ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ

 в. „Стършел“, бр. 3950/27 май 2022 г.

 Матурите минаха, кой писал – писал, кой чел – чел. Тъжна е прочетената в „24 ЧАСА“ констатация на дългогодишна учителка от столично училище: „Голяма част от изпита е посветена на четенето с разбиране. То би било спасителен пояс за по-голяма част от абитуриентите, макар че PISA показа друго – че българският ученик не може да чете с разбиране.“

За четене – може, но когато се стигне до разбиране на прочетеното – няма начин. Досущ като Гоголевия герой, който обичал да гледа как от буквите се образуват думи, които понякога дявол знае какво означават...

Да пробваме да прочетем и разберем два текста, публикувани в „ТРУД“. Д-р Илия Илиев в седмичния си коментар анализира защо „Либералфашизмът е по-страшен от хитлеризма“. Нека не се опитваме да преразказваме написаното, за да не го изопачим: „В САЩ неолибералната полуда се изрази в заличаване на исторически паметници и факти, в уволняване на „неправилни“ журналисти и публични личности, в налагането на нови култове“.

Оттук до канцелирането на всичко противоречащо на либерализма – „От години се прави с руски спортисти – забраняват им химна, герба, знамената, всичко, показващо принадлежността им към Русия. Прозрачен намек – недочовеци! Отскоро въобще ги изхвърлят от световни федерации и състезания, към това добавят отстраняване от участия на музиканти, художници, студенти, ученици, бизнесмени, туристи, емигранти. Расизъм и колективна отговорност. На някогашното място на евреите в Райха са поставени днес в Европа руснаците“.

Няколко дни по-късно, пак в „ТРУД“ се появи неподписана препечатка с единствен посочен източник български ляв сайт, под заглавие „Плановете на Русия в Украйна добиват контури“. Към препечатката липсва какъвто и да е редакционен коментар, което може би подсказва някакво съвпадение в мненията и съгласие със зле преведеният от руски текст.

Започва се с обосновката на въпросните планове: „Както показва историята, Украйна е невъзможна като национална държава (като Грузия, например, или балтийците) и никога не е била такава“.

Какво следва от това? „Следователно елитът на бандеровците, както и самата държава Украйна ще бъдат ликвидирани – тяхното превъзпитание и преформатиране е невъзможно“. Паралелно с планираната денацификация „ще трябва да се извърши и обред на дълбока деевропизация“... Предполага се – като противодействие на либералфашизма.

Следват мерки за „лустрация, публикуване на имената на съучастници на нацисткия режим, привличането им към принудителен труд за възстановяването на разрушената инфраструктура като наказание за нацистки дейности (измежду тези, които няма да бъдат подложени на смъртно наказание или лишаване от свобода)“...

Междувременно „Нацистите, които взеха оръжие, трябва да бъдат унищожени. Денацификацията по отношение на тях предполага именно физическо унищожаване – иначе не се денацифицират“.

Останалите? Те „ще бъдат подложени на щателна публична лустрация и ще бъдат подложени на продължително превъзпитание.(...) Тяхното превъзпитание ще бъде придружено от тотално потискане на нацистките идеологически нагласи във всички области: в културата, литературата, киното и средствата за масова информация. Цензурата ще се извършва на ниво военно-граждански администрации, както действащата в момента в Херсонска област“.

Да виждате някаква разлика между либералфашизма и плановете за Украйна? Може би – само предвижданите масови екзекуции и концлагери.

Дотук с четенето с разбиране, защото драгият читател сигурно се е поизморил. Да преминем към далеч по-разбираемия „ТЕЛЕГРАФ“ с важната международна новина, че заедно с гръцка звезда „Галена пя по кюлоти“.

Тук поне нищо за разбиране няма, всичко е ясно.

РЪКОБЛУДСТВО

в. „Стършел”, бр. 3884/3 юли 2020 г.

