ИЗ КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ

в. "Стършел", бр. 3988/24 февруари 2023 г.

Културата... Ех, културата! Ако не беше тя, за какво щяха да пишат вестниците? Чии снимки щяха да очароват драгия читател? Какви клюки щяха да ни радват?

И тъй като миналата седмица мина под знака на Джон Малкович, нека започнем с него. „ТЕЛЕГРАФ“ пресреща звездата още на летището – „Малкович дойде с 3 куфара“. Откъде се знае това ли? Елементарно – това „разкриха пред „Телеграф“ негови фенове, които го чакаха на летище София“.

Яко, а? Не с един, не с два, а с цели три. Какво ли толкова носи в тях?

За тези, които държат да бъдат в течение с културните събития, следват и подробности – „Джон Малкович е излязъл на ВИП-а добре екипиран – с плетена вълнена шапка на главата и топло палто, под което се вижда дебелият суитшърт, закопчан високо до брадичката“.

А за тези, които може да проявят съмнение, има и снимка – как „Актьорът съблича палтото си в самолета“.

По-нататък не е толкова интересно, представлението мина и замина, а  място в телеграфната газета намери друга културна новина – „Кучета захапаха дупето на актьор“.

Добре, че е „ТРУД“, за да забърка културно-политически тюрлюгювеч с „Най-големите простаци в България“. Простотията си е простотия – да освиркаш поднесените на актьорите цветя само защото били от името на столичната кметица, си е просташко откъдето и да  го погледнеш. Но за трудовия всекидневник по-важно е да се анализират както произходът на простащината, така и да се посочат поименно нейните носители: „Най-големите простаци в България, а и във всяко общество, са новопридобилите статут на средна класа, домъкнали се до столицата и отчаяни всячески да докажат този си статут селяндури. Тъкмо от селяни се състои учудващо голям процент от т.нар. "демократична общност", от гласоподавателите на ДБ и ПП. Но за разлика от другите селяни, стойностните, това са онези, за които произходът им е тежък комплекс, който могат да избият само с фанатично подражание на културата и активизма на "градските хора". Затова толкова често ще забележите, че най-радикалните стожери на уж "софийската десница" са всъщност хора от дълбоката провинция като Антоанета Цонева, Поли Паунова, Атанас Атанасов. Този феномен се среща често из Бизнес парка - мйекащ nouveau richе от еди кое си село, ходи показно под ръка с "Капитал" и защитаващ с пяна на уста "Спаси София".

Десетина реда – и всичките в кюпа – като се почне от ПП, мине се през ДБ, изданието на олигарсите и се стигне до махнаджиите, които не харесват пренаредените жълти павета. Само така! Блъскай, мама му стара!

Но седмицата бе не само на Малкович, седмицата бе и на Левски. По случай 150 годишнината от гибелта на Апостола „24 ЧАСА“ рекламира „Първият пъзел с Васил Левски“. Издателство „Труд“ се е погрижило да ни предложи „първият български патриотичен пъзел „Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче“ – едно уникално издание, „в чието редене може да се включи цялото семейство“.

Да си представим картинката – вечер семейството изключва сървайвърите, готвачите и адската им кухня, капките и войните на буквите, сяда дружно край масата и започва да реди пъзела, „подходящ за деца над пет години, както и за възрастни. Съдържа 192 части, а размерът му е 42/29,7 см“.

И се почва реденето – „Аз имам цървула на Левски“ – ще каже бащата, майката, радостно – „Пък аз – феса на заптието“. Детето ще се разплаче – „Тоя синджир къде да му го завържа“...

Според мен по-почтено е да се пишат опуси за ухапан по дупето актьор и възхвали на куфарите на Малкович, но кой съм аз, та да се набърквам във все по-преуспяващия патриотичен издателски бизнес!