ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ

в. „Стършел“, бр. 3824/29.11.2019 г.

Има едни такива рубрики в телевизиите, които ни призовават преди консумация на каквото и да е да прочетем внимателно етикета. Вече се научихме, че буквичката „Е”, последвана от някакъв номер, подсказва малко или повечко химия в опаковката.

Любопитно е какво ще пише на етикета на кюфтетата от бъдещето, ако се вярва на публикацията в „ТРУД”  „Месото на бъдещето – от въздух или от вулканични микроби”. Съвсем сериозно – според цитираните световни медии испанска фирма вече „прави на 3D принтер пържоли от растителни протеини”. Все още съдържанието на въздух очевидно е недостатъчно, но да не губим кураж – технологиите напредват!

Висшите хранителни технологии са навлезли дори в българския футбол – според „СТАНДАРТ” вече си имаме „Гъста каша и кокал месо във футбола ни”! В смисъл – че „кашата във футбола ни е пълна, но явно има още месо по кокала”. И докато някои, скрити в кашата, дооглозгват каквото е останало, българските футболни стратези стигат до неподозирани открития – че „България не се нуждае от загуба срещу Чехия”! Досега погрешно си мислехме, че за да се класираме за нещо, непременно трябва да бием някого или поне да му вземем точица – оказа се, че нищо не разбираме от футбол. Според цитираните в „ТРУД” изчисления на стратезите се оказа, че тоя път се нуждаем само от загуба. Е, слава Богу, че футболистите са слаби в сметките, та биха – така хем ни зарадваха, хем се и класираха, с което доказаха, че кашата може да е не само във футбола, но и в главите на ръководителите му.

Дано поне останалото по кокала да не е само въздух под налягане!

Въздух под налягане май ще вземе да се окаже и бленуваната втора пенсия – според сметките на  „24 ЧАСА” „За втора пенсия всеки внася средно 61 лева на месец…”, но само половината от първите облажили се от социалната придобивка ще получат „втора пенсия в размер над 30 лева”… Другите ще трябва да почакат до следващия живот и прилежащият му трудов стаж.

Но иначе всичко ни е наред – според „ТРУД” „Доходите се увеличиха с 11,3% за година” и вече „Българите живеят с 572 лв. на месец”.  Оптимистично, но не чак дотам подхожда към същата статистика „24 ЧАСА”: „Издръжката на човек стигна 618 лв.” – толкова според КНСБ били необходимите средства за „нормален живот”...

Но да не се вторачваме в сухите цифри, да погледнем към успехите – ето, БТА отново събра българските медии от цял свят, за да научат, че „Според бившия издател и настоящ член на Обществения съвет на БНТ Мартин Захариев проблем със свободното слово и правото на изразяване у нас няма. Той напомни, че скандали като класацията на НПО-то „Репортери без граници”, която ни нарежда на 111 място по свобода на словото, се създават изкуствено от малка група хора, които изкарват пари от това. Той нарече анонимните „журналисти”, попълвали анкетите на „Репортерите”, родоотстъпници и заяви, че с действията си те  заслужават да бъдат вкарани в затвора, тъй като умишлено рушат имиджа на страната с користни цели”.

Кавичките за журналистите са си на „МОНИТОР”, който добросъвестно цитира защитника на свободното слово, мечтаещ да види в затвора опонентите си.

Злонамерените родоотстъпници, разбира се, биха напомнили на г-на Захариев едно негово интервю за агенция „ПИК” от времето, когато в класацията бяхме доста по-напред – на 87-мо място. На въпроса „Кога ще изчезне медийният слугинаж у нас?”, бранителят на свободата на словото отвръща откровено: „Той няма да бъде погребан никога. Това не е само въпрос на правна регламентация, на нов закон за медийните услуги, на прозрачност на собствеността на медиите. А е въпрос и на професионални стандарти. Моралът не се култивира и поддържа чрез закони. Не съм оптимист, че проблемът „професионална журналистическа етика” ще бъде решен”.

Даже няма представа колко е бил прав!

Ако все още изпитва известни колебания – да се погледне в огледалото. Даже няма нужда – напредъкът на технологиите отдавна вече позволява освен да се разпечатват кюфтета от въздух под налягане, човек да може си щракне и селфи! 

СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСЕКИ!

в. „Стършел“, бр .3823/22 ноември 2019 г.

Сигурно сте започнали да забравяте, затова ще припомним – преди месец имаше някакви избори. Вяха се знамена, цвърчаха кебапчета, виха оратори, свърши се, слава Богу.

На избраните – честито, на неизбраните – до следващия тираж!

А на подозренията, че тая работа не е минала без някой и друг лев да смени притежателя си, откликна винаги бдителният български съд!

