БЕЗИМЕННИ АНОНИМИ

в. „Стършел“, бр.3816/04.10.2019 г.

Любими са ми анонимните дописки – като не се подписва човек под текста си, може да си поразвихри фантазията, да си поотпусне езика, да понапопържа някого, да му строши фара – в преносния смисъл, разбира се, има си журналистическа етика!

Нещо като да си фен на футболен отбор – мяташ качулката на суичъра, връзваш клубното шалче пред носа и…

И – „55 000 лв. струва победата на „Левски“ 2:0 над „Славия“ – точно е изчислил „24 ЧАСА“. Тъй като билетите били по двайсетачка, феновете изпотрошили ни повече, ни по-малко от 863 седалки на стадиона – всяка по 50 лева. Останалата част от сумата е за монтаж на новите и глоби за бомбички, псувни и други дребни анонимни удоволствия.

Дотук – добре. Старо правило – чупи-купи.

Малко смущение обаче предизвиква официална информация в „ТРУД“ – че „Застраховат армията за 192 000 лева“.

Каква излезе тя – четири мача на „Левски“ могат да покрият разноските на цялата армия!

Или армията ни е прекалено малка, или един български войник струва по-малко от пластмасова седалка на стадион.

Ако ще си говорим за футбол, „СТАНДАРТ“ очевидно е експерт не само по него – „Роналдо: Сексът с Джорджина е по-хубав от задната ножица“!

Пезевенкски малко звучи, нали? Има нещо мръсничко в заглавието на иначе добросъвестно преписаната от мрежата информация. Всъщност на провокативен въпрос звездата отвръща, че „Не мога да сравня гола с моята Джорджина Той не е по-добър от секса. Честен съм. Години наред съм се опитвал да вкарам подобен гол (…) Зарадвах се, че най-после имам гол със задна ножица“.

И ние се радваме на него и завиждаме на биропиец, прославен от  „МОНИТОР“: „Германец от 60 години прекарва по 1000 дни на Октоберфест“!

Октоберфест е всяка година, а годината има в най-високосния си вид 366 дни, така че постижението на бавареца е наистина изключително – почти колкото способността на мониторния анонимен автор да смята.

И все пак – върхът на анонимната храброст достига отново „СТАНДАРТ“ с подписаната от цял „Екип на „Стандарт“ опозиционна дописка „С премиерска помощ всеки, който не мисли като градската десница, е главанак“.

Става дума, естествено, за разправиите в БНР. Да прочетем първо дефиницията за главанак – това е „Човек, който не приема политическият лобизъм да се нарича свобода на словото. И плаща за това с главата си“.

Най-общо казано, екипът се е добрал до очевидната истина, че слуги  на разградската олигархия, внедрени още от времето на предвидливия демон Костов, са натиснали копчето и са спрели излъчването на националното радио, но „прокуратурата разкри провокацията“.

Прокуратурата още нищо не е рекла, предполагаме, че екипът на „Стандарт“ има предварителна информация.

Важно е да се прочете също и, че „С премиерска помощ днес всеки, който не мисли като тях (олигархарсите и слугите им, то се подразбира), е главанак. Особено, ако не ходи на протести срещу Гешев“.

Значи – според „СТАНДАРТ“ и анонимния му екип премиерът също е главанак – май още никой не го е виждал да размахва плакатче пред Съдебната палата.

Докъде я докарахме – главанаци да ни управляват и да ни дават акъл!

Добре че в българската преса има храбри анонимници и анонимни храбреци, които да ги разобличават!

ХИЧ НЕ МИ СЕ ОБЯСНЯВАЙ!

в. „Стършел“, бр. 3815/27.09.2019 г.

Най-интересни стават вестниците по националните празници – хората са залисани с развяване на знамена, патриотични фойерверки и кебапчета, избраниците им пък сричат предварително прегледани изявления и единственото, на което новинарите могат да разчитат, са катастрофите по пътищата, изтрещяването на поредния изнервен индивид и евентуално – на някое и друго природно бедствие.

