сряда, 28 юни 2017 г.

ОТ ДВЕ ДО ДВЕСТА

в. "Стършел", бр. 3700/30.06.2017 г.

Ние, българите, сме бамбашка народ – знаем и две, и двеста.
Можем да ядем, можем да не ядем, можем да се лекуваме, оцеляваме и без лечение, можем да вярваме, можем и изобщо да не вярваме – и пак сме живи!
Челен опит в оцеляването ни сервира „МОНИТОР” – по съвет на лични лекари „Хора се церят с мазила за коне”! Лекарствата от ветеринарните аптеки лекували абсолютно всичко – „от възпален нерв на кръста, през артрит и разтегнато сухожилие до хрема и гъбички по краката”. Лекарствата за добитък били по-концентрирани и по-евтини – до два-три пъти по-малко от човешките. Най-популярен бил крем за пет кинта, „официално за лечение за възпаление на възпалени кравешки вимета”. С него хората си мажели разширените вени и хемороидите.
Чудно си живеем ние – мажем се с говежди лекарства и отбелязваме ръст на благосъстоянието!
Замалко да решим, че след като сме си решили сами проблемите с хемороидите, държавата е пре­хвърлила грижите си към безсловесните обитатели на нашите земи, като прочетохме в „СТАНДАРТ”, че „Петкова обеща помощ за рибата в яз. „Кърджали”. И рибата ли мина на социални помощи?
Слава Богу, става дума за това, че министърът на енергетиката бил обещал да не изпуска водата от язовира, докато рибата си хвърля хайвера.
Не само ние, читателите, знаем две и двеста – списователите и издателите на вестници ни водят с няколко обиколки! Ежегодната разправия около пиянските изцепки в „Слънчев бряг” „МОНИТОР” подхваща със загриженост за здравето и живота на пияндурките – „Правят шампанското в кочини” – предупреждава изданието и уточнява, че „Рус­ката пиячка е китайска”. По-старите си спомняме виетнамската водка и въздъхваме с облекчение.
Темата доразвива „24 ЧАСА” – „В Слънчака се излива помията на Европа. И какво от това?”. Дотук – добре, съгласни сме както със заглавието, така и със заключението, че „Не може да натрапваш спокойствие на този, който е дошъл да обикаля баровете и да се налива с евтин алкохол. Както и на свинята – чиста кочинка”. Както и с предвиждането, че „Собствениците на хотели, заведения, атракциони и магазини ще скочат като един, за да защитят статута на курорта”.
Само четири дни по-късно това се сбъдва – скачат, та оттатък! Направо в страниците на „24 ЧАСА” под прикритието на репортаж от нощни приключения – „Пиянският тур в Слънчев бряг: безплатен шот, доразбиване в 6 кръчми, маркуч за изтрезняване”. Честно казано, вниманието най привлича маркучът – предположихме, че става дума за промивка на стомаха, оказа се просто поливане със студена вода. Разочароващо.
Организаторите на обиколките разясняват: „Много митове се носят напоследък за тези баркролове. А те са едно младежко изживяване, което се предлага в много младежки курорти”!
А собственик на бар откровено си казва, че „Без тях всичко наоколо ще е един прост бетон”. Без атракциите с безплатни шотчета, състезания по нестандартни секс танци или пози, в хотелите ще се мотаят само мухи и бъркащи в носа си отегчени хора на рецепцията. Така си е – на бетона трябва да се вдъхне душа! Особено в слабите курортни месеци.
Има цитирани и мнения на туристи, дошли специално за тая хубавиня – че им е толкова хубаво, че не им се тръгва. Би било хубаво да ги питаме на сутринта, но тогава маркучът вече ще е влязъл в действие.
Вестникът е едно такова нещо, че може и две, и двеста – ако сте попаднали на един брой, ще си съставите едно мнение. Ако попаднете на друг – ще дойдете на акъла на защитаващия противоположното мнение.
Кой се е обадил, кой е платил за едното или за другото, остава редакционна тайна.

Ето, затова започнахме се клепаме с мазила за крави – защото толкова дълго ни показват, че ни мислят за чифтокопитни, че вече сами започнахме да го вярваме.

сряда, 21 юни 2017 г.

ВИЖДАМ ВСИЧКО ДВОЙНО!

