СЛАДКО, ТА ГОРЧИВО

 

в. „Стършел“, бр. 3943/8 април 2022 г.

Пробвали ли сте да сложите в кафето си пет лъжици захар?

Не пробвайте – направо ще ви кажа, че от сладко направо ще ви загорчи. И язък за захарта – и тя вече поскъпва.

Но пък изкуството иска жертви – и „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ популяризира последния писък в модерното изобразително изкуство – „Ламбо, Стояна и Парцалев от захар“.

Следва разяснение – „Обичаните лица са само част от генерацията стари актьори, които попадат в първата по рода си у нас сладка колекция. Наречена „Българските филми – една захарна колаборация“, тя събира на едно място както любими наши артисти, така и познати сцени и места от някои от най-хубавите и непреходни български ленти“...

Успокоителното е, че творбите не са предназначени за изяждане, а само за гледане и кацане на мухи.

Като стана дума за предназначения, „МАРИЦА“ е направил класация на „Топ 6 на безсмислените инвестиции в Пловдив“. На първо място е класирана иначе красивата сграда на Колодрума, струваща петдесетина милиона – „Седем години след откриването си залата все още не може да се изпълни с живот, а издръжката є виси като камък на шията на община Пловдив“.

Това – както и да е, зала е това – като завали дъжд, човек може да се скрие в нея. По-забавна е инвестицията в зоологическата градина – „4 млн. за зоопарк с 6 маймуни“. Прокуратурата спряла строителството заради „съмнения за незаконосъобразни действия при избора на изпълнител“, а във вече построеното „Доскоро в него живееха 6 маймуни, но и те май вече са хванали пътя“... Няма и по милион на маймуна – с трици маймуни се не ловят!

Сериозната тема на деня е една – войната. „СТАНДАРТ“ публикува експертен анализ „Как Путин промива мозъците у нас“. Експертът пояснява: „В момента социалните мрежи са завладени от огромни армии от тролове, които ни внушават мисли и идеи, които не са наши. Това е платена армия от профили, които споделят идеи, мисли, предложения, стремейки се да облагодетелстват чужда държава“.

Троловете по подразбиране са анонимни, но „ТРУД“ е сериозен всекидневник – той подписва текстовете си. Зает от руски сайт, разказът на войник „Руски морски пехотинец с разтърсващи разкрития за ротата му в Мариупол“ ни дава така липсващата ни друга гледна точка за клането в украинския град и интернационалния състав на иначе руската рота: „Ние вършим страхотна работа тук. Заедно с целия свят: християни, мюсюлмани, будисти, ние спасяваме Русия. Само тази мисъл ни поддържа в добра форма и не ни позволява да се отпуснем. Господ ни уважава“.

Има подробен разказ за борбата със снайперистите и начините за разобличаване на маскираните нацисти, опитващи се да напуснат града, но следва и мила идилия: „След непрекъснато тичане из града и стрелба, стигаш до частта си претрепан. Мислиш, че този лош сън е свършил за днес. Утре отново ще започнем да сънуваме кошмарни влечуги. И тук ни чакат цели глутници изоставени кучета и котки. Ще заобиколят, ще седят и ще чакат бойците да си поделят дажбите. Споделяме. Все пак Божи създания.

Един от тези дни се появи една бременна котка. Пълзи, трепери, драска земята с ноктите си и мяука. Дадох є яхния. Всички останали кучета и котки, които бяха наблизо, дори не помръднаха. Макар и гладни не по-малко от нея. Дори звярът разбира, че е невъзможно да се обиди бременна жена. Тя „смила“ цялата яхния и започна да облизва прашния ми ботуш. Благодари. Направихме ѝ „легло“ в кутия с патрони. Положихме ѝ камуфлажно яке. Такъв е и полевият котешки родилен дом. Нека си роди котенцата“...

Сладко, сладко, та горчиво. Байгън!