петък, 10 април 2026 г.

ПАРИТЕ НА ДРУГИТЕ

в. „Стършел“ бр. 4147/10 април 2027 г.

Ако обичаме нещо повече от това, да се ровим в нечие мръсно бельо, то е да броим парите на другите. Нашите – те не са интересни, бързо свършват и броенето им води до депресии. Но чуждите – о, чуждите...

„Рухва митът за бедната, опоскана България“ – тръби „24 ЧАСА“. И добавя: „Толкова свободен кеш няма никъде по света“!

В смисъл – „Дойде смяната на лева и настана потоп. Опашки, битки и пари. Масово купуване на недвижима собственост, на нови коли, на валута. Милиарди се изсипаха в банките без никаква реална проверка за произход. Оказа се, че баби и дядовци толкова са натрупали, че няма да ни стигне цял живот, за да ги изхарчим...“

Тия работи не бива да ги пишат по вестниците.

Току-виж някой взел, че ги прочел! И още по-лошо, като ги прочел, им повярвал! И като им повярвал – тръгнал да взема мерки да събере излишните дядовски банкноти, пазени за погребение, та да не се охарчват децата.

„Парното иска драстично поскъпване“ – четем в „ТЕЛЕГРАФ“. Многострадалната столична топлофикация прочела, че колкото и да мрънкаме, все още има какво да се отупа от нас и подала в комисията, чието съкращение напомня на звук от настъпена жаба – КЕВР, заявление, че иска 29-процентно повишение на цената. Както казваше един бивш директор на парнаджиите – „Скъпо, ама искате през зимата да ви е топличко“. Ами – искаме. И си плащаме. Дори да сме си откачили радиаторите. Пък директора го оправдаха на трета инстанция след двайсетгодишни адвокатски въртели и няколко години в затвора.

Странна работа е статистиката – ако є се вярва – от една страна според нея толкова пари в дюшеците няма никъде другаде, от друга – според данни, цитирани от „ТРУД“, „Работим за 12 евро на час при 45 евро в Германия“. Как при това положение спастряме дюшечни милиарди – само ние си знаем. Ама не казваме на никого – да не ни открадне ноу-хауто.

В преброяването на чуждото не се свеним да посегнем и на покойниците. „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ се присъединява към скърбящите за Борислав Михайлов с клюкарска страничка, сред която в черно траурно каре е подчертано, че „Приживе Борислав Михайлов не се притеснява за пенсията си, тъй като експрезидентът на БФС прибира по (сумата я пропускаме, защото не сме клюкари) франка на месец от УЕФА“...

Как ви се струва това – „прибира“? Като си получавате заплатата – това „прибиране“ ли е? А пенсийката на свещеното 7-о число – може би е „нагушване“?

Пак от същото издание научаваме и за нов начин за изкарване на пари – „Зуека пърди за 150 000 лева“. Неособено сполучлив опит за подигравка на актьора с жълтите вестници, разпространяващи клюки за него, е превърнат от родните газетари в поредната миризлива клюкичка.

Обръщаме на следваща страница въпросния вестник и с изумление научаваме, че не всички са богати – някои дори крадат. А и обраните очевидно не се къпят в пари – „Откраднали и гащите на Рико бенд“ – твърди заглавието. Рико не е името на потърпевшия от кражбата, а на групата му, определена от репортера като „култов ромски оркестър“. Обраният е ръководителят му. Който се оплаква, че те чак и гащите ми откраднаха и Бурето ми купи нови“. Освен гащите крадците не са намерили други ценности и са отнесли само печката на човека и малко дръвца за огрев. Утешението му е, че „гащите бяха употребявани многократно“. Като чува това, въпросното Буре (саксофонистът на оркестъра), се плесва по челото: „Мале, ти още ли ги носиш ония с плодовете“!

Такива ми ти работи с баснословно богатата българска нация.


Няма коментари:

Публикуване на коментар