сряда, 25 април 2018 г.

ВЕРВАЙТЕ ИМ!


 Не знам дали помните лозунга „Вервайте ми” – много печеливш се оказа. И няма друг начин – човешкият материал в България е изключително доверчиво вещество. Речете му нещо – и то веднага вярва, надява се на по-доброто, дори се влюбва във вас!
Рече, например, професорът Божидар Димитров нещо и „ТЕЛЕГРАФ” светкавично вярва, че „Доказват българския произход на граф Дракула”. Средновековните официални румънски документи били писани на книжовен български – следователно кръволокът е наше момче! Не ни е достатъчен созополският вампир – ние задължително трябва да сме родоначалници, първопроходчици и символ на световното вампирство! Ура и наздраве!
Разбира се, по-висшестоящите от нас се издигат благодарение на своята много по-висша доверчивост! Отваряме „СТАНДАРТ” и научаваме за новото постижение на българското доверие – „Ром прати „Ален Мак” вдън гора на измислена улица”. Точно преди месец доверчив нотариус заверил прехвърлянето на активите на огром­ния завод за козметика (малко фалирал напоследък) на гражданина Петров и от пъпа на София – „Цар Освободител” № 8, управлението на гиганта се преместило на улица „1-ва” № 3, село Киселчово. Такова село има в Смолянско, такава улица няма, а г-н Петров е от Видинско, само че сега малко го няма в България. Нотариусът, разбира се, не е длъжен да ходи до Киселчово да брои улиците, а още по-забавното е, е „съдът реши да не заличава дружеството, тъй като няма фактическа правна причина за това, понеже то има управител”
На печелившите – честито! Чувството е невероятно, нали?
Разпространените изчисления, че плащащите вноски за втора пенсия евентуално ще почнат да получават след пенсионирането си по тридесетина лева месечно, пообезпокоиха малко кандидат-рентиерите, затова г-н Хасан Адемов, председател на социалната комисия към парламента, решава да ги успокои по националното радио: „Не трябва да се вторачваме върху онези 30 или 100 лева, върху каквито и да е суми, а да подобрим доверието в системата” – казва той.
Верваме на системата, разбира се, къде ще идем да не верваме – ние сме в системата и системата е в нас! Тя нас обръща – както є тек­не, проблемът е, че ние няма как да я обърнем.
В резултат – „Българинът доплаща за здраве 3 млрд. лева годишно” – констатира проф. Генчо Начев пред „ТРУД”. Заглавието ни стряска, затова продължаваме, за да научим, че „В момента по статистика парите, които се вадят директно от джоба на пациента, са 40% от общите пари за здравеопазване”.
В „ТЕЛЕГРАФ” д-р Евгени Тасовски допълва: „Размерът на преките плащания от пациенти е трикратно по-голям от този в ЕС – 48 % у нас при 15 % средно за Европа”.
На това не само вЕрваме, а и вЯрваме – защото сме го виждали на живо, а не по телевизията.
Но стига с некоректните заяждания – животът продължава (поне за повечето от нас), иде лято, задават се празници, слава Богу, всекиднев­ниците се грижат да разнообразят задаващото се скучно курортно всекидневие. Ето, да речем, „МОНИТОР” се е специализирал в напътстване и насърчаване на подрастващите за решаване на демографските проблеми пред страната. Препоръката му този път няма пряка връзка с повишаването на раждаемостта, но поне може да предотврати смъртни случаи: „Фелацио под вода – висш пилотаж”. За тези, които се затрудняват с понятието „висш пилотаж” има картинки, както и повече от полезни препоръки „Как да не удавим приятелката си”.

Обичайте се, прочее, обичайте българската преса, обичайте и вервайте на системата – точно толкова, колкото тя ви вярва и обича. Но не повече, за да няма излишни смъртни случаи!

сряда, 18 април 2018 г.

