ПРЕДПРАЗНИЧНО НОСТАЛГИЧНО

в.„Стършел“, бр. 3827/20.12.2020 г.

Пред празниците човек го обхваща някаква странна носталгия по доброто старо време – не онова, за което си мислите, а за другото – когато е бил млад и здрав, нищо не го е боляло сутрин, освен главата, но две зелеви чорбици оправят проблема… Може би тайната е и в обиколките по магазините – за играчки на децата или внуците. Няма как човек да не си спомни за любимите играчки на своето детство – за плюшеното мече, за играта „Не се сърди, човече”…

А някои си спомнят с умиление и други свои играчки…

Защитникът на свободното слово „ТЕЛЕГРАФ” опитва да организира среща на високо ниво в защита на словото, за което стана дума по-горе. С редакционната покана „Страх ли ви е от истината, дами и господа „репортери”? Телеграф медиа ви кани на прозрачна среща”. Поканата е към представителите на „Репортери без граница”, приети от премиера, за да му обяснят защо са ни класирали чак на 111-о място в световната класация. Редакционният коментар приключва с тържествена покана „Очакваме да се свържете с нас в удобно за Вас време още днес, за да се уговорим за среща”.

Как да не се сети човек за едновремешната подкана „Елате при нас, за да не дойдем при вас”, отправяна от младежи, снабдени с едни интересни играчки? Вярно, тогава ставаше дума за свобода на застраховането, а не на словото…

Междувременно „ГЕРБ записа в НК: И горенето на парцали е престъпление”. Така „24 ЧАСА” резюмира опитите на Столична община да озапти горенето на всякакви боклуци, та да не им дишат софиянци фините прахови. Според предложените промени в Наказателния кодекс наказанието ще бъде „Лишаване от свобода до 2 години и глоба в размер от 2000 до 5000 лева”…

Любопитна подробност е, че няколко дни по-късно в същия всекидневник четем, че „До Милано спряха 815 тона пластмасови боклуци за България”. Получателят на ценната пратка остава все още неизвестен, можем само да се надяваме, че не е имал идеята да гори въпросния боклук – тогава като нищо щеше да лежи две години. Но ако само е мислел да го изсипе в някое дере – ще му се размине…

Неведоми са пътищата на юридическата мисъл у нас!

Невероятна е и изобретателността на мушмороците по света! Информация на „ТРУД” ни сащисва с гениално изобретение на трафикант на мигранти – „Трафикант издигнал фалшива граница”. За да си няма излишни разправии с граничната охрана, мушморокът „издигнал фалшив граничен пункт” между Русия и Финландия - малко по-далечко от истинския, завел си хората дотам, показал им го, прибрал парите и се сбогувал сърдечно с тях. Малко по-късно групичката била арестувана до близкия руски град… Нашите телефонни измамници – пасти да ядат! Учете се от руския размах, трафиканти родни!

А вестникът-стожер на свободното слово у нас „ТЕЛЕГРАФ” съвсем предпразнично предлага разнообразяване на празниците – „Учени доказаха: френската любов прави жените по-умни”.

Публикацията изобилства с научни доказателства и завършва с препоръчителни техники за по-сигурно поумняване.

Очевидно – учените са позакъснели с откритието си. Да бяха се обадили преди време – къде-къде по-умни и свободни газети щяха да се продават по кьошетата!

Но – да не губим надежда! Новата година със сигурност ще ни донесе нов късмет!

СТЪПИ МУ НА ШИЯТА!

в. "Стършел", бр. 3613/16.10.2015 г. 

По-възрастните читатели ще се сетят, че така се казваше спортната рубрика на „Стършел”, когато я водеше писателят Тонич. Може би ще си спомнят и неделите, в които жените им ги натоварваха да заведат дечурлигата на мач, за да могат за тия два часа да изчистят къщата на спокойствие. Сигурно ще се сетят и за това, че най-голямата обида към играч беше да го нарекат „бонбониера”.

Времената се менят, израснаха нови поколения, които вече не се возят на конче на раменете ни, а направо са ни стъпили на шията.

„Едва не пребиха бивш шеф на стадиона“– резюмира възраждането на червения клуб „”СТАНДАРТ”. Според репортера на голямо събрание на армейския стадион бивше клубно началство се опитало нещо да рече, но „фен с червена фланелка не издържа и тръгна на саморазправа с него, като му грабна микрофона от ръцете”. „24 ЧАСА“ е по-милозлив към изцепката – макар според заглавието да „Изхвърлиха Цимбика с „Вън боклуците!”, конфликт изобщо не е имало - „Един от привържениците съвсем културно му отне микрофона”. Как се издърпва културно микрофон от ръката на някого, който иска да говори, знаят само ултрасите, разбира се.

Междувременно на другия край на страната не се провеждат събрания, а направо се играят мачове – и то какви! Резултатът няма значение, важното е, че „Фенове биха играчи на „Нафтата”, треньорът напусна потресен“– четем в „МОНИТОР”.

Играли що играли, публиката не им харесала играта, пък влязла и ги набила. Добър стимул за футболистите – стига с тия обещания за премии при победа! Вместо това на излизане от съблекалнята да им показват сектора с най-големите привърженици на отбора и тихичко да ги предупреждават да си правят сметката.

Да видите тогава тичане! Българинът наистина само от бой разбира. Лошото е, че имаме и доста чужденци в отборите, но и те бързо ще стоплят за какво става дума, тук езиковата бариера е бързо и лесно преодолима.

Обичаме спорта ние, затова имаме здрав дух в здраво тяло, толкова здрави, че нямаме търпение да започне мачът, ами се дърмоним още преди него! „Меле между ултраси в центъра на Плевен“– прославя подвига „24 ЧАСА”. Левскари, дошли за мач, не харесали някакво заведение и в два посред нощ понабили собственика и потрошили вратата и прозорците. „В мелето се включили 60 души“– възторжено отбелязва репортерът.

Ами да – какво е това – единайсет на единайсет! Елате повече, бе!

Който не свари преди мача – може и след него! На пловдивския „Ботев“ „Счупиха с камъни стъкло на автобуса“– съобщава „ТРУД“. И – още една полезна информация – за разлика от софийските, пловдивските отбори вече „осигуряват полицейски ескорт на своите гости до излаза от града”.

Очевидно вече така ще трябва да се излиза от градовете при гостуване – с излазване. В смисъл – с лазене. Още по-добре – с прибежки и припълзявания.

Пердашим се като за последно, дами и господа, пердашим се по стадионите, пердашим се около стадионите, по пътищата на Родината, сега – предизборно – вече и по махалите и селата, какво ти селата – по „Раковска“ вече се млатим на най-високо ниво!

Под предлог, че българинът само от бой разбира.

Може би няма да е зле да почерпим малко опит от братска Германия, където според „ТРУД“ „Борусия“ спира бирата за расисти“. Как немските продавачи ще разпознават расистите? Ами – по аксесоарите – свастики например. Или по виковете, че обичат сапун.

У нас тая практика не е много приложима – веднага някой ще се сети да сезира Комисията за защита от дискриминация.

И тя ще се сезира, естествено – като гледаме календара, избори се задават всяка година, заедно с повсеместни превалявания и необходимост от бойни агитки, които да всяват респект у населението.

На което все някой трябва да му стъпи на шията.