ПЛОЧКИ, БОМБИ, ПАЛАЧИНКИ

в. „Стършел“, бр. 4149/24 април 2026 г.

Денят за размисъл е изпитание за обикновените вестници. Няма скандали, няма купени и препродадени избиратели, няма срещи и прегръдки с народа.

За необикновените вестници няма такъв проблем – те се вълнуват от други неща.

„Екранният Гунди си показа плочките“ – тържествува „ТЕЛЕГРАФ“ – „Актьорът Павел Иванов, който изигра ролята на Гунди на голям екран, си показа плочките за радост на всички свои фенки“! Има и снимка – плочките наистина са за завиждане.

„БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ се е погрижила за мъжката половина на човечеството – „Санта Китана с бомби, по-големи от главата на любимия“. Коя беше тази знаменитост ли? Как можете да не знаете – „Провокативната ергенка Санта Китана подпали мрежата с горещо прозрение. Докато се излежава по оскъдна нощничка с новия си мъж, ергенката установи: „Цицонката ми е по-голяма от главата му“!

И за останалите има нещичко в „ТЕЛЕГРАФ“ – „Азис иска паспорт за гърдите си“. Кралят на попфолка толкова си ги харесал, че решил, че „те заслужават да живеят самостоятелно“. Дори заявил: „Мисля, че заслужават отделен паспорт“.

Добра идея – така ще може да пътува с нискотарифните линии с два ръчни багажа – един за себе си, вторият – за „силиконовите си придобивки“...

Преди този ден, нарочен за размисъл, си имахме тридесет дни кампания, пълна с размисли и страсти. Когато отворим дума за страсти, не можем да не обърнем внимание на страстното перо на главния редактор на „ТРУД“, г-н Блъсков. „Бедна Ви е фантазията, генерал Радев!“, твърди създателят на съвременното вестникарство на цяла вестникарска страница. Поводът? Правителството на Гюров „поиска подкрепа от Европейската комисия и Службата за външна дейност „с оглед на повишения риск от координирани дезинформационни кампании и чуждестранна намеса, които могат да подкопаят целостта на изборния процес“. Простичко казано – „Комбината „Гюров-Нейнски-Стрик“ е задействана с цялата либерастка мощ на брюкселските демократи“, за да ограничи зловредното влияние на социалните мрежи – т.е. да наложи върху тях цензура. И „са приготвили присъдата за нашите избори и ако резултатите за тях са „неправилни“ за Стрик, фрау Урсула и компания, България ще бъде разпъната на кръст за руско и китайско влияние“...

Бедна е фантазията на генерала да предположи, че „В тази игра слоганът „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ звучи тъпо и примитивно. Либерастите не си играят на дребно! Те купуват и продават души! Обслужват я Надежда Нейнски, премиерът Гюров, активисти от „Отворено общество“, видни зелени мушмороци и други преживни животни“...

Два дни след тази гневна филипика генералът закри кампанията си с огромна снимка редом до Путин, а след още два дни спечели изборите, предполага се, с проклетата либерастка помощ. И сега би трябвало да очакваме да бъде заклеймен като проводник ако не на китайско, поне на руско влияние.

В деня за размисъл от телевизиите научихме много, главно – готварски рецепти. Как се готви телешка глава в шкембе и как се пържат палачинки.

Научихме също, че големият майсторлък е да се обърне палачинката, преди да изгори.

Ден след това „ТРУД“ изпълни фигура от висшия пилотаж – „Победителят в изборите е българският гражданин“!

Вестникът си е същият, авторът – врагът на либерастите и преживните животни: „Вторият победител е Румен Радев, върху който се изливаха какви ли не клишета. Той е военен чпалаовек и много внимателно е следил политическото бойно поле през всички тези години. Правил е сериозни анализи и си е изградил стратегията. На практика, каза онова, за което си мислеха огромен брой български граждани“...

Е, сега остава само да решим дали да намажем палачинката със сладко от боровинки, или да си надробим в нея сиренце, за да бъде щастието пълно! 

СТАРИ ВИЦОВЕ

 в. „Стършел“ бр. 4148/17 април 2026 г.

Има хора, които помнят вицове и обичат да ги разказват, има и други – които не помнят вицове и точно заради това попадат в анекдотични ситуации.

Класически пример за това колко е зле да не помниш вица за компютрите и компотите е Централната избирателна комисия.

„При обсъждането зам-председателят на ЦИК Росица Матева коментира, че не е ясно защо в склада с машините (за гласуване – б.р.) за първи път ще е необходимо да бъдат внасяни лопати и какво ще се прави с тях“ – научаваме от „24 ЧАСА“.

И останалите членове на комисията, призвана да ни осигури честно, почтено и компетентно провеждане на изборите, не остават назад: „По предложение на председателя на ЦИК Камелия Нейкова ЦИК реши да изпрати писмо до „Сиела Норма“ в спешен порядък да уточнят броя и предназначението на тези материали (баркод четци, лаптопи) за внасяне в склада, както и за какво ще бъдат използвани 40 лопати“.

