СБЪРКАНЯЦИ

в. “Стършел”, бр. 3732/16.02.2018 г.

През тая зима народът или се поизнерви от шантавото пролетно време, или празниците му дойдоха повечко. Ама толкова повечко, че направо си сбърка географията.

„МОНИТОР” попълва празнините в знанията на софиянци с „Решават за пешеходна зона от „Алабин” до „Графа”. Тия, които са минавали поне по едната от двете улици, са наясно, че те се пресичат, така че пешеходната зона да е най-много с площ зебрата за пешеходци. Прочитаме по-внимателно, за да разберем, че става дума за стотинаметрова отсечка на „Алабин”, но следващото твърдение направо ни хвърля в музиката – че „От март бул. „Витоша” ще бъде затворен за движение на автомобили между ул. „Алабин” и бул. „Александър Невски”... Такъв булевард няма, има храм, само че той няма нищо общо с тия улици.

Отдаваме виденията на временното затопляне и преминаваме към пиянските изпълнения на населението. Жестоко убийство радва майсторите на заглавия на „СТАНДАРТ”: „Младежи убиха клошар за кеф”. Имаше и песничка за банята и кефа – трепете, младежи, сега ви се е паднало! „МОНИТОР” проявява все пак известно съчувствие към жертвата – „Двама младежи убиха старец за удоволствие”. „Удоволствие” си е вече българска дума, добре е да се пише на български, по-интересно е неволното внушение, че заради едното удоволствие може да се трепе, стига трепането да е с удоволствие и мярка – както казват в бирените реклами.

Други двама млади индивиди влагат народопсихологични и политически елементи в подвизите си – след като обрали няколко апартамента, се явиха в телевизиите, зад да обяснят за какво ставало дума всъщност (цитираме по „МОНИТОР”): „Обрахме апартаментите, за да покажем какъв смешен народ сме. Защото всеки краде и то суми над 100 000 лева, а мен искат да ме вкарат в затвора за 100 лева”... Вярно, смешен народ сме, особено полицията ни – докато тя ги издирва, те дават интервюта.

Междувременно се сдобихме и с нов кандидат-президент – да ни е честито! В досадно дълго интервю за „СТАНДАРТ”, о. р. проф. Божидар Димитров заявява първо, че „Само президентска репуб­лика ще върне величието ни”, след което скромно посочва и светлата личност, която ще ни поведе към ново народно величие (не се ли казваше така вестникът на бай ни Ганьо Балкански?) – „Това ще направи бъдещият президент, например аз.”

Партията още не е учредена, но вече си има кандидат-президент – това очевидно си е наша българска политическа специфика – първо се определя кои ще са бъдещите кандидат-президенти, минис­три и депутати и чак после се учредява партия с ясна програма как да изведе страната до сияйни висини и ново величие. Да направим България отново велика!

В устрема към ново величие проектозаконът за медиите остана някак незабелязан, затиснат от споровете за лифтове и джендъри. Все пак „СТАНДАРТ” е потърсил мнения на професионалисти – г-жа Илиана Беновска дори има идеи за допълнение към закона – освен собствениците и източниците на финансиране: „Всички медии да декларират и своята политическа ориентация”.

Великолепна препоръка, но трудно изпълнима – с годишна декларация за политическа ориентация няма да стане, у нас събитията са динамични, сменят се правителства, който вчера беше опозиция, днес е на власт и обратно. Спомняте си как една цяла медийна група за една нощ обърна палачинката и мина от „Боко Тиквата” към „Премиера Борисов”.

Така че, според нас, за да не бъде въвеждан читателят в заблуждение, би трябвало обявяването на политическа ориентация да става всекидневно, на страницата с прогнозата за времето, примерно така: „Утре пак ще има повсеместни превалявания, а ние пак сме с правителството”...

„Бай Ганьо и опозиция – ама де-де”!

Ама как не сме мръднали и на йота от Алековото време...

