ОТ ДУМА НА ДУМА

 

в. „Стършел“, бр. 3864/11 септември 2020 г.

Има една не много популярна рисунка на Илия Бешков – здравеняк се е надвесил с гьостерица в ръка над току-що претрепания от него опонент. Текстът е многозначителен: „От дума на дума“…

И ние така – от дума на дума в една топла августовска вечер за малко да се изпотрепем помежду си.

Дума дупка не прави, но думата дума отваря – на воя на вувузелите и скандиранията „Оставка“ се отговаря с думи прости – „Марешки нарече протестиращите изроди и изверги“ – извежда цитатче от откровенията на зам.-председателя на Парламента, който подписва, без да чете (за да се разграничи, разбира се), „СЕГА“. „Искам да се обявя против всички изроди, които се опитваха да убият български полицаи. Искам да се обявя срещу всички изверги, които ограбиха и съсипаха живота ни през последните 30 г. Категорично нямам нищо общо с тези хора“.

Разграничаването, разбира се, трябва да е пълно – затова и управляващите не са пощадени. „Той се скара и на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева за думите є, че не купува от неговите аптеки (…), като добави, че „такива като нея“ във „Воля“ не ги назначават дори за чистачки.“

Другият зам-председател на Парламента, г-н Симеонов, не остава назад: „На протестите виждам няколко групи. На първо място това са партийните групички - леви, десни, всякакви. Другата група са хората, които се управляват от Дубай - ултраси с наркотици по джобовете. Третата група са недоволни от живота си или т. нар. лузъри (looser) - хора, които търсят виновник за своите неудачи в личния живот. Четвъртата група са студентите, които са дошли в България, защото университетите на Запад са затворени. Искат да покажат някаква политическа активност, да си направят няколко селфита и да ги пратят на техните колеги.“ - цитира компетентното му мнение „24 ЧАСА“.

Политиката е сложна работа – там трябва да напопържаш опонента така, че да не може копче да ти рече насреща. Друго нещо е безпартийната и политически абсолютно неутрална и обективна преса. Като „МОНИТОР“, например: „Сега е моментът за импийчмънт на държавния глава. (…) Опитът му да представи полицаите като жертви на управляващите и така да ги противопостави едни на други е злодеяние, родено от психопатията на готов да мине през трупове, за да получи цялата власт индивид.“

А председателят на парламентарната комисия по културата Вежди Рашидов се възмущава културно пред „ДАРИК“: „Поразен бях след махането на палатките от гледката - мръсотия, погром, там е живяло всичко друго, но не и хора.“

Езикът на омразата, непрекъснато заклеймяван от иначе системно употребяващите го, се оказа повече от заразен – от дума на дума се стига до също толкова идиотски отпор. „ТРУД“ под заглавието „Заляха с отровни думи Райна Кабаиванска“ цитира фейсбук изцепки по адрес на голямата българка:

„Герберастката Райна Кабиванска да си гледа пеенето и да не се обяснява в защита на мафията, защото може публично да бъде заклеймена като „Певицата на мутрите“. Забележителното умотворение е на журналиста от „Либерта” Стоян Тончев, който по-късно го изтри от стената си във фейсбук. Шедьоврите на отровната мисъл се допълват от квалификации като: „Тя вече не е певица, а певачка“, „Цял живот Кабаиванска пее фалшиво“, „Да каже какъв комунист е бил баща й“, „Кабаиванска слезе на нивото на Марешки“, „Живее в неин си свят и не вижда българския обикновен човек“, „Като няма глас, има злоба в нея“…

И така, от дума на дума, потъваме всички неусетно в помията. Отначало – само словесна, макар че както е тръгнало, нищо чудно от дума на дума да стане мътна и кървава…

ПОЧИВКАТА СВЪРШИ!

в.„Стършел“, бр. 2795/10.05.2019 г.

