КАКЪВ ЖИВОТ ЖИВЯХМЕ НИЙ...

в.„Стършел“, бр. 3819/25 октомври 2019 г.

Животът ни е строго парцелиран – от евроизбори – към местни избори, от местни избори – към парламентарни, от парламентарни – към президентски… Друго май не ни се случва, освен някои и други за главни прокурори и висши магистрати, но те са по-нарядко и никой освен заинтересованите не им обръща внимание.

Ако след време потомците решат да се заровят в прашните вестници от нашето време, предполагам, ще изпитат известно притеснение дали не са нещо наследствено обременени от нас, предците им.

Предците им ще се делим на две – умни и красиви жълтопаветни соросоиди и родолюбивопатриотични защитници на българския бизнес и гражданското общество.

Вземаме, да речем, „СТАНДАРТ“ отпреди месец и с притеснение откриваме, че „Фондация на умните и красивите удря бизнеса“. Обвиняемият „Антикорупционен фонд“ „създава стройна организация как да атакува дадено бизнес начинание, за да постави предприемача му на колене и го принуди да се откаже…“ И от какъв зор тия злонамерени типове правят това? Седмичникът знае: „Говори се, че цената на мръсната услуга започва от 50 000 лева и може да достигне до много по-голяма сума, но конкретни доказателства липсват“.

Като липсват – що го пишат? Ами – за да знае обществото, че „Планът предвиждал до месец-два няколко отрасъла да бъдат поставени на колене, като атаките се завъртят в навечерието на изборите, за да се получи допълнителна дестабилизация“.

Което си е вярно – вярно е, изборите сами по себе си ни дестабилизират отвсякъде. Дотам, че разместват цели градове!

„24 ЧАСА“ пуска интервю с кандидат-кмет, който ни предлага „Да продължим със застоя или да включим на скорост и Пазарджик да стигне там, където му е мястото“!

Пазарджиклии, затегнете коланите! Дано мястото вече да не е заето!

Друг кандидат прави ново географско откритие: „Пловдив е един политически дискаунт маркет. Тук се предлагат както дрехи втора употреба, така и политици“! Можеше да го каже „секънд хенд“ – така избирателите по-щяха да го разберат.

Разбира се, столицата е най-интересна. „ТРУД“ се съсредоточава върху психологическия профил на един от кандидатите и диагностицира, че „Мая Манолова дава знаци за истерия“.

„24 ЧАСА“ вижда в програмата на Йорданка Фандъкова светло дигитално бъдеще: „София става е-община“. Дотук – добре, а който си няма смартфон – извън общината ли ще остава?

Най-увлекателен, разбира се, винаги е сблъсъкът между бивши съотборници. Програмата на патриота Ангел Джамбазки, цитиран от „СТАНДАРТ“, е простичка и ясна: „Където има плочка, трябва да има лампа, а където е лампата – трябва да има камера“. Казано накратко – бъдещето на София е джамбатизация плюс електрификация и видеонаблюдение на цялата столица. Ред трябва да има в тоя сбъркан град!

Волен Сидеров също реди мъжки – от предизборните страници на „24 ЧАСА“ научаваме: „Сидеров иска 700 млн. лв. от чистота и ремонти да се върнат на столичани, а не да отиват при олигарси“.

Всичко това е хубаво, но съвпадението в идеята за забрана на гей-парадите очевидно ядосва и двамата евентуални наши благодетели. На страниците на „МОНИТОР“ с любопитство четем, че „Джамбазки кани кандидатите за кмет на София на тест за наркотици“. Предполагаме – има нещо наум.

На поканата му се бил отзовал само един.

Г-н Сидеров не остава длъжен – според цитираното от „СЕГА“ той призовава „всички кандидати за кметския стол на столицата от мъжки пол да се подложат и на медицинско изследване на сфинктера“… Предполагаме – и той има нещо наум.

На поканата му не се е отзовал никой.

Тук потомците ни вероятно ще си запушат носовете – но поне ще знаят не само в какъв живот, но и в какво смрадливо място се опитват да ни завират да живеем ний…