Хванахте
ли се?
Друг
път – хванахте се за „СТАНДАРТ” и
страницата на г-н Любен Дилов-син с
хващателното заглавие „Свободата
е златна пишчица”.
Ето
и цитатът от призива към младите да
участват в изборите:
„Има
едно нещо в града, което за мен е символ
на свободата. (…) Неизвестен майстор е
позлатил пишчицата на един от амурите
на фасадата на Народния театър. Това
ангелче със златна пишка и лавров венец
в ръка за мен е по-голям символ на
свободата от всички гръмки думи и тежки
паметници! Всеки път ходя на избори, за
да съм сигурен, че ще продължава да го
има!”.
Дотук
– добре, амурчето си стои на мястото,
пишчицата му – също, да му е жива и
здрава, а свободата…
Свободата,
Санчо, е на върха…
Е,
за някои – на друго място.
Да
продължим с разсъжденията на г-н Дилов
за свободата: „Искам
да започна разговора за изборите весело.
И с една героично-комична годишнина.
Боят пред „Кристал” (…) Вече 30 години
дишаме издишания въздух от непрежалимия
Петър Слабаков. На 26 октомври 1989 година
ченге го удря в стомаха, изкарва му
въздуха и го натоварват в бус. Милиционери
насила раздигат масичките на скороучреденото
движение „Екогласност”, което събира
подписи…”
и така нататък.
Комично,
разбира се. Особено 30 години по-късно.
От гледна точка на тогавашния секретар
на Университетския комитет на ДКМС в
Софийския университет. И, разбира се –
когато човекът, на когото са изкарали
въздуха, го няма, за да отговори така,
както той би отвърнал.
Преди
тридесет години се искаше малко повече
от възхищение към златните пишки, за да
излезе човек да събира подписка срещу
правителствен проект. И не чак толкова
яко дупе – за да си секретар във ВУЗ-овски
комитет на комсомола.
Но,
както би рекъл другарят Еренбург –
друга пиеса, други герои…
Е,
да не мажем каша по чистата маса, както
би рекъл един друг класик, дайте да
погледнем какво вълнува освободените
от златната пишчица български граждани
според любимата им най-тиражна преса.
„24
ЧАСА” буди искреното ни съчувствие към
медийно известен психопат: „Сърдечна
слабост покоси Канибала от Голямо
Буково, ял от черния дроб на тъща си”.
Бог
да прости Канибала, но рецепта за
приготвянето на дроб от тъща в публикацията
няма, за съжаление. Затова – не пипайте
тъщите, особено дробчетата им – така
според мен би
трябвало
да се разбира посланието. А „ТЕЛЕГРАФ”
направо ни разплаква с уточнението, че
въпросният тъщояд към края си „Сменил
мръвките със салата, гледал болната си
майка”.
Тук
веганите би трябвало да реагират, разбира
се, срещу политическата нетолерантност
към диетата им, само че те очевидно са
се разсеяли по все още напиращите тогава
избори и откровението на г-н премиера
Борисов на първа страница в „ТРУД”:
„ГЕРБ са като своя жена, виждаш по-русо,
но по-добро няма”.
Шегичка,
разбира се, но за да не се засегнат
брюнетките, да не говорим и за обитаващите
другия бряг, газетата веднага балансира
с препратка на същата страница: „Амбър
Хърд: Бисексуалността ми дава избор”…
Важното
е не само да имаш, но и да направиш избор
– колкото и комичен да е и на върха на
каквото и да е там да се крепи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар