ГЪЗУРНИЦИ

в.„Стършел“, бр. 3813/13.09.2019 г.

Хубаво е човек да чете вестници – научава толкова много за света! Като видях в „МОНИТОР“заглавието „Бай Ганьо от Гъзурниците – до Страсбург и назад, с жалба срещу Пеевски”, наивно си помислих, че по някакъв начин защитниците на чорбаджията си опитват да пообидят малко враговете му. Ако и вие сте останали с такова впечатление – не сте прави. Оказа се, че в Габровско има такова село – предполагам, че въпросният Бай Ганьо ще да е оттам. Това е то, свободата – да тръгнеш от Гъзурниците и чак до Страсбург да стигнеш!

Като си говорим за свобода, може би сте забелязали, че в рубриката избягвам да коментирам сайтове – все пак, печатните медии са малко по-здравословни за четене, пък и после човек може да си увие нещо с тях. Тоя път ще се наложи малко изключение.

Който не беше чувал за агенцията „ПИК”, чу – покрай пуснатите от нея порнографски снимки на гаджето на един от кандидат-кметовете на София. Снимките наистина са гадни, толкова гадни, че дори всичко видялата журналистическа гилдия изрева на умряло и констатира, че всичко би трябвало да си има граници.

На което г-н Недялков, собственик на агенцията, отвърна дословно: „Та така, многоуважаеми. За пореден път ви скрихме топката и станахте смешни. Проведохме ви показно в журналистиката. Занаят, от който вие си нямате хал хабер. Изкуство, което вие използвате перверзно за усвояване на корупционни грантове от изтървани от контрол чуждестранни организации. Защото на пазарен принцип изданията ви са кръгла нула. А именно пазарният принцип, интересът, доверието и любовта на нашите читатели са доказателствата, че агенция ПИК ви разгромява на медийния пазар и това ще продължи и за в бъдеще!“

Прав си е – на пазар – като на пазар. Бил той Женския или медийния – важното е картофите да се продават. Насам, народе! Кой изпревари – той натовари! Сезонни намаления на стари публикации!

Ето ви „24 ЧАСА”: „Служителка се напикала от страх след скандал с шефа на съда”!

Не ви харесва? Ами – тогава – вземете „ТЕЛЕГРАФ“– има си и кулинарна рубрика – „Мъж опече собствения си крак и почерпи с него приятели”!

Не си падате по джоланчета?  Ето ви здравен съвет от „МОНИТОР“ -  “Сексът помага срещу махмурлук”!

А, хвърлихте едно око, значи натам ви влече – към секс, музика и малко махмурлук на сутринта? Значи, за вас – само „ТРУД“ – с богат избор - „Луиза Григорова захвърли дрехите”; за по-напредналите „Николета заголи гръд в Париж“ и за най-напредналите - щастливо освобождаващият фойерверк „Джулиана Гани изу гащите”. Тези, на които това не им е достатъчно, могат да си прочетат за домашно „Кольо Магарето спи с русата Златка”!

Да не забравя – след като заклейми лицемерите, соросоидите, грантаджиите и всички други виновници за печалното дередже на журналистиката ни, г-н Недялков призова почитателите на сайта му на всенароден „Марш за законност пред Партийния дом“ (на който сега пише, че е Народно събрание, но това са подробности). Предвидено е събитието да се повтаря – предполагаме до поредната пълна победа на здравите сили.

В цялата тая смрадлива кенефна история най-забавна е позицията на  БНТ, БНР и АБРО – невероятен пример на висш журналистически пилотаж над показното с женски полови органи и затъкнати вибратори, от което любезният читател и децата му ще научат какво е истинската българска журналистика! Виртуозни словесни лупинги над простащината, пробутвана ни като свобода на словото! Изключителна предпазливост да не се предизвика каквото и да е притеснение у наблюдаващите дали освен свободата на словото, се спазва и правилната партийна линия:

„Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори и обществените медии – БНТ и БНР – дълбоко вярват в отговорността, която медиите носят за спазването на етичните правила на журналистическата професия…”

Блажени са верующите!