в. "Стършел", бр. 3699/23.06.2017

Героят от „Параграф 22” твърдеше, че вижда всичко двойно, затова го смятаха, че не е у ред. Като му омръзна да вижда двойно, заяви, че вижда всичко единично – и докторите констатираха влошаване на състоянието…
Отваряме вестник – и почваме да виждаме всичко двойно! „Камери следят катаджиите с камерите” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Според предложение за поправка в закона „Катаджии ще могат да проверяват за скорост с мобилни камери само ако са в обхвата на видеонаблюдението на патрулките, което да следи действията им”. Звучи налудничаво, но, както биха казали древните римляни – налудничав или не – си е закон...
Още по-зле е, когато започнем и фондовете да виждаме двойни – „Обновяват къщи с пари от Фонда на фондовете” – обявява „24 ЧАСА”. И цитира министър Павлова, че „Опитът на България за създаването на Фонд на Фондовете, който да управлява финансови инструменти, е една от темите, по които сме получавали само похвали”.
Почнахте ли да виждате и вие двойно?
Хайде сега да почнем да виждаме тройно, ей така – за разнообразие.
„Силиконка се хвали с 3 коли в деколтето” – разтроява ни „ТЕЛЕГРАФ”. Третата в класацията на българските силиконови момичета скромно декларира във фейсбук: „Много ми е несериозно, когато ме занимават със своите комплекси жени, каращи коли за не повече от 10 000 лв., а на мен само бюстът ми е толкова. Значи по една елементарна сметка аз нося по себе си близо 3 техни коли, ако не повече…”
Елементарно, Уотсън, елементарно, та оттатък…
За момент да опитаме да бъдем сериозни и преминем международните новини – там полетът на въображението би трябвало да е малко по-скромен.
И там – всичко двойно-тройно! „Обама и Наполеон се борят за места във френския парламент” – отразява съдбоносни за Европейския съюз избори „24 ЧАСА”.
А какво става с прясно избрания френски президент? Пак от часовия вестник научаваме за неочаквана негова постъпка – „Косово избира между Рамбо, Мак­рон и Че”!
Не му стига едното президентство, ами и още едно! Да не би и той да вижда всичко двойно?
Прочитаме по-дребните буквички – тия, дето никой не ги чете, защото в заглавието всичко е казано, и разбираме, че става дума или за кандидати със странни имена, или за други – с прякори…
Междувременно се убеждаваме и в някои други странности на околната среда. Очевидно не само ние, от електората, виждаме нещата двойни. Какво би станало, ако някой вземе, че напише, примерно, на Тръмп или, ако предпочитате – на Путин, СМС с приблизително следното съдържание: „Така не се прави ифтар на мюсюлманите, затова Аллах ще ви погуби. АЛЛАХ АКБАР”! Предполагам – все още никой, затова с гордост ще кажем, че тоя път руснаци и американци ни дишат прахта – „Кандидат за президент заплашва Нинова и Радев” – отразява постижението „СТАНДАРТ”. Човекът написал, а службите го хванали. И като го хванали – му строшили фарчето – „Мъжът бил заловен в операция на ДАНС, подписал предупредителен протокол и бил освободен”.
По отношение на хуманното и либерално отношение към различно мислещите и действащите и руснаци, и американци пак има да много да ни догонват!
Защото ние не бягаме на два крака към светлото и сияйно щастливо бъдеще, а на двойно повече!

сряда, 14 юни 2017 г.

МАЛЪК БИРЕН ПУЧ

в. "Стършел", бр. 3698/16.06.2017 г.

Кое ни е наред, та и биреният ни пуч да бъде истински бирен, ако не пуч!
Скандалите около зевзеците на държавни длъжности, вдигнали лапички в един характерен по­здрав, очевидно засилиха медийния интерес към нацизма и (заради затоплянията, предполагам) – бирата в частност.
Да започнем с културата на пиенето – както се казва в рекламите, да консумираме с удово­лствие и мярка. Започваме с културната страница на „ТЕЛЕГРАФ” - „Зрители сърбат бира в театъра”. Бирата, между нас казано, не се сърба, защото не е чорба, но това е най-малката беля. По-голямата е, че наистина „Две минути след началото, в средата на първия ред, на метър и половина от мен се настаниха две двойки… Единият от мъжете най-спокойно бръкна в раницата си и извади от шумящите найлонови торбички.  От нея раздаде на останалите трима от групата по едно пликче фъстъци, а на другия мъж и кенче бира…” Разказът е от първо лице, защото единственият, гледал в очите преживните поклонници на Мелпомена, е актьорът в моноспектакъла Димитър Живков, който е бил на сцената. Седящите на задните редове са чували само рупането им.
Разбира се, ако преживните зрители си наемат правилния защитник, той ще ни обясни, че това е бунт срещу лицемерното общество, от индивидуалното неподчинение на натрапените правила постепенно ще се премине и към гражданско неподчинение, създаване на на­предничава идеология и активни действия – демек пуч…
Както е преминал към активни действия, демек – индивидуален микропуч, активен гражданин от Пловдив – „Моторист отказа дрегер заради вяра” – твърди „24 ЧАСА”. Полицията изловила подпийнала майничка, учтиво го помолила да духне в дрегера, а той също така учтиво отвърнал, че няма да го направи, защото „Вярата не ми позволява”. Очевидно – започва формиране вече не само на гражданско, но и на религиозно общество на алкохолна основа!
Но властта затова е власт – за да си пази властта! И да пипа здраво! „100 лв. глоба за шуменец, пил бира пред блока” – съобщава „ТРУД”.
Какво е заключението? Значи – на мотоциклет – не може, пред блока – не може, само в театъра е позволено, така ли? Ами – като е така, следващия път ще си носим и кебапчета в Народния!
Малките бирени пучове очевидно не са достатъчни за родната преса – „ТЕЛЕГРАФ” продължава да громи погрешно смятаните от простолюдието за екоорганизации: „Зеления октопод работи по нацистки модел”. Пропускаме правописната грешка в заглавието, за да се съсредоточим върху текста: „В исторически план всъщност първия екоактивист е Херман Гьоринг. Той може да се приеме и за бащата на съвременната зона „Натура” – като превърнал близката до Берлин Беловежка гора в резерват, а след това решил да го свърже със столицата на Германия. За да се освободи тази територия пък буквално били „прочистени нежеланите елементи”. Това станало чрез депортиране и разстрели на хората, населявали зоната. Според природозащитниците подобни методи използват в момента и псевдоеколозите у нас…”
Пропускаме и тук правописните грешки – очевидно пълният член не е силата на телеграфните репортери, и се съсредоточаваме върху географските им познания. Въпросната Беловежка гора е наистина природен резерват, само че на границата на Полша и Беларус – на 1000 километра от Берлин, така че ако Гьоринг е искал да я съединява със столицата на райха, би трябвало да премести или нея, или гората. А бащата на съвременната зона „Натура” ще вземе да се окаже полският крал Владислав ІІ Ягело, който в началото на ХV век бил забранил лова на зубри в нея и така превърнал гората в един от първите резервати в Европа…
Така че – зеленият октопод  очевидно си служи не само с нацистки, но и с роялистки методи, да му изсъхнат пипалата дано…
Очакваме нови разобличения!


