НА МАЙМУНИ НИ ОБЪРНАХТЕ!

 в. „Стършел“, бр. 4044/29 март 2024 г.

Заглавието може и да не е много оригинално, но пък е вярно. На маймуни ни обърнаха. Ако не друго, това поне обяснява промоционалните цени на бананите по големите магазини.

Миналата седмица досадилите вече на всички преговори, кандърми, недомлъвки и загадъчни погледи изглеждаше, че са приключили, и „ДУМА“ събра всичко това в едно заглавие – „Габриел взе мандата от президента, поиска още време за преговори“. Това – добре, но разочарованието на опозицията се изля през огненото перо на Александър Симов в редакционния коментар: „Сглобката с кървави корупционни нокти се опита да се рестартира с цената на безкрайни компромиси, епични лъжи и самодеен политически театър“...

И това – добре. Работа на опозицията е да се заяжда с почти пресглобилите се управляващи.

Дотук – добре, но светкавично „Николай Денков отказа да е част от кабинета на Мария Габриел“. Пропуск на „24 ЧАСА“ е да уточнят, че отказалият е все пак и академик – на какво прилича това, нали имаше указания свише задължително титлата да се изписва!

Да не говорим, че Асен Василев ги наговори едни, дето не са за писане, та трябваше да се извинява. Макар че в следващия брой на часовия всекидневник играта съвсем загрубява: „Какво ти извинение! Тя не може да е премиер, той – финансов министър“!

И тъкмо да се успокоим и да започнем да си гладим панталоните за тържествения ден на новите избори – и пак ни хвърлиха от топло в студено (или обратното) – „Новият график за кабинета – в петък“ – обяви „ТЕЛЕГРАФ“.

В четвъртък.

Но четвъртъкът си е четвъртък, а виж, в петък – „В петък никой не се кани да гласува само Габриел за премиер – младата Лена май недочела младата Рая“ – объркано отразява сбърканата ситуация „24 ЧАСА“.

Малко ред се опита да внесе вездесъщата г-жа Соня Колтуклиева от „ПИК“, която влетя в студиото на телевизията на Слави Трифонов с новината, че скараните са вече сдобрени и новият кабинет е почти опечен.

Почти, но не съвсем – в неделя се разбра, че кабинет няма да има, защото на г-жа Габриел вече не є се занимава с променливите продължаващи.

Ако сте си помислили, че всичко е свършило – не е. „Денков с последен опит да спаси кабинета: Нека Мария Габриел е премиер!“ – намесва се „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“.

А опитният „ТРУД“ оставя още една вратичка отворена: „Габриел каза предсрочни избори, Борисов още не е“...

След всичко това можем да вникнем в дълбокия подтекст на информацията в „СТАНДАРТ“ „Потребителите на iPhone се чешат по главите“.

От „24 ЧАСА“ научаваме, че „Депутатите решават извънредно във вторник какво да правят с Габриел“.

Отсега можем да предскажем – проблемът няма да се реши във вторник, а в сряда.

Защо ли?

Защото всички дивотии в тази държава се случват в сряда – денят, в който „Стършел“ вече се печата, за да не можем да реагираме.

Някой да се сеща как завършва великата мисъл, която използвахме за заглавие? Не? Четете внимателно – няма да повтарям: „На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари“...

СЛАДКО, ТА ГОРЧИВО

 

в. „Стършел“, бр. 3943/8 април 2022 г.

Пробвали ли сте да сложите в кафето си пет лъжици захар?

Не пробвайте – направо ще ви кажа, че от сладко направо ще ви загорчи. И язък за захарта – и тя вече поскъпва.

Но пък изкуството иска жертви – и „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ популяризира последния писък в модерното изобразително изкуство – „Ламбо, Стояна и Парцалев от захар“.

Следва разяснение – „Обичаните лица са само част от генерацията стари актьори, които попадат в първата по рода си у нас сладка колекция. Наречена „Българските филми – една захарна колаборация“, тя събира на едно място както любими наши артисти, така и познати сцени и места от някои от най-хубавите и непреходни български ленти“...

Успокоителното е, че творбите не са предназначени за изяждане, а само за гледане и кацане на мухи.

Като стана дума за предназначения, „МАРИЦА“ е направил класация на „Топ 6 на безсмислените инвестиции в Пловдив“. На първо място е класирана иначе красивата сграда на Колодрума, струваща петдесетина милиона – „Седем години след откриването си залата все още не може да се изпълни с живот, а издръжката є виси като камък на шията на община Пловдив“.

Това – както и да е, зала е това – като завали дъжд, човек може да се скрие в нея. По-забавна е инвестицията в зоологическата градина – „4 млн. за зоопарк с 6 маймуни“. Прокуратурата спряла строителството заради „съмнения за незаконосъобразни действия при избора на изпълнител“, а във вече построеното „Доскоро в него живееха 6 маймуни, но и те май вече са хванали пътя“... Няма и по милион на маймуна – с трици маймуни се не ловят!

Сериозната тема на деня е една – войната. „СТАНДАРТ“ публикува експертен анализ „Как Путин промива мозъците у нас“. Експертът пояснява: „В момента социалните мрежи са завладени от огромни армии от тролове, които ни внушават мисли и идеи, които не са наши. Това е платена армия от профили, които споделят идеи, мисли, предложения, стремейки се да облагодетелстват чужда държава“.

