ИЗ КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ

в. "Стършел", бр. 3988/24 февруари 2023 г.

Културата... Ех, културата! Ако не беше тя, за какво щяха да пишат вестниците? Чии снимки щяха да очароват драгия читател? Какви клюки щяха да ни радват?

И тъй като миналата седмица мина под знака на Джон Малкович, нека започнем с него. „ТЕЛЕГРАФ“ пресреща звездата още на летището – „Малкович дойде с 3 куфара“. Откъде се знае това ли? Елементарно – това „разкриха пред „Телеграф“ негови фенове, които го чакаха на летище София“.

Яко, а? Не с един, не с два, а с цели три. Какво ли толкова носи в тях?

За тези, които държат да бъдат в течение с културните събития, следват и подробности – „Джон Малкович е излязъл на ВИП-а добре екипиран – с плетена вълнена шапка на главата и топло палто, под което се вижда дебелият суитшърт, закопчан високо до брадичката“.

А за тези, които може да проявят съмнение, има и снимка – как „Актьорът съблича палтото си в самолета“.

По-нататък не е толкова интересно, представлението мина и замина, а  място в телеграфната газета намери друга културна новина – „Кучета захапаха дупето на актьор“.

Добре, че е „ТРУД“, за да забърка културно-политически тюрлюгювеч с „Най-големите простаци в България“. Простотията си е простотия – да освиркаш поднесените на актьорите цветя само защото били от името на столичната кметица, си е просташко откъдето и да  го погледнеш. Но за трудовия всекидневник по-важно е да се анализират както произходът на простащината, така и да се посочат поименно нейните носители: „Най-големите простаци в България, а и във всяко общество, са новопридобилите статут на средна класа, домъкнали се до столицата и отчаяни всячески да докажат този си статут селяндури. Тъкмо от селяни се състои учудващо голям процент от т.нар. "демократична общност", от гласоподавателите на ДБ и ПП. Но за разлика от другите селяни, стойностните, това са онези, за които произходът им е тежък комплекс, който могат да избият само с фанатично подражание на културата и активизма на "градските хора". Затова толкова често ще забележите, че най-радикалните стожери на уж "софийската десница" са всъщност хора от дълбоката провинция като Антоанета Цонева, Поли Паунова, Атанас Атанасов. Този феномен се среща често из Бизнес парка - мйекащ nouveau richе от еди кое си село, ходи показно под ръка с "Капитал" и защитаващ с пяна на уста "Спаси София".

Десетина реда – и всичките в кюпа – като се почне от ПП, мине се през ДБ, изданието на олигарсите и се стигне до махнаджиите, които не харесват пренаредените жълти павета. Само така! Блъскай, мама му стара!

Но седмицата бе не само на Малкович, седмицата бе и на Левски. По случай 150 годишнината от гибелта на Апостола „24 ЧАСА“ рекламира „Първият пъзел с Васил Левски“. Издателство „Труд“ се е погрижило да ни предложи „първият български патриотичен пъзел „Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче“ – едно уникално издание, „в чието редене може да се включи цялото семейство“.

Да си представим картинката – вечер семейството изключва сървайвърите, готвачите и адската им кухня, капките и войните на буквите, сяда дружно край масата и започва да реди пъзела, „подходящ за деца над пет години, както и за възрастни. Съдържа 192 части, а размерът му е 42/29,7 см“.

И се почва реденето – „Аз имам цървула на Левски“ – ще каже бащата, майката, радостно – „Пък аз – феса на заптието“. Детето ще се разплаче – „Тоя синджир къде да му го завържа“...

Според мен по-почтено е да се пишат опуси за ухапан по дупето актьор и възхвали на куфарите на Малкович, но кой съм аз, та да се набърквам във все по-преуспяващия патриотичен издателски бизнес!

РАЗБЕРЕТЕ СЕ, БЕ!

 

в. „Стършел“, бр. 3987/17 февруари 2023 г.

 Понякога човек оценява положителните страни на инфлацията – след поскъпването на вестникарската хартия, по естествен път търсенето на вестници намаля – хората смогват да си купуват само по един.

Ако си купуваха по два наведнъж, объркването щеше да е още по-пълно, отколкото в момента!

Купуваме, например, „24 ЧАСА“ и с известно успокоение научаваме, че „Може да има и над 20 % поскъпване от производителя до щанда, но това не е изненада“.

Икономически анализ – как да не му повярва човек! Специалистът аргументирано ни успокоява: „Управлението установи 20-30% увеличение на цената от производителя до магазина. На мен като на външен наблюдател това увеличение между цената на изхода на производствения процес до крайната цена в магазина дори ми се вижда малко предвид всички допълнителни разходи, които правят търговците и доставчиците“.

Щом го пише във вестника – сигурно е вярно!

Още повече, че съвсем успокоително всекидневникът извежда в подзаглавие твърдението, че „Въпреки острия ръст на цените при отделни групи стоки общите ценови равнища у нас са сред най-ниските в ЕС“.

Направо да се чудим защо мрънкаме и се пристискваме, ами не се юрнем по магазините!

