НЕФИЛИМИ И СЕГУНИ

 

 

в. „Стършел“, бр.3908/30 юли 2021 г.

 С известна завист гледаме състезанията по плуване на Олимпиадата – те поне има къде да поплуват в тия жеги!

Но, както знаем, няма пълно щастие – плувците може и да не знаят, но за „24 ЧАСА“ няма тайни – „Древно проклятие тегне над игрите в Япония“!

При строежа на олимпийските обекти още през 60-те години на миналия век били унищожени храмове и гробници на сегуната Токугава (древното кралство по тези земи). И възмездието не закъснява – прокопаният тунел към олимпийския стадион става „най-известното свърталище на духове в Япония“. Нещо повече – „Хората често виждат призрак на тъмнокоса жена (вероятно – наложница на първия сегун Токугава), която виси от тавана“. И други ужасии – „Шофьори твърдят, че след преминаване на тунела върху колите им остават отпечатъци от боси мокри крака“!

Дотук – нищо странно, това им е работата на духовете. Но проклятието се разпростира и върху съвсем невинни хора – „Тези, които бяха изселени в нови райони заради олимпиадата през 1964 г., сега отново бяха преместени заради тази през 2020 г.“...

Друг път японците ще се замислят дали изобщо да кандидатстват за олимпийски игри!

Докато далеч на изток хората страдат заради сегуни, тук преследваме нефилими. „Обсебената от нефилими шофьорка искала да убива и свидетели“ – според „ТЕЛЕГРАФ“.

Обсебена или превъртяла – това е работа на психиатрите, но жената влязла в насрещното с джипа си и нарочно блъснала нищо неподозираща минувачка. „През цялото време, докато случайни хора се борели да запазят в съзнание блъснатото момиче, чернокосата Мария повтаряла, че жертвата й трябва да умре, защото е „нефилим“. Заплашвала и свидетелите, че те също трябва да бъдат убити, защото и те са „нефилими“ и защото не знаели значението на тази дума“.

Предполагаме, за да ни предпази от подобни случаи, всекидневникът ни разяснява значението на думата – нефилимите били „великани и насилници – свръхчовешко потомство, което се родило, когато злите ангели имали сексуални отношения с жените на Земята в дните на Ной“...

Запомнете го добре, за в случай, че някой реши да ви прегази!

Като сме започнали да разширяваме общата си култура, нека вземем и „СТАНДАРТ“, за да научим, че „Президентът гледа „Дон Джовани“ в Залцбург“. Не си мислете, че е отишъл на кино – заедно с австрийския си колега „двамата президенти ще посетят премиерата на операта на Моцарт „Дон Джовани“ в рамките на Залцбургския музикален фестивал“.

Предполагаме, че става дума за операта „Дон Жуан“, но нищо чудно да са открили някоя неизвестна досега Моцартова опера!

А „ТРУД“ се възползва от любопитството ни към мачовете на Европейското, за да обогати техническите ни познания – „Втора топка, симулация и лазар в очите при победния гол на „Уембли“ – отразява полуфинала трудовото издание. За да не си помислите, че става дума за коректорска грешка, думата се повтаря няколко пъти в текста, като дори има снимка как „Лазар от трибуните свети в очите на Каспер Шмайхел...“ Очевидно става дума за някакво съвсем ново устройство, предполага се – кръстено на името на изобретателя си. Вероятно – наше момче, Лазар си е наше име!

Българи-юнаци! До Европейското не стигнахме, но Лазар успя!

МОЦАРТ С КИСЕЛО ЗЕЛЕ

В. „Стършел“, бр. 3782/08.02.2019 г.

Една от основните функции на вестниците е да информират.

Нещо като хартийката, която ни подмушват в болницата, преди да ни отрежат апендикса. Като попитате какво пише на нея, отговарят ви – информирано съгласие. Съгласие да ви отрежат каквото си харесат и което може после да бъде засилено по клинична пътека.

Какво е общото между двете? Ами – като прочетете седмичната преса, съвсем информирано ще се съгласите, че ви вземат за идиот.

Но – да започнем с добрите новини – след новата Коледа, Новата година, старата Коледа, серията именни дни и новия Трифон Зарезан, ето ни и пред поредната Нова година – китайската. Не знам как е ЧНГ на китайски, но пък „СТАНДАРТ” се е погрижил да ни информира, че през тая година „Прасето ни кара да се погрижим за красотата си”.

Било годината на свинята.

Свинска є работа.

Като сме заговорили за тия работи, въпросните, няма как да подминем замерването с миризливи неща от страна на двете политически сили – метне едната, отвърне другата, докато пейзажът съвсем се оцапа и усмърди. Отваряме „24 ЧАСА” и започваме да се прозяваме на вече баналното заглавие „Елена Йончева вади скандални записи с министър Банов”… И изведнъж прозявката ни секва – защото втората част от заглавието е по-пленяваща: „Мъжка двойка зад аферата”.

Въх! Въй!

Слагаме очила, продължаваме със ситния текст, за да се информираме, че това „установи разследване на „24 часа”. И по-нататък – вместо пикантерия се премятат вече омръзналите ни дела, документи, записи и попръжни.

Дайте повече жълтичко, стига кафеникави изпълнения! Ако има и записи – още по-добре, за какво са ни тия нови технологии, ако не ги използваме!

Дори църквата вече си служи с тях, за да бъде в крак с времето – „Антихристът идва през смартфона” – убедено предупреждава в „ТРУД” руският патриарх Кирил. За записи не става дума, а за това, че „Антихристът ще е човек, който ще застане начело на световната интернет мрежа и ще контролира човечеството”.

Католическата църква е по-оптимистично настроена - според „24 ЧАСА” „Папата сравни Девата с инфлуенсърите”. В туитче папа Франциск написал, че „без социални мрежи Дева Мария е станала първият инфлуенсър – „инфлуенсър на бога”. Думичката „Бог” е с малка буква в антрефиленцето – явно коректорката е повлияна от антихриста в смартфона си.

Потресени от тези разкрития, отваряме „ТЕЛЕГРАФ”, за да се разтушим със светските клюкици – и откриваме, че „Кръщават жаба на Моцарт”. Има снимка и на Моцарт, и на жабата – не си приличат. Любознателният читател, който за Моцарт знае само, че е писал малки нощни музики, с ужас ще научи, че са „необходими 202 часа, за да се изслуша цялата музика” и, преценил, че няма толкова време за губене, ще се опита да научи нещо полезно – например, че геният „обичал да похапва кисело зеле с кнедли от черен дроб”. Потърсихме рецептата – няма я, може би е изгубена или маскирана сред партитурите.

Сигурно и списователят я е подирил, но безуспешно, защото я няма. В замяна на това е открил, че Моцарт бил композирал шестгласен канон, озаглавен „Целуни ме отзад”.

Е, след като сме изчели всичко това, съвсем информирано можем да се съгласим с мнението на великия композитор, пророчески предвидил преди векове появата на новата българска журналистика.