ОЛИМПИАДА С АШУРЕ

 в. „Стършел“, бр. 4138/6февруари 2026 г.

Зимните олимпиади по нещо си приличат със зимата – винаги ни изненадват! Особено изненадани са медиите – залисани с обсъждане на проблема кой точно е председател на БОК, опитват да наваксат едва в последния момент!

„24 ЧАСА“ наваксва с проблема на германската спортистка Лиза Буквиц – „Шампионка се пусна в OnlyFans“. Олимпийската шампионка срещнала затруднения с финансирането на подготовката си и решила да си я подпомогне сама – със снимки по символично облекло, определено от вестника като спортна екипировка. За любителите на спорта има и картинка – за съжаление качеството є не е много добро и не е много ясно какво точно е татуирано на корема на шампионката.

„БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ подхожда по-директно към олимпийската тематика – „Линдзи Вон се фука с дупе“. За да не си помислите, че става дума само за пезевенкщина, дупето си има и научно обяснение, дадено лично от притежателката му: „Големите задни части винаги ще са на мода. Качих мускули и килограми, защото ски състезанията са гравитационен спорт. Имам нужда от тази маса. Защото колкото повече тежа, толкова по-бърза съм“.

А за да не се чувстват пренебрегнати привържениците на по-неконсервативните отношения, шареният всекидневник се е погрижил и за тях: „Лесбодвойка готова да се бие в хокея“. Интригата е наистина вълнуваща – шведска и финландска хокеистки, сключили брак малко преди олимпиадата, ще трябва да се изправят една срещу друга в отборите на своите страни. Хокеят е интересен спорт, в който можеш да избуташ съперника, можеш да го изблъскаш, можеш дори да го хвърлиш през мантинелата, а ако и това не помогне – да му лупнеш един десен прав (това обаче не било според правилата). Въпреки това финландката е изпълнена с решителност: „На леда тя е мой враг. Не ме интересува кой е срещу мен... Ако е тя, ще я ударя. Ще се разберем след мача“!

Женски бой – кой не обича да клюкарства за това!

При мъжете нещата са по-кротки, дори скучни – „Холивудска гей икона се пуска на олимпиадата“. Някак между другото минава сребърният медал на скиора от предишна олимпиада, за да се запълни страницата с похожденията и пристрастията му.

На този фон подготовката на родните спортисти направо бледнее – „Алберт Попов с нова прическа за олимпиадата“ – сухо отбелязва „24 ЧАСА“... Как при това положение да събудим читателския интерес към високите спортни постижения!

Високо публицистично постижение в коментара си на интервюто на президента Радев има в „ТРУД“ професорът Дуранкев: „Според древните гърци добродетелният човек трябва да притежава 12 качества: амбиция, вежливост, искреност, красота, щедрост, великодушие, почтителност, чувство за справедливост, благоразумие, остроумие, смелост и известна доза чар. Ако приложим тази формула към представянето на Румен Радев, то той илюстрира, че притежава поне 10 от необходимите качества (пропускам умишлено „красота“, като оставям преценката є на българските жени; също и „чар“...)

Защо? Какъв е проблемът? Толкова ли беше трудно? Я вижте какво става в Пловдив – „МАРИЦА“ цитира пловдивски общинар, който с потрес констатира, че „Само на раздаването на ашуре пред Джумая джамия съм виждал такъв наплив, както сега за партията на Румен Радев“.

Раздаването на ашуре си е мюсюлмански обичай, виж – раздаването на постове и службички си е общ, балкански. Очевидно доста народ вече се е наточил да бръкне в гювеча покрай новия спасител...

МЪРЗИ, ТА БОЛИ!

 в. „Стършел“, бр. 4065/16 август 2024 г.

Олимпиадата завърши, време е да се отдадем на любимите си неолимпийски спортове.

Кой е най-популярният спорт у нас, за който Пиер дьо Кубертен не е и сънувал?

Погледнете онова, на което му казват социална мрежа – там се практикува най-много. Броенето на чуждите пари. Обичаме го тоя спорт, та оттатък – и нямаме равни в него! А родната преса ни дава обилен материал за практикуването му.

„България хвърли 100 млн. лева за десет медала от олимпиадата“ – твърди в предолимпийския си брой „УИКЕНД“. Седмичникът не е виновен, че не улучва броя на медалите, може би защото е преписал прогнози на статистическа компания (които не се сбъдват, ама никак). Сумата не може да впечатли българския избирател и читател – нали месец преди олимпиадата отпукахме 100 милиона, за да изберем парламент, който не свърши работа и за пет лева, бълха ни ухапала! По-впечатляващо е отношението на газетата към спортистите, за които е предназначена тази сума – „Най-много са намазали в борбата – почти 10,5 млн. лв“... И списъкът продължава с други „намазали“...

