сряда, 3 май 2017 г.

ГЕВРЕКЪТ НА СВОБОДНОТО СЛОВО


Всеки път, когато видя автобус с табелка „Случаен транспорт”, се оглеждам дали някъде наблизо случайно няма спонтанно струпване на възмутено гражданско общество. Така ни свикнаха вече народните водачи, че ако няма сандвичи по партийна линия и осигурен безплатен транспорт, никой не се мърда да се възмути извън кухнята си. А тези, които излизат безплатно, обикновено се натрисат на свободното слово на изключително свободните (109-о място в света) медии: „Някакъв идиотски псевдообществен бунт в най-мракобесните болшевишки традиции зрее срещу проекта за небостъргача „Парадайс тауър” в София. Хиляди вчерашни столичани, дошли от Тутраканско да изплащат панелки в столицата, изведнъж се сетиха, че ще им закрият изгледа към Витоша – изящната планина, на която кракът им не е стъпвал с години, защото са твърде заети с работата си в заведенията за бързо хранене или в колцентровете за ремонт на прахосмукачки” – възмутено коментира „ТАБЛОИД” недоволството срещу някакъв нов високостърчащ билдинг. След такава пламенна пледоария в защита на нечии бизнес интереси протестиращите светкавично би трябвало да се върнат вкъщи, за да се срамуват от произхода и потеклото си и повече никога да не помислят да се възмущават, защото според таблоидното издание са второ качество граждани, достойни само да си платят левче за шарената газета, от която да разберат, че са второ качество.
Пак срещу левче от „ТЕЛЕГРАФ” научаваме, че „Учени търсят ДНК от Исус в България”. Многострадалните мощи на Йоан Кръстител в Созопол са подложени на ДНК експертиза със странна цел – „На прословутата Торинска плащеница, с която съгласно преданието, са покрили Исус Христос след разпятието, са открити ДНК от няколко човека. И може би някой от тях ще се окаже същият, чиито мощи са намерени на о-в Свети Иван”.
На ревностния християнин, спретнал дописката, може би трябва да му се припомни, че Йоан Кръстител е посечен няколко години преди разпятието, но това няма значение – библейските времена са пълни с чудеса и никак не е добре да ги подлагаме на съмнение.
На съмнение подлага едно друго чудо „24 ЧАСА” – по време на полицейска акция в Плевен един от нарочените за арест, като видял през прозореца полицейската кола, „звъннал на местен полицай: „Долу има някакви куки, разкарай ги” Местният полицай очевидно не ще да е бил от тия, които ръкомахат по кръстовищата, защото те нямат властта да разкарват колегите си и да им отменят акциите, но тъй като в тоя свят нищо не е окончателно доказано, далите информацията опитват да се позастраховат: „Разследващи разказаха, че има съмнения, че в плевенското МВР понякога опъвали чадър над набезите на бандата”.
Досущ като във вица за Гарабед – и като почнаха едни съмнения…
А пък, доколкото след тупурдията в ЦУМ започнаха съмнения кой от участниците на коя масонска ложа е член, „СТАНДАРТ” решава да черпи вода от извора и от г-н Румен Ралчев, приор на тамплиерите в България. Но вместо да научим пресния състав на масонските ложи, научаваме нещо неочаквано – „Химнът на Европа е масонски”! Тъй като от дядо Вазово време сме изпълнени с предразсъдъци към фармасоните, четем по-внимателно: „Фридрих Шилер е масон. Написал е текста по поръчка на ложата Трите меча в Дрезден. Самият Шилер е членувал в Ложа „Рудолфшат” в Берлин. За съжаление братята масони германци не могат да намерят документални доказателства за това”… И без документални доказателства – налага се да вярваме! Ами Бетовен? И той ли е масон? „Говори се, но няма доказателства. Но той е бил запознат къде се използва този текст. Той сам избира този текст”… Зарязваме историята и минаваме към съвременността: „Това, което наблюдавахме като церемония при старта на 44-ото НС, беше много близко до ритуала на овдовялата ложа… Наистина – много близо до масонския ритуал по избиране на майстор на стол”. Ех, нашите българи – цели англичани, нашите депутати – масони същи…
„24 ЧАСА” започва да съчувства на новоизбрания майстор на стол, г-н Главчев, още в първия ден след встъп­ването му в длъжност,: „Шефът на парламента вече не може да си купува гевреци от жената пред Ректората”. Преди да ги нахапе, трябвало да ги опита гард от НСО.
Печална съдба, всички ридаем в очакване на следващите постижения на случайно свободното слово по нашенско.