Имаше хубав стар виц – водят новопостъпил грешник из преизподнята. Разгледал казаните и другите ужасии и накрая стигнал до езеро, пълно с онова миризливо нещо, с което пиарите на партиите замерват вентилаторите, а сред него – група грешни души. Тук май е най-добре, решил нещастникът, цопнал в миризливото, извадил цигара, но пристигнал дежурният дявол и изкомандвал:

- Почивката свърши! Потапяй се!

Е, десетината почивни дни свършиха, време е отново да си се потопим в милото родно миризливо нещо, наречено еврокампания.

Първото, което ни попада пред очите, е зам-председателят на Народното събрание, г-н Марешки – който според сайта „Факти” е изревал: „Затварят ми аптеките и бензиностанциите”. Заради това, че из тях били разлепени предизборни плакати, преди да започне официално кампанията, ЦИК решила да го глоби. „Целта е всички обекти да ми затворят и обясняват това с политическа реклама. Това е крайно цинично, тази атака показва как някой се страхува от мен, единственият съм, който правя нещо добро за българските граждани”. Не сме много сигурни доколко оплакването е вярно, ако отворим „24 ЧАСА” от есента на 2018 г., ще научим, че „Марешки продава аптеките за 170 млн. – искал само политика”. В случая ЦИК му прави не само реклама, но и услуга. А тъй като изборите не са местни, а европейски, г-н Марешки обещава ако вземем, че го изберем, че „Ние ще взривим Европейския парламент”. Най-после нещо евроконкретно!

Друг кандидат за наш евролюбимец, г-н Джамбазки, според „ДНЕВНИК” на среща с полицейските синдикати изложил авангардната идея „полицаите да могат по-свободно да ползват огнестрелно оръжие”. Естествено, политическата репресия не закъснява и към него – според ЦИК „призивът за използване на оръжие при овладяване на безредици може да бъде възприет като накърняващ добрите нрави". Добрите нрави се насаждат винаги или с кютек, или с малко стрелба – как пък в ЦИК това го не разбират!

А г-н Карадайъ, лидер на неетническа партия, продължава да консолидира избирателите с болезнените спомени от преди четиридесетина години – „Ние се обединихме първо с болката, после с емоцията и накрая с партията”... Обединението е хубаво нещо, а къде ви остана Европата?

Европата очевидно ще трябва да разчита сама на себе си, за да се оправи, защото основният опонент на ГЕРБ има други грижи – в първомайската си реч, цитирана от „МОНИТОР”, г-жа Нинова гордо заявява, че „Ние не сме идеални, знаем го, но три години се борим срещу статуквото, срещу задкулисието, срещу модела на прехода. Не успяха да ни купят с постове, не успяха да ни купят с пари. Искаме да продължим. Знаем как да подредим държавата“. Прочетено по-внимателно, излиза, че партията на г-жа Нинова е започнала да се бори срещу всички тия безобразия едва от три години.

Логичен е въпросът къде е бляла през останалите двайсет и седем, но тъй като изборите са европейски, няма да питаме.

Насреща излезе не кой да е, а самият премиер-слънце, без който в държавата нищо не може да стане, с изключение на някои и други покупки. Програмата за европейско развитие на България е отново хипермагистрална, но има и нещо ново в европейското строителство на магистрали – „Просто искам да видя и „Хемус” и затова съм я направил необратима”. Необратима магистрала не бяхме виждали – чакаме с нетърпение!

Пак в „24 ЧАСА” четем и за поредното постижение на родното здравеопазване – „Хиляди търсиха изцерение край планински извор”. Думата е „изцеление”, но на нас кое ни е наред, та и правописът – важното е, че хората са намерили начин за облекчаване на бюджета за здраве – „Хиляди търсиха изцерение от болестите края планински извор в местността Дамбалъ край Момчилград Според местното поверие в нощта на 5 срещу 6 май, водата, извираща от масивната скала, добива вълшебна сила и лекува заекване, парези, екземи и други”…

Да можеха да потопят в ледената вода и мераклиите да ни насъскат едни срещу други в името на светлото си бъдеще, нямаше да е зле – може в графата „и други” да влиза и лечение на закърняла съвест.

Но засега се очертава само нашето потапяне.