„Купувач на гласове влиза в затвора” – тържествено съобщава „ТРУД”. Купувачът, скрит зад инициалите си, пробутал на трима души по 30 лева, та да гласуват за неизвестен за нас и прокуратурата кандидат за кмет на Сливен. Не е ясно дали кандидатът е бил избран, но можем да предположим, че деветдесетте кинта са отишли напразно, защото корумпиращият трима избиратели бил осъден на пет месеца ефективно!

Почти по два месеца на човек!

Е, поне сега няма да има нужда да плаща за отопление през зимата!

„24 ЧАСА” също е открил осъдена купувачка на гласове – срещу седемте напазарувани избиратели г-жа Р.  М. получила „десет месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок”!

Това е българският съд – строг, но справедлив и хуманен! Добре че не е открил някой, който да е напазарувал цяла махала – при тая тарифа нямаше да излезе от затвора до пенсия!

След изборите следват и резонните санкции – от най-високо място научаваме какви са причините за загубите на някои кметски места – „ТРУД” цитира г-н премиера, който „се закани да погне дерибеите в ГЕРБ в градовете със загубени кметски места”.

Логично – тези, които не са били дерибеи, са спечелили, дерибеите – са загубили. По-любознателните могат да си направят и списъче с ГЕРБ-ерски дерибеи, посочени лично от председателя на партията им!

„ТЕЛЕГРАФ” упорито се бори с репутацията си на жълтеещ всекидневник – поднася ни културни новини от цял свят: „Вибратор прекъсна концерт във Виена”!

Оставена в чантичка на гардероба, машинката изведнъж се включила и вдигнала по тревога антитерористичните сили, които решили, че имат работа с бомба. Тайната, разбира се, е проста – „Не е ясно какво точно е задействало вибратора, но не е изключено това да е свързано с гръмогласната музика на Вагнер”.

Разбира се, изобразителното изкуство също не е забравено – и тъй като за непосветените единственият ориентир в съвременната живопис е цената, научаваме, че „Партизани и докери по-скъпи от голите жени”!

„ТРУД” малко ни обърква с информацията, че „Затворници избягаха през дупка в тоалетна” – но не бързайте да запушвате нос, дупката не е тази, за която си мислите, затворниците си пробили специална – на тавана в кабинката.

А гладът за квалифицирани кадри и опитите им за привличане из страната води до странни решения, ако се вярва на „ТЕЛЕГРАФ” – „Апартамент за доктор, премия за учител” – дотук добре. Но следва неочаквана оферта: „Бонус бебе според дипломата в Кюстендил и Ветрино”…

Колко удобно – отиваш в Кюстендил на работа и веднага получаваш съвсем готово бебе като бонус!

Да е живо и здраво на младия специалист, престрашил се да избере кариера в по-малък град!

КАТАРЗИС ЗА ПЕТДЕСЕТАК

в.„Стършел“, бр.3822/15.11.2019 г.

Ако се вярва на дефиницията в речниците, катарзисът бил рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довеждала до обновление и възстановяване на желанието за живот.

Какъв по-подходящ момент за завладяващо чувство на състрадание от втория тур на изборите! Кандидат на ГЕРБ го предизвика на втория тур в плевенско село – изненадващо на втория тур обитателите му го преживяха масово и вместо 840-те гласа отпреди седмица получи почти 1400!

Независимият кандидат, цитиран от „24 ЧАСА,” мрачно констатира: „Ромите в Буковлък преживяха катарзис и ме анулираха”. Диагнозата е точна – вместо шестстотинте избиратели от първия тур, на втория за него са гласували стотина.

Без връзка с изборите новата Мис Плеймейт заявява пред „ТРУД”: „Никога не съм търсила мъже с пари, просто така се случва”.

Има си хора с късмет – върви им, значи!

Не така стоят нещата с досегашния кмет на Благоевград – една петдесетачка му изяде мандата! „Танц с пура и 50 лв. на челото изяли главата му” – научаваме от „24 ЧАСА”. Кметът си празнувал рождения  ден, а неизвестен доброжелател заснел видео, на което кандидатът за втори мандат танцува с бомбе, пура и петдесетачка, залепена на челото му. Малко неудобно – особено, като се има предвид песента, на която е подчинена кметската хореография – „За крадец не ставаш, сине, ти си будала…”

Е, очевидно, според благоевградчани -  не става и за кмет. Положителната новина е, че човекът се опитва да осъзнае грешката си – „Явно някъде аз съм сгрешил”… Къде – надяваме се да разбере по-нататък.

„СТАНДАРТ” пък малко изпреварва втория тур, като популяризира челния опит на бивш пловдивски кмет – по негово време кметството „открива тоалетната в Цар-Симеоновата градина с пищни мажоретки. Иновация, която освен вицове може да роди челен пример за източни велможи, където ходенето по нужда е повече от ритуал”.

