромисно зачитаме в „ТРУД” текста на директора на националния ни исторически музей г-н Б. Димитров и наистина ни става по-веселичко – както гърците си имат две държави – Гърция и Кипър, албан­ците – Албания и Косово, немците – Германия и Австрия (?), „Време е и българският народ да си има две държави”.
Коя е втората? Ами – естествено – Македония! А как ще се казва втората българска държава? Елементарно – „Нямам нищо против да се казва Югозападна България или просто България”. Това, уточнява авторът, било в кръга на шегата. „Макар и не всеки да разполага с необходимото чувство за хумор и историческа самоирония, за да вникне в нея”.
Натъжени, че не разполагаме нито с едното, нито с другото, сгъваме грижливо седмичната преса, за да я изхвърлим като истински европейци в синия контейнер и формулираме пропуснатата от авторите на „СТАНДАРТ” единайсета препоръка за бързо изпростяване, чието спазване прави ненужни останалите десет:

Четете редовно българската преса, братя и сес­три, ефектът е бърз, видим с просто око, безболезнен и необратим!

сряда, 10 май 2017 г.

ЛЕСНИ ПАРИ, БЕЗПЛАТНА БИРА

в. "Стършел", бр. 3693/12.05.2017 г.

Няма безплатен обяд, няма и лесни пари – освен в рекламите. Отворете бира и може да спечелите още една, теглете кредит и може да спечелите чайник, пуснете тото и може да спечелите милион…
Номерът е в думичката „може”, която заменя остарялото понятие „светло бъдеще”. Все на нещо трябва да се надяваме в тоя свят, все в нещо трябва да се вярва – ако не във всеобщото светло бъдеще, поне в късмета.
Има и алтруистични организации, които обещават онова, светлото, направо безплатно – няма нужда да се купува нещо, няма нужда да се трие нещо, само трябва да свалиш нещо свое – „Предлагат почивка без пари срещу снимка на дупето” – прославя человеко-дупелюбците „ТЕЛЕГРАФ”. „Можеш да спечелиш безплатна почивка в любимия ти руски лагер в Шри Ланка, като качиш снимка на задните си части. Успех!” – така туристическа фирма набирала лайкчета във фейсбук и потенциални клиенти.
Туристическата фирма накъдето е тръгнала, ние оттам се връщаме – прелистваме няколко страници от най-евтиния всекидневник и попадаме на почти облечена красавица, която би спечелила почивката в любимия ни руски лагер от раз. Но очевидно и тя е филантроп, алтруист и човеколюбец – снимала е въпросните си части, само за да зарадва телеграфните читатели.
„МОНИТОР” пък открива ново приложение на едно благословено (особено сутрин) питие – „Бирата спира плужеци маниаци”. Според дописката прочутите английски морави са заплашени от „плужеци, полови маниаци, идващи от Испания”. Слава Богу, плужеците не посягали на хора, но в замяна на това пасели ливадите и се размножавали със скорост, неприсъща на охлювите, като при това не се влияели от никакви отровни препарати. Но коварният Албион измислил свой, изключително хуманен начин за справяне с тая гад – „Единственият начин да бъдат спрени е да бъдат подмамени с бира. Те обичат вкуса на пивото и лесно се давят в малка локва с кехлибарената течност”. Язък за бирата, бихме рекли, с какво са заслужили плужеците да им я плащат данъкоплатците, но ще ни обвинят, че не сме хуманисти и плужеколюбци, затова ще преглътнем новината, ще загърбим страстните голи охлюви, за да се потопим в нашенските страсти, където плужеците са далеч по-малко и се давят по-трудно.
„Защо в България няма осъдителни присъди?” – задава г-н Петър Иванов в „ТРУД” въпроса, който ни тормози вече четвърт век и се опитва на една вестникарска страница да ни отговори – най-кратко казано, защото полицаите хващат, прокурорите обвиняват, а съдиите пускат. Не всички, разбира се, само лошите съдии. А към тяхната защита обезпокоително и безнравствено се присъединява корумпираната медийна общност – „За пореден път се видя как трите големи телевизии – Би Ти Ви, Нова и БНТ, директно манипулират зрителите си чрез перфидно изкривяване на фактология, прокарването на оценъчни коментари в новините, а и чрез подбора на анализатори и коментатори по темата. Още по-скандална е ситуацията с т. нар. обществено Българско национално радио, което се е превърнало в радиоточка на олигархичния кръг „Капитал”, както и в субсидираното от Българския хелзинкски комитет Дарик радио”…
Майчице – изобщо не си бяхме представяли мащабите на медийната корумпираност и зависимост! Но, слава Богу – има светъл лъч – здравите съдебни сили засилват натиска над злите такива, увеличава се „пресата върху пазителите на „агнешките главички”, които скоро ще отидат курбан.”
На това обикновено му се казва заплаха с нещо неприятно, особено за нарочения за курбан, но щом прокуратурата го приема за речено в преносен смисъл, приемаме го и ние – все пак засега пред Висшия съдебен съвет неидентифицирани приносители на будна гражданска съвест изтърколиха само няколко агнешки главички, купени срещу три кинта на парче от Женския пазар, човешка няма нито една!
Няма лесни пари – нито за дупетата, нито за плужеците, нито за приносителите на главички.

