в. „Стършел“, бр. 3985/3 февруари 2023 г.
Вземаме, например,
„БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ и прочитаме заглавието „Бащата
на екранния Баян от „Войната на буквите“ Венцислав Върбанов: Гордея се със сина
си, жалко, че не стана земеделец“.
Кратко и ясно – бащата се гордее със сина си, но филмът толкова не му харесва,
че би предпочел синът му да гледа картофи вместо да играе в подобни сериали.
Ако прочетем обаче по-дребните буквички, никъде няма да открием изречение
със съжалението, че вместо актьор младежът не е станал картофопроизводител,
напротив, ще видим, че се гордее с участието му във филма.
Прелистваме пробългарския вестник „ТРУД“ и с ужас научаваме, че
„Европа призна, че върви по пътя на Наполеон и Хитлер“!
Бррр! Да не би от утре да започва паневропейска поголовна мобилизация за
война срещу Русия?
Спокойно – политическият анализ (колкото и да не сме съгласни с изводите
му) все пак започва с цитирано изказване на Жозеп Борел, че „Русия е
голяма страна, тя е свикнала да се бори докрай, свикнала е почти да губи, а след това да възстановява всичко. Направи
така с Наполеон, направи същото и с Хитлер“. Така че – не става
дума за планирано нападение срещу Русия, можете да спите сравнително спокойно.
А ако сънувате нещо
– например самолет, да си знаете – според всезнаещия седмичник „ГАЛЕРИЯ“
„Пътническият самолет, видян насън, е символ на пътуване“.
Никога не бихте се сетили сами, нали?
И „ТЕЛЕГРАФ“ се опитва да смути спокойния ни сън – „Пускат ни щурци в
манджата“!
С хлебарките в ресторантските манджи си бяхме свикнали, но чак пък щурци!
Слагаме очилата и с облекчение научаваме, че става дума за нов европейски
регламент, който разрешавал използването на някои насекоми като храна. И че „Щурците
ще се продават замразени, изсушени или на прах“.
Дотам ни докараха –
да проядем буболечки! „И тъжно, и срамно“ – констатира „ДУМА“. В смисъл – че сме станали третия най-голям вносител
на домати от Турция. А къде остана вкусният български домат?
„Вината е в
политиците на прехода, които обслужиха натрапения на страната ни неолиберален
модел, където всичко се прави в името на парите. С лека ръка раздробиха земята,
ликвидираха земеделските кооперации, разпродаваха за левче или два земеделската
техника“...
Тук нещо се объркваме
– нали гадните неолиберали правят всичко в името на парите – тогава защо са
продавали тракторите срещу левче-две парчето? Но това е бял кахър, защото
антрефилето е с неочакван край: „В резултат – ядем турски домати, вносно
свинско и бленуваме от сутрин до вечер по изгубената Народна република“...
Е, чак пък от сутрин
до вечер – надали. Или – не всички. Поне – без неолибералите, предполага се. Но
„24 ЧАСА“ ни светва за любопитно съвпадение, навеждащо на съмнението, че и на
тяхното царство му се вижда краят: „Избори в деня на Априлския пленум“! За по-младите, които не помнят ежегодното
празнуване на величавото събитие, на този пленум „Тодор Живков атакува
Вълко Червенков и взема властта“.
С това съвпаденията
не свършват – „През 1956 г. на тази дата CBS пуска два сапунени сериала –
„Докато свят светува“ и „На ръба на нощта“, пак на 2 април „С
издигането на българския флаг пред щабквартирата на НАТО в Брюксел ставаме
официално член на алианса“, да не говорим, че на този знаменателен ден „През
1725 година се ражда най-великият любовник на всички времена – Джакомо
Казанова“...
Всички тези
съвпадения не могат да бъдат случайни!
А както правилно
забеляза всевиждащият Фейсбук, прословутият ден за размисъл се пада точно на 1
април...
Тук вече всички
съмнения в случайните съвпадения отпадат!
Няма коментари:
Публикуване на коментар