ДОКАТО ЛАПАМЕ МУХИТЕ

в. „Стършел“, бр. 4013/18 юли 2023 г.

Тоя мач сме го гледали вече много пъти. И му знаем резултата – ще минат изборите, Мая ще си раздигне палатките, паметникът с навирения автомат ще си остане на мястото под благовиден предлог и така – до следващите избори, когато гражданската съвест на леви и десни отново ще се събуди от зимния си сън и ще започне да сипе огнени слова в онова, което за благоприличие наричаме „социални мрежи“. Защитниците на паметника ще ги определяме като недоубити комунисти, те пък ще наричат противниците му „Обикновени фашисти“.

Така черно на бяло си пише в „ДУМА“ – има си го и в заглавието, а така започва и коментарът на г-н Боян Бойчев – „В България фашизмът надига все по-уверено глава“!

По-конкретно казано – „Решението (за демонтажа на МОЧА – б.а.)  бе посрещнато с бесен възторг от фашизоидите в социалните мрежи. Кресливи и арогантни по принцип, сега те направо изпаднаха в делириум, подобен на този, с който германците са слушали речите на Хитлер“.

И още по-конкретно – „Реваншът на наследниците на тези, които приветстваха хитлеристката армия на Орлов мост, на тези, които се забавляваха с немските офицери по софийските клубове, докато в газовите камери на Треблинка и Бухенвалд бяха избивани хиляди, е страшен. Те няма да спрат с демонтирането на паметника“...

Предполага се – ще продължат с проституцията (макар и с офицери от други армии). И с масовото изтребление на неудобните, разбира се!

Тези, които ще отбележат, че се връщаме към конфронтацията от началото на 90-те години, няма да са прави – сега се опитват да ни насъскат още по-свирепо едни срещу други.

А всичко би било много по-просто, ако си бяхме спомнили, че всичко е любов – както ни предлага „24 ЧАСА“ с любопитната информация „Какъв любовник сте според автомобила, който карате“. Уебсайт за запознанства си направил труда да анкетира две хиляди жени „с въпроса как се справя сексуално партньорът им и каква кола кара“. На незавидното първо място по скоростно приключване на акта са собствениците на БМВ – средно по 3 минути. Според анкетираните най-добре се представяли каращите Волво – 17 минути.

Возещите се в автобуси са извън класацията. Може би – защото градският транспорт си има повече проблеми с гратисчиите, отколкото с мераклиите. А може би – заради специфичния аромат на возещите се в него.

Ами – след като оставиха половин София без топла вода за цяла седмица, какво искате!

Ако ще си говорим за топла вода, няма как да подминем „ТРУД“, който открива топлата вода с разобличителната публикация „Кирил и Методий са официални служители на Византия“. Така било според гръцките учебници.

На патриотарите, които светкавично ще поискат пренаписването на учебниците на комшиите, ще препоръчаме първо да прочетат житието на Константин Философ, писано от Св. Климент Охридски – там подробно са описани всичките му мисии. 

Макар че житието е пространно, с много букви, кой ти има време да чете сега такава книжнина! По-важното за съвременния български читател е, че Европа иска да го научи да яде изсушени червеи и буболечки. Били пълни с протеин и други полезни нещица. Само споменаването на тази идея предизвика буря във вече споменатите мрежи, наричани социални. Посегни на пържолата на българина, за да събудиш в него лев наш  набалкански!

Добре, че е „ТЕЛЕГРАФ“, та да внесе известно успокоение в дискусията с „Нощно пиршество! Поглъщаме буболечки, докато спим“...

Сериозно – докато спим с раззината муцуна, гадинките се увирали в нея  и така „Пълним стомасите с 10 паяка и 70 други насекоми през целия си живот“...

Нищо страшно, значи – ние така и така си ги ядем на муфта, ще се справим и с онези, култивираните, от магазина!

А докато лапаме мухите – ще ни насъскват едни срещу други, както други страни и народи не са ни насъсквали.