Купуваме си на другия ден „ТРУД“ и попадаме на друго мнение – „Доматите ни по-скъпи, отколкото във Франкфурт“. Трудовият вестник си е направил труда да се поразрови из интернет, за да сравни някои от „ценовите равнища“. Оказва се, че „В Лондон сиренето е с 31 % по-евтино“. Като си говорим за сирене, винаги се сещаме за Франция – трудната за управление страна, в която се произвеждат двеста и кусур вида сирена. Според статистиката „Сиренето в Париж е с 6 % по-евтино, отколкото в нашата столица“.

Но сиренето е само мезе – а какво става с основното? Ето какво – „Цената на българската бира се изравни с тази на неската бира във Франкфурт. У нас кенче от половин литър струва 1,77 лв., точно колкото е и цената на немската бира в Германия – 0,91 евро“.

Пропуснато е да се отбележи, че там, ако си върнеш кенчето, ти плащат за това, така че немската бира все пак излиза по-евтино.

Ало, големите всекидневници – разберете се, бе – скъпо ли ни е, или евтино! Така човек наистина се обърква.

Ще речете – инфлация. Вярно – инфлация. Но дали инфлацията е толкова лошо нещо? Яжте си ушите, черногледци и мрънкалници – ние сме тук, на тази земя, до празните си хладилници, благодарение на нея!

„Космическа инфлация довяла живота от луните на Юпитер към Земята“ – уверява ни „24 ЧАСА“.

За да се уверим, че извънземните, кръжали около Юпитер, не са избягали от местната инфлация, за да се заселят на по-икономически изгодната Земя, си правим труда да прочетем двете вестникарски страници – там за инфлация няма и дума, текстът си е научно описание на космически явления, случили се преди милиарди години. Но – няма лошо, така поне тези, които ги домързи да четат до края, ще са убедени, че инфлацията е нещо, което прави чудеса – в смисъл – чудесно!

Не на това мнение е авторът на часовия вестник, г-н Милен Пенев, който, вдъхновен от европейската директива, разрешаваща да се ядат щурци и червейчета, запълва цяла страница с „Червеи за закуска, човешко за вечеря“!

Бррр!

Като доказателство е приведен филм, в който отглеждат клонинги, за да ги използват като работна ръка, а когато клонингът се скапе от бачкане, го убиват и разфасоват, за да не иде зян.

Заключение: „Почнем ли да закусваме с червеи, непременно някой път ще получим човешко за вечеря“.

Щом го пише във вестника, сигурно е вярно!

КОЕ НИ Е НАРЕД, ТА И ТОВА!

 в. „Стършел“, бр. 3986/10 февруари 2023 г.

 Останахме си пак без парламент, снегът ни засипа, стегна студ, всичко се обърка и взехме да се питаме – дали изобщо нещо ни е наред?

Като си нямаме депутати за мразене, си намерихме телевизионен сериал. Много приказки и ругатни отнесоха бедните му създатели, добре, че е „ФИЛТЪР“, да го позащити. Анализът на г-жа Кристина Патрашкова е наистина доброжелателен: „БНТ трябва да бъде похвалена за дързостта да даде финансово рамо на тази история, която иначе звучи впечатляващо дори за Холивуд. Това, че бюджетът не е бил достатъчен, е вид­но. Но в никакъв случай продукцията не може да бъде определена като аматьорско пресъздаване на историята“. И тъкмо да си помисли драгият читател, че хвалбите са малко повече, идва и леко смущаващата оценка: „Главният недостатък на сериала (...) е сценарият...“

Ако ставаше дума за роман, сигурно щеше да бъде написано, че илюстрациите са разкошни, корицата – твърда, хартията – лъскава, шрифтът – чудесен. Само текстът не го бива много...

Но да оставим високото изкуство настрани и се върнем във всекидневието. „Ресторантьорите искат задължителен бакшиш“ – четем в „ТРУД“. То, и досега си беше така, но друго си е да бъде задължително върху сметката да се добавят десет процента благодарности. Които, според г-н Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията трябва да са необлагаеми.

Предполагаме, следващото искане на асоциацията ще бъде и оборотът на заведенията да бъде необлагаем, а по-следващото – и заплатите.

Ще речете – това е нелогично.

А логично ли е предупреждението на „ТЕЛЕГРАФ“, че „В Агенцията по вписванията проверяват простатата на държавни чиновници“?

Човек вече да го е страх да припари в това учреждение – докато обясни, че не е държавен чиновник, вече са му изули панталоните!

Слава Богу, че притежателите на очила могат да прочетат успокоителния текст, че всъщност става дума за профилактични прегледи на служителите в агенцията.

По-внимателно със заглавията, човек може да се обърка!

„УИКЕНД“ също не внимава много-много с едрия шрифт – в заглавието „Николета пече дупе на Сейшелите за 900 евро на нощ“ има нещо сбъркано. Щом го пече нощем – на какво го пече? На кварцова лампа ли? Срещу 900 евро на нощ? Защото нощем, дори на Сейшелите, слънцето никакво го няма – в най-добрия случай свети Луната. Само че тя не става за печене.