Слава Богу, нещо такова се яви, готово – на тепсия! Радиото взе, че спря. Защо спря? Ами – все още не е ясно, ясно е само, че според „ТРУД“ „Шефът потушава напрежението с обещания за заплати“. Въпросният шеф, който така и не можа да обясни като как така пет часа страната остана без националното си радио, „Обеща парите на работещите в радиото да се увеличат с 25 %“.

Чудесно – особено за него, защото според „24 ЧАСА“ „8209 лв. е заплатата на шефа на БНР – повече от премиера!“. Ако вземем калкулатор и 

чукнем по копченцата, с радост ще видим, че заплатата на началството ще се вдигне отведнъж с 2052 лева и 25 стотинки!

Все пак, ще остане далеч от пазарджишкия доктор, който слагал без нужда стентове на хора с кардиологични проблеми – според „ТРУД“ „заработил по този начин 57 хил. лв. заплата за януари, през следващите месеци приблизително по толкова“.

Това, разбира се, хвърля известна яснота върху евентуалните причини за смъртта на световно известна личност – „Издъхна Исус Христос“ – съвсем сериозно твърди „ТЕЛЕГРАФ“. И уточнява, че това е станало „5 дни преди да навърши 69“…

Тъкмо да отворим Библията и да проверим дали писаното в нея отговаря на истината, и забелязваме, че всъщност било ставало дума за актьора Джеф Фенколт, най-известния изпълнител на ролята в мюзикъла „Исус Христос суперстар“…

Но до най-логичното обяснение за пристрастяването на политическия ни елит към тераси, асансьори, къщи за гости и прочее приятности е достигнал „24 ЧАСА“: „Мъжът гони кризата на средната възраст с нова кола и къща“!

Ами – изпаднали са в криза хората, благодарение на асансьорите и терасите вече са я преодолели и сега спокойно могат да се посветят на защитата на интересите на сънародниците ни в чужбина и на опазването на евроатлантическите ценности!

И в почивните дни все пак има кой да ни защитава – покрай родната полиция, която ни пази, да не забравяме и военното министерство!

Този път лично военният министър иззе функциите на покровителя на свободата на словото у нас г-н Рашидов и реши да въведе ред в медийната оргия: "Работата на журналистите е не да правят оценки, а да предават фактите такива, каквито са, и да не вземат политическа страна и да ми глаголстват по теми, които дали ги разбират или не ги разбират, това си е тяхна работа. Да си имат убежденията, да си ги държат вкъщи"!

Така според добросъвестно цитираното в „ДНЕВНИК“ изказване на г-н Каракачанов би трябвало да изглежда истинската българска журналистика – да си има мнение, но да си го завира в… Вкъщи, вие пък какво си помислихте!

Най-добре е, разбира се, да държи здраво микрофона, за да записва правилно казаното и изобщо да не задава въпроси.

В тая професия  трябва да се тури ред – едно време в казармата какъв ред имаше! Тъкмо си отвориш устата да речеш нещо, и старшината ти я запуши с уставната реплика „Хич не ми се обяснявай! Действай!“

Ами – да действаме тогава! И обещаваме изобщо да не питаме какво стана с кадъра на партията му, заради която думата „патриот“ придоби трудно за превеждане на политичедки коректен език значение, който малко продаваше български паспорти на всеки желаещ.

ГЪЗУРНИЦИ

в.„Стършел“, бр. 3813/13.09.2019 г.

Хубаво е човек да чете вестници – научава толкова много за света! Като видях в „МОНИТОР“заглавието „Бай Ганьо от Гъзурниците – до Страсбург и назад, с жалба срещу Пеевски”, наивно си помислих, че по някакъв начин защитниците на чорбаджията си опитват да пообидят малко враговете му. Ако и вие сте останали с такова впечатление – не сте прави. Оказа се, че в Габровско има такова село – предполагам, че въпросният Бай Ганьо ще да е оттам. Това е то, свободата – да тръгнеш от Гъзурниците и чак до Страсбург да стигнеш!