ПРОМИЛИТЕ НА ЩАСТИЕТО



Това беше хубав стар виц – че най-после е измислена мерна единица за щастието. Щастието било се измервало в промили.
Понякога си мисля, че вестниците ги списват изключително щастливи хора.
Поглеждаме сергийката и веднага виждаме сензацията на „ТРУД” – „Исус Христос кацна в България”! Какво е едно левче пред чудото – веднага грабваме вестника и търсим по-подробна информация за него – оказва се, че това не е все още Второто пришествие, а причината е много по-банална – Божият син дошъл „За шоуто в зала 1 на НДК”. А още по-нататък става ясно, че става дума за прочут актьор, изиграл първи ролята в мюзикъла на Андрю Лойд Уебър...
По Великденските празници всички се държим така, сякаш сме спазвали строго постите – затова от страниците на всекидневниците капе лой и мирише на козунаци. Отново „ТРУД” открива нещо ново в мълчанието на агнетата – скритият им канибализъм. „Гръцкото агне изяжда българското” – твърди заглавие от първа страница. Хич да им се не надяваш на милите вкусни животинки – но гръцките явно въртят  византийски номера!
„МОНИТОР” пък опитва да ни предпази от злите сили и Лукавия – на цяла страница ни предупреждава, че „Великденските камбани бият и за вещиците”.
Предупрежденията са повече от навременни и поднесени със съвременна лексика, достъпна за младия читател, за когото новите технологии са като слънчогледови семки – „Съвременните нечестивци са подоб­рена версия” – в смисъл, че „Съвременната вещица може да прави каквото си иска, включително и във времето около Великден”. И дори  когато свещеникът произнесе „Христос Воскресе!”, слугите на Лукавия  няма „да тръгнат да излизат заднишком и в крачка да се преобразят, така че останалите да видят истинския им лик – без ъпгрейдите”...
Как въпреки ъпгрейда да разпознаем представителките на злите сили също е указано:
„Когато е в църквата, вещицата скръства ръцете си отпред на гърдите, като лявата е върху дясната”.
А когато е коленичила? Лесно – тогава „кръстосва краката си отзад”.
Още по-очевидно – когато е в църква, се опитва „да застане така, че гърбът є винаги да е към олтара”. Елементарно! Сред другите богомолци веднага ще се забележи!
А когато не е в черква? Също елементарно – „когато минавате по улица, на която смятате, че живее вещица или магьосница, плюйте назад. След няколко стъпки се огледайте. Тя задължително е изскочила на вратата и гледа към вас.”
Труден е животът на вещиците – ако всички, които ги подозират, плюят, ще им загарят манджите – нали все ще трябва да излизат на вратата! Да му мислят тези, които живеят на по-горните етажи – има да търчат по стълбите...
Но не всичко е във властта на злите сили – „ТРУД” ни дава пример с монах, извършил подвиг в името Божие. „Това не е никакво геройство, а нагледно доказателство за Божията сила” – заявил скромно монахът след подвига. И добавил, че „Всеки може да последва неговия пример, ако се посвети на Бога”.
А подвигът действително е впечатляващ – „Индийски монах тегли кола с пениса си цели 30 метра”!
Моля ви, не следвайте примера му, ако колата не пали, просто помолете някого да ви бутне!
Но – празниците отминаха, зададе се лято и хората, от които зависи да не глътнем вода и да се удавим, се загрижиха за нас – „Ангелкова внася спасители на плажа” – информира „СТАНДАРТ”. Спасителите щели да дойдат от Украйна. Това от една страна е хубаво – ще им отнеме  време докато се научат да четат българските високопромилни вестници и ще гледат по-внимателно към вълните.
От друга страна – не чак толкова. Някой да знае как е „помощ!” на украински?

сряда, 11 април 2018 г.

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ



Пролетта пукна, птичките запяха, камбаните забиха, преизпълнихме се с топли чувства към ближния – дойде сезонът на любовта!
Любовта е навсякъде около нас – погледнете в тревата как божите кравички крачат две по две, погледнете към гнездата, където щъркелите тракат един до друг, погледнете към футболния терен след вкаран гол – там такава любов бушува, че да се чуди човек защо напоследък според учените сме почнали да намаляваме.
„ТРУД” цитира едно такова проучване – че според изследване на БАН след двайсетина години става страшно – „Топим се до 6 милиона души”! „СТАНДАРТ” е чел същото проучване, само че според него „Топим се до 5,3 милиона”…
Някой да дава още по-малко? Не? Продадено!
Едно обяснение за застаряването не само на нашата нация, ами на целия ни стар континент въпреки всички мерки, които се вземат, можем да намерим в „ТРУД”. В приятелска среща, играна в Женева, „мегазвездата на „Реал” получи поредна доза френска любов”…
Някой все пак трябва да обясни на списователя, че в Женева живеят швейцарци, така че ако става дума за зрителска любов – тя е швейцарска. А ако става дума за друга – да му обясни какво е това – френска любов…
„Бистришките тигри” играят на сигурно – преди да напишат нещо, са успели са да са проверят  някъде, че половете били цели 31 на брой, за да могат във фейсбука си, цитиран от „МОНИТОР”, след като изброяват поне половината от тридесетте,  компетентно да заключат, че „Венци Стефанов е джендър”. Собственикът на „Славия” рекъл нещо напреки на тигрите и те, като истински интелектуалци, вместо стандартно, в духа на славните български футболни традиции, да му отговорят, че е в пети клас, използват нововъведените думи в българския език.
Каквото и да говорим, нивото на българския футбол се издига, ако не иначе, то поне в езиково отношение!
А иначе – че намаляваме – намаляваме. И няма как да е иначе, след като според „СТАНДАРТ” „Манията по смартфона разделя влюбени”.
Проучване на производител на тия ужасни машинки доказало, че „повече от половината от анкетираните споделят, че половинките им са ревнували от техния смартфон”. И няма как да бъде иначе, след като „19 процента го посочват за своя сродна душа”. Да си носиш сродната душа в джоба е прекрасно – нищо не иска, освен да є боднеш вечер зарядното, не капризничи, не я боли главата, само трябва да є пазиш дисплея, че е чуплив. Как да не ревнува човек от джобната сродна душа!
По празниците вестниците се пълнят с жития на светии, рецепти за агнешко и други богоугодни четива, но „ТРУД” е над тия баналности – от него научаваме друга радостна вест – „Бойко Борисов стана „Ангел на благодарността”! Всичко друго бяхме очаквали, но – ангел?
Слава Богу, оказа се, че това било статуетка, която фондация връчва на заслужилите към центъра за ин витро процедури. Можете ли да си представите каква суматоха би настъпила, ако при официални посещения премиерът не просто слезе по стълбичката от самолета при почетната рота, ами направо излети и направи почетно кръгче над нея, разперил широко ангелските си криле!
А внимателният, дори и не чак толкова внимателен поглед към първа страница на „СТАНДАРТ” ще ни помогне да разберем, че правителството мисли за нас и нашето размножение – предвиждал се „Вечерен час на морето”. Каква любов, какви звезди, каква романтика – като човек трябва да си поглежда часовника непрекъснато, ще кажете. Нищо не разбирате от демография, ще ви каже правителството - защото вечерният час по курортите щял да бъде само за музиката на открито. И – от два до четири следобед.
А какво да прави човек, когато дискотеката лопва кепенците в десет вечерта?
Ех, не схващаме ние тънкостите на нашата демографска политика – по-тънка от английската!

