Показват се публикациите с етикет цензура. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет цензура. Показване на всички публикации

четвъртък, 20 февруари 2020 г.

МОЛЧАТЬ! НЕ РАССУЖДАТЬ!



Странно пиле е мисирката – хем шумно, хем вкусно. Затова хората по света си имат специален ден, в който колят мисирки – и са благодарни за настъпилата тишина. Ден на благодарността му викат. У нас мисирките рядко ги бастисват – те са се научили да не тюрлюрюкат много-много. Ако погледнем в световните класации – нашите мисирки са на 111-о място по вдигане на шум в целия свят, от какъв зор да си ги колим!
Хубаво е, че хората, които избираме, за да ни водят към светли бъднини, вземат мерки шумът да не надвишава планираните децибели – от време на време напомнят на тия, които много знаят, че ако си мислят, че са журналисти, много се лъжат – за тия, които трябва, са мисирки, така че – да си знаят мястото! А който не си знае мястото – му го намират.
По-оправните си взеха бележка - както „ТРУД“, да речем, който повече от внимателно подхожда към наболелите теми. Представянето на главния ни прокурор миналата седмица започна с не особено точен, но в замяна на това ласкателен цитат от Смирненски:
„Тъмносив каскет,
изпобеляла риза,
алена кръв по издрасканата буза,
дързост в погледа гори…
Та тези стихове от класика ни въвеждат към изясняването на главния въпрос пред правосъдната ни система – „Как Иван Гешев стана хипстър с каскет“. Въпросът защо г-н Гешев ходи с каскет посред зима най-после намери своя отговор – защото му било студено. А за тия, които не знаят какво е хипстър – има си и разяснение: „термин, който описва млад градски индивид, който се облича алтернативно на попкултурата, слуша особена музика, пие комбучи и яде кимчи“.
Някой да чу тюрлюрюкане? Пък който не знае какво е комбучи и какво – кимчи – да си провери в интернет.
Сигурно вече сте забравили как преди три години депутатът Йордан Цонев, когото кой знае защо някои асоциират с името на ментовката, пожела нови творчески успехи на водещата сутрешния блок по Нова телевизия Ани Цолова. При това – не само от свое име, ами и от името на депутата Пеевски, човека, който прекарва всичките години от мандатите си сред електората, за да изслушва болките и страданията му, но няма време да дойде в Парламента, за да ги сподели.
Още на другия ден г-жа Цолова изчезна от екрана, за да търси творческа реализация и постига нови творчески успехи някъде другаде.
Без някой да си прави труда да ходи по телевизиите да дава акъл на ръководствата кой може да говори и кой – да си трае, в следващите години към нови творчески успехи по света, но не и у нас, се устремиха и сума ти други репортери и водещи. 
До миналата седмица.
Вдъхновен от мисирското изявление на премиера, коалиционният му партньор Валери Симеонов взе, че в ефир обяви за корумпирани двама журналисти от бТВ. „24 ЧАСА“, като по-паметливо издание, припомня и друга реплика на (тогава) вицепремиера Симеонов към водещия Виктор Николаев от злополучната Нова телевизия: „С конкурс ли сте назначен? Сложили са ви на временен договор и са ви удължили. И останахте сам на всичкото отгоре“… И, за да не остане нещо недоразбрано, добавя: „Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един „Викторгейт“…
Е, оказа се, че не бил злонамерен – благодарим и за това!
Но – мина се време, реакцията на набедените от най-високо място за мисирки журналисти от централните медии така възмути г-на Симеонов, че той пусна специално изявление, което да им обясни какво е това – свобода на словото: „БНТ е обществена медия, длъжна да отразява различните гледни точки, без да взима страна, особено по важни за нацията въпроси“ – поучи ни коалиционният съуправляващ.
Та, понеже започнахме с цитат от Смирненски, нека завършим с друг – от стихотворението „Цензурата“:
Изпълнена с симпатия
към нашия печат,
над всяка свестна статия
тя маха жълт плакат:
„Молчать! Не рассуждать!“
Или – както би ни го превел политически коректно от руски г-н Симеонов – нямате право на мнение, различно от правилното.! Да сме наясно, мисирки такива!