Като си говорим за свобода, може би сте забелязали, че в рубриката избягвам да коментирам сайтове – все пак, печатните медии са малко по-здравословни за четене, пък и после човек може да си увие нещо с тях. Тоя път ще се наложи малко изключение.

Който не беше чувал за агенцията „ПИК”, чу – покрай пуснатите от нея порнографски снимки на гаджето на един от кандидат-кметовете на София. Снимките наистина са гадни, толкова гадни, че дори всичко видялата журналистическа гилдия изрева на умряло и констатира, че всичко би трябвало да си има граници.

На което г-н Недялков, собственик на агенцията, отвърна дословно: „Та така, многоуважаеми. За пореден път ви скрихме топката и станахте смешни. Проведохме ви показно в журналистиката. Занаят, от който вие си нямате хал хабер. Изкуство, което вие използвате перверзно за усвояване на корупционни грантове от изтървани от контрол чуждестранни организации. Защото на пазарен принцип изданията ви са кръгла нула. А именно пазарният принцип, интересът, доверието и любовта на нашите читатели са доказателствата, че агенция ПИК ви разгромява на медийния пазар и това ще продължи и за в бъдеще!“

Прав си е – на пазар – като на пазар. Бил той Женския или медийния – важното е картофите да се продават. Насам, народе! Кой изпревари – той натовари! Сезонни намаления на стари публикации!

Ето ви „24 ЧАСА”: „Служителка се напикала от страх след скандал с шефа на съда”!

Не ви харесва? Ами – тогава – вземете „ТЕЛЕГРАФ“– има си и кулинарна рубрика – „Мъж опече собствения си крак и почерпи с него приятели”!

Не си падате по джоланчета?  Ето ви здравен съвет от „МОНИТОР“ -  “Сексът помага срещу махмурлук”!

А, хвърлихте едно око, значи натам ви влече – към секс, музика и малко махмурлук на сутринта? Значи, за вас – само „ТРУД“ – с богат избор - „Луиза Григорова захвърли дрехите”; за по-напредналите „Николета заголи гръд в Париж“ и за най-напредналите - щастливо освобождаващият фойерверк „Джулиана Гани изу гащите”. Тези, на които това не им е достатъчно, могат да си прочетат за домашно „Кольо Магарето спи с русата Златка”!

Да не забравя – след като заклейми лицемерите, соросоидите, грантаджиите и всички други виновници за печалното дередже на журналистиката ни, г-н Недялков призова почитателите на сайта му на всенароден „Марш за законност пред Партийния дом“ (на който сега пише, че е Народно събрание, но това са подробности). Предвидено е събитието да се повтаря – предполагаме до поредната пълна победа на здравите сили.

В цялата тая смрадлива кенефна история най-забавна е позицията на  БНТ, БНР и АБРО – невероятен пример на висш журналистически пилотаж над показното с женски полови органи и затъкнати вибратори, от което любезният читател и децата му ще научат какво е истинската българска журналистика! Виртуозни словесни лупинги над простащината, пробутвана ни като свобода на словото! Изключителна предпазливост да не се предизвика каквото и да е притеснение у наблюдаващите дали освен свободата на словото, се спазва и правилната партийна линия:

„Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори и обществените медии – БНТ и БНР – дълбоко вярват в отговорността, която медиите носят за спазването на етичните правила на журналистическата професия…”

Блажени са верующите!

Най-свободно, ако питате мен, бе писменото слово в гаровите кенефи по време на тоталитаризма! Там можеше да си нарисуваш и напишеш каквото си искаш, доколкото ти позволяват възможностите и грамотността, разбира се. Е, кенефите ги облицоваха с плочки, така че там няма как да се пише, но пък толкова добре платени нови места за изява на кенефните творци се откриха!

Както би рекъл Бай Ганьо (не тоя, от Гъзурнициге, другият):

- Блъскай, мама му стара!