Олимпиадата свърши, дойде време за равносметки и хейтърство – и „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ се е постарала да поощри българските хейтъри -  „По 250 бона от държавата за Карлос Насар, Семен Новиков и Магомед Рамазанов“. Става дума за премиите на олимпийските шампиони. Има и ценоразпис за второ, трето и така нататък места.

Всичко е за едните пари – това иска да ни рече родната преса. Трудът, лишенията, контузиите, операциите, сълзите след победа или неуспех нямат никакво значение! Заради парите е!

Разбира се, за да не се стига до това внушение, трябва някой да се позамисли над буквичките, които пише – още повече, че както научаваме от „МАРИЦА“, „Мисленето боли, но не вреди“. Изследване на нидерландски учени доказало, че „мисленето действително е болезнено, но за жалост – крайно необходимо“. Защо така ли? Защото „Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации. Това подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли“...

Може да се заключи, че не си заслужава човек да си дава зор да размишлява. И правилно – защо да си причинява болка, след като всичко може да стане по много по-мързелив и приятен начин! При положение, че „Вече и научно доказано: мързеливите са по-интелигентни“ – според „24 ЧАСА“.  Има си истинско научно потвърждение: „Според научни изследвания някои хора се раждат с ген за мързел. Тази генна мутация е свързана с допаминовите рецептори в мозъка на човека“...

И едно важно уточнение за любителите на дълбоки размисли – озаптете се! Стига сте мислили – това води само до болка и разочарование! Не си давайте зор да мислите - „Много хора откриват, че най-добрите им идеи идват, когато не се напрягат и просто позволяват на ума да си блуждае. Кратките моменти на мързел често водят до проблясъци на вдъхновение“!

Един такъв проблясък откриваме неочаквано в „ТЕЛЕГРАФ“ – „Азис пържи кюфтета с „Телеграф“! Видеото на костинбродския славей и кюфтетата му само за 16 часа събрало над милион гледания!

Защо ли?

Намираме обяснението в самата дописка – „След като е изчел новините във вестника, изпълнителят го е подложил под котлона си и с усмивка приготвя вкусен обяд“...

Ето, това е пример за проблясък на вдъхновение – да открие човек истинското предназначение на днешната българска преса!

Която, както изглежда, я мързи да мисли, та я боли!

НЕФИЛИМИ И СЕГУНИ

 

 

в. „Стършел“, бр.3908/30 юли 2021 г.

 С известна завист гледаме състезанията по плуване на Олимпиадата – те поне има къде да поплуват в тия жеги!

Но, както знаем, няма пълно щастие – плувците може и да не знаят, но за „24 ЧАСА“ няма тайни – „Древно проклятие тегне над игрите в Япония“!

При строежа на олимпийските обекти още през 60-те години на миналия век били унищожени храмове и гробници на сегуната Токугава (древното кралство по тези земи). И възмездието не закъснява – прокопаният тунел към олимпийския стадион става „най-известното свърталище на духове в Япония“. Нещо повече – „Хората често виждат призрак на тъмнокоса жена (вероятно – наложница на първия сегун Токугава), която виси от тавана“. И други ужасии – „Шофьори твърдят, че след преминаване на тунела върху колите им остават отпечатъци от боси мокри крака“!

Дотук – нищо странно, това им е работата на духовете. Но проклятието се разпростира и върху съвсем невинни хора – „Тези, които бяха изселени в нови райони заради олимпиадата през 1964 г., сега отново бяха преместени заради тази през 2020 г.“...

Друг път японците ще се замислят дали изобщо да кандидатстват за олимпийски игри!

Докато далеч на изток хората страдат заради сегуни, тук преследваме нефилими. „Обсебената от нефилими шофьорка искала да убива и свидетели“ – според „ТЕЛЕГРАФ“.

Обсебена или превъртяла – това е работа на психиатрите, но жената влязла в насрещното с джипа си и нарочно блъснала нищо неподозираща минувачка. „През цялото време, докато случайни хора се борели да запазят в съзнание блъснатото момиче, чернокосата Мария повтаряла, че жертвата й трябва да умре, защото е „нефилим“. Заплашвала и свидетелите, че те също трябва да бъдат убити, защото и те са „нефилими“ и защото не знаели значението на тази дума“.

Предполагаме, за да ни предпази от подобни случаи, всекидневникът ни разяснява значението на думата – нефилимите били „великани и насилници – свръхчовешко потомство, което се родило, когато злите ангели имали сексуални отношения с жените на Земята в дните на Ной“...

Запомнете го добре, за в случай, че някой реши да ви прегази!

Като сме започнали да разширяваме общата си култура, нека вземем и „СТАНДАРТ“, за да научим, че „Президентът гледа „Дон Джовани“ в Залцбург“. Не си мислете, че е отишъл на кино – заедно с австрийския си колега „двамата президенти ще посетят премиерата на операта на Моцарт „Дон Джовани“ в рамките на Залцбургския музикален фестивал“.