сряда, 27 ноември 2013 г.

ЦЕНЗУРА БЕЗ БЪЛГАРИЯ

в. "Стършел", бр. 3517/29.11.2013 г.

За първи път думата "цензура" срещнах в ученическото издание на "Под игото" - когато топчето гръмва, ама не съвсем, и един от въстаниците се шегува, че помислил, че взел гърмежа за звук, излязъл от нецензурния канал на Боримечката...
Цензурата у нас си има своите славни традиции, но напоследък и в нея се забелязват иновации (нова дума - нищо не значи, но звучи нафукано) и търсене на нови подходи към реципиента (също нова дума - с нея наричат такива като нас, които вярваме на медиите).
"3 причини да не цензурираме псевдофашистите" - извежда в редакционен коментар "168 ЧАСА" в отговор на интернет вълнението против внезапно започналото всекидневно явяване на нови и стари професионални патриоти по екраните и страниците на вестниците. Сбито казано - "1. Нашите т. нар. фашисти - реално не са никакви фашисти". Дотук - добре, успокоихме се. "2. Новите националистически партии нямат никакъв шанс да видят парламента отвътре при настоящата политическа конфигурация. Така че лидерите им ще изиграят наистина плашещо екзотична, но пък съвсем епизодична роля в този политически сезон". Още по-успокоени сме - щом не са в парламента, нека обикалят с факли и качулки по улиците, може и да не набият никого. "3. Да забраниш обаче някой да бъде медийно отразяван е не по-малко фашизъм от идеите, които той проповядва"... 
И това е така, разбира се... И ролята на журналиста е да показва героите на деня - това също е вярно... Поглеждаме на друга страница - ето ни интервю с един безпартиен герой - "Скинар: Пребил съм стотици "гниди". Чистим центъра от сирийци".
Скинарите също няма да видят парламента отвътре, освен ако влязат през прозорците. Нека си бият - ние сме белички, нас няма да ни закачат. А как стои въпросът с мераклиите да влязат, облечени в народната любов и доверие? Да погледнем "СТАНДАРТ", който добросъвестно информира за създаването на новата националистическа партия - "Новата формация готова да смазва с железен юмрук от цигани до бежанци"...
Цензурата у нас може да бъде иновативна - както казахме по-горе. Протестите с тъпанчета и свирки продължават прекалено дълго - затова - моля, заповядайте, мили родни медийни магнати, нови герои, нови идеали - няколко почти чисто нови партии, обединяващи мераклиите, желаещи да понабият несъгласните с тях, малко факелни шествия - за посплашване на плашливите и за ефектни кадри за първа страница, двама-трима лидери, нахлузили чисто нови костюмчета, които да ходят от вестник на вестник и от телевизия на телевизия, за да ни обясняват какви сме национални предатели, колко дейци на изкуството и науката обикалят нощем по улиците, не за да бият някого, а само да гледат какво става и да се обаждат на 112, ако съмнително лице започне да коли продавачка в денонощен магазин, социолози, които да ни обясняват, че двайсет процента от нас симпатизират на идеите да се бият по муцуните черните и некъпаните, за да си подобрят хигиената и тена, изобщо - пълнете си страничките с тях, тая работа с оставката и протестите омръзна на всички...
При това положение точка втора от причините да не се премълчава псевдофашизмът, завладял само за две седмици всички телевизии и вестници, малко увисва. При двайсет процента одобрение тия хора си влизат в Народното събрание като едното нищо. Толкова дават социолозите и на иначе лявата управляваща партия...
Е, тогава ще видим ние цензура.

Само че - без България...