Любими са ми анонимните дописки – като не се подписва човек
под текста си, може да си поразвихри фантазията, да си поотпусне езика, да
понапопържа някого, да му строши фара – в преносния смисъл, разбира се, има си
журналистическа етика!
Нещо като да си фен на футболен отбор – мяташ качулката на
суичъра, връзваш клубното шалче пред носа и…
И – „55 000 лв. струва победата на „Левски“ 2:0 над
„Славия“ – точно е изчислил „24
ЧАСА“. Тъй като билетите били по двайсетачка, феновете изпотрошили ни повече,
ни по-малко от 863 седалки на стадиона – всяка по 50 лева. Останалата част от
сумата е за монтаж на новите и глоби за бомбички, псувни и други дребни
анонимни удоволствия.
Дотук – добре. Старо правило –
чупи-купи.
Малко смущение обаче предизвиква
официална информация в „ТРУД“ – че „Застраховат армията за 192 000 лева“.
Каква излезе тя – четири мача на
„Левски“ могат да покрият разноските на цялата армия!
Или армията ни е прекалено малка,
или един български войник струва по-малко от пластмасова седалка на стадион.
Ако ще си говорим за футбол,
„СТАНДАРТ“ очевидно е експерт не само по него – „Роналдо: Сексът с Джорджина
е по-хубав от задната ножица“!
Пезевенкски малко звучи, нали?
Има нещо мръсничко в заглавието на иначе добросъвестно преписаната от мрежата
информация. Всъщност на провокативен въпрос звездата отвръща, че „Не мога
да сравня гола с моята Джорджина Той не е по-добър от секса. Честен съм. Години
наред съм се опитвал да вкарам подобен гол (…) Зарадвах се, че най-после имам
гол със задна ножица“.
И ние се радваме на него и завиждаме на биропиец, прославен
от „МОНИТОР“: „Германец от 60 години
прекарва по 1000 дни на Октоберфест“!
Октоберфест е всяка година, а
годината има в най-високосния си вид 366 дни, така че постижението на бавареца
е наистина изключително – почти колкото способността на мониторния анонимен
автор да смята.
И все пак – върхът на анонимната
храброст достига отново „СТАНДАРТ“ с подписаната от цял „Екип на „Стандарт“
опозиционна дописка „С премиерска помощ всеки, който не мисли като градската
десница, е главанак“.
Става дума, естествено, за
разправиите в БНР. Да прочетем първо дефиницията за главанак – това е „Човек,
който не приема политическият лобизъм да се нарича свобода на словото. И плаща
за това с главата си“.
Най-общо казано, екипът се е добрал до очевидната истина,
че слуги на разградската олигархия, внедрени
още от времето на предвидливия демон Костов, са натиснали копчето и са спрели
излъчването на националното радио, но „прокуратурата разкри
провокацията“.
Прокуратурата още нищо не е рекла, предполагаме, че екипът
на „Стандарт“ има предварителна информация.
Важно е да се прочете също и, че „С премиерска помощ
днес всеки, който не мисли като тях (олигархарсите и слугите им, то се
подразбира), е главанак. Особено, ако не ходи на протести срещу Гешев“.
Значи – според „СТАНДАРТ“ и анонимния му екип премиерът
също е главанак – май още никой не го е виждал да размахва плакатче пред
Съдебната палата.
Докъде я докарахме – главанаци да ни управляват и да ни
дават акъл!
Добре
че в българската преса има храбри анонимници и анонимни храбреци, които да ги разобличават!
Няма коментари:
Публикуване на коментар