Предполагаме, че става дума за операта „Дон Жуан“, но нищо чудно да са открили някоя неизвестна досега Моцартова опера!

А „ТРУД“ се възползва от любопитството ни към мачовете на Европейското, за да обогати техническите ни познания – „Втора топка, симулация и лазар в очите при победния гол на „Уембли“ – отразява полуфинала трудовото издание. За да не си помислите, че става дума за коректорска грешка, думата се повтаря няколко пъти в текста, като дори има снимка как „Лазар от трибуните свети в очите на Каспер Шмайхел...“ Очевидно става дума за някакво съвсем ново устройство, предполага се – кръстено на името на изобретателя си. Вероятно – наше момче, Лазар си е наше име!

Българи-юнаци! До Европейското не стигнахме, но Лазар успя!

СЪЛЗАТА НА КОМСОМОЛКАТА

в. "Стършел", бр. 3525/31.01.2014 г.

Човек понякога дрънка глупости и без да иска - досущ като руският големец, който гордо заявил, че "Сочи е чист като сълза на комсомолка"... "СТАНДАРТ" цитира и обяснението към странното изявление - че "няма никакви кражби около изграждането на олимпийската инфраструктура"...

И у нас винагивярнатанапартията (управляващата към момента, разбира се) преса зарони момински сълзи пред нестихващите успехи на правителството. "Бизнесът вече не се страхува" - заявява премиерът отново пред "СТАНДАРТ". И хората на село вече не се страхуват - до снимката на г-н Орешарски, от чието интервю е взето заглавието, четем още по-оптимистичното "Всяко село с гардове". Пропищяло от крадци видинско село си наело не един, не двама, не и десет, а цели двайсет и пет частни охранители. Отчаяната постъпка на хората е прославена под рубриката "Челен опит"... На закъснелите да си наемат бодигардове старци по селата препоръчваме да четат "ПРЕСА" - оттам научаваме, че "Армията продава 44 танка Т-72". Ако селото е по-големшко, като нищо може да си купи орташки един танк и да си се брани само!

На фона на тези оптимистични новини повече от смесени чувства изпитва човек, когато прочете в "ТРУД" как "Апартамент капсулира времето в Париж". По време на войната заможна парижанка избягва в провинцията и по някаква причина си остава там до преклонна възраст. Апартаментът й остава заключен и непокътнат до смъртта й - цели седемдесет години... Както се пишеше едно време в "Работническо дело" - това е за рубриката "Техните нрави"...

А за нашите нрави можем да прочетем в "БЪЛГАРИЯ ДНЕС" - "Врачанин с брадва в главата"! Двама приятели седнали, пийнали, скарали се, сбили се - и дошлата полиция заварила единия "с разцепена от брадва глава". Оттук нататък за репортера е лесно - важното е да се държи високият стил и добрият литературен език - "Въпреки секирата, която стърчала от кратуната му, той успял да обясни, че възникнал скандал..."

Обикновено в началото на лятото независимите от нищо, освен от собствениците на хотели по морето вестници започват да ни плашат с кърлежи, змии, смоци и гущери по плажовете на конкуренцията. "БЪЛГАРИЯ ДНЕС" обаче очевидно е привърженик на планинския туризъм, защото още отсега ни алармира, че "Бяла акула нахлу в Черно море". Според очевидци дзверът бил дълъг към четири метра - съвсем малко по-късичък от акулата с ей толчави челюсти на Спилбърг... 

С малко притеснение погледнахме първата страница на "ТРУД" - да не би да сме попаднали на миналогодишен вестник, след като се стреснахме от заглавието "Бойко Борисов няма цена"... Слава Богу, оказа се тазгодишен - а експремиерът нямал посочена цена в сайт за трансфер на футболисти. Вместо цифра срещу името му имало чертичка...

Можем да се гордеем, братя българи - поне един от нас официално си няма цена и не се продава! Как да не пролее човек мътна сълзица от умиление!

А сълзата на комсомолката хич не е безобидна - прочелите "Москва-Петушки" на Венечка Ерофеев ще се сетят какво съдържа тоя взривоопасен коктейл: "Лавандулов спирт - 15 г.; Одеколон "Младост" - 15 г.; Розова вода - 30 г.; Лак за нокти - 2 г.; Еликсир за жабуркане - 150 г., Лимонада - 150 г."... Любителите на алкоексперименти е добре преди употреба да прочетат листовката: "Изпиеш сто грама - паметта ти е твърда, а здравият разум изфирясва. Изпиеш още сто грама - и сам се чудиш на себе си: откъде толкова здрав разум? И къде се е дянала всичката твърда памет?"...

Е, ние тоя ефект си го постигаме и без да пием одеколон и лак за нокти - просто си купуваме вестник...