След като така и не можаха да ни обяснят
добре какво е това чудо, пост-истината, благодарение на която се издигат и
падат правителства и президенти, налага се сами да се опитаме да разберем що е
и какво е. Какво по-добро място за това от любимата ни всекидневна преса – за
съжаление, напоследък все по-малко любима, защото офсетовата хартия, на която
се печата, не става ни за миене на прозорци, ни за Ония цели.
В стремежа си да направят ски спусканията
по-забавни за зрителите хората измислиха паралелния слалом. Нещо такова правят
и всекидневниците – в един и същи брой на „24 ЧАСА” се натъкваме на странни
твърдения на две съседни страници. На лявата страница „Прокуратурата: Дянков
е искал да набави 1 276 618 лв. облага за Иво Прокопиев”. Това – добре. Ако
има престъпление – би трябвало да има и наказание, така е поне според класика
Достоевски. На дясната страница обаче се натъкваме на друг факт, пред който
милионът на Дянков изведнъж избледнява – „711 000 лв. от подкупи прибрали
варненски митничари за 12 дни”.
В годината дните са 365 – ако имате време
и калкулаторче под ръка, разделете 365 на 12 и след това го умножете по 711
000, за да видите какви постни дробчета са злоупотребите на високо държавно
ниво.
От „СТАНДАРТ” пък със сълзи на очи
научаваме, че „Българските депутати са най-бедните в Европа” – разбира
се, статистиката засича само официалните депутатски възнаграждения, но
времената са такива, че човек не може да работи само на едно място, ако иска
хем да си издържа семейството, хем да си плаща сметките.
Така че, преизпълнени с разбиране,
посрещаме дописката на „24 ЧАСА” „Върнаха на работа прокурор, присвоил 17
кафе автомата” – върнали, защото в делото имало грешки, защото свидетелят
отпрашил в Германия, защото „престъплението, в което е обвинен, не е
свързано с работата му” и защото „Според последните промени в съдебния
закон може да бъде отстранен от работа за година и половина, а този срок е
изтекъл”. Така че – треперете престъпници, прокуратурата отново пипа
здраво!
Завършваме, естествено, със скандала на
месеца – „Школски директор – соросоид, лъсна чисто гол в нета” – гневно
разобличава соросоида-ексхибиционист агенцията „БЛИЦ”, като се позовава на
братските си вестници „ТАБЛОИД” и „ТЕЛЕГРАФ”. Освен законното възмущение към
извратенящината на директора, изнаглял според вестниците дотам, че си качил
голите снимки „на сайта на училището”, се набляга и на позорния факт, че „С
парите от соросоидите (скриваме името на учителя) обявил, че ще направи среда
за дечица, в която да правят опити и изследвания. Пачките той щял да усвои до
лятото на 2018 г.”. Освен това според неназовани експерти „На фотосите е
направена специална експертиза, която доказва, че кадрите са автентични и не е
имало каквато и да е обработка.”
Омаскареният подаде оставка, вдигна се
тупурдия, цяла седмица всички се упражняваха във възмущение и морализаторство,
докато най-накрая експертиза, възложена от прокуратурата, показа, че (цитираме
по „24 ЧАСА”) „Голите снимки на (пак скриваме името) са колаж…” „МОНИТОР”
добавя и, че „твърдението, че снимката е била качена и се разпространява от
сайта на училището е категорично опровергано от експертната справка”…
Преведено на български – нито снимките са истински, нито са били на сайта на
училището, а неизвестен човек с каскет бил ги бил занесъл разпечатани в
редакциите срещу някой лев,
предполагаме...
Разбира се, всичко това – на вътрешна
страница, не толкова гръмко, колеги сме, и на нас се е случвало да поизлъжем,
да провалим нечий живот, само защото някой не ни харесва по политически или
икономически причини, заради тираж и скромен хонорар, или просто за кеф…
Пост-истината у нас винаги е постна и
винаги на вътрешна страница, задължително – със ситничко заглавийце и без
снимка, та, ако може, да остане незабелязана.