сряда, 7 юни 2017 г.

БЕЗ КОМПРОМИСИ


Винаги съм си знаел, че ако има нещо действащо безотказно и безкомпромисно в нашия шантав свят, това е родната правосъдна система – най-строгата, но и най-справедлива и хуманна съдебна система в света!
Искате пример? Ами – вземете „МОНИТОР” и прочетете как „Ирански трафикант на дрога отказа 12 години затвор”!
Хванали човека на границата с двеста килограма хероин – колкото за двайсетина милиона лева „по цени на съдебната ни система”, прокуратурата му предложила споразумение – две години и нещо в затвора. Съдът обаче се оказал строг и справедлив – отхвърлил споразумението, защото за такова количество трябвало да се лежи според закона поне 12 години.
А трафикантът пък отхвърлил решението на съда – „Подсъдимият е категоричен, че такава присъда той няма да приеме”
 Това е някакъв роден принос в правото – осъждат те, а ти им казваш да си гледат работата, защото тая присъда не ти харесва. И съдът послушно връща делото на прокурора, за да се пазари с обвиняемия за взаимно изгодно споразумение, по което и двете страни да нямат възражения…
Абитуриентските балове крият и малки изненади – освен броенето до 12 и леките алкохолни отравяния може да се яви и нещо неочаквано – „Абитуриент келеш се яви с мотор с лика на Хитлер в Еврейското училище” – съобщава „ТАБЛОИД”. Освен портрета на фюрера отстрани е лепната и снимка на д-р Менгеле, има и ценна мисъл – „Вашата толерантност накърнява расистките ми чувства”… Келешът направил две-три кръгчета, колкото да си начеше келешките страсти и отгърмял в неизвестна посока.
Любопитно е, че според вестника „Същият мотор е бил заснет на многохилядното моторджийско шествие, тръгнало от храм-паметника „Св. Александър Невски”… Странно, в някои държави за такива работи малко бият през пръстите, но у нас компромисно уважават расистките чувства на подрастващите…
„СТАНДАРТ” безкомпромисно се забавлява с жертвите на терористични нападения, препоръчвайки ни „10 начина да скърбиш като оглупял европеец след атентат”. Очевидно чувствата на неподписалия се автор също са били накърнени от реакциите на оглупелите европеиди:
„Ти, бидейки страшно интелигентен, толерантен и възвисен човек, отдавна употребяваш за останалите консервативни, агресивно-патриотични и скептични към прекомерното отваряне на граници термина „орки”. Второ качество хора, които въобще не са достиг­нали с примитивния си ум до най-великата от всички идеи на света, а именно – мултикултурното общество (…) Ксенофоби, расисти, патриоти – за теб това е дъното на човешкия материал, мравките на човечеството, над които ти гордо и извисено стъпваш с либерални обувки 44-и номер”…
Защо тъпите либерасти трябва да имат обувки с размер на малки куфари остава загадка за читателя – предполагам, че се разчита на неговата интелигентност и чувство за хумор, което да оцени изтънчената и неразбираема за по-простоватите либерасти ирония.
И, за да бъде забавлението все пак освен приятно и полезно, а авторът не е успял да запълни двете вестникарски страници с препоръките си, дупката е запълнена с реклама – „Нов продукт бори бръчките без компромиси”!

Ами – да борим бръчките безкомпромисно, с вестникарските терористи очевидно тая работа няма да се получи…