сряда, 27 ноември 2013 г.

ЦЕНЗУРА БЕЗ БЪЛГАРИЯ

в. "Стършел", бр. 3517/29.11.2013 г.

За първи път думата "цензура" срещнах в ученическото издание на "Под игото" - когато топчето гръмва, ама не съвсем, и един от въстаниците се шегува, че помислил, че взел гърмежа за звук, излязъл от нецензурния канал на Боримечката...
Цензурата у нас си има своите славни традиции, но напоследък и в нея се забелязват иновации (нова дума - нищо не значи, но звучи нафукано) и търсене на нови подходи към реципиента (също нова дума - с нея наричат такива като нас, които вярваме на медиите).
"3 причини да не цензурираме псевдофашистите" - извежда в редакционен коментар "168 ЧАСА" в отговор на интернет вълнението против внезапно започналото всекидневно явяване на нови и стари професионални патриоти по екраните и страниците на вестниците. Сбито казано - "1. Нашите т. нар. фашисти - реално не са никакви фашисти". Дотук - добре, успокоихме се. "2. Новите националистически партии нямат никакъв шанс да видят парламента отвътре при настоящата политическа конфигурация. Така че лидерите им ще изиграят наистина плашещо екзотична, но пък съвсем епизодична роля в този политически сезон". Още по-успокоени сме - щом не са в парламента, нека обикалят с факли и качулки по улиците, може и да не набият никого. "3. Да забраниш обаче някой да бъде медийно отразяван е не по-малко фашизъм от идеите, които той проповядва"... 
И това е така, разбира се... И ролята на журналиста е да показва героите на деня - това също е вярно... Поглеждаме на друга страница - ето ни интервю с един безпартиен герой - "Скинар: Пребил съм стотици "гниди". Чистим центъра от сирийци".
Скинарите също няма да видят парламента отвътре, освен ако влязат през прозорците. Нека си бият - ние сме белички, нас няма да ни закачат. А как стои въпросът с мераклиите да влязат, облечени в народната любов и доверие? Да погледнем "СТАНДАРТ", който добросъвестно информира за създаването на новата националистическа партия - "Новата формация готова да смазва с железен юмрук от цигани до бежанци"...
Цензурата у нас може да бъде иновативна - както казахме по-горе. Протестите с тъпанчета и свирки продължават прекалено дълго - затова - моля, заповядайте, мили родни медийни магнати, нови герои, нови идеали - няколко почти чисто нови партии, обединяващи мераклиите, желаещи да понабият несъгласните с тях, малко факелни шествия - за посплашване на плашливите и за ефектни кадри за първа страница, двама-трима лидери, нахлузили чисто нови костюмчета, които да ходят от вестник на вестник и от телевизия на телевизия, за да ни обясняват какви сме национални предатели, колко дейци на изкуството и науката обикалят нощем по улиците, не за да бият някого, а само да гледат какво става и да се обаждат на 112, ако съмнително лице започне да коли продавачка в денонощен магазин, социолози, които да ни обясняват, че двайсет процента от нас симпатизират на идеите да се бият по муцуните черните и некъпаните, за да си подобрят хигиената и тена, изобщо - пълнете си страничките с тях, тая работа с оставката и протестите омръзна на всички...
При това положение точка втора от причините да не се премълчава псевдофашизмът, завладял само за две седмици всички телевизии и вестници, малко увисва. При двайсет процента одобрение тия хора си влизат в Народното събрание като едното нищо. Толкова дават социолозите и на иначе лявата управляваща партия...
Е, тогава ще видим ние цензура.

Само че - без България...

сряда, 20 ноември 2013 г.

ИЗКУСТВОТО НА ДОНОСА

в. "Стършел", бр. 3516/22.11.2013 г.

Почти месец вестниците ме занимаваха с доноси на видни и не чак толкова видни хора срещу групата български студенти, решили да ни покажат, че животът у нас не им харесва.
Отваряме "ПРЕСА" и попадаме на академичното четиво на академик Георги Марков "Студентите и историята"... Започваме с полускрития призив да се вкарат мутри, които да бият по два шамара на дечурлигата и - кой откъдето е: "Разбираемо е, че Академичният съвет на Алма матер не иска да се прилагат силови действия, да се занимава с частни охранители. Затова не смеят да направят нещо, за да получат после плесница с обвинението, че са комунисти"... Чудничко и почти академичничко. Естествено, като историк акад. Марков не може да подмине славното освиркване на Фердинанд от недопуснатите до откриването на Народния театър студенти преди век, довело до затварянето на Университета. С любопитно уточнение: "Монархът затваря Софийския университет за шест месеца и нарежда уволнението на всички професори, доценти и лектори. Причината за тези негови действия е една: те отговарят не само за обучението, но и за възпитанието на своите питомци"... А така! Дайте само списъка на тия невъзпитатели - и - кой откъдето е, а ако ще - да емигрира, както посъветва един истински възпитател от университета, в който за да успееш, според фолклора винаги трябва да си носиш съответната сума.
Като заговорихме за списъци, няма как да подминем тъпия списък на враговете на революцията, пуснат в сайта на протестиращите.  Предизвикал любопитна реакция на г-жа Велислава Дърева в "СТАНДАРТ" - "Враговете на Алма матер". Неочаквано в нейния текст се появява друг един списък - на членовете на "задкулисието, което произвежда непрекъснато генномодифицирани хомункулуси"... Зачитаме се - и - изненада! Става въпрос за списъка на Съвета на настоятелите на Софийския университет, всички до един - според авторката - маскари. "Да се обявява черен списък е чиста проба фашизъм и тоталитаризъм, достоен за Берия, Гьобелс и Пиночет" - заключава г-жа Дърева.
В случая изцяло сме съгласни с нея. Още повече, че същия тоя списък на настоятелите го четохме няколко дни по-рано в бойкия вестник "АТАКА". 
Но - нека да продължим, без да се поддаваме на езика на омразата, в който така често обвиняват тоя политически седмичник. Отваряме отново коректния "ПРЕСА" и потъваме в "Словото на омразата" от г-н Калоян Методиев: "Политически коректното говорене (...) се използва като инструмент за насаждане на страх и всеки, който не се съобразява с него, рискува да бъде стигматизиран и към него да се отправи обвинението: Той/тя (за да сме политически коректни) говори с езика на омразата!" Коя престъпна групировка тормози свободното ни слово? "Във флагман на тази цензура се  превърна Българският хелзински комитет, който подобно на средновековен цензор бди (осъществява мониторинг) над чистотата на обществения език"... А ето и как тия престъпници тормозят свободното слово: "Процедурата много напомня сталински другарски съд..."
Брррр! Сибирски студ повява от езика на неомразата!

Добре че е "СТАНДАРТ", за да разведри атмосферата с астрологичната си страничка, която разбулва тайните на прехода: "Системата на Прехода: 4-4-4-2". В смисъл - от досегашните премиери си имаме по четирима от огнени, водни и въздушни зодии и двама - от "земния тригон"... Е, това обяснява ако не всичко, то поне неуспеха на националния ни отбор на онова световно - запомнено повече с песента "Наш’та система 4-4-2", отколкото с печалните резултати. 

сряда, 13 ноември 2013 г.

НАЙ ОБИЧАМ, ГА МРАЗИМ!

в. "Стършел", бр. 3515/15.11.2013 г.

Днес пак е чудесен ден да намразим още някого!
Спомняте ли си детската песничка "Мразя да си мия сутринта очите"? И припева - "Мразя! Мразя! Мразя! Мразя!"...
Е, като се почне от детството - та чак до старческата деменция...
Мразим, естествено, чужденците - ако не идват да изкупят родната земя, то поне са черни. Мразим тези, които не мислят като нас. Мразим избраниците си. Те пък мразят нас и тайно от камерите ни показват среден пръст, а когато камерите са включени - се мразят помежду си. Изобщо - мразим се помежду си, по събранията, по митингите, по вестниците, по телевизиите, по фейсбуци и туитъри - писукаме един срещу друг и се мразим...
Започваме с "БЪЛГАРИЯ ДНЕС", за да видим как си говорят отговорните държавници в България днес: "Като си говорим за мутри, то да започнем от вашия председател. Бойко Борисов е основател на СИК, той е мутра..." Изказване на г-н Йордан Цонев, известен и с ментоловия си прякор. Дотук - добре, опозицията трябва да си знае мястото, но опозицията не иска да си знае мястото, затова рипа: "Лютви Местан назначи любовницата си за министър, а Мая Манолова назначи съпруга си за министър"... Това пък е ГЕРБерът Цветомир Михов... Високият държавнически стил  продължава и в дебата за правителствените полети: "Не можахме да установим дали на борда са летели леки жени с тежки пороци" - цитираме по "24 ЧАСА" депутата Антон Кутев. Бившият министър Ивайло Московски също вади брадвата: "Винаги е по-добре до премиера да има леки жени с тежки пороци, отколкото, както бе по ваше време - леки мъже с тежки пороци"...
Междувременно патриотарски организации излязоха на митинг срещу имигрантите под лозунга "Вие ги храните, те ни колят", а само ден след това в София нападенията над цветнокожите станаха ежедневие.
След като обаче от действията на прокуратурата стана ясно, че ксенофобията не е съвсем законна, освен когато е облечена с депутатски имунитет, се върнахме към традиционната омраза помежду си. "ПОЛИТИКА" излезе на първа страница със снимка-списък на "Кукловодите" - тъмните личности "от котилото на соросоидната мафия", дърпащи конците на студентите. Не на всички, разбира се - "Докато шепа мамини синчета се правят на "ранобудни" и си правят "весело" в Алма Матер, има и такива техни колеги, които работят на по две места, за да си финансират обучението"...
В отговор сайтът на протеста "NОрешарски"  пък оцапа метеното със списъка на "Комисарите на подмяната" - и веднага всички се сетиха за едновремешните черни списъци...
По-лесно е да се мрази по списък, разбира се! И по цвят - нашите шалчета мразят вашите! "Малките ИЗРОДЧЕТА на сикаджията Бойко в действие. Полицията на льохмана Йовчев им се радва" - коментира подпалването на билборд с лика на любимия си вожд г-н Десислав Чуколов от "Атака".
Все пак политиците са далеч от професионализма на н. пр. Петьо Блъсков от "РЕПОРТЕР". Възмутен от изсичането на гори в Пампорово, с огън, жупел и други подръчни средства се нахвърля той срещу мълчанието на еколозите. В "Мълчанието на зелените задници": "Къде са ви протестите срещу унищожаването на природата? Нали сте най-честните, нали крадете милиони от Европа да пазите жълтогъзия лалугер и кривоклюната чинка?
Защото, уважаеми читателю, в Пампорово безчинства фирмата на Цветелина Бориславова(...) Освен това са в един партизански отряд с Иво Прокопиев.  Неудобно е някак си да хапеш ръката, която те храни, и вестниците, които ти бършат носа.
И тези нещастници ми говорят за морал и  гражданско съзнание!"
Как са ми симпатични дечицата, които мразят само да си мият сутринта очите!
Правилно констатира "СТАНДАРТ" - "Оглупяваме бавно от ракия менте"!

Правилно, но не съвсем. Де да беше бавно... 

сряда, 6 ноември 2013 г.

О, СПОМНЯТЕ ЛИ СИ, ГОСПОЖО...

в. "Стършел", бр. 3514/08.11.2013 г.

Тогава късна есен беше...
Младежите, които днес рипат по улиците и ни пречат на свободното придвижване от точка А до точка Б, предполагам, си спомнят онази късна есен на 2007 година само като за едно приятно продължение на лятната ваканция между пети и шести клас. Ние пък си спомняме учителската стачка и разтурването на седЕнката. Но да не връзваме кусур на премиера - човек може и да се изпусне, особено ако си мисли, че никой не го записва.
По-забавно е друго. В  онази вече позабравена година, две седмици след началото на учителската стачка, пред "СТАНДАРТ" тогавашният зам.-министър на просветата г-н Кирчо Атанасов заявява, че "Задължителните матури и ваканциите могат да пропаднат тази година, ако стачката се проточи още две седмици"... Нещо да ви напомня това? Прави сте - на цитираната в "МОНИТОР" позиция на Съвета на ректорите два дни след началото на тазгодишните студентски вълнения - "Има опасност зимният семестър и зимната изпитна сесия да не завършат навреме. Съществува и реален риск да се провали академичната 2013/2014 учебна година." Два дни и - провалена година - ето това е напредък!
По-паметливите ще си спомнят, че тогава учителите стачкуваха още точно месец след изявлението на г-н Кирчо. И нито ваканциите, нито матурата пропаднаха.
Ако се върнем пак в онази късна есен - тогавашният образователен министър г-н Даниел Вълчев по телевизията заяви, че "Имаше странно съвпадение на учителската стачка и крайния резултат от местните избори"...
Да ви напомня нещо това? На думите на сегашната министърка г-жа Клисарова, че "Не бива да се прави политика в университетите"?
Но - да не връзваме кусур на пиарите на правителството за преписването - те толкова си могат. Все пак можем да отчетем и известно творчество.
Ден, след като Ректоратът на Софийския университет осъмна заключен отвътре, коректният вестник "ПРЕСА" алармира: "70 превърнаха Ректората в бастилия". "Бастилия" се пише с главна буква, но нейсе, по-важното е, че в текста под снимката до заглавието окупаторите странно намаляват - "Дузина студенти окупираха Софийския университет, в който учат над 15 000 души". За сведение на посрещачите, дузина означава точно 12. По-интересното е, че други изключително независими източници още на другия ден започнаха да коригират бройката на ощетените студенти. "МОНИТОР" ни стресна с твърдението, че "Контрапротестиращите излязоха със становище, в което казват, че над 20 000 студенти не са съгласни с окупацията"...
Броят на несъгласните продължи да расте с по пет хиляди на газета - пред "СТАНДАРТ" депутатът от БСП г-н Янаки Стоилов заяви, че "В случая говорим за 100 човека (окупатори - б.м.), а в университета студентите са около 25 000."
Очевидно, комплексиран от първоначално посочения нисък брой на засегнати, "ПРЕСА" на другия ден коректно повиши бройката - "Няколкостотин окупатори говорят от името на 270 000 студенти"...
А сред воплите "Искаме да учим" на спонтанно пристигналите с автобуси от тук и там неидентифицирани студенти в "ТЕЛЕГРАФ" политологът доц. д-р Мария Пиргова пророкува, че "Политическото следствие от исканата от окупаторите оставка на кабинета "Орешарски" би било лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да бъде назначен за служебен премиер"...
 Въх, не думай!
Още по-забавно е приносното є твърдение, че "фасадната демокрация е по-добра от полицейщината"...

Ако питате мен, глупостта, казана от сърце, е по-добра и за предпочитане пред платената, но пита ли ме някой...