„24 ЧАСА“ пък в спортната си страница съвсем ни обърква понятията: „Джокович играл с 3 см дупка в бедрото“!

Кой му я е продупчил, колко дълбока е дупката, дали през нея се вижда корта – остава загадка. Поне докато не си сложим очилата – тогава ще разберем, че никой не е дупчил тенисиста, а той само „е играл с трисантиметрово разкъсване на бедрен мускул по пътя си към рекордната 10-а титла на откритото по тенис на Австралия“.

Кога разкъсването става дупка – знаят само редакторите в часовия вестник.

А кога криминалната хроника влиза в политическия живот, знаят само редакторите на „ТЕЛЕГРАФ“, които ни уверяват, че „Обран плаши с вето за санкциите“. Ами – като са го обрали, естествено е човекът да не е на кеф, а те са взели да го кандърдисват за някакви си санкции.

Обраният всъщност се оказва Виктор Орбан и може би заглавието е с буквена грешчица, но на нас вече кое ли ни е наред, та и заглавията...

  

ВОЙНАТА НА ЗАГЛАВИЯТА

 в. „Стършел“, бр. 3985/3 февруари 2023 г.

 Има хора, които си купуват вестници само за да им решават кръстословиците. От другите страници четат само заглавията – те според тях били казвали всичко важно. А дали е така? Кой да ни каже!

Вземаме, например, „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ и прочитаме  заглавието „Бащата на екранния Баян от „Войната на буквите“ Венцислав Върбанов: Гордея се със сина си, жалко, че не стана земеделец“. Кратко и ясно – бащата се гордее със сина си, но филмът толкова не му харесва, че би предпочел синът му да гледа картофи вместо да играе в подобни сериали.

Ако прочетем обаче по-дребните буквички, никъде няма да открием изречение със съжалението, че вместо актьор младежът не е станал картофопроизводител, напротив, ще видим, че се гордее с участието му във филма.

Прелистваме пробългарския вестник „ТРУД“ и с ужас научаваме, че „Европа призна, че върви по пътя на Наполеон и Хитлер“!

Бррр! Да не би от утре да започва паневропейска поголовна мобилизация за война срещу Русия?

Спокойно – политическият анализ (колкото и да не сме съгласни с изводите му) все пак започва с цитирано изказване на Жозеп Борел, че „Русия е голяма страна, тя е свикнала да се бори докрай, свикнала е почти да губи,  а след това да възстановява всичко. Направи така с Наполеон, направи същото и с Хитлер“. Така че – не става дума за планирано нападение срещу Русия, можете да спите сравнително спокойно.

А ако сънувате нещо – например самолет, да си знаете – според всезнаещия седмичник „ГАЛЕРИЯ“ „Пътническият самолет, видян насън, е символ на пътуване“.

Никога не бихте се сетили сами, нали?

И „ТЕЛЕГРАФ“ се опитва да смути спокойния ни сън – „Пускат ни щурци в манджата“!

С хлебарките в ресторантските манджи си бяхме свикнали, но чак пък щурци! Слагаме очилата и с облекчение научаваме, че става дума за нов европейски регламент, който разрешавал използването на някои насекоми като храна. И че „Щурците ще се продават замразени, изсушени или на прах“.

Дотам ни докараха – да проядем буболечки! „И тъжно, и срамно“ – констатира „ДУМА“. В смисъл – че сме станали третия най-голям вносител на домати от Турция. А къде остана вкусният български домат?

„Вината е в политиците на прехода, които обслужиха натрапения на страната ни неолиберален модел, където всичко се прави в името на парите. С лека ръка раздробиха земята, ликвидираха земеделските кооперации, разпродаваха за левче или два земеделската техника“...

Тук нещо се объркваме – нали гадните неолиберали правят всичко в името на парите – тогава защо са продавали тракторите срещу левче-две парчето? Но това е бял кахър, защото антрефилето е с неочакван край: „В резултат – ядем турски домати, вносно свинско и бленуваме от сутрин до вечер по изгубената Народна република“...

Е, чак пък от сутрин до вечер – надали. Или – не всички. Поне – без неолибералите, предполага се. Но „24 ЧАСА“ ни светва за любопитно съвпадение, навеждащо на съмнението, че и на тяхното царство му се вижда краят: „Избори в деня на Априлския пленум“! За по-младите, които не помнят ежегодното празнуване на величавото събитие, на този пленум „Тодор Живков атакува Вълко Червенков и взема властта“.

С това съвпаденията не свършват – „През 1956 г. на тази дата CBS пуска два сапунени сериала – „Докато свят светува“ и „На ръба на нощта“, пак на 2 април „С издигането на българския флаг пред щабквартирата на НАТО в Брюксел ставаме официално член на алианса“, да не говорим, че на този знаменателен ден „През 1725 година се ражда най-великият любовник на всички времена – Джакомо Казанова“...

Всички тези съвпадения не могат да бъдат случайни!

А както правилно забеляза всевиждащият Фейсбук, прословутият ден за размисъл се пада точно на 1 април...

Тук вече всички съмнения в случайните съвпадения отпадат!