 

Така в богословските книги наричат онова деяние, което няма нищо общо с ръкоделието, нито със списването на вестници, нито с разобличаването на политически, икономически и всякакви други врагове. Но по времето, когато са писани, вестникарлъкът не е съществувал като гечинмек, така че употребата му от цитираните подолу автори си иде точно на място. Длъжен съм да предупредя, че в цитатите правописът на авторите (да не виним коректорите за всички ръкоблудства по света) е запазен, не за друго, а за да се види откъде идва модерната българска журналистика и накъде се е затирила.

В „ТРУД“ собственикът му г-н Блъсков се е обидил на бившите си колеги от „24 ЧАСА“, които в честитка за рождения ден на Валери Найденов го обявяват за създател на всекидневника. Дори го били определили като „родоначалник на модерната българска журналистика“. След кратко припомняне на историята на пресгрупата и шестимата й създатели г-н Блъсков все пак поздравява колегата си, макар и малко поучително: „Приносът на колегата Найденов в това историческо дело е съществен и несъмнен, и категорично не се нуждае от нечие словестно ръкоблудство“.

Дотук – добре, нека сега видим как модерната българска журналистика с огнени слова громи противниците на своите собственици.

В „МОНИТОР“ една жена (така се е подписала още в заглавието – „Една жена каза: Как Цветан Василев остана без гащи“) с достъпните й модерни стилистични похвати громи бившия собственик на КТБ, като за по-сигурно намесва в цялата история и съпругата му: „Докато хвърчеше към паркинга, забравила да свали ролките от главата си, пеньоарът й се развя като наметалото на Батман. Мъжете сконфузено заизвръщаха глави, майките закриха очите на децата си, а една дундеста лелка се свлече на земята в прединфарктно състояние. Под пеньоара професор Катебейска бе само по бермуди на палмички. Защото с Цецо обичаха да си разменят дрехите.“

Дотук – нищо лошо, извратеняци всякакви, особено по политическите коментари. Лошото иде по-нататък – ядосана от интервю, дадено без нейно съгласие, за да възпрепятства по-нататъшни неконтролируеми изпълнения на белградския враг на мониторния издател, „тя изпълни това, за което беше дошла и смъкна кюлотите на мъжа си, за да е сигурно, че повече издънки няма да има.“

Само така – с твърда ръка се управлява държава! И с малко ръкоблудство, макар и само словесно.

А за да не си помислите, че по вестниците пишат само простаци, които по-високо от нечии кюлоти не смеят да посегнат, самият бивш културен министър г-н Рашидов вдига нивото на „ТРУД“ със „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“. Тъй като очевидно според него всички медии и автори извън одобрените от Кой-то трябва, са корумпирани в червата, ексминистърът направо удря оземи недотам талантливите вестникарски ръкоблудци: 

„Незнайно в какво бяха красиви, умни и талантливи плеяда „сладури“ с нежни души като Емил Джасим, Манол Глишев, Владо Руменов, един всезнайко без образование, Ясен с неясен талант, някакви културолози припшили си професорски звания, каквито днес се раздават наляво и надясно, като Кьосев и Кьосевци, едни Дичевци, които не пропускаха ефира на обществените медии като Култура. бг, откъдето редовно оплюваха това, което им беше наредено от техните господари, едни Гюзелевци, Пейковци, Асенгеновци и много, много други. Хора, самопроизвели се във фактори, охотно обслужваха страниците на Капитал, Дневник, Медиапул, Площад Славейков- все „свободни медии“, зависими единствено от пари на съмнителни фондации. Питам се къде са те днес. Дали не са нахранени така добре, че са потънали в дълбока тишина.

Спохожда ме и носталгия по онези „ранобудни“ студенти, които в дългия си сън се събуждаха единствено когато някой им плати порция яйца на очи за закуска.“

За тези, които са позабравили, ранобудните студенти бяха тези, които преди седем години протестираха срещу правителството на Орешарски и онази странна коалиция, която позлати единия пръст на г-н Сидеров, а замалко и да избере г-н Пеевски за шеф на ДАНС.

Е, и тъй като все от някъде трябва да се започне, „Култура.БГ“ по БНТ вече спря, което показва, че у нас здравите сили най-после надделяват и скоро ръкоблудството ще стане масова и поощрявана централно практика.

Да ни е честито!