Най-свободно, ако питате мен, бе писменото слово в гаровите кенефи по време на тоталитаризма! Там можеше да си нарисуваш и напишеш каквото си искаш, доколкото ти позволяват възможностите и грамотността, разбира се. Е, кенефите ги облицоваха с плочки, така че там няма как да се пише, но пък толкова добре платени нови места за изява на кенефните творци се откриха!

Както би рекъл Бай Ганьо (не тоя, от Гъзурнициге, другият):

- Блъскай, мама му стара!

СБЪРКАНЯЦИ

в. “Стършел”, бр. 3732/16.02.2018 г.

През тая зима народът или се поизнерви от шантавото пролетно време, или празниците му дойдоха повечко. Ама толкова повечко, че направо си сбърка географията.

„МОНИТОР” попълва празнините в знанията на софиянци с „Решават за пешеходна зона от „Алабин” до „Графа”. Тия, които са минавали поне по едната от двете улици, са наясно, че те се пресичат, така че пешеходната зона да е най-много с площ зебрата за пешеходци. Прочитаме по-внимателно, за да разберем, че става дума за стотинаметрова отсечка на „Алабин”, но следващото твърдение направо ни хвърля в музиката – че „От март бул. „Витоша” ще бъде затворен за движение на автомобили между ул. „Алабин” и бул. „Александър Невски”... Такъв булевард няма, има храм, само че той няма нищо общо с тия улици.

Отдаваме виденията на временното затопляне и преминаваме към пиянските изпълнения на населението. Жестоко убийство радва майсторите на заглавия на „СТАНДАРТ”: „Младежи убиха клошар за кеф”. Имаше и песничка за банята и кефа – трепете, младежи, сега ви се е паднало! „МОНИТОР” проявява все пак известно съчувствие към жертвата – „Двама младежи убиха старец за удоволствие”. „Удоволствие” си е вече българска дума, добре е да се пише на български, по-интересно е неволното внушение, че заради едното удоволствие може да се трепе, стига трепането да е с удоволствие и мярка – както казват в бирените реклами.

Други двама млади индивиди влагат народопсихологични и политически елементи в подвизите си – след като обрали няколко апартамента, се явиха в телевизиите, зад да обяснят за какво ставало дума всъщност (цитираме по „МОНИТОР”): „Обрахме апартаментите, за да покажем какъв смешен народ сме. Защото всеки краде и то суми над 100 000 лева, а мен искат да ме вкарат в затвора за 100 лева”... Вярно, смешен народ сме, особено полицията ни – докато тя ги издирва, те дават интервюта.

Междувременно се сдобихме и с нов кандидат-президент – да ни е честито! В досадно дълго интервю за „СТАНДАРТ”, о. р. проф. Божидар Димитров заявява първо, че „Само президентска репуб­лика ще върне величието ни”, след което скромно посочва и светлата личност, която ще ни поведе към ново народно величие (не се ли казваше така вестникът на бай ни Ганьо Балкански?) – „Това ще направи бъдещият президент, например аз.”

Партията още не е учредена, но вече си има кандидат-президент – това очевидно си е наша българска политическа специфика – първо се определя кои ще са бъдещите кандидат-президенти, минис­три и депутати и чак после се учредява партия с ясна програма как да изведе страната до сияйни висини и ново величие. Да направим България отново велика!

В устрема към ново величие проектозаконът за медиите остана някак незабелязан, затиснат от споровете за лифтове и джендъри. Все пак „СТАНДАРТ” е потърсил мнения на професионалисти – г-жа Илиана Беновска дори има идеи за допълнение към закона – освен собствениците и източниците на финансиране: „Всички медии да декларират и своята политическа ориентация”.

Великолепна препоръка, но трудно изпълнима – с годишна декларация за политическа ориентация няма да стане, у нас събитията са динамични, сменят се правителства, който вчера беше опозиция, днес е на власт и обратно. Спомняте си как една цяла медийна група за една нощ обърна палачинката и мина от „Боко Тиквата” към „Премиера Борисов”.

Така че, според нас, за да не бъде въвеждан читателят в заблуждение, би трябвало обявяването на политическа ориентация да става всекидневно, на страницата с прогнозата за времето, примерно така: „Утре пак ще има повсеместни превалявания, а ние пак сме с правителството”...

„Бай Ганьо и опозиция – ама де-де”!

Ама как не сме мръднали и на йота от Алековото време...