Троловете по подразбиране са анонимни, но „ТРУД“ е сериозен всекидневник – той подписва текстовете си. Зает от руски сайт, разказът на войник „Руски морски пехотинец с разтърсващи разкрития за ротата му в Мариупол“ ни дава така липсващата ни друга гледна точка за клането в украинския град и интернационалния състав на иначе руската рота: „Ние вършим страхотна работа тук. Заедно с целия свят: християни, мюсюлмани, будисти, ние спасяваме Русия. Само тази мисъл ни поддържа в добра форма и не ни позволява да се отпуснем. Господ ни уважава“.

Има подробен разказ за борбата със снайперистите и начините за разобличаване на маскираните нацисти, опитващи се да напуснат града, но следва и мила идилия: „След непрекъснато тичане из града и стрелба, стигаш до частта си претрепан. Мислиш, че този лош сън е свършил за днес. Утре отново ще започнем да сънуваме кошмарни влечуги. И тук ни чакат цели глутници изоставени кучета и котки. Ще заобиколят, ще седят и ще чакат бойците да си поделят дажбите. Споделяме. Все пак Божи създания.

Един от тези дни се появи една бременна котка. Пълзи, трепери, драска земята с ноктите си и мяука. Дадох є яхния. Всички останали кучета и котки, които бяха наблизо, дори не помръднаха. Макар и гладни не по-малко от нея. Дори звярът разбира, че е невъзможно да се обиди бременна жена. Тя „смила“ цялата яхния и започна да облизва прашния ми ботуш. Благодари. Направихме ѝ „легло“ в кутия с патрони. Положихме ѝ камуфлажно яке. Такъв е и полевият котешки родилен дом. Нека си роди котенцата“...

Сладко, сладко, та горчиво. Байгън!

 

ОГНЕНИ ТРИБУНИ И МАЙМУНИ

в. "Стършел", бр. 3540/16.05.2014 г.

По Гергьовден една легенда обиколи всички медии - имали навремето циганите голямо царство, но го изгубили и затова сега се скитат по света... Не само циганите - оказа се, че ние, българите, сме имали цяла империя! Не на хиляда и триста, не и на две - на цели осемнайсет хиляди години! Така поне твърди пред "НОВИНАР" г-н Стамен Стаменов, представен като председател на Международната асоциация на феномените: "Българите са имали огромна държава. Тя е била империя преди над 18 000 години.... Българите дори са научили съвременния свят да носи панталони, тъй като преди това този феномен е бил непознат." Досега си мислехме, че панталоните са нещо като дреха, но очевидно сме били в дълбока заблуда - и те били феномен! Цял живот да ходим с феномени на задника, а да не подозираме! За съжаление "В момента световната мафия в лицето на разни тайни и полутайни общества са си направили стратегически план до 2029 г. българският етнос да бъде ликвидиран. На световната мафия є трябват земите ни."  

Има ли надежда? Има, разбира се - висшите космически сили! "Те имат бази тук, но те никак не са доволни от нас и това, което показваме"...

Какво показваме? Показваме, че не можем да се траем и гледаме едни други. Кандидатът за евродепутат г-н Александър Симов с огнени думи громи в "МОНИТОР" опонентите на издигналата кандидатурата му партия. Шеги, закачки, клетви към изплагиатствания предизборен клип, упражнения на тема "мангуста" (животинка, използвана не особено сполучливо като символ от опонента) - "Изборът на мангустата има и геополитически проблем. Големият въпрос е защо точно такова евразийско животно изскочи от съзнанието на Кънев?" "Да не би РъБъ да почва да гледа към Азия?"... В помощ на борците с плагиатството, това "РъБъ" го измисли Иво Инджев, даже написа цяла книга за социалистическия президент с такова заглавие, но в борбата и малката кражбица помага! Огненото антрефиленце завършва с цитат от Киплинг - "Но карай да върви, ти си прав - такъв е маймунският ни нрав..."

Не виждам защо да ни харесват висшите космически - готови сме така да напопържаме сънародника, та у джигера да го смъдне, само и само да се харесаме на началството и електората!

Друг кандидат за европеец, г-н Ангел Джамбазки, в интервю за "ПРЕСА" също дава своя принос към взаимното озлобление - "Не знам дали има селски, но със сигурност има либерален фашизъм - на една група рошави персони, чийто хабитат са жълтите павета, живеят над нещата и гледат с презрение народа си"... Това, за рошавите, най впечатлява. След пълната изборна победа - очевидно прическата на г-н Джамбазки ще стане задължителна за цялото мъжко население. Но милата родина е тясна за новия европеец - като подстриже непослушниците у нас, очевидно се готви да отиде да стриже и други страни и народи: "След като светът трябва да е шарена черга, няма лошо тази черга да се развява и от Айфеловата кула, за да видят на живо многообразието." От което следва логичното заключение, че "Циганският въпрос е европейски въпрос". Това - тъй като в интервюто авторката деликатно напомня на професионалния патриот, че "В рамките на кампанията се обявихте за свещеното и неотменимо право на българските роми да завържат коня си на Айфеловата кула".

За ромите се сещаме само по избори и когато ни трябват за някакво шоу. "24 ЧАСА" рекламира новото риалити на една от телевизиите, в която, макар и без конете си, "двама ромски участници за първи път излизат в чужбина и гледат Европа със (забележете) зяпнали очи".

Как зяпва око - знаят само българският вестникар и, предполага се, ромите.

А как се става евродепутат - очевидно с друго зяпване, може би - зеене!