ВОЙНАТА НА ЗАГЛАВИЯТА

 в. „Стършел“, бр. 3985/3 февруари 2023 г.

 Има хора, които си купуват вестници само за да им решават кръстословиците. От другите страници четат само заглавията – те според тях били казвали всичко важно. А дали е така? Кой да ни каже!

Вземаме, например, „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ и прочитаме  заглавието „Бащата на екранния Баян от „Войната на буквите“ Венцислав Върбанов: Гордея се със сина си, жалко, че не стана земеделец“. Кратко и ясно – бащата се гордее със сина си, но филмът толкова не му харесва, че би предпочел синът му да гледа картофи вместо да играе в подобни сериали.

Ако прочетем обаче по-дребните буквички, никъде няма да открием изречение със съжалението, че вместо актьор младежът не е станал картофопроизводител, напротив, ще видим, че се гордее с участието му във филма.

Прелистваме пробългарския вестник „ТРУД“ и с ужас научаваме, че „Европа призна, че върви по пътя на Наполеон и Хитлер“!

Бррр! Да не би от утре да започва паневропейска поголовна мобилизация за война срещу Русия?

Спокойно – политическият анализ (колкото и да не сме съгласни с изводите му) все пак започва с цитирано изказване на Жозеп Борел, че „Русия е голяма страна, тя е свикнала да се бори докрай, свикнала е почти да губи,  а след това да възстановява всичко. Направи така с Наполеон, направи същото и с Хитлер“. Така че – не става дума за планирано нападение срещу Русия, можете да спите сравнително спокойно.

А ако сънувате нещо – например самолет, да си знаете – според всезнаещия седмичник „ГАЛЕРИЯ“ „Пътническият самолет, видян насън, е символ на пътуване“.

Никога не бихте се сетили сами, нали?

И „ТЕЛЕГРАФ“ се опитва да смути спокойния ни сън – „Пускат ни щурци в манджата“!

С хлебарките в ресторантските манджи си бяхме свикнали, но чак пък щурци! Слагаме очилата и с облекчение научаваме, че става дума за нов европейски регламент, който разрешавал използването на някои насекоми като храна. И че „Щурците ще се продават замразени, изсушени или на прах“.

Дотам ни докараха – да проядем буболечки! „И тъжно, и срамно“ – констатира „ДУМА“. В смисъл – че сме станали третия най-голям вносител на домати от Турция. А къде остана вкусният български домат?

„Вината е в политиците на прехода, които обслужиха натрапения на страната ни неолиберален модел, където всичко се прави в името на парите. С лека ръка раздробиха земята, ликвидираха земеделските кооперации, разпродаваха за левче или два земеделската техника“...

Тук нещо се объркваме – нали гадните неолиберали правят всичко в името на парите – тогава защо са продавали тракторите срещу левче-две парчето? Но това е бял кахър, защото антрефилето е с неочакван край: „В резултат – ядем турски домати, вносно свинско и бленуваме от сутрин до вечер по изгубената Народна република“...

Е, чак пък от сутрин до вечер – надали. Или – не всички. Поне – без неолибералите, предполага се. Но „24 ЧАСА“ ни светва за любопитно съвпадение, навеждащо на съмнението, че и на тяхното царство му се вижда краят: „Избори в деня на Априлския пленум“! За по-младите, които не помнят ежегодното празнуване на величавото събитие, на този пленум „Тодор Живков атакува Вълко Червенков и взема властта“.

С това съвпаденията не свършват – „През 1956 г. на тази дата CBS пуска два сапунени сериала – „Докато свят светува“ и „На ръба на нощта“, пак на 2 април „С издигането на българския флаг пред щабквартирата на НАТО в Брюксел ставаме официално член на алианса“, да не говорим, че на този знаменателен ден „През 1725 година се ражда най-великият любовник на всички времена – Джакомо Казанова“...

Всички тези съвпадения не могат да бъдат случайни!

А както правилно забеляза всевиждащият Фейсбук, прословутият ден за размисъл се пада точно на 1 април...

Тук вече всички съмнения в случайните съвпадения отпадат!