Има само безплатна бира – но само за плужеци.

сряда, 3 май 2017 г.

ГЕВРЕКЪТ НА СВОБОДНОТО СЛОВО


Всеки път, когато видя автобус с табелка „Случаен транспорт”, се оглеждам дали някъде наблизо случайно няма спонтанно струпване на възмутено гражданско общество. Така ни свикнаха вече народните водачи, че ако няма сандвичи по партийна линия и осигурен безплатен транспорт, никой не се мърда да се възмути извън кухнята си. А тези, които излизат безплатно, обикновено се натрисат на свободното слово на изключително свободните (109-о място в света) медии: „Някакъв идиотски псевдообществен бунт в най-мракобесните болшевишки традиции зрее срещу проекта за небостъргача „Парадайс тауър” в София. Хиляди вчерашни столичани, дошли от Тутраканско да изплащат панелки в столицата, изведнъж се сетиха, че ще им закрият изгледа към Витоша – изящната планина, на която кракът им не е стъпвал с години, защото са твърде заети с работата си в заведенията за бързо хранене или в колцентровете за ремонт на прахосмукачки” – възмутено коментира „ТАБЛОИД” недоволството срещу някакъв нов високостърчащ билдинг. След такава пламенна пледоария в защита на нечии бизнес интереси протестиращите светкавично би трябвало да се върнат вкъщи, за да се срамуват от произхода и потеклото си и повече никога да не помислят да се възмущават, защото според таблоидното издание са второ качество граждани, достойни само да си платят левче за шарената газета, от която да разберат, че са второ качество.
Пак срещу левче от „ТЕЛЕГРАФ” научаваме, че „Учени търсят ДНК от Исус в България”. Многострадалните мощи на Йоан Кръстител в Созопол са подложени на ДНК експертиза със странна цел – „На прословутата Торинска плащеница, с която съгласно преданието, са покрили Исус Христос след разпятието, са открити ДНК от няколко човека. И може би някой от тях ще се окаже същият, чиито мощи са намерени на о-в Свети Иван”.
На ревностния християнин, спретнал дописката, може би трябва да му се припомни, че Йоан Кръстител е посечен няколко години преди разпятието, но това няма значение – библейските времена са пълни с чудеса и никак не е добре да ги подлагаме на съмнение.
На съмнение подлага едно друго чудо „24 ЧАСА” – по време на полицейска акция в Плевен един от нарочените за арест, като видял през прозореца полицейската кола, „звъннал на местен полицай: „Долу има някакви куки, разкарай ги” Местният полицай очевидно не ще да е бил от тия, които ръкомахат по кръстовищата, защото те нямат властта да разкарват колегите си и да им отменят акциите, но тъй като в тоя свят нищо не е окончателно доказано, далите информацията опитват да се позастраховат: „Разследващи разказаха, че има съмнения, че в плевенското МВР понякога опъвали чадър над набезите на бандата”.
Досущ като във вица за Гарабед – и като почнаха едни съмнения…
А пък, доколкото след тупурдията в ЦУМ започнаха съмнения кой от участниците на коя масонска ложа е член, „СТАНДАРТ” решава да черпи вода от извора и от г-н Румен Ралчев, приор на тамплиерите в България. Но вместо да научим пресния състав на масонските ложи, научаваме нещо неочаквано – „Химнът на Европа е масонски”! Тъй като от дядо Вазово време сме изпълнени с предразсъдъци към фармасоните, четем по-внимателно: „Фридрих Шилер е масон. Написал е текста по поръчка на ложата Трите меча в Дрезден. Самият Шилер е членувал в Ложа „Рудолфшат” в Берлин. За съжаление братята масони германци не могат да намерят документални доказателства за това”… И без документални доказателства – налага се да вярваме! Ами Бетовен? И той ли е масон? „Говори се, но няма доказателства. Но той е бил запознат къде се използва този текст. Той сам избира този текст”… Зарязваме историята и минаваме към съвременността: „Това, което наблюдавахме като церемония при старта на 44-ото НС, беше много близко до ритуала на овдовялата ложа… Наистина – много близо до масонския ритуал по избиране на майстор на стол”. Ех, нашите българи – цели англичани, нашите депутати – масони същи…
„24 ЧАСА” започва да съчувства на новоизбрания майстор на стол, г-н Главчев, още в първия ден след встъп­ването му в длъжност,: „Шефът на парламента вече не може да си купува гевреци от жената пред Ректората”. Преди да ги нахапе, трябвало да ги опита гард от НСО.
Печална съдба, всички ридаем в очакване на следващите постижения на случайно свободното слово по нашенско.