сряда, 4 април 2018 г.

ШОК И УЖАС


Щом се зададат празници, вестниците се напълват с готварски рецепти и препоръки как да разфасоваме агнето, та по-добре да се изкисне в маринатата. Накървавяме се по празници – очевидно това си е древна българска традиция. И не само агнета разфасоваме – „Хубчев и Здравков си делят нападател” – твърди „МОНИТОР”. Само не става ясно как ще си разполовят нападателя и на кого ще се падне оная половина, дето рита и на кого – тая, която бие главички.
За треньорите очевидно разполовяването на играчи е позволено, но на самите играчи – не. Ето защо в „24 ЧАСА” „Каранга се извини за рязането на глави”. Друг път нямало да прави така.
Ние, българите, сме хора мнителни – мислим, че само у нас се реже на поразия – ами в Испания не щадят даже световните звезди – „Данъчните отрязаха Роналдо” – информира „СТАНДАРТ”. Как точно и какво са му отрязали – ще прочетете и ще научите, хората затова са измислили това заглавие, за да прочетете и буквичките под него.
Общо взето, след прочита на един-два килограма сутрешна преса читателят изпада в шок, по-слабонервните – в шок, съчетан с кротък ужас, което води до лабилна психика и слаби нерви – и резултатите не закъсняват – „Служителка се напикала от страх след скандал с шефа на съда” – пише в „24 ЧАСА”. Шефът на Радневския съд нещо се ядосал на служителката и є обещал по телефона да є счупи ръцете, краката, после да я смачка, а след нея – и майка є. И служителката се изпуснала – очевидно началството е имало обичай да си спазва обещанията. Но в работата на независимия от всичко съд ние не можем да се месим – нека там да си се трошат, мачкат, напикават и каквото още се налага, само и само честно, неподкупно и компетентно да раздават правосъдие на нуждаещите се.
Като си говорим за двата килограма сут­решна преса, говорим сериозно – в тях всеки може да намери нещо за себе си. Ако, да речем, искате да си построите небостъргач в София, четете „24 ЧАСА” – „София с 2 зони за небостъргачи” – твърди вестникът, печата картинки с два билдинга – единият – готов, другият – в строеж, и обяснява, че според новоприетия закон за застрояване на Столична община в София ще има „Две зони за строителство на небостъргачи”.
Ако пък не искате пред прозорците ви да стърчи небостърчило, купете си „ТЕЛЕГРАФ” – там вече новината е: „Без небостъргачи в София”. И с облекчение ще научите, че „В София няма да бъдат обособявани зони за строителство на високи сгради, както се предвиждаше”.
За всекиго по нещо – както и да го погледнете. Дано и законът не е написан по тоя прекрасен начин, та да се тълкува както дойде.
„24 ЧАСА” се връща към славните последни години на миналия век, когато несигурната новина се подреждаше в изключително невнятно и объркано заглавие – този път ретрозаглавието е повече от объркващо – „Ким Чен Ун тайно посети Пекин със зелен влак май”.
Кое точно е „май” – дали, че северокорейският лидер е ходил в Пекин, дали, че е пътувал с влак, или – че влакът може и да е бил зелен?
Как да не се сетим за ретровица „Кой боядиса коня ми зелен?”.
Поне полицията у нас пипа здраво – отново в „24 ЧАСА” четем за поредния є голям успех – „МВР издирва Красимир, за да го вкара в зат­вора, той им пише във фейсбук”. Многострадалната социална мрежа най-после си намери смисъла – МВР публикува в нея снимки на издирвани престъпници, те є отговарят (човекът си е написал телефона – за да се свържат с него), но полицията не е такава, че да се набутва с международни разговори, а „по фейсбук с него се свързал полицай”.

Малка стъпка за полицията, голяма – за цялото ни общество. Както (по друг повод) компетентно твърди „ТАБЛОИД”, „И малката пишка е пишка”. Това поне е малко утешение след шока и ужаса от сутрешните новини.