РАЗБЕРЕТЕ СЕ, БЕ!

 

в. „Стършел“, бр. 3987/17 февруари 2023 г.

 Понякога човек оценява положителните страни на инфлацията – след поскъпването на вестникарската хартия, по естествен път търсенето на вестници намаля – хората смогват да си купуват само по един.

Ако си купуваха по два наведнъж, объркването щеше да е още по-пълно, отколкото в момента!

Купуваме, например, „24 ЧАСА“ и с известно успокоение научаваме, че „Може да има и над 20 % поскъпване от производителя до щанда, но това не е изненада“.

Икономически анализ – как да не му повярва човек! Специалистът аргументирано ни успокоява: „Управлението установи 20-30% увеличение на цената от производителя до магазина. На мен като на външен наблюдател това увеличение между цената на изхода на производствения процес до крайната цена в магазина дори ми се вижда малко предвид всички допълнителни разходи, които правят търговците и доставчиците“.

Щом го пише във вестника – сигурно е вярно!

Още повече, че съвсем успокоително всекидневникът извежда в подзаглавие твърдението, че „Въпреки острия ръст на цените при отделни групи стоки общите ценови равнища у нас са сред най-ниските в ЕС“.

Направо да се чудим защо мрънкаме и се пристискваме, ами не се юрнем по магазините!

Купуваме си на другия ден „ТРУД“ и попадаме на друго мнение – „Доматите ни по-скъпи, отколкото във Франкфурт“. Трудовият вестник си е направил труда да се поразрови из интернет, за да сравни някои от „ценовите равнища“. Оказва се, че „В Лондон сиренето е с 31 % по-евтино“. Като си говорим за сирене, винаги се сещаме за Франция – трудната за управление страна, в която се произвеждат двеста и кусур вида сирена. Според статистиката „Сиренето в Париж е с 6 % по-евтино, отколкото в нашата столица“.

Но сиренето е само мезе – а какво става с основното? Ето какво – „Цената на българската бира се изравни с тази на неската бира във Франкфурт. У нас кенче от половин литър струва 1,77 лв., точно колкото е и цената на немската бира в Германия – 0,91 евро“.

Пропуснато е да се отбележи, че там, ако си върнеш кенчето, ти плащат за това, така че немската бира все пак излиза по-евтино.

Ало, големите всекидневници – разберете се, бе – скъпо ли ни е, или евтино! Така човек наистина се обърква.

Ще речете – инфлация. Вярно – инфлация. Но дали инфлацията е толкова лошо нещо? Яжте си ушите, черногледци и мрънкалници – ние сме тук, на тази земя, до празните си хладилници, благодарение на нея!

„Космическа инфлация довяла живота от луните на Юпитер към Земята“ – уверява ни „24 ЧАСА“.

За да се уверим, че извънземните, кръжали около Юпитер, не са избягали от местната инфлация, за да се заселят на по-икономически изгодната Земя, си правим труда да прочетем двете вестникарски страници – там за инфлация няма и дума, текстът си е научно описание на космически явления, случили се преди милиарди години. Но – няма лошо, така поне тези, които ги домързи да четат до края, ще са убедени, че инфлацията е нещо, което прави чудеса – в смисъл – чудесно!

Не на това мнение е авторът на часовия вестник, г-н Милен Пенев, който, вдъхновен от европейската директива, разрешаваща да се ядат щурци и червейчета, запълва цяла страница с „Червеи за закуска, човешко за вечеря“!

Бррр!

Като доказателство е приведен филм, в който отглеждат клонинги, за да ги използват като работна ръка, а когато клонингът се скапе от бачкане, го убиват и разфасоват, за да не иде зян.

Заключение: „Почнем ли да закусваме с червеи, непременно някой път ще получим човешко за вечеря“.

Щом го пише във вестника, сигурно е вярно!