ФУТБОЛ, СЕКС И КОЧИНИ

в.„Стършел“, бр. 3710/23.08.2019 г.

Имаше нещо симпатично навремето във футболните агитки. Вярно, понякога хвърляха бирени шишета по съдиите, но това само подсказва колко рядко е било – щом са продавали бира в стъклени бутилки по стадионите. Думата „хореография“ се употребяваше само в балета, но понякога наричаха играчите балерини – така че имаше и нещо общо между изкуството и спорта.

Днешните времена са по-динамични – от „24 ЧАСА” ден преди мача научаваме първия резултат – „Фенове на „червените” крадат уиски и презервативи”. Дотук – добре, любопитството какво ще стане, ако нагълта човек двеста грама на екс, е похвално, а и сигурността при секса е важна. Забавното е, че феновете задигнали от русенски магазин освен пиячката и кондомите, и „4 парфюма”. Очевидно уискито не е стигнало за всички.

За разлика от червените, сините фенове се забавляват във фейсбук – обидени едновременно от резултата и някакъв коментар в т. нар. социална мрежа, те отвръщат поне вербално на удара (цитираме по „ТРУД”): „Докато едни селски бекчета, дето не могат чист български да говорят и цял живот чакат мачовете с „Левски” да се изявят и да им вземат интервю, за да кажат поредната малоумщина, имат право само да си седят в селските отборчета (…) Защото колкото и загуби да понесем, името, което „само ни е останало”, е по-голямо от всички гнусни помиярски отборчета взети заедно. Това е футболът.”

Защо се занимаваме с анонимни простотии, които всеки може да пусне направо от кръчмата в мрежата? Ами – защото речникът ни се стори странно познат. На първа страничка на всекидневника друго анонимно четиво ни обяснява как „В летните горещини добре познатата „зелена” шайка опитва да привлече внимание” с някакви „тъповати мнения”. Благодарение на подобни тъповати мнения „планинският туризъм у нас е блокиран, големи инвестиционни проекти заминаха в канала”, а „еколозите” стоят в собствената си кочина, потънали до ушите в кал, сочат с пръст към държавата и казват – „Тя е виновна”.

Образно и силно речено! Особено в днешно време, когато да се стои в кочина е малко рисковано. Очевидно – и да се сочи с пръст.

„СТАНДАРТ” не е чак толкова напреднал в изящната словесност, може би – защото и правописът му малко куца. Запазили сме грешките на оригинала, за да не се изгуби в превода непреходното му значение: „Основните играчи са ясни - Йорданка Фандъкова и Мая Мяанолова, въпреки че и двете бавят официалното си решение. Особен калорит в кампанията ще внасят други три имена. Единият е проваленият съдия Методи Лалов, когото прокуратурата и КПКОНПИ проверяват за обществена поръчка за 400 000 лева. Той е фаворит на разградската десница, която вече обяви, че ще го подкрепи. Преброителят на счупените павета Борис Бонев от „Спаси София” пък е първи ревервен кон на десницата, ако Бонев „изгърми”, а Десислава Иванчева, която първа обяви кандидатурата си, се окаже, е трябва да излежи присъдата”.

Постарах се да разбера с какво толкова Разград (освен с „Лудогорец”) е несимпатичен на родната преса. Отговора намирам в „ТРУД” – „Разградска десница” „сполучливо в социалните мрежи наричат ГМО-коалицията между „Да, България”, ДСБ и Зеленото движение, чийто партиен лидер е бивш служител на подсъдимия Прокопиев”.

Приликата между фейсбук и българската преса е, че най-интересните мнения винаги са анонимни – както и трудовият коментар, че „Номинацията на Гешев осигури добри хонорари за лятото и на куп копирайтъри, дизайнери, обикновени драскачи, интернет тролове и професионални протестъри”.

Защо само за лятото, след като изборът на нов главен прокурор е чак в края на есента – не става ясно, може би анонимният автор също не знае, за него е важно да напопържа опонента, та чак в джигера да го смъдне.

Май че пропуснах да цитирам последните редове от декларацията на анонимните левскари – „Ама вие какво ще правите, ако ви счупим зъбите и пропуснете следващия път да говорите за „Левски”? Нещастни мижитурки!”

Да ви напомня нещо стилът на непрофесионалния автор?

ПРОСТОТИИ! ПОВЕЧЕ ПРОСТОТИИ!

в. "Стършел", бр. 3575/23.01.2015 г.

Имам почти обосновано подозрение, че собствениците на медии смятат читателите си за дебили. Още по-обосновано мога да предположа, че настойчиво и упорито се опитват да им помогнат да навлязат в блаженото олигавено битие на дебилизма. Дори се забелязва неволно сътрудничество - сутрин читателите изпращат до телевизиите свои снимки на дупки по улиците и боклуци в храната, вечерта вестниците отпечатват снимките на боклуците и дупките, а на другата сутрин в прегледа на печата телевизиите показват вестниците със снимките на дупките и боклуците и четат остроумните заглавия, гудени към тях - "Потребители алармираха: Имам щипка в сиренето и презерватив в сладкиша"...

Не съм си го измислил - някой в "НОВИНАР" се е упражнил в съставяне на заглавие.

Заглавията стават наистина все по-важни, тъй като дребният шрифт не е по силите на все повече от читателите - набляга се на едрия, за да бъдат пълноценно информирани. И "24 ЧАСА" опитва да вкара цялата информация в два реда - "Стратегия връща неграмотни в час". Дотук - добре, но следва вторият ред с подзаглавието: "Отпускат 3400 студентски заема за магистри и докторанти". Милите - хем ще си получат дипломите и научните степени, хем ще се ограмотят, та да могат да си пишат трудовете и да станат журналисти или поне академици...

Въпиющ пример за ползата от стратегията е текстчето "Телевизор под роклята" от г-н Светлозар Стоянов  в "НОВИНАР". В интернет г-н Стоянов видял клипчето, в което някаква женица опитва да отмъкне от магазина телевизор, като го скрива под дългата си пола. Оттук нататък следват волните разсъждения на българския списовател: "Много ми е интересно дали дамата под роклята си е била с бельо. Щото ако не е, ще излезе, че си е помагала с трета ръка. Щом тази жена прави такива геройства по магазините, на какво ли е способна в леглото?"

Благодарният читател си представя разни работи, въздъхва и продължава смело напред: "Идеята за телевизор между краката на жената вкъщи със сигурност би спасила от провал доста бракове. Само че човек трябва да е много внимателен с каналите. Представи си, че натиснеш копчето на дистанционното под роклята є и оттам ти изскочи мустакът на Али Раза..."

Брррр! Но пък - увлекателно и поучително! Но предупрежденията продължават: "В никакъв случай не бива да гледате и новини между краката на жена си. С тия стачки по гарите най-много от тъмния тунел насреща ви да изскочи я някой влак, я някой пропадащ асансьор."

Майчице! Все пак - има хепиенд - "Като се замисля, един мъж с достатъчно въображение би могъл да открие между женските крака цял един прекрасен нов свят. И без помощта на дистанционното. Нищо, че по дефиниция жената предлага само два канала. Което си е, един вид, пълна програма."

След това върховно постижение на разследващата журналистика, глас и съвест на епохата, вече изобщо не се впечатляваме, че основната смешка в "Шоуто на Слави" бе актьор да си нахлузи дамски гащички на главата.

Фред Флинстоун пък си слагаше абажур, само че още в каменната ера му казваха, че номерът е стар и тъп.

Но у нас върви - даже вдига рейтинга! Предполагаме - и тиража на независимата от нищо, освен от гравитацията и чорбаджията, наша преса.