Въпросът очевидно е бил много сериозен, защото преди още да бъде закрито заседанието, комисията получила отговор, че става въпрос не за лопати, а за лаптопи...

Помнете старите вицове, бе!

Стари номера се опитва да ни припомни „РЕТРО“ – с рубрика, посветена на старите вестници. На картинка е изтипосана първа страница на „Работническо дело“ от 1944-а година с бойкото заглавие „Погромаджиите пред съда на народа“.

Дотук – добре, историята трябва да се помни.

Забавно е, че смътни спомени за онова време изплуват в коментара на г-жа Татяна Буруджиева за уволненията и назначенията, направени от служебния кабинет: „Кабинетът „Гюров“ – сборище от погромаджии“. Има и поанта – „Ето защо това служебно правителство прилича повече на сборище от погромаджии, отколкото на съзидатели и стратези за бъдещето на България“.

 „ТЕЛЕГРАФ“ ни осведомява за нов празничен ритуал – „Скубят децата за Априлското въстание“.

Бедните – не им стига училището, ами и ще ги скубят! Това не намирисва ли на насилие над малолетни?

Не намирисва. Намирисва на друго – че „Еднодневни екскурзии, организирани за обявения от МОН за неучебен, но присъствен 20 април, излизат златни“. Освен 40-те евро за място в автобуса до Копривщица и входните билети за музеите „Допълнително се уточнява, че децата трябва да носят по 14 евро за обяд – бургер, пържени картофи и сок.“ Да не забравяме и джобните – децата ще искат да си купят сладолед и картички за спомен – и патриотичната разходка изведнъж се надува до към 70 евро!

Скубането е за родителите, но за нас най-важно е патриотичното възпитание!

Погромаджийското правителство и неговите зловещи вътрешни органи всячески се опитват да провалят предизборната подготовка на партиите – „Акция „Купен вот“ разкри нарушения в Монтанско – иззети над 200 документа“ – разобличава коварните полицейски действия „ТРУД“. Полицаите бръкнали в някакво чекмедже и открили „197 лични карти и 6 паспорта“.

На починали български избиратели.

Така е, като полицията не познава българската литература – те не са ли чували стихотворението, в което се казва, че „ведно гласуват и живи, и умрели“?

Тук май малко и ние посбъркахме цитата, може и да няма рима, но за съжаление е вярно...

Като във вица за Иванчо и Марийка. Ако го помните.

Партиите очевидно го помнят!

ПАРИТЕ НА ДРУГИТЕ

в. „Стършел“ бр. 4147/10 април 2027 г.

Ако обичаме нещо повече от това, да се ровим в нечие мръсно бельо, то е да броим парите на другите. Нашите – те не са интересни, бързо свършват и броенето им води до депресии. Но чуждите – о, чуждите...

„Рухва митът за бедната, опоскана България“ – тръби „24 ЧАСА“. И добавя: „Толкова свободен кеш няма никъде по света“!

В смисъл – „Дойде смяната на лева и настана потоп. Опашки, битки и пари. Масово купуване на недвижима собственост, на нови коли, на валута. Милиарди се изсипаха в банките без никаква реална проверка за произход. Оказа се, че баби и дядовци толкова са натрупали, че няма да ни стигне цял живот, за да ги изхарчим...“

Тия работи не бива да ги пишат по вестниците.

Току-виж някой взел, че ги прочел! И още по-лошо, като ги прочел, им повярвал! И като им повярвал – тръгнал да взема мерки да събере излишните дядовски банкноти, пазени за погребение, та да не се охарчват децата.

„Парното иска драстично поскъпване“ – четем в „ТЕЛЕГРАФ“. Многострадалната столична топлофикация прочела, че колкото и да мрънкаме, все още има какво да се отупа от нас и подала в комисията, чието съкращение напомня на звук от настъпена жаба – КЕВР, заявление, че иска 29-процентно повишение на цената. Както казваше един бивш директор на парнаджиите – „Скъпо, ама искате през зимата да ви е топличко“. Ами – искаме. И си плащаме. Дори да сме си откачили радиаторите. Пък директора го оправдаха на трета инстанция след двайсетгодишни адвокатски въртели и няколко години в затвора.

Странна работа е статистиката – ако є се вярва – от една страна според нея толкова пари в дюшеците няма никъде другаде, от друга – според данни, цитирани от „ТРУД“, „Работим за 12 евро на час при 45 евро в Германия“. Как при това положение спастряме дюшечни милиарди – само ние си знаем. Ама не казваме на никого – да не ни открадне ноу-хауто.

В преброяването на чуждото не се свеним да посегнем и на покойниците. „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ се присъединява към скърбящите за Борислав Михайлов с клюкарска страничка, сред която в черно траурно каре е подчертано, че „Приживе Борислав Михайлов не се притеснява за пенсията си, тъй като експрезидентът на БФС прибира по (сумата я пропускаме, защото не сме клюкари) франка на месец от УЕФА“...