Има и картинка с мажоретка пред тоалетна – много добре излежда!

Мажоретката, разбира се.

Хигиенизирането на втория по големина град също не е забравено – след приключването на предишния мандат на екс-кмета се оказало, че на прощаване „е сключил договор за 700 000 лева за метли, но без дръжки”.

„24 ЧАСА” отново е на традиционната си правилна позиция – след балотажа от първа страница на всекидневника научаваме, че „Умните и красивите подкрепиха Фандъкова”!

Ако си мислите, че по-нататък гласувалите за другия кандидат са определени като глупави и грозни – лъжете се, нашата преса не е такава, тя цени високо читателите си!

Но изборите са си избори – минават и си заминават, свикнали сме им и вече почти не ни правят впечатление. А в паузата между тях започнаха  нови велики географски открития! Пред „МОНИТОР” министърът на транспорта гордо съобщи, че „350 млн. лева е стойността на проекта за удълбочаването на Варненския и Белославския залив”!

Досега погрешно си мислехме, че край Белослав има езеро – наричано от по-старите варненци Гебеджанско, а до него се стига през Варненското езеро и плавателен канал. 

Но това са подробности – по-важното е, че има триста милиона и нещо за усвояване.

Пък като се усвоят – надяваме се да ни кажат какво точно е удълбочено.

ПИШЧИЦИ

в.„Стършел“, бр. 3821/08.11.2019г.

Хванахте ли се?

Друг път – хванахте се за „СТАНДАРТ” и страницата на г-н Любен Дилов-син с хващателното заглавие „Свободата е златна пишчица”.

Ето и цитатът от призива към младите да участват в изборите: „Има едно нещо в града, което за мен е символ на свободата. (…) Неизвестен майстор е позлатил пишчицата на един от амурите на фасадата на Народния театър. Това ангелче със златна пишка и лавров венец в ръка за мен е по-голям символ на свободата от всички гръмки думи и тежки паметници! Всеки път ходя на избори, за да съм сигурен, че ще продължава да го има!”.

Дотук – добре, амурчето си стои на мястото, пишчицата му – също, да му е жива и здрава, а свободата…

Свободата, Санчо, е на върха…

Е, за някои – на друго място.

Да продължим с разсъжденията на г-н Дилов за свободата: „Искам да започна разговора за изборите весело. И с една героично-комична годишнина. Боят пред „Кристал” (…) Вече 30 години дишаме издишания въздух от непрежалимия Петър Слабаков. На 26 октомври 1989 година ченге го удря в стомаха, изкарва му въздуха и го натоварват в бус. Милиционери насила раздигат масичките на скороучреденото движение „Екогласност”, което събира подписи…” и така нататък.

Комично, разбира се. Особено 30 години по-късно. От гледна точка на тогавашния секретар на Университетския комитет на ДКМС в Софийския университет. И, разбира се – когато човекът, на когото са изкарали въздуха, го няма, за да отговори така, както той би отвърнал.

Преди тридесет години се искаше малко повече от възхищение към златните пишки, за да излезе човек да събира подписка срещу правителствен проект. И не чак толкова яко дупе – за да си секретар във ВУЗ-овски комитет на комсомола.

Но, както би рекъл другарят Еренбург – друга пиеса, други герои…

Е, да не мажем каша по чистата маса, както би рекъл един друг класик, дайте да погледнем какво вълнува освободените от златната пишчица български граждани според любимата им най-тиражна преса.

„24 ЧАСА” буди искреното ни съчувствие към медийно известен психопат: „Сърдечна слабост покоси Канибала от Голямо Буково, ял от черния дроб на тъща си”. Бог да прости Канибала, но рецепта за приготвянето на дроб от тъща в публикацията няма, за съжаление. Затова – не пипайте тъщите, особено дробчетата им – така според мен би трябвало да се разбира посланието. А „ТЕЛЕГРАФ” направо ни разплаква с уточнението, че въпросният тъщояд към края си „Сменил мръвките със салата, гледал болната си майка”.

Тук веганите би трябвало да реагират, разбира се, срещу политическата нетолерантност към диетата им, само че те очевидно са се разсеяли по все още напиращите тогава избори и откровението на г-н премиера Борисов на първа страница в „ТРУД”: „ГЕРБ са като своя жена, виждаш по-русо, но по-добро няма”.

Шегичка, разбира се, но за да не се засегнат брюнетките, да не говорим и за обитаващите другия бряг, газетата веднага балансира с препратка на същата страница: „Амбър Хърд: Бисексуалността ми дава избор”…

Важното е не само да имаш, но и да направиш избор – колкото и комичен да е и на върха на каквото и да е там да се крепи.