КОМПОЗИТНА ВИБРАЦИЯ

в. "Стършел", бр. 3690/21.04.2017 г.

Брррр... Не, това не е от захлаждането, това е звук от новата вибрация, която ни тресе от известно време насам. Каква вибрация ли? Ами – така е устроен светът - вибрираме всички, дори тези, на най-високите места! Ето, в „ТРУД” астроложката Алена ни обяснява как „заради вибрацията на ново начало при Бойко Борисов и на стабилизация при Красимир Каракачанов и Волен Сидеров правителство ще бъде съставено и работещо, защото композитната им вибрация е на глобална положителна промяна”.

Доколкото разбираме от тая тънка наука, само един ще вибрира, а другите стабилно ще бръмчат покрай него – така ли?

Добрата новина е, че щом има нова вибрация – има и нова надежда!

По-пъргавите електронни сайтове вече разпространиха и датата, на която ще се закълне новото правителство – 5 май. Удобно е – пада се петък, следва Гергьовден, човек може да си почине хубаво от клетвата. Но тук също има тънкост, за която астроложката предупреждава – Меркурий отново е ретрограден, да му изсъхнат меркурчетата дано, и ще е такъв чак до 4 май. Чист късмет е, че „преговорите между ГЕРБ и „Обединените патриоти” започнаха преди обратното движение на планетата”. Решаваме да проверим дали и други са на това мнение в интернет и с ужас прочитаме в „24 ЧАСА”, че „5 май е денят на свобода от правителството”. Кво става, братя – още не заклели се и ще ни оставят да се оправяме пак сами? Слава Богу, случайно попадаме на датата – вестникът е от 2011 година, а заглавието означава, че през тази година „до 4 май ще работят българите, за да си платят данъците”...

За тази година още не е ясно докога ще работим за държавата, но „ТЕЛЕГРАФ” ни хвърля в тъч с информацията, „Всяка трета от четири декларации подадена онлайн”. Смятаме на пръсти – както и да го сметне човек, въпросната трета се оказва една от четири. Но кои сме ние да се съмняваме в математическите способности на телеграфното издание! Авторите и редакторите му се изхитрят да ги демонстрират на най-неочаквани места – например в театралната рецензия „Пурковица става Фердинанд”. Става дума за премиерата на „Щастливеца”, с която Сатирата отбелязва 60-годишния си юбилей, постановка, в която актрисата Йорданка Стефанова е в ролята на Фердинанд. Дотук – нищо лошо, хората ни припомнят ролята є в „Господин за един ден”, притеснението идва от информацията, че „честваме 120 години от рождението на бащата на Бай Ганьо” – Алеко е убит точно преди 120 години, на 11 май 1897 година! Диви балкански нрави – още нероден, те го убиват! Има, разбира се, и заподозрян – „Разпитват сина на Калата за убийството на Алеко Константинов”. Ами – както са се объркали годините, нищо чудо и да се окаже подсъдим! Защото полицията у нас не спи! Ето, вижте „МОНИТОР” – „Полицаи спасиха отвлечен коч”!

Нагли крадци задигнали „коч в разцвета на силите си”, но полицията ги заловила навреме – преди животното да увисне на ченгела за дране. Проведено било разпознаване, като кочът взел дейно участие – след като стопанката го разпознала по счупения му рог, „той май също я познал, защото тръгнал право срещу нея”.

Успокоени от тая вест търсим друга в мониторния вестник и светкавично попадаме на добра новина за българската икономика и небанковия сектор – предлагащ все повече небанкови услуги – „Женим се на лизинг през заложна къща”.

Ако ви е дошла сляпата неделя, тичайте в заложната къща – там закъсали бивши годеници си залагат пръстените и после не ги търсят, така че от добрите чичковци там можете да вземете не само пръстен, с който да размекнете любимата, но и кредит, та да се ожените евентуално, ако тя кандиса.

Пролет е, въздухът трепери от композитни вибрации, пък и демографска програма се задава за изпълнение – действайте!