Как ви се струва това – „прибира“? Като си получавате заплатата – това „прибиране“ ли е? А пенсийката на свещеното 7-о число – може би е „нагушване“?

Пак от същото издание научаваме и за нов начин за изкарване на пари – „Зуека пърди за 150 000 лева“. Неособено сполучлив опит за подигравка на актьора с жълтите вестници, разпространяващи клюки за него, е превърнат от родните газетари в поредната миризлива клюкичка.

Обръщаме на следваща страница въпросния вестник и с изумление научаваме, че не всички са богати – някои дори крадат. А и обраните очевидно не се къпят в пари – „Откраднали и гащите на Рико бенд“ – твърди заглавието. Рико не е името на потърпевшия от кражбата, а на групата му, определена от репортера като „култов ромски оркестър“. Обраният е ръководителят му. Който се оплаква, че „те чак и гащите ми откраднаха и Бурето ми купи нови“. Освен гащите крадците не са намерили други ценности и са отнесли само печката на човека и малко дръвца за огрев. Утешението му е, че „гащите бяха употребявани многократно“. Като чува това, въпросното Буре (саксофонистът на оркестъра), се плесва по челото: „Мале, ти още ли ги носиш ония с плодовете“!

Такива ми ти работи с баснословно богатата българска нация.

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДИВИТЕ ВРАБЦИ

 в. „Стършел“, бр. 4146/3 април 2026 г.

Коварство и лъжи ни дебнат отвсякъде! Добре, че си имаме родна преса, та да ги разобличава!

Как, например, бихте реагирали, ако някой англичанин ви покани да дойдете с него, за да ви запознае с Дарт Вейдър? Един съвет – бягайте навреме! „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ предупреждава сънародниците си с „Всеки пенис на Острова си има име“!

По-конкретно: „Почти всички британци от мъжки род дават имена на пенисите си, като избират гордо звучащи прозвища като Големия меч, Генерала, Командира, Дарт Вейдър...“

Коварен Албион!

Но и ние не му отстъпваме! Предпървоаприлски всички партии се втурнаха да ни запознават – е, не с Дарт Вейдърите си, а със своите проекти за възраждане на Отечеството.

Спомняте си миналите избори – щяха да строят не един, а два тунела под Шипка, за да бъдели еднопосочни, а през тихия бял Дунав да се проснат не два, не три, а цели пет моста!

Този път проектите са още по-амбициозни – „Бойко Борисов: България може да захрани Европа с газ“. Така излиза според заглавието на съвестно отбелязана като платена предизборно публикация в „24 ЧАСА“ – „Особено Чернобрежният район е най-богат в Европа – 1 трилион можем да добием за 10-15 години, плюс „Хан Аспарух“ и Силистар, плюс други места, има по 10 млрд. кубика конвенционален газ“!

Сондажите досега не са открили нищо, но светлото бъдеще е пред нас!

Чернобрежният район пък е с неизвестно дори на Гугъл местонахождение, но това няма никакво значение – важното е дума да става.

В друга платена публикация, отново в „24 ЧАСА“, г-н Борисов обещава не само светло, но и мокро бъдеще за Перник – „Моделът ГЕРБ е: правим град-язовир, пречиствателни станции, салони, театър“...

Може да се направи обосновано предположение, че се предвижда завиряване на миньорския град, така че той в един хубав ден да се превърне в малка пернишка Венеция. Защото понятието „град-язовир“ също го няма в Гугъл.

Но и това няма никакво значение – важното е, че ентусиазмът сред избирателите расте!

На тези, които си изключват телевизорите по време на предизборните дебати, вестникът е намерил подходящо занимание – „Кога видяхте врабче? Пребройте ги от прозореца на 18 април“. Ежегодното преброяване на врабците тази пролет е точно ден преди изборите. Било лесно – заставате до прозореца и като видите врабче – записвате си го, като видите второ – и него. Ако не видите нито едно – пак си записвате и пращате данните до Дружеството за защита на птиците. Но ако сте амбициозен и искате да допринесете за статистическото увеличаване на броя на пилетата, застанете до близката баничарница – животинките със сигурност се навъртат там. И ще са по-лесни за броене, защото ще са дебели и бавно подвижни. Защо ли? Ами – защото според „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ „Врабчетата затлъстяват от бърза храна“. Докато обират мазните трохички, неусетно се превръщат в малки кафеникави топчици с крачета и крилца.

Само ден след това преброяване можете да си направите свое собствено – застанете до прозореца и бройте избирателите, тръгнали радостно към урните. Има защо - „Избирателите във Видин и Враца се оказаха с десетки хиляди повече от цялото им население, плюс бебетата“ – в „24 ЧАСА“ това вече не е платена публикация, а съвсем сериозно сравнение между преброеното през 2025 г. население и избирателните списъци.

Така ще можете да направите сравнение между официално обявените резултати и това, което сте видели с очите си.

Не че и това ще има някакво значение, но поне ще знаете кои ви лъготят.