За
първи път думата "цензура" срещнах в ученическото издание на
"Под игото" - когато топчето гръмва, ама не съвсем, и един от
въстаниците се шегува, че помислил, че взел гърмежа за звук, излязъл от
нецензурния канал на Боримечката...
Цензурата
у нас си има своите славни традиции, но напоследък и в нея се забелязват
иновации (нова дума - нищо не значи, но звучи нафукано) и търсене на нови
подходи към реципиента (също нова дума - с нея наричат такива като нас, които
вярваме на медиите).
"3 причини да не цензурираме
псевдофашистите" - извежда в редакционен коментар "168 ЧАСА" в
отговор на интернет вълнението против внезапно започналото всекидневно явяване
на нови и стари професионални патриоти по екраните и страниците на вестниците.
Сбито казано - "1. Нашите т. нар.
фашисти - реално не са никакви фашисти". Дотук - добре, успокоихме се.
"2. Новите националистически партии
нямат никакъв шанс да видят парламента отвътре при настоящата политическа
конфигурация. Така че лидерите им ще изиграят наистина плашещо екзотична, но
пък съвсем епизодична роля в този политически сезон". Още по-успокоени
сме - щом не са в парламента, нека обикалят с факли и качулки по улиците, може
и да не набият никого. "3. Да
забраниш обаче някой да бъде медийно отразяван е не по-малко фашизъм от идеите,
които той проповядва"...
И
това е така, разбира се... И ролята на журналиста е да показва героите на деня
- това също е вярно... Поглеждаме на друга страница - ето ни интервю с един
безпартиен герой - "Скинар: Пребил
съм стотици "гниди". Чистим центъра от сирийци".
Скинарите
също няма да видят парламента отвътре, освен ако влязат през прозорците. Нека
си бият - ние сме белички, нас няма да ни закачат. А как стои въпросът с
мераклиите да влязат, облечени в народната любов и доверие? Да погледнем
"СТАНДАРТ", който добросъвестно информира за създаването на новата
националистическа партия - "Новата
формация готова да смазва с железен юмрук от цигани до бежанци"...
Цензурата
у нас може да бъде иновативна - както казахме по-горе. Протестите с тъпанчета и
свирки продължават прекалено дълго - затова - моля, заповядайте, мили родни
медийни магнати, нови герои, нови идеали - няколко почти чисто нови партии,
обединяващи мераклиите, желаещи да понабият несъгласните с тях, малко факелни
шествия - за посплашване на плашливите и за ефектни кадри за първа страница,
двама-трима лидери, нахлузили чисто нови костюмчета, които да ходят от вестник
на вестник и от телевизия на телевизия, за да ни обясняват какви сме национални
предатели, колко дейци на изкуството и науката обикалят нощем по улиците, не за
да бият някого, а само да гледат какво става и да се обаждат на 112, ако
съмнително лице започне да коли продавачка в денонощен магазин, социолози,
които да ни обясняват, че двайсет процента от нас симпатизират на идеите да се
бият по муцуните черните и некъпаните, за да си подобрят хигиената и тена,
изобщо - пълнете си страничките с тях, тая работа с оставката и протестите
омръзна на всички...
При
това положение точка втора от причините да не се премълчава псевдофашизмът,
завладял само за две седмици всички телевизии и вестници, малко увисва. При
двайсет процента одобрение тия хора си влизат в Народното събрание като едното
нищо. Толкова дават социолозите и на иначе лявата управляваща партия...
Е,
тогава ще видим ние цензура.
Само
че - без България...
Няма